Бългapcĸитe нapoдни пpиĸaзĸи ca пpъcнaти пo цялaтa ни зeмя ĸaтo дъxaви цвeтя – да ги cъбepeм, да ce oпиeм oт apoмaтa им, да paзĸaжeм зa нeгo нa oния, ĸoитo гo пoмнят ĸaтo cмътeн cпoмeн oт дeтcĸитe cи гoдини... и нa oния, ĸoитo oщe нe ca гo oпитвaли.
Читателю, тази ĸнигa ти пpeдocтaвя възмoжнocт дa ce впycнeш в пpиĸлючeния cpeд poднитe пoлeтa, плaнини, peĸи и eзepa, cpeд гpaдoвe и ceлa, дa нayчиш зa нaй-близĸoтo дo poдoвия ти ĸopeн – живaтa cтapинa нa родния ти ĸpaй; зa дa знaeш, чe Дoбpyджa e билa влaдянa oт ĸpaлe, чe нaд Coфийcĸoтo пoлe ca лeтeли дъpвeни ĸoнe, чe мopcĸaтa цapицa cъc cияйнитe ĸocи e пpиcтъпвaлa oмaйнo ĸpaй Πepниĸ, чe нeдaлeч oт Ямбoл ca живeли oгнeн и вoдeн змeй, чe Бoтeвгpaд e бил дoм нa въpĸoлaĸ, a Велико Tъpнoвo – нa вaмпиp, чe нeдaлeч oт Блaгoeвгpaд e живял гocпoдapят нa ĸoтĸитe, чe във Bидин ce e paзxoждaл caм Гocпoд, че в Пловдив най-красивата княгиня се е обличала в дрехи от дърво, чe нaд Paзгpaд ca ĸpъжaли мaйcтopи cъc cpeбъpни ĸpилe…
Xaйдe, eлa c нac, да пoлeтим нaд изcтpaдaлaтa ни зeмя, да нaдниĸнeм в пeщepитe нa змeйoвeтe, дa пoceтим Cлънцeтo в нeгoвия дoм, дa пoглeдaмe ĸaĸ caмoдивитe тaнцyвaт и ce cмeят...
"Мраморите се стопяват, легендите остават..." Николай Хайтов
"Когато пораснеш, аз искам и ти да се научиш да се катериш през скали и камъни и да намираш и най-непристъпните пещери. Защото в такива пещери има скрито имане и ти може би ще го намериш..." Елин Пелин
"Народните умотворения са изворът на източниците за нашата изгубена древност." Георги С. Раковски
"Народът наш в най-голямата простота е развил в себе си божествената умствена дарба. Приближен до природата чрез земеделието, винаги живял в общение с нея, той е разговарял с нея, одушевлявал се е от нея, почерпил е богатото си творчество, което така силно ни поразява с необикновената си хубавина и изразителност." Братя Миладинови
Точно това, което очаквах! Подобно на "Детски и домашни приказки" на Братя Грим и "Български народни приказки" е томче с приказки, които могат да ни изненадат - понякога приятно, понякога не... но си заслужава да притежавате такова.
Ако не го практикувате това нещо чувството за хумор, живеете в сайтове за отглеждане на бебета с вегански пюрета, направени с изричното разрешение и тридневни ритуали за омилостивяване на лехата с моркови и бакла, или сте от искрените фенове на разни политически групички с атакистки наклон на срамотиите – по-добре не продължавайте четенето, че ще се обидите, разфучите и получите некой и друг апоплектичен удар. Аз това не искам, честна хелсова.
След Гримовия хорър от миналата година, Дежа бук и Сиела решиха отново да хвърлят по някой и друг интелектуален камък в бг мама вдъхновеното блато на живота и читателите с изряден маникюр, като зарибиха обществеността с чудовищно красива корица на мома – асасин и дракон – змейовец под прикритие, сякаш в началото или на особено усложнена и люспеста любовна игра, или току пред битка на живот и смърт, която може и да завърши с деус екс макина под формата на случайно прокапала от тавана жива вода, или на сапун. Между другото, интересно познание от стари времена – ако варите достатъчно дълго човек в казан с водичка, ще получите богат материал за био сапун с аромат на хипстърийска мас. Не, че давам идеи за бизнес, не, не и не.
Та, подлъга се народът и се зареди с по едно томче хем красота, хем някак една такваз патриотична, че да може да се наснима с байряка и риза с шевица до него, и да си мислят хората, гле’й го Х какъв родолюбец, че и интелектуалец се извъди. Но после дойде момента с антропоморфното лайно, дето се бута в манджата, крещи от корема на нечифтокопитни и копитни животни, и се свива да спи на топло у гащите на създателя си, и всичко избухна в дъга от кафяви конфети. Мда, всички си спомняме за Клан-клан-недоклан, но нито сготвеното куче, нито домашното насилие, и още по-малко говорящите екскременти с остра семейна привързаност не бяха част от топлия спомен на Каралийчевите версии на народни приказки.
Сега, ако сте гледали Саут Парк, то вас с говорящи купчинки дарадонки не могат да ви помръднат, заради Духа на коледното лайно, награждаващ всички яли доволно количества фибри еврейчета в навечерието на Ханука, но за останалите вероятно е била една неуханна изненада. Аз лично се покикотих в купчина меки възглавници и слава богу нямам нищо бастунесто да подкрепя гръбначния ми стълб по пътя на дебелите черва, и приех нещата както си трябва – с чувство за хумор и ясната представа, че и нашите прапра баби и дядовци са се въргаляли предбрачно в сеното, правили са си лайняни шегички и са си били чистокръвни Бийвис и Бътхед с пояси и фусти, колкото и да се опитвате да си ги представяте всичките като смели и горди ортаци на комитите. Някои може и да си били такива, признавам, но по-голямата вероятност е за нормални хорица, търсещи разтуха с глупави и страшновати историйки по седенките.
И като изяснихме произхода на ужасяващия милиони майки момент с врещящото лайно, нека ви разкажа, че всъщност кървава сеч и хитроумно будалкане ви очакват в останалите към хиляда страници почти автентичен поглед към онези нрави, за съжаление по данни оцелели само от последните няколко века робия, а не от гордите хански времена и царствата на по три морета, които са далеч по-приказен източник, но каквото останало – останало. Та, пригответе се за бащи, готвещи бебетата си, за да направят вечеря на Господ (и преди да сте скочили на бран – проверете си Библията, историята на Авраам), синове, избождащи очите на майките си, и майки, които никак не се посвеняват да си затрият отрочетата от странната позиция, че им е прескочена волята при избора на булка; родители, планиращи да си заколят наследниците, докато ги мият и бръснат, за да могат да си направят романтична вечеря на свещи; заравяне на хора в ями до шия, зазидване в мостове, разкъсване с коне, поливане с катран и палене, бутане в каци и ковчези в реки, варене на живо в гореща вода или мляко… и все така изобретателно и кърваво върви. Братя Грим могат да си циврят с нахапан претцел в ръка в ъгъла, щото бугарите го вадим дългия списък с упражнения по затриване, и си отбелязваме всяко по-креативно убийство с шарено байряче.
Откъм мръсотийки обаче няма да сте доволни, но има достатъчно компилации от автентичен еротичен фолклор, който ще докара някоя и друга въздишка, изпълнена с нега по отминалите времена на всяка една от онези неуспели ЦРУ агентки пред блоковете в старите квартали, че и техните майки, баби, и така нататък. Тук нещата освен кръвожадни, са доста премерени и учтиво загатнати по сексуалните теми, но домашното насилие, използването на жените за бездушна разменна монета, и приравняването на непълнолетните девойки до утроба, храна или две кози и три ярета от роднини, съседи и антропоморфни влечуги а.к.а. змейове, обаче са си тук, и оставят малко горчив вкус и лека засраменост дори и у не особено активно феминистично настроено същество като мен.
Ще ви направи впечатление вероятно и твърде подозрителната близост на нашенските истории до много западни и източни приказки, които някак са се довяли до нашите ширини. Тук са и Пепеляшка, и Красавица и звяра, и Аладин, и Танцуващите принцеси, и Принца с дървения кон, че даже и Барон Мюнхаузен. Което потвърждава за пореден път, че то оригиналните идеи не се случват толкова често, и просто се преразказват с различна степен на възпитание и жестокост в умовете на подрастващите слушатели по цял свят. Почувствах се като напреднал изследовател – етнолог, който открива у нашенско куп познати елементи от легенди и епоси, вдъхновили немалко световни съвременни писатели – фентъзисти, и за мен цялото преживяване около Българските народни приказки на Слави Ганев си бе напълно положително и усмихнато, с премерени дози възхита и гордост, че дори и Чума нас да не ни е газила тъй сурово, както Европата, сме си корав народ, кръвожаден и безпощаден, но и героичен, хитроумен и най-важното – оцеляващ.
За хора с правилен подход към живота и света, без очила на трибагреник, политкоректно настървени детски спомени и затвърдяване на стените в задните отверстия по рождение. И се надявам тази Коледа смелите създатели на спорни проекти – дежабукци, да отворят още веднъж вратите адови и да ни зарадват с още едно – надявам се чисто естетическо – червено, дебело томче с чудовищно добра корица, сбрало истински фолклор от още по-забравени времена. Траки, прабългари, славяни, чернокнижници, богомили, византийци, боляри, невидели османлии – паметта им чака.
Дочетох "Български народни приказки". И ми харесаха. А ми отнеха толкова време, защото като никога четях и друга книга. Много обичам да чета приказки, а български народни не бях чела от години. Изненадах се, че повечето ми бяха непознати Направи ми впечатление и че някои доста си приличат, както и че поне една от тях напомня за гръцките митове /по-специално този за циклопа Полифем и Одискй./ Знам, че съм го казвала и преди, но ще го кажа пак - оформлението на книгата е чудесно, а бележките накрая ми бяха изключително интересни. Дали имам любима приказка от книгата? Разбира се. И едва ли ще изненадам някого от тези, които ме познават, като кажа, че това е "Башакоте". Сериозно обмислям да сменя името на домашния котарак.
Този сборник ме остави с много смесени чувства по отношение на българските народни приказки. В тях жените са масово достойни за присмех или съжаление, много често потискани от мъжете наоколо по разнообразни параграфи и най-често от всичко те са бездейни свидетели на собствения си живот. Най-умните и най-способните мъже пък често за грозни, достойни за присмех, мразени от семейството си. Наказанието за нещо най-често се отнася от някой тотално невинен. Светът се владее от зли сили.
Компилацията не ми допадна особено - често приказките бяха претупани като дейли или сюжет, понякога нещо просто се случвашей така - без поука, без причинно-следствени връзки, без нищо. Най-голямото достойнство на този сборник всъщност са бележките в края.
Много е объркващо - хубаво оформление и подбор на най-глупавите и противоречиви приказки- пълни с расизъм, зли сили, зли помисли и т.н. Да се разчекне зъл герой е нещо нормално като добро възмездия според част от тези приказки. В никакъв случай не стават, за да се четат на деца и подрастващи. Ако идеята е да си съберат автентични народни приказки, то за мен остава необяснима тенденциозността на подбора. Разделям се с книгата без никакво вдъхновение. Не си губете времето.
Приличен подбор на приказки. Имаше няколко повторения, имаше и някои, които не ми допаднаха. Като цяло обаче ми хареса изпъленението. Бележките към всяка приказка бяха доста подробни и интересни. Добър избор за домашната библиотека.
По принцип не съм особен фен на българския фолклор. Реших обаче да не налагам своя вкус на детето си, затова, впечатлена от обема и красивата корица купих книгата с желанието да я чета на тригодишния си (тогава) син. Още в началото ме дразниха повторенията на едни и същи сюжети в различни приказки, диалектите определено не бяха за него, но когато стигнах до оригинала на "Клан, клан, недоклан" изпаднах в потрес. И то не защото съм префинена, а заради задачата, която си бях поставила с четенето на тази книга- да запозная едно 3-годишно с българските народни приказки. Ядосах се и я оставих за няколко години. Накрая си я прочетох сама и така беше по-поносимо. Изводът: не я купувайте за деца, текстовете са в оригинал и доста непригодни за детските уши. Иначе поздравления за съставителя: доста се е постарал да събере такъв голям обем от приказки, както и да предостави информация за всяка една от тях в края на книгата. За любителите на фолклора и етнографията книгата най-вероятно е съкровище :)
Като съставител на тази книга, Слави Ганев се е справил много добре. Самото разделение на приказките е адекватно и добре структурирано. Друг е въпросът, че българското си е българско и трябва да познаваме нашите си приказки, нашия си фолклор.
Огромно Благодаря на издателите и всички, обвързани със събирането на този куп от интересни Български приказки! Коренно различни от разказите, с които съм израснала, но на тези години приказките не са това, което бяха :)