Един мислещ, непримирим, млад и вече разочарован човек, който не вярва в лесните отговори, тръгва да дири себе си. За по-напряко – през Камино де Сантяго. Още от първата крачка знае, че пътуването навътре е самотно занимание, и смътно подозира, че завръщането ще е ново начало. Накрая вече го знае. За да е сигурен, че ще открие своите истини, избира прословутия 800-километров поклоннически маршрут, обрасъл със славата на себепознанието.
Трудността му прилича и той напуска с лекота „зоната си на комфорт“ – понятие, което при неговата търсеща природа винаги е под въпрос.
Целта – да стигне на всяка цена до корена на своите психологически блокажи и житейски неуспехи, да провери „на терен“ основните постулати от психологическото познание, което е натрупал като любител. Твърде различно от традиционното религиозно поклонение, начинанието ще му помогне да открие и да разшири границите на своята персонална реалност, предизвиквайки егото. Младият поклонник сякаш сключва бартер с пътя – да му се посвети изцяло, а в замяна да получи лелеяното откровение за себе си. Вярва, че така ще намери мястото си в свят, който през първите десетилетия от живота му се е отнесъл твърде сурово към него.
Книгата е любопитна както заради самото приключение, така и с прецизния документален разказ за всички реалности на Ел Камино: особеностите на т.нар. Френски маршрут, изминатите километри, условията в албергетата, географските и исторически забележителности и т.н.
Експериментален литературно-хибриден жанр с чертите на остър психологически пътепис, „Камино: Пътят на завръщането“ ще докосне читателя с оголения нерв на една страстно жадувана духовна трансформация.
Интересен пътепис, в който авторът си задава множество въпроси и в крайна сметка намира своите отговори. Малко странно е да се чете пътепис, в който авторът говори за себе си (в повечето време) от трето лице, но все пак се чете леко и бързо. Препоръчвам книгата за тези, които все още си задават въпроси и не са намерили себе си.
Книгата не е лоша, в известен смисъл дори дава храна за размисъл. Не мисля обаче, че авторът стига до някаква дълбочина в разсъжденията. Мислите му, които по някаква странна приумица, са изложени в трето лице, обикновено стигат до задънения край на няколко повтарящи се клишета. И ако на няколко места повествованието успя да ми даде усещането, че никой не е сам в лутанията си и винаги има надежда да превъзмогнем себе си, то чувството си отиваше твърде бързо. В крайна сметка, "Камино: Пътят на завръщането" е разказ за личното търсене на един млад човек. И това до колко читателят ще се припознае в него, зависи само от това къде той самият се намира на Пътя.
Книгата не е лоша, в известен смисъл дори дава храна за размисъл. Не мисля обаче, че авторът стига до някаква дълбочина в разсъжденията. Мислите му, които по някаква странна приумица, са изложени в трето лице, обикновено стигат до задънения край на няколко повтарящи се клишета. И ако на няколко места повествованието успя да ми даде усещането, че никой не е сам в лутанията си и винаги има надежда да превъзмогнем себе си, то чувството си отиваше твърде бързо. В крайна сметка, "Камино: Пътят на завръщането" е разказ за личното търсене на един млад човек. И това до колко читателят ще се припознае в него, зависи само от това къде той самият се намира на Пътя.