What do you think?
Rate this book
Смъртта и светлината
Сборникът съдържа следните произведения:
1. Четири истории от утре:
- Вратите на лицето му, лампите на устата му;
- Роза за Еклесиаста;
- Фуриите;
- Сърцето на гробищата.
2. Господарят на светлината.
3. Една нощ през самотния октомври.
Странният поетичен свят на Зелазни е главозамайваща смес от забавна сатира и философски размисли. Ранните му разкази са великолепно написани – мечтателни и в същото време задълбочени. Бурният екшън „Вратите на лицето му, лампите на устата му“, емоционално разтърсващият „Роза за Еклисиаста“, смешно-сърцераздирателната басня „Фуриите“ и мрачният трагичен романс „Сърцето на гробищата“ са изумително близки до съвременната чувствителност.
Сложният, интригуващ и тайнствен роман „Господарят на светлината“, донесъл на Зелазни наградата „Хюго“ през 1968 г., пресъздава хиндуисткия пантеон с помощта на науката, хвърля светлина върху връзката между човечеството и технологиите и разказва трогателна човешка история. „Една нощ през самотния октомври“ - последната книга на Зелазни преди смъртта му - е дръзко оригинална амалгама от ужаси, хумор, мистерия и фантазия: скъпоценност, излъчваща мрачен блясък.
Роджър Зелазни (1937–1995) е прочут американски автор на фентъзи и научна фантастика, носител на три награди „Небюла” и шест „Хюго”.Зелазни е роден в Кливланд, Охайо. В гимназията е редактор на училищния вестник и членува в клуба по творческо писане. Постепенно преминава от разкази към новели и романи, а през 1969 г. се отдава изцяло на писателската си кариера.
Той е смятан за един от лидерите на „новата вълна” в научната фантастика през 60-те години на ХХ век. Експериментира с алюзии, лиризъм и митична образност и изследва усложненията за човечеството, причинени от технологиите. Творбите му често включват митични герои, обрисувани в модерния свят. Отсеченият, минималистичен диалог е повлиян от духовитостта на класическите криминални автори.
Най-впечатляващ е майсторският стил на Зелазни – прост и гладък, но крайно убедителен. Той не прибягва до гръмки думи и дълги изречения. Историята просто се лее от страниците...
1. Четири истории от утре:
- Вратите на лицето му, лампите на устата му;
- Роза за Еклесиаста;
- Фуриите;
- Сърцето на гробищата.
2. Господарят на светлината.
3. Една нощ през самотния октомври.
Странният поетичен свят на Зелазни е главозамайваща смес от забавна сатира и философски размисли. Ранните му разкази са великолепно написани – мечтателни и в същото време задълбочени. Бурният екшън „Вратите на лицето му, лампите на устата му“, емоционално разтърсващият „Роза за Еклисиаста“, смешно-сърцераздирателната басня „Фуриите“ и мрачният трагичен романс „Сърцето на гробищата“ са изумително близки до съвременната чувствителност.
Сложният, интригуващ и тайнствен роман „Господарят на светлината“, донесъл на Зелазни наградата „Хюго“ през 1968 г., пресъздава хиндуисткия пантеон с помощта на науката, хвърля светлина върху връзката между човечеството и технологиите и разказва трогателна човешка история. „Една нощ през самотния октомври“ - последната книга на Зелазни преди смъртта му - е дръзко оригинална амалгама от ужаси, хумор, мистерия и фантазия: скъпоценност, излъчваща мрачен блясък.
Роджър Зелазни (1937–1995) е прочут американски автор на фентъзи и научна фантастика, носител на три награди „Небюла” и шест „Хюго”.Зелазни е роден в Кливланд, Охайо. В гимназията е редактор на училищния вестник и членува в клуба по творческо писане. Постепенно преминава от разкази към новели и романи, а през 1969 г. се отдава изцяло на писателската си кариера.
Той е смятан за един от лидерите на „новата вълна” в научната фантастика през 60-те години на ХХ век. Експериментира с алюзии, лиризъм и митична образност и изследва усложненията за човечеството, причинени от технологиите. Творбите му често включват митични герои, обрисувани в модерния свят. Отсеченият, минималистичен диалог е повлиян от духовитостта на класическите криминални автори.
Най-впечатляващ е майсторският стил на Зелазни – прост и гладък, но крайно убедителен. Той не прибягва до гръмки думи и дълги изречения. Историята просто се лее от страниците...
640 pages, Hardcover
First published January 1, 1993
2 people are currently reading
45 people want to read
About the author
Roger Zelazny
745 books3,884 followersRoger Joseph Zelazny was an American fantasy and science fiction writer known for his short stories and novels, best known for The Chronicles of Amber. He won the Nebula Award three times (out of 14 nominations) and the Hugo Award six times (also out of 14 nominations), including two Hugos for novels: the serialized novel ...And Call Me Conrad (1965), subsequently published under the title This Immortal (1966), and the novel Lord of Light (1967).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
Read
October 18, 2020І. Четири истории от утре
Хм, странно ми се вижда решението на издателство Бард да изтърве предговора от Теодор Стърджън, когато е решило да включи Четири истории от утре в луксозното томче Смъртта и светлината, просто защото той е неизменна част от подборката, пък и в малко над половин дузина странички утвърденият фантаст ни дава полезни съвети какво точно да очакваме от прозата на ярко изгрелия на литературния небосклон негов по-млад колега. Също така подредбата на четирите новели е променена. В оригинала, и във въпросното първо издание на Дамян Яков от 1998, тя е следната: 1. Фуриите 2. Сърцето на гробищата 3. Вратите на лицето му, лампите на устата му и 4. Роза за Еклисиаста (за сравнение при бардовци е 3, 4, 1, 2), а тя определено е от значение - например, макар и да е най-ранната от четирите творби, последната е най-зрялата и завършена във всеки един аспект, и като че ли среща най-възторжени отзиви сред читателите, включително и при мен стана така. Оттам насетне всичко е без забележка - преводът на Комата, луксозното оформление, качествената хартия... направо примирах от удоволствие, докато разлиствах страниците. Няма да се спирам върху сюжетите, достатъчно ревюта има в goodreads-профила на сборника, ще кажа само, че винаги вземам под внимание годината на излизане на дадено произведение, а тези, писани преди повече от половин век (в интервала 1963-1965) звучат все така авангардно шантаво и забавно. Зелазни е бил енциклопедист с чутовни познания в най-различни сфери и препратките в творбите му са десетки, трудно могат да бъдат уловени само с едно изчитане...
ІІ. Господарят на светлината
Според читателското ми дневниче съм отметнал този роман още при излизането му на български през далечната 1993. Притежавам и първото хартиено издание, от което, доста по-късно разбрах, липсвала последната седма глава... егати пропуска, егати нещото... без нея/с нея финалът се извърта на 180 градуса... Както и да е, не пазех никакви спомени от предишния прочит, та с удоволствие повторно се потопих в митологично-технологичния микс на Зелазни и лекинко почнах да подозирам откъде Дан Симънс е почерпил вдъхновение за своя мащабен опус Илион / Олимп (разбира се, мога и да се лъжа, ама... ама...). Идеята за хора, развили силите си до степен да се превърнат в божества едва ли е нова за световната литература по времето, по което Зелазни пише романа си, но пък той ѝ прави такава блага трактовка, омешвайки мистика, философия, поезия и... всичко каквото се сетите, че направо примирах от удоволствие по време на четенето. И това в комбинация с уникално чувство за хумор, вплетено в убийствено добри диалози... Може би едни бележки под линия, обясняващи връзките между персонажите от Индийската митология щяха да стоят добре, но пък с помощта на Леля Уикипедия доволно изсърбах тая божествена каша.
ІІІ. Една нощ през самотния октомври
Романът, излязъл две години преди смъртта на Роджър Зелазни, е една от най-жизнеутвърждаващите книги, която изобщо съм чел. Вечната битка между Доброто и Злото, ситуирана в дните на магическия октомври е същевременно отдаване на почит към няколко Големи Имена, положили основите на поп културните канони във фантастичната и криминалната литература. Отварачи и Затварачи се опитват да осигурят/респ. да осуетят нахлувавнето на Древните богове към нашия свят през специален портал в нощта на Хелоуин. И всичко това, споено с мотиви от Лъвкрафтовите произведения (Ктхулу митовете и Света на сънищата), пречупено през свежото чувство за хумор на Зелазни и усета му към диалозите, съставляващи около 80% от книгата. Повествованието се води през гледната точка на куче, стилът е висш пилотаж - лаконично- телеграфичен, задъхан и с кратки изречения. При втория прочит (първият се случи някъде около Милениума), вече солидно подкован с хорър творби, успях да хвана доста повече от препратките.
Уви, имам леки забележки относно превода от 1994, запазен при Бардовци с всички очеизваждащи бъгчета... Например, още в посвещението първите имена на Лъвкрафт, Хауърд Филипс, образуващи инициалите H. P. , лекинко са се трансформирали в Л. П. Чудя се също така дали и името на кучето не е трябвало да остане Snuff, като в оригинала, защото все пак е партньор на Джак Изкормвача и вероятно е търсено зловещото смислово значение, доста по-различно от безобидното Смрък... но това са джъст ън уйт кахърс...
В заключение мога да кажа, че през сравнително краткия си житейски път (отива си едва на 58 г.в.) Роджър Зелазни винаги е бил могъщ Отварач, защото успя да отвори за нас вратите към безброй литературни Вселени...
Хм, странно ми се вижда решението на издателство Бард да изтърве предговора от Теодор Стърджън, когато е решило да включи Четири истории от утре в луксозното томче Смъртта и светлината, просто защото той е неизменна част от подборката, пък и в малко над половин дузина странички утвърденият фантаст ни дава полезни съвети какво точно да очакваме от прозата на ярко изгрелия на литературния небосклон негов по-млад колега. Също така подредбата на четирите новели е променена. В оригинала, и във въпросното първо издание на Дамян Яков от 1998, тя е следната: 1. Фуриите 2. Сърцето на гробищата 3. Вратите на лицето му, лампите на устата му и 4. Роза за Еклисиаста (за сравнение при бардовци е 3, 4, 1, 2), а тя определено е от значение - например, макар и да е най-ранната от четирите творби, последната е най-зрялата и завършена във всеки един аспект, и като че ли среща най-възторжени отзиви сред читателите, включително и при мен стана така. Оттам насетне всичко е без забележка - преводът на Комата, луксозното оформление, качествената хартия... направо примирах от удоволствие, докато разлиствах страниците. Няма да се спирам върху сюжетите, достатъчно ревюта има в goodreads-профила на сборника, ще кажа само, че винаги вземам под внимание годината на излизане на дадено произведение, а тези, писани преди повече от половин век (в интервала 1963-1965) звучат все така авангардно шантаво и забавно. Зелазни е бил енциклопедист с чутовни познания в най-различни сфери и препратките в творбите му са десетки, трудно могат да бъдат уловени само с едно изчитане...
ІІ. Господарят на светлината
Според читателското ми дневниче съм отметнал този роман още при излизането му на български през далечната 1993. Притежавам и първото хартиено издание, от което, доста по-късно разбрах, липсвала последната седма глава... егати пропуска, егати нещото... без нея/с нея финалът се извърта на 180 градуса... Както и да е, не пазех никакви спомени от предишния прочит, та с удоволствие повторно се потопих в митологично-технологичния микс на Зелазни и лекинко почнах да подозирам откъде Дан Симънс е почерпил вдъхновение за своя мащабен опус Илион / Олимп (разбира се, мога и да се лъжа, ама... ама...). Идеята за хора, развили силите си до степен да се превърнат в божества едва ли е нова за световната литература по времето, по което Зелазни пише романа си, но пък той ѝ прави такава блага трактовка, омешвайки мистика, философия, поезия и... всичко каквото се сетите, че направо примирах от удоволствие по време на четенето. И това в комбинация с уникално чувство за хумор, вплетено в убийствено добри диалози... Може би едни бележки под линия, обясняващи връзките между персонажите от Индийската митология щяха да стоят добре, но пък с помощта на Леля Уикипедия доволно изсърбах тая божествена каша.
ІІІ. Една нощ през самотния октомври
Романът, излязъл две години преди смъртта на Роджър Зелазни, е една от най-жизнеутвърждаващите книги, която изобщо съм чел. Вечната битка между Доброто и Злото, ситуирана в дните на магическия октомври е същевременно отдаване на почит към няколко Големи Имена, положили основите на поп културните канони във фантастичната и криминалната литература. Отварачи и Затварачи се опитват да осигурят/респ. да осуетят нахлувавнето на Древните богове към нашия свят през специален портал в нощта на Хелоуин. И всичко това, споено с мотиви от Лъвкрафтовите произведения (Ктхулу митовете и Света на сънищата), пречупено през свежото чувство за хумор на Зелазни и усета му към диалозите, съставляващи около 80% от книгата. Повествованието се води през гледната точка на куче, стилът е висш пилотаж - лаконично- телеграфичен, задъхан и с кратки изречения. При втория прочит (първият се случи някъде около Милениума), вече солидно подкован с хорър творби, успях да хвана доста повече от препратките.
Уви, имам леки забележки относно превода от 1994, запазен при Бардовци с всички очеизваждащи бъгчета... Например, още в посвещението първите имена на Лъвкрафт, Хауърд Филипс, образуващи инициалите H. P. , лекинко са се трансформирали в Л. П. Чудя се също така дали и името на кучето не е трябвало да остане Snuff, като в оригинала, защото все пак е партньор на Джак Изкормвача и вероятно е търсено зловещото смислово значение, доста по-различно от безобидното Смрък... но това са джъст ън уйт кахърс...
В заключение мога да кажа, че през сравнително краткия си житейски път (отива си едва на 58 г.в.) Роджър Зелазни винаги е бил могъщ Отварач, защото успя да отвори за нас вратите към безброй литературни Вселени...
February 15, 2018
Зелазни твори фантастика от друго измерение: http://knigolandia.info/book-review/s...
Прекрасно е, че въпреки видимата стагнация на научно-фантастичния фронт у нас продължават да се преиздават поне големите автори от златната ера на жанра – като Роджър Зелазни. След прекрасния том на колаборацията Зелазни и Шекли - “Донеси ми главата на принца”, “Ако с Фауст не успееш” и “Просто шеметен фарс”, както и новото издание на “Джак от сенките”, “Бард” издадоха и първи том избрано на Зелазни. “Смъртта и светлината” съдържа “Четири истории от утре”, “Господарят на светлината” и неповторимата “Една нощ през самотния октомври”. Всичките са пиршество на фантазията, на смисъла, на един неподражаем ум, който си играеше с невъзможното и го превръщаше в достъпно за всички нас.
Издателска къща БАРД
http://knigolandia.info/book-review/s...
Прекрасно е, че въпреки видимата стагнация на научно-фантастичния фронт у нас продължават да се преиздават поне големите автори от златната ера на жанра – като Роджър Зелазни. След прекрасния том на колаборацията Зелазни и Шекли - “Донеси ми главата на принца”, “Ако с Фауст не успееш” и “Просто шеметен фарс”, както и новото издание на “Джак от сенките”, “Бард” издадоха и първи том избрано на Зелазни. “Смъртта и светлината” съдържа “Четири истории от утре”, “Господарят на светлината” и неповторимата “Една нощ през самотния октомври”. Всичките са пиршество на фантазията, на смисъла, на един неподражаем ум, който си играеше с невъзможното и го превръщаше в достъпно за всички нас.
Издателска къща БАРД
http://knigolandia.info/book-review/s...
June 9, 2018
Трудно ми е да дам реална оценка на тази книга, тъй като много повече произведения не са ме докоснали наистина... Но всъщност аз си знаех, че не всички са "пригодни" за моето разбиране на нещата. Затова не можем да говорим за истинско разочарование. "Роза за Еклисиаста" като че ли е любимото ми произведение.
http://knigoqdec.blogspot.com/2018/06...
http://knigoqdec.blogspot.com/2018/06...
September 4, 2018
Много красиво издание като оформление - твърди корици, обложка и т.н., да му е кеф на човек да я държи в ръце. Само че единствено "Една нощ през самотния октомври" ми допадна. И то си имаше кусури - най-вече разтегленото действи, разочароващия финал и идея на цялата тази игра, в която участват героите. Останалото - фантастичен поглед към бъдещето и живота на останалите планети, но по мое мнение написано с твърде претенциозен и помпозен стил. Не обичам книги, които те хвърлят изведнъж в съвсем непознати води, героите са абсолютно наясно с всичко наоколо, никой не ти обяснява каквото и да е, защото се предполага, че и сам ще навлезеш в материята, стига да си поблъскаш главата и през целия разказ да се мъчиш да се ориентираш кое какво е и кой за какво се бори, вместо просто да се потопиш в историята и да проследиш какво се случва.
Един по-различен поглед към книгата в блога от другия книгоядец: https://knigoqdec.blogspot.com/2018/0...
Един по-различен поглед към книгата в блога от другия книгоядец: https://knigoqdec.blogspot.com/2018/0...
December 29, 2020
Докато не всички произведения в сборника заслужават 5 звезди, то самият сборник определено ги заслужава, тъй като събира най-разнообразни творби на Зелазни, които е интересно да се прочетат. Със сигурност най-силните са "Господаря на Светлината" и "Една нощ през самотния октомври", но това не значи, че кратките разкази, с които започва сборника не заслужават внимание. Напротив, всеки един от тях е поглед в един различен свят, с уникални и странни герои.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews