What do you think?
Rate this book
Български народни приказки
Бългapcĸитe нapoдни пpиĸaзĸи ca пpъcнaти пo цялaтa ни зeмя ĸaтo дъxaви цвeтя – да ги cъбepeм, да ce oпиeм oт apoмaтa им, да paзĸaжeм зa нeгo нa oния, ĸoитo гo пoмнят ĸaтo cмътeн cпoмeн oт дeтcĸитe cи гoдини... и нa oния, ĸoитo oщe нe ca гo oпитвaли.
Читателю, тази ĸнигa ти пpeдocтaвя възмoжнocт дa ce впycнeш в пpиĸлючeния cpeд poднитe пoлeтa, плaнини, peĸи и eзepa, cpeд гpaдoвe и ceлa, дa нayчиш зa нaй-близĸoтo дo poдoвия ти ĸopeн – живaтa cтapинa нa родния ти ĸpaй; зa дa знaeш, чe Дoбpyджa e билa влaдянa oт ĸpaлe, чe нaд Coфийcĸoтo пoлe ca лeтeли дъpвeни ĸoнe, чe мopcĸaтa цapицa cъc cияйнитe ĸocи e пpиcтъпвaлa oмaйнo ĸpaй Πepниĸ, чe нeдaлeч oт Ямбoл ca живeли oгнeн и вoдeн змeй, чe Бoтeвгpaд e бил дoм нa въpĸoлaĸ, a Велико Tъpнoвo – нa вaмпиp, чe нeдaлeч oт Блaгoeвгpaд e живял гocпoдapят нa ĸoтĸитe, чe във Bидин ce e paзxoждaл caм Гocпoд, че в Пловдив най-красивата княгиня се е обличала в дрехи от дърво, чe нaд Paзгpaд ca ĸpъжaли мaйcтopи cъc cpeбъpни ĸpилe…
Xaйдe, eлa c нac, да пoлeтим нaд изcтpaдaлaтa ни зeмя, да нaдниĸнeм в пeщepитe нa змeйoвeтe, дa пoceтим Cлънцeтo в нeгoвия дoм, дa пoглeдaмe ĸaĸ caмoдивитe тaнцyвaт и ce cмeят...
"Мраморите се стопяват, легендите остават..."
Николай Хайтов
"Когато пораснеш, аз искам и ти да се научиш да се катериш през скали и камъни и да намираш и най-непристъпните пещери. Защото в такива пещери има скрито имане и ти може би ще го намериш..."
Елин Пелин
"Народните умотворения са изворът на източниците за нашата изгубена древност."
Георги С. Раковски
"Народът наш в най-голямата простота е развил в себе си божествената умствена дарба. Приближен до природата чрез земеделието, винаги живял в общение с нея, той е разговарял с нея, одушевлявал се е от нея, почерпил е богатото си творчество, което така силно ни поразява с необикновената си хубавина и изразителност."
Братя Миладинови
Читателю, тази ĸнигa ти пpeдocтaвя възмoжнocт дa ce впycнeш в пpиĸлючeния cpeд poднитe пoлeтa, плaнини, peĸи и eзepa, cpeд гpaдoвe и ceлa, дa нayчиш зa нaй-близĸoтo дo poдoвия ти ĸopeн – живaтa cтapинa нa родния ти ĸpaй; зa дa знaeш, чe Дoбpyджa e билa влaдянa oт ĸpaлe, чe нaд Coфийcĸoтo пoлe ca лeтeли дъpвeни ĸoнe, чe мopcĸaтa цapицa cъc cияйнитe ĸocи e пpиcтъпвaлa oмaйнo ĸpaй Πepниĸ, чe нeдaлeч oт Ямбoл ca живeли oгнeн и вoдeн змeй, чe Бoтeвгpaд e бил дoм нa въpĸoлaĸ, a Велико Tъpнoвo – нa вaмпиp, чe нeдaлeч oт Блaгoeвгpaд e живял гocпoдapят нa ĸoтĸитe, чe във Bидин ce e paзxoждaл caм Гocпoд, че в Пловдив най-красивата княгиня се е обличала в дрехи от дърво, чe нaд Paзгpaд ca ĸpъжaли мaйcтopи cъc cpeбъpни ĸpилe…
Xaйдe, eлa c нac, да пoлeтим нaд изcтpaдaлaтa ни зeмя, да нaдниĸнeм в пeщepитe нa змeйoвeтe, дa пoceтим Cлънцeтo в нeгoвия дoм, дa пoглeдaмe ĸaĸ caмoдивитe тaнцyвaт и ce cмeят...
"Мраморите се стопяват, легендите остават..."
Николай Хайтов
"Когато пораснеш, аз искам и ти да се научиш да се катериш през скали и камъни и да намираш и най-непристъпните пещери. Защото в такива пещери има скрито имане и ти може би ще го намериш..."
Елин Пелин
"Народните умотворения са изворът на източниците за нашата изгубена древност."
Георги С. Раковски
"Народът наш в най-голямата простота е развил в себе си божествената умствена дарба. Приближен до природата чрез земеделието, винаги живял в общение с нея, той е разговарял с нея, одушевлявал се е от нея, почерпил е богатото си творчество, което така силно ни поразява с необикновената си хубавина и изразителност."
Братя Миладинови
752 pages, Hardcover
First published December 1, 2017
39 people are currently reading
229 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 11 of 11 reviews
January 1, 2018
Точно това, което очаквах! Подобно на "Детски и домашни приказки" на Братя Грим и "Български народни приказки" е томче с приказки, които могат да ни изненадат - понякога приятно, понякога не... но си заслужава да притежавате такова.
October 26, 2018
Ако не го практикувате това нещо чувството за хумор, живеете в сайтове за отглеждане на бебета с вегански пюрета, направени с изричното разрешение и тридневни ритуали за омилостивяване на лехата с моркови и бакла, или сте от искрените фенове на разни политически групички с атакистки наклон на срамотиите – по-добре не продължавайте четенето, че ще се обидите, разфучите и получите некой и друг апоплектичен удар. Аз това не искам, честна хелсова.
След Гримовия хорър от миналата година, Дежа бук и Сиела решиха отново да хвърлят по някой и друг интелектуален камък в бг мама вдъхновеното блато на живота и читателите с изряден маникюр, като зарибиха обществеността с чудовищно красива корица на мома – асасин и дракон – змейовец под прикритие, сякаш в началото или на особено усложнена и люспеста любовна игра, или току пред битка на живот и смърт, която може и да завърши с деус екс макина под формата на случайно прокапала от тавана жива вода, или на сапун. Между другото, интересно познание от стари времена – ако варите достатъчно дълго човек в казан с водичка, ще получите богат материал за био сапун с аромат на хипстърийска мас. Не, че давам идеи за бизнес, не, не и не.
Та, подлъга се народът и се зареди с по едно томче хем красота, хем някак една такваз патриотична, че да може да се наснима с байряка и риза с шевица до него, и да си мислят хората, гле’й го Х какъв родолюбец, че и интелектуалец се извъди. Но после дойде момента с антропоморфното лайно, дето се бута в манджата, крещи от корема на нечифтокопитни и копитни животни, и се свива да спи на топло у гащите на създателя си, и всичко избухна в дъга от кафяви конфети. Мда, всички си спомняме за Клан-клан-недоклан, но нито сготвеното куче, нито домашното насилие, и още по-малко говорящите екскременти с остра семейна привързаност не бяха част от топлия спомен на Каралийчевите версии на народни приказки.
Сега, ако сте гледали Саут Парк, то вас с говорящи купчинки дарадонки не могат да ви помръднат, заради Духа на коледното лайно, награждаващ всички яли доволно количества фибри еврейчета в навечерието на Ханука, но за останалите вероятно е била една неуханна изненада. Аз лично се покикотих в купчина меки възглавници и слава богу нямам нищо бастунесто да подкрепя гръбначния ми стълб по пътя на дебелите черва, и приех нещата както си трябва – с чувство за хумор и ясната представа, че и нашите прапра баби и дядовци са се въргаляли предбрачно в сеното, правили са си лайняни шегички и са си били чистокръвни Бийвис и Бътхед с пояси и фусти, колкото и да се опитвате да си ги представяте всичките като смели и горди ортаци на комитите. Някои може и да си били такива, признавам, но по-голямата вероятност е за нормални хорица, търсещи разтуха с глупави и страшновати историйки по седенките.
И като изяснихме произхода на ужасяващия милиони майки момент с врещящото лайно, нека ви разкажа, че всъщност кървава сеч и хитроумно будалкане ви очакват в останалите към хиляда страници почти автентичен поглед към онези нрави, за съжаление по данни оцелели само от последните няколко века робия, а не от гордите хански времена и царствата на по три морета, които са далеч по-приказен източник, но каквото останало – останало. Та, пригответе се за бащи, готвещи бебетата си, за да направят вечеря на Господ (и преди да сте скочили на бран – проверете си Библията, историята на Авраам), синове, избождащи очите на майките си, и майки, които никак не се посвеняват да си затрият отрочетата от странната позиция, че им е прескочена волята при избора на булка; родители, планиращи да си заколят наследниците, докато ги мият и бръснат, за да могат да си направят романтична вечеря на свещи; заравяне на хора в ями до шия, зазидване в мостове, разкъсване с коне, поливане с катран и палене, бутане в каци и ковчези в реки, варене на живо в гореща вода или мляко… и все така изобретателно и кърваво върви. Братя Грим могат да си циврят с нахапан претцел в ръка в ъгъла, щото бугарите го вадим дългия списък с упражнения по затриване, и си отбелязваме всяко по-креативно убийство с шарено байряче.
Откъм мръсотийки обаче няма да сте доволни, но има достатъчно компилации от автентичен еротичен фолклор, който ще докара някоя и друга въздишка, изпълнена с нега по отминалите времена на всяка една от онези неуспели ЦРУ агентки пред блоковете в старите квартали, че и техните майки, баби, и така нататък. Тук нещата освен кръвожадни, са доста премерени и учтиво загатнати по сексуалните теми, но домашното насилие, използването на жените за бездушна разменна монета, и приравняването на непълнолетните девойки до утроба, храна или две кози и три ярета от роднини, съседи и антропоморфни влечуги а.к.а. змейове, обаче са си тук, и оставят малко горчив вкус и лека засраменост дори и у не особено активно феминистично настроено същество като мен.
Ще ви направи впечатление вероятно и твърде подозрителната близост на нашенските истории до много западни и източни приказки, които някак са се довяли до нашите ширини. Тук са и Пепеляшка, и Красавица и звяра, и Аладин, и Танцуващите принцеси, и Принца с дървения кон, че даже и Барон Мюнхаузен. Което потвърждава за пореден път, че то оригиналните идеи не се случват толкова често, и просто се преразказват с различна степен на възпитание и жестокост в умовете на подрастващите слушатели по цял свят. Почувствах се като напреднал изследовател – етнолог, който открива у нашенско куп познати елементи от легенди и епоси, вдъхновили немалко световни съвременни писатели – фентъзисти, и за мен цялото преживяване около Българските народни приказки на Слави Ганев си бе напълно положително и усмихнато, с премерени дози възхита и гордост, че дори и Чума нас да не ни е газила тъй сурово, както Европата, сме си корав народ, кръвожаден и безпощаден, но и героичен, хитроумен и най-важното – оцеляващ.
За хора с правилен подход към живота и света, без очила на трибагреник, политкоректно настървени детски спомени и затвърдяване на стените в задните отверстия по рождение. И се надявам тази Коледа смелите създатели на спорни проекти – дежабукци, да отворят още веднъж вратите адови и да ни зарадват с още едно – надявам се чисто естетическо – червено, дебело томче с чудовищно добра корица, сбрало истински фолклор от още по-забравени времена. Траки, прабългари, славяни, чернокнижници, богомили, византийци, боляри, невидели османлии – паметта им чака.
След Гримовия хорър от миналата година, Дежа бук и Сиела решиха отново да хвърлят по някой и друг интелектуален камък в бг мама вдъхновеното блато на живота и читателите с изряден маникюр, като зарибиха обществеността с чудовищно красива корица на мома – асасин и дракон – змейовец под прикритие, сякаш в началото или на особено усложнена и люспеста любовна игра, или току пред битка на живот и смърт, която може и да завърши с деус екс макина под формата на случайно прокапала от тавана жива вода, или на сапун. Между другото, интересно познание от стари времена – ако варите достатъчно дълго човек в казан с водичка, ще получите богат материал за био сапун с аромат на хипстърийска мас. Не, че давам идеи за бизнес, не, не и не.
Та, подлъга се народът и се зареди с по едно томче хем красота, хем някак една такваз патриотична, че да може да се наснима с байряка и риза с шевица до него, и да си мислят хората, гле’й го Х какъв родолюбец, че и интелектуалец се извъди. Но после дойде момента с антропоморфното лайно, дето се бута в манджата, крещи от корема на нечифтокопитни и копитни животни, и се свива да спи на топло у гащите на създателя си, и всичко избухна в дъга от кафяви конфети. Мда, всички си спомняме за Клан-клан-недоклан, но нито сготвеното куче, нито домашното насилие, и още по-малко говорящите екскременти с остра семейна привързаност не бяха част от топлия спомен на Каралийчевите версии на народни приказки.
Сега, ако сте гледали Саут Парк, то вас с говорящи купчинки дарадонки не могат да ви помръднат, заради Духа на коледното лайно, награждаващ всички яли доволно количества фибри еврейчета в навечерието на Ханука, но за останалите вероятно е била една неуханна изненада. Аз лично се покикотих в купчина меки възглавници и слава богу нямам нищо бастунесто да подкрепя гръбначния ми стълб по пътя на дебелите черва, и приех нещата както си трябва – с чувство за хумор и ясната представа, че и нашите прапра баби и дядовци са се въргаляли предбрачно в сеното, правили са си лайняни шегички и са си били чистокръвни Бийвис и Бътхед с пояси и фусти, колкото и да се опитвате да си ги представяте всичките като смели и горди ортаци на комитите. Някои може и да си били такива, признавам, но по-голямата вероятност е за нормални хорица, търсещи разтуха с глупави и страшновати историйки по седенките.
И като изяснихме произхода на ужасяващия милиони майки момент с врещящото лайно, нека ви разкажа, че всъщност кървава сеч и хитроумно будалкане ви очакват в останалите към хиляда страници почти автентичен поглед към онези нрави, за съжаление по данни оцелели само от последните няколко века робия, а не от гордите хански времена и царствата на по три морета, които са далеч по-приказен източник, но каквото останало – останало. Та, пригответе се за бащи, готвещи бебетата си, за да направят вечеря на Господ (и преди да сте скочили на бран – проверете си Библията, историята на Авраам), синове, избождащи очите на майките си, и майки, които никак не се посвеняват да си затрият отрочетата от странната позиция, че им е прескочена волята при избора на булка; родители, планиращи да си заколят наследниците, докато ги мият и бръснат, за да могат да си направят романтична вечеря на свещи; заравяне на хора в ями до шия, зазидване в мостове, разкъсване с коне, поливане с катран и палене, бутане в каци и ковчези в реки, варене на живо в гореща вода или мляко… и все така изобретателно и кърваво върви. Братя Грим могат да си циврят с нахапан претцел в ръка в ъгъла, щото бугарите го вадим дългия списък с упражнения по затриване, и си отбелязваме всяко по-креативно убийство с шарено байряче.
Откъм мръсотийки обаче няма да сте доволни, но има достатъчно компилации от автентичен еротичен фолклор, който ще докара някоя и друга въздишка, изпълнена с нега по отминалите времена на всяка една от онези неуспели ЦРУ агентки пред блоковете в старите квартали, че и техните майки, баби, и така нататък. Тук нещата освен кръвожадни, са доста премерени и учтиво загатнати по сексуалните теми, но домашното насилие, използването на жените за бездушна разменна монета, и приравняването на непълнолетните девойки до утроба, храна или две кози и три ярета от роднини, съседи и антропоморфни влечуги а.к.а. змейове, обаче са си тук, и оставят малко горчив вкус и лека засраменост дори и у не особено активно феминистично настроено същество като мен.
Ще ви направи впечатление вероятно и твърде подозрителната близост на нашенските истории до много западни и източни приказки, които някак са се довяли до нашите ширини. Тук са и Пепеляшка, и Красавица и звяра, и Аладин, и Танцуващите принцеси, и Принца с дървения кон, че даже и Барон Мюнхаузен. Което потвърждава за пореден път, че то оригиналните идеи не се случват толкова често, и просто се преразказват с различна степен на възпитание и жестокост в умовете на подрастващите слушатели по цял свят. Почувствах се като напреднал изследовател – етнолог, който открива у нашенско куп познати елементи от легенди и епоси, вдъхновили немалко световни съвременни писатели – фентъзисти, и за мен цялото преживяване около Българските народни приказки на Слави Ганев си бе напълно положително и усмихнато, с премерени дози възхита и гордост, че дори и Чума нас да не ни е газила тъй сурово, както Европата, сме си корав народ, кръвожаден и безпощаден, но и героичен, хитроумен и най-важното – оцеляващ.
За хора с правилен подход към живота и света, без очила на трибагреник, политкоректно настървени детски спомени и затвърдяване на стените в задните отверстия по рождение. И се надявам тази Коледа смелите създатели на спорни проекти – дежабукци, да отворят още веднъж вратите адови и да ни зарадват с още едно – надявам се чисто естетическо – червено, дебело томче с чудовищно добра корица, сбрало истински фолклор от още по-забравени времена. Траки, прабългари, славяни, чернокнижници, богомили, византийци, боляри, невидели османлии – паметта им чака.
Read
April 22, 2018Дочетох "Български народни приказки".
И ми харесаха.
А ми отнеха толкова време, защото като никога четях и друга книга. Много обичам да чета приказки, а български народни не бях чела от години.
Изненадах се, че повечето ми бяха непознати Направи ми впечатление и че някои доста си приличат, както и че поне една от тях напомня за гръцките митове /по-специално този за циклопа Полифем и Одискй./
Знам, че съм го казвала и преди, но ще го кажа пак - оформлението на книгата е чудесно, а бележките накрая ми бяха изключително интересни.
Дали имам любима приказка от книгата? Разбира се. И едва ли ще изненадам някого от тези, които ме познават, като кажа, че това е "Башакоте".
Сериозно обмислям да сменя името на домашния котарак.
И ми харесаха.
А ми отнеха толкова време, защото като никога четях и друга книга. Много обичам да чета приказки, а български народни не бях чела от години.
Изненадах се, че повечето ми бяха непознати Направи ми впечатление и че някои доста си приличат, както и че поне една от тях напомня за гръцките митове /по-специално този за циклопа Полифем и Одискй./
Знам, че съм го казвала и преди, но ще го кажа пак - оформлението на книгата е чудесно, а бележките накрая ми бяха изключително интересни.
Дали имам любима приказка от книгата? Разбира се. И едва ли ще изненадам някого от тези, които ме познават, като кажа, че това е "Башакоте".
Сериозно обмислям да сменя името на домашния котарак.
February 26, 2018
Този сборник ме остави с много смесени чувства по отношение на българските народни приказки. В тях жените са масово достойни за присмех или съжаление, много често потискани от мъжете наоколо по разнообразни параграфи и най-често от всичко те са бездейни свидетели на собствения си живот. Най-умните и най-способните мъже пък често за грозни, достойни за присмех, мразени от семейството си. Наказанието за нещо най-често се отнася от някой тотално невинен. Светът се владее от зли сили.
Компилацията не ми допадна особено - често приказките бяха претупани като дейли или сюжет, понякога нещо просто се случвашей така - без поука, без причинно-следствени връзки, без нищо. Най-голямото достойнство на този сборник всъщност са бележките в края.
Компилацията не ми допадна особено - често приказките бяха претупани като дейли или сюжет, понякога нещо просто се случвашей така - без поука, без причинно-следствени връзки, без нищо. Най-голямото достойнство на този сборник всъщност са бележките в края.
August 14, 2020
Много е объркващо - хубаво оформление и подбор на най-глупавите и противоречиви приказки- пълни с расизъм, зли сили, зли помисли и т.н. Да се разчекне зъл герой е нещо нормално като добро възмездия според част от тези приказки.
В никакъв случай не стават, за да се четат на деца и подрастващи.
Ако идеята е да си съберат автентични народни приказки, то за мен остава необяснима тенденциозността на подбора.
Разделям се с книгата без никакво вдъхновение.
Не си губете времето.
В никакъв случай не стават, за да се четат на деца и подрастващи.
Ако идеята е да си съберат автентични народни приказки, то за мен остава необяснима тенденциозността на подбора.
Разделям се с книгата без никакво вдъхновение.
Не си губете времето.
January 21, 2018
Приличен подбор на приказки. Имаше няколко повторения, имаше и някои, които не ми допаднаха. Като цяло обаче ми хареса изпъленението. Бележките към всяка приказка бяха доста подробни и интересни. Добър избор за домашната библиотека.
March 27, 2023
По принцип не съм особен фен на българския фолклор. Реших обаче да не налагам своя вкус на детето си, затова, впечатлена от обема и красивата корица купих книгата с желанието да я чета на тригодишния си (тогава) син. Още в началото ме дразниха повторенията на едни и същи сюжети в различни приказки, диалектите определено не бяха за него, но когато стигнах до оригинала на "Клан, клан, недоклан" изпаднах в потрес. И то не защото съм префинена, а заради задачата, която си бях поставила с четенето на тази книга- да запозная едно 3-годишно с българските народни приказки. Ядосах се и я оставих за няколко години. Накрая си я прочетох сама и така беше по-поносимо. Изводът: не я купувайте за деца, текстовете са в оригинал и доста непригодни за детските уши. Иначе поздравления за съставителя: доста се е постарал да събере такъв голям обем от приказки, както и да предостави информация за всяка една от тях в края на книгата. За любителите на фолклора и етнографията книгата най-вероятно е съкровище :)
October 30, 2018
Като съставител на тази книга, Слави Ганев се е справил много добре. Самото разделение на приказките е адекватно и добре структурирано. Друг е въпросът, че българското си е българско и трябва да познаваме нашите си приказки, нашия си фолклор.
March 22, 2019
Огромно Благодаря на издателите и всички, обвързани със събирането на този куп от интересни Български приказки! Коренно различни от разказите, с които съм израснала, но на тези години приказките не са това, което бяха :)
April 9, 2018
Интересно четиво. Приказките определено не са такива каквито очаквах. Повечето ме изненадаха - някои приятно, други не съвсем.
August 16, 2018
Книга, която заслужава да присъства в библиотеката на всеки дом. Нека се помни българското.
Displaying 1 - 11 of 11 reviews