„Българите! Забравените постижения“ съдържа 50 вълнуващи истории за бележити българи. Прочетете за големите, но забравени български постижения в науката, изкуството, просветата, предприемачеството и пътешествията.
Илюстрираното издание включва приключенията на: - първата българка, обиколила света – Анка Ламбрева - oткривателя на Lactobacillus bulgaricus – д-р Стамен Григоров - oсновоположникa на българското кино – Васил Гендов - eдин от най-богатите българи за всички времена – Пенчо Семов - иноваторa и създател на първия български самолет – Асен Йорданов
„Освен че са изумителни и вдъхновяващи, историите са разказани по нестандартен, майсторски начин, какъвто не бях виждал. Илюстрациите са разкази, а разказите илюстрации! Тези неочаквани, разчупени, пъстри, поглъщащи страници са ни нужни. Нужни са на децата ни. Нужни са на нас. Нужни са на историята ни.” Иво Иванов Писател, автор на „Кривата на щастието“, „Отвъд играта” и др.
„От първия български илюзионист до създателя на първия български самолет. Позабравените истории на онези, в които се оглежда реалното ни национално самочувствие. Важна книга за важните българи. За всеки, които помни историята ни. Книга за нас, българите.“ Георги Тошев Журналист, телевизионен водещ, автор на „Артефакти“ и „Другата България“
„Преди да кажеш, че си „първият българин“, прегледай книгата и вероятно ще откриеш, че някой сънародник вече го е направил. Ако в днешни дни имаме постижения, това не е случайно - стъпваме именно на тези обществени двигатели с борбен дух, отворени очи и свободни души. „Българите! Забравените постижения” е жива и отлично илюстрирана колекция от биографии на ярки изследователи, творци, предприемачи, иноватори и пътешественици, която ни вдъхновява да изкачваме и търсим своите лични върхове. Боян Петров Зоолог, височинен алпинист, автор на „Първите седем“, първият българин, изкачил десет осемхилядника
Приветствам с огромно възхищение идеята да се появи книга като „Забравените постижения на българите“. Това е почти възрожденска идея, светлинка в мрака. Ценна и добре замислена книга, уж като за деца, но и не само. Илюстрациите съдържат точната доза усмихната закачка, на ръба на комиксовата бъбривост, но с мярата на добрата идея. Хубаво томче, полиграфски издържано, изобщо – всички предпоставки за радост на издатели и читатели. Както обикновено обаче, както честичко взе да се случва, хубавото е малко през куп за грош. Не знам защо хората понякога си мислят, че е достатъчно доброто намерение, а изпълнението кучета го яли. Забравихме, че и дяволът, и богът, и красивото, и грозното са в детайлите. И че ако не изпипаш работата докрай, ще имаш красива идея, но само докато я гледаш от птичи поглед. Разгърнах книжката напосоки първоначално. И – пуст мой късмет – попаднах на твърдението, че Суецкият канал свързва Средиземно и Черно море. После поразгърнах още. И видях, че според автора археологът Рафаил Попов е влязъл в Софийския университет на 10 години – през 1886 г., 2 години преди да бъде създаден университетът. Бях готова да приема варианта със случайните технически грешки, на които попадам все заради лошия си късмет. Затова седнах методично да чета. Статия първа: Асен Пейков. Трети абзац: „Изхранва се, като продава риба и рапани на пристанището (в Созопол)“. Говорим за 20-те години на 20 век. Да де, ама аз чета и питам разни работи обикновено и отдавна знам, че рапаните в българското море се появяват чак след 1950 г. Защо изобщо са споменати? За рибата е вярно. Следваща страница, все Асен Пейков. Голямата му любов е изписана като Емилия Боканегра. Аз пак по една случайност (заради един документален филм за скулптора) знам, че тя се нарича Боканера. Прехвърлих се на следващата статия – за Васил Гендов. Имах разни вътрешни спорове с някои твърдения, но приех, че не съм права. Обаче когато прочетох, че Рьоне Льокроа е съсценарист на Гендов, подскочих. Френският писател дори не е подозирал, че разказът му се е превърнал във филм. И нататък – Васко Абаджиев имал силно развито вътрешно ухо. Институтът за съвременна текстилна пластика „Върбанов“ в Ханджоу се е превърнал в Институт по модерен текстил. Отказах се от методичното четене, защото взеха да ми свършват лепящите листчета, с които отбелязвах недоизкусуреното. Разгърнах пак напосоки и попаднах на следното изречение: „Иван Хаджиберов прекарва последните дни от живота си като неизменна част от производствената дейност“. Този стилистичен абсурд преля чашата. Отново изразявам радостта си, че някой се е захванал с подобен проект. Че го е работил – както става ясно от предговора – дълги години. Че са отделени 29 месеца!!! за да се превърне този проект в книга. Че дори е включен научен ръководител. Как при тези условия, с целия този ентусиазъм и плам, не е доизпипана книгата? Как може да се разруши – заради паласпурщина – потенциалът на една прекрасна идея? Знам, че ме чака остра реакция след този пост. Но не ми се мълчи за уж дребните неща, защото те се трупат и вече са се сринали върху големите.
Това е кратка и много красива енциклопедия на позабравените българи. В нея присъстват имена, които е много вероятно да не сте чували никога, а би трябвало. Историята ни е пълна с предприемачи, изследователи, радетели и интелектуалци, които са живели достойни животи. Част от тези личности са били целенасочено потъпкани през социализма, други просто са изпаднали от обществения радар. Подобни издания са ценни именно затова. Те са не само информативни, но и вдъхновяващи и показват хубавата страна на народа ни.
Родолюбие, патриотизъм и национална гордост са все понятия, които, подобно на „цивилизацията”, често пъти биват адски криворазбрани. Има хора, които не схващат, че обичта към родината не се изразява нито като викаш за нашите на световното, нито като си направиш секси селфи на Шипка, а още по-малко пък – като се биеш в гърдите и викаш „Булгар, булгар!” всеки път, щом се озовеш зад граница да „поизръшкаш малко свят”. За щастие, имало е, има, и вярвам, че ще продължи да има българи, които помагат да се представим достойно като нация не само пред света, но и пред самите себе си. А ако започнем да ги забелязваме по-често и да им отдаваме дължимото, несъмнено ще имаме и повече самочувствие, и то, за разнообразие – с покритие. И има една книга, която си поставя тъкмо тази цел. „Българите! Забравените постижения” е един свеж замисъл, съвсем свежо издадена от изд. „Сиела”. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
Българите!Забравени постижения - страхотна книга, която те ритва откъм четирибуквието и те кара да се чувстваш малък. Задаваш си въпроса: Как е възможно всичко това, а сега бездушие е обзело всички.? Как всеки се е вглъбил в собственият си егоизъм и лакомия!? За съжаление и аз не правя голямо изключение от гореспоменатите. Мъчно ми е като гледам сега, че няма такива БЪЛГАРИ. Мъчно ми е, че скоро няма и да има.
Повечето от тези хора са се изправяли срещу невероятни предизвикателства, и не са се отказвали – както сам проф. Пламен Павлов, научният редактор на книгата, пише в своя предговор:
Навярно на повечето от героите в тази книга е казвано познатото: „Ти ли ще оправиш света?“. И както изглежда, негласният отговор е бил: „Кой, аз ли не мога?!“.
И те наистина са го правели, някои – като Асен Йорданов, така и не се завръщат в България, но неговите книги за летенето е чел например самият Нийл Армстронг, първият човек, кацнал на Луната.
За първи път пиша ревю на книга от т.нар. нехудожествена литература. И за мен е много, много важно да ви вдъхновя да я прочетете, защото тази книга трябва да присъства във всеки дом. https://thebooktigersdiary.wordpress....
Книга, която много харесах. Поздравления за Делян Момчилов, за идеята и вложения труд! Поздравления и за Стен Дамянов, за страхотните илюстрации! И с похвалите до тук...
Защото от тук нататък сигурно за пореден път тема ще бъде ужасното качество на изданието. От Сиела като да не са си дали никакъв труд при довършването на книгата. В първите 100 страници има откъси, в които не се вижда никаква коректорска работа. Остава и фактът, че като цяло книгата плаче от липса на редакторска намеса. И за да не говорим като цяло за Сиела, в това издание има три действащи лица: Христо Блажев (отговорен редактор), Милена Братованова (коректор) и Николай Манчев (графично оформление).
Нямам идея какъв е процеса на подготвяне на книгата за печат при ИК Сиела, но първите 100 страници и не малко откъси от книгата след това са изпълнени с десетки технически грешки. Лично предполагам, че става дума за липса на комуникация между графичното оформление и коректора. Радвам се, че удържах да продължа да прочета цялата книга, но на места броя на техническите грешки почти ме отказа.
Втори голям минус на книгата е стила на писане. По мое мнение тук вина носи отговорният редактор, а не автора. Делян Момчилов не е писалет или публицист и няма необходимото образование. Опитал се е да направи книгата възможно най-достъпна и увлекателна, но като да не е получил помощ от редактора. Защото текста в книгата е опростен, но не увлекателен и изобилства от пасажи с прекален патос, и други с много ненужна информация. Книгата има голяма нужда от добър стил на писане. Тази книга е страхотен проект с бъдеще и идея, и има необходимост от още много работа, и се нядавам да има второ "поправено и преработено" издание, както се е отбелязвало в доста книги преди време.
Сиела, спрете да издавате книги полу-диаманти/полу-боклуци! Когато имате нещо, което си заслужава, вкарайте малко сърце, както авторът и илюстраторът на книгата са направили!
Отново поздравления за Делян Момчилов и Стен Дамянов, и стискам палци за второ преработено издание, както и за втора част от една бъдеща поредица.
Винаги подхождам както с интерес, така и с доза скептицизъм към комерсиалните "патриотични" продукти, защото често са просто опит за осребряване от феновете на поп-родолюбието. Тази книжка, обаче, ми допадна доста. Има приятен графичен дизайн (макар че някой се е поолял с "иконките" в опита си да е модерен), а авторът успява да вкара драматична нотка на иначе предимно фактологичния текст - може да е прекалено очевидно, но пък работи. Илюстрациите за мен са приятна добавка и със сигурност ще направят книгата много по-достъпна за млада аудитория, което е ключово предимство за тези от нас, които ще се опитат да я тикнат в подходящия момент именно на такава.
Достатъчно за опаковката, малко за съдържанието. Повечето личности са изключително интересни, само тук там някои ми се сториха пълнеж (на фона на останалите), но това е силно субективно, а не ми се иска да давам примери в негативен контекст за толкова достойни за уважение хора. Сферите на дейност са балансирани и добре подбрани, лично на мен ми се искаше да прочета повече за наука и изкуство, но пък отчитам разнообразния и балансиран подход като добър избор на автора/редакторите - така всеки ще си намери по нещо интересно за себе си.
Като гигантски минус отбелязвам споменатите от Силвия Недкова фактологически неточности (прочетете нейното ревю за книгата). Благородно ѝ завиждам за общата култура и наблюдателността. Аз като цяло съм балама и не се замислям много за достоверността на нещата, когато чета нещо подобно - не бих усетил сам неточностите, колкото и да са очевидни, когато някой ти ги каже, но няма как да не се подразни човек, когато разбере, че някой му разказва за неща, от които си няма хабер и не си е направил труда да ги проучи добре, преди да ти ги предложи; малко е срамно да подхождаш несериозно с такъв продукт и да го предлагаш на широката публика, предвид уважението, което заслужават хората, чиито биографии предаваш. Ако избегнем ефекта "от дърветата не виждаш гората" все пак е справедливо да се каже, че въпреки този сорт неточности, успяваме да научим есенцията за въпросните личности и с това книгата изпълнява поставените си цели.
Като цяло бих я препоръчал на всеки, мисля че ще е супер да имаме подобно издание и за "незабравените българи" (този път направено както трябва, от-до) - една компактна компилация от най-великите управници, хора на изкуството, науката, защо не спортисти и т.н. Вярно е, че новостите ще са по-малко, но пък съм сигурен, че и там има много какво да научат повечето от нас, особено по-малките.
Всички биографии в книжката са изключително леко и увлекателно поднесени, илюстрации са приятни. Единственото нещо, което не ми хареса, беше че някой факти се повтаряха по два пъти напълно ненужно.
Чудесна книга, истории, а илюстрациите нямат равни. Заслужава си да се прочете от всеки. Единствено неприятно впечатление прави липсата на адекватна редакция, има прекалено много грешки.
Хората, които ме познават знаят, че трудно бих могла да бъда наречена националистка, патриотка или особено активна родолюбка. Покрай тоновете фентъзи и фантастика мисленето ми се е глобализирало до степен да се виждам като жител на планета и измерение, а не на сухо парче земя с неясни граници, чиято пръст е пропита с кръв, пот и сълзи, в повечето случаи проляти напълно напразно човешки течности. Но така е то с историята, от настояща гледна точка почти всичко е излишно, преиграно и насилено, но когато живееш в интересното време нещата са различни, разбирам. Та тази книга вероятно е логично да се прецени, че хич, ама хич не е за мен, и вероятно щях да се съглася с вас. Но така или иначе ми попадна в ръцете, и я зачетох леко насилено и с един тон предразсъдъци, a скоро се усетих как това ще е от заглавията, накарали ме да пролея най-много сълзи. Сълзи от гордост, че съм българка и има поне 50 невероятни личности, с които сме на едно ниво роднини, както се случва на всички от една националност и обитание, дето не са си губили дните в кокошкарстване на дребно и едро, приказване на глупости в парламента или пропиляване на часове в оформяне на бързогниеща черупка с плочки като единствен символ на просперитет, ами са създавали чудеса – малки, човешки, но истински чудеса.
Гордост ли казах? Нека допълня – и от ярост, и мъка, и срам, и ужас. Че всички тези прекрасни хора са пречупени от същите онези роднини по национална линия, било то комунисти, междувоенни или предвоенни правителства, учени, колеги, рода – всякакви хлебарковидни индивиди от за съжаление най-познат тип. Просто калъпът е прекалено явен – ражда се дете в бедно семейство, но на интелигенти или поне работливи хорица. Дават всичко да го изучат, в повечето случаи в чужбина. Там детето намира таланта си, било то в наука, търговия или изкуство, прочува се, бива обожавано от местните, предлагат му се постове, пари и уважение, но пустата носталгия се включва, и талантът се връща в земите родни. Където умира бързо и с разбито сърце, отхвърлен, поруган, непризнат от същите онези сънародници, заради които и зарад туй пусто късче земя един велик дух се връща у дома. Най-чудовищните истории са за Васко Абаджиев, Христина Хранова, Юл Браун и още твърде много. Прочетете ги сами, и ми кажете дали не се чувствате омерзени. Не, не че на запад от небето мед капе и улиците са от злато, но калта и тръните у нашенско е твърде трудно да бъдат наречени родни и свидни, когато в тях биват навирани такива невероятни личности като описаните тук. Такова ми е отвътре, болно.
Но самата книга, като махнем настрана моите лични катарзиси около купа заслужаващи си на сто процента именоването герои, е нещо уникално, разбираемо и лесно четимо. Ако такива бяха учебниците нямаше да има дете, което да не ги изяде с кориците. Уж би трябвало да са сухи факти за нечий живот, но предадени точно, ясно и някак топло, ако щете. И с невероятни илюстрации, които хем показват, хем допълват историята, и дават на изживяването онзи момент на любопитен детски интерес пред шарените картинки, които просто остават в съзнанието като преживяни през погледа на истински видните ни личности, за които я сме чували, я не повече от веднъж в живота си. И да сте родолюбци, и да не сте – това е един чудесен албум, който ако щете четете в тоалетната, ако пък искате – му направете олтар, но историите са истински добри и настояват да бъдат чути и разбрани. А изводите? Те са трудно нещо, лично. Но дано ги откриете.
Много съм доволна, че някой се е потрудил да направи такъв сборник, донякъде исторически, донякъде патриотически, донякъде разследващо-журналистически, който представя "умните и красивите", но и позабравени, българи от (основно) околоосвобожденска България.
Изключително ми хареса подбора на личностите и качествата им, които се обсъждат в книгата. Затова е и високата ми оценка. На темата, на духа, на ценностите, които са застъпени, на историите, които са избрани.
По изпълнението има какво да се желае - изказът на автора е доста дървен на места, представени са някои спорни твърдения като факти, а в референциите има и съмнителни ��зточници.
Илюстрациите са интересно решение, заради което изглеждах като човек, който чете детска книжка в метрото. Но пък стилът на художника и изпълнението са брилянтни.
В заключение, адмирации за идеята и за крайния резултат. Лесно е да се критикува, но не е лесно да се прави, а в това издание е вложен много труд, и освен добро съдържание, то има и много смислена и функция, а именно да ни припомни онези хора, заради които си струва да се гордеем с националността си.
Препоръчвам на всички нашенци над 10 годишна възраст.
Не помня вече как се озова книжката в мен...Но прочитам посланието на автора и ама аз го познавам, бре и то почти от десетилетие. Страхотен образ, съдбата все ни среща покрай смислени проекти, с малко по-висша цел към нашето общество... А книгата е чудесна, макар и силните патриотични чувства от тийнейджърските години, вече да са погинали у мен. Съдбите, постиженията и успехите на всички тези не толкова известни българи, успяха да ги посъживят. Сред всичката наслагваща се ежедневна негативност е вдъхновяващо, какви невероятни хора е имало и продължава да има по нашите земи.
Прекрасни истории и илюстрации. Много интересно е, когато ти разкажат за първата крушка светнала в Перник, а ти се сещаш за историята прочетена в книгата. Щеше да ми хареса повече ако освен по категории, историите бяха подредени и хронологично.
По стил на текстовете и на илюстрациите напомня за детските енциклопедии от нашето детство, но концентрирани върху една-единствена тема.
За щастие темата ми беше интересна и намерих доста любопитни, а дори и вдъхновяващи истории в книгата. Съответно - тя изпълнява по чудесен начин мисията си.
Meh... Патриоична книга, повечето истории са разказани по един и същи начин, за да вдъхновяват младите. Не съм напълно сигурен как се чуствам за нея. Като че ли бих искал да се виждаха и вътрешни съмнения и преобръщания в георите, а не само преодоляване на външни препятствия.
Книжката беше интересна. С част от имената се запознах за пръв път и ми беше много интересно. Тези постижения на бележити българи трябва да се популяризират повече, за да вдъхновяват хората и да стимулират стремеж към развитие и дейности с ползотворен ефект върху обществото.