What do you think?
Rate this book
Концлагерът „Белене“, 1949-1987: Островът, който уби свободния човек
Островът, който уби свободния човек
"Жестокостта в концлагера „Белене“, а това е моделът на всеки комунистически концлагер, е присъща само на човешкото същество, на никое друго!"
Дянко Марков
„Белене“ не е нито първият, нито последният комунистически концлагер, но той съществува много по-дълго от всички останали, от 1949 до 1987 година почти без прекъсване. Географското разположение на този остров, откъснат от България от мощните води на Дунав, дава видимост на преживяното от няколко поколения лагеристи чувство, че си изтръгнат от родината, че си отписан от света на живите. Самата комунистическа власт до своя край целенасочено използва името „Белене“ като заплашителен символ.
За разлика от военновременните концлагери, „Белене“ функционира през един 40-годишен мирен период – но в перманентна война на тоталитарната държава срещу една или друга група от собственото ѝ население, в непрестанна насилствена промяна на обществото и човека. За цялото съществуване на концлагера „Белене“ през него преминават над 15 000 души – 11 000 без съд и присъда и 4000 затворници (1952–1953 г.). Това са голяма част от най-авторитетните в своята среда, най-непримиримите към налагания нов ред личности.
Борислав Скочев вади на бял свят цялата потресаваща истина за острова, който уби свободния човек. В книгата са проследени периодите на съществуване на лагера, законовите основания за въдворяване, организацията на концлагерната система, стопанската дейност и принудителния труд, агентурно-оперативната работа, охраната, режима, храната, облеклото, наказанията, медицинската помощ, опитите за бягства... разстрелите. А също проявите на съпротива срещу смазването на човешкия дух.
Това изследване е резултат на десетгодишна работа в архива на Държавна сигурност, на проучване на лични архиви и архивите на Политбюро, Министерския съвет и отдел „Затвори“ в ЦДА, на документи в архива на Радио „Свободна Европа“/Радио „Свобода“ в Будапеща, на достъпния онлайн архив на ЦРУ, на руски, холандски и британски архивни източници и на десетките мемоари на бивши концлагеристи.
"Жестокостта в концлагера „Белене“, а това е моделът на всеки комунистически концлагер, е присъща само на човешкото същество, на никое друго!"
Дянко Марков
„Белене“ не е нито първият, нито последният комунистически концлагер, но той съществува много по-дълго от всички останали, от 1949 до 1987 година почти без прекъсване. Географското разположение на този остров, откъснат от България от мощните води на Дунав, дава видимост на преживяното от няколко поколения лагеристи чувство, че си изтръгнат от родината, че си отписан от света на живите. Самата комунистическа власт до своя край целенасочено използва името „Белене“ като заплашителен символ.
За разлика от военновременните концлагери, „Белене“ функционира през един 40-годишен мирен период – но в перманентна война на тоталитарната държава срещу една или друга група от собственото ѝ население, в непрестанна насилствена промяна на обществото и човека. За цялото съществуване на концлагера „Белене“ през него преминават над 15 000 души – 11 000 без съд и присъда и 4000 затворници (1952–1953 г.). Това са голяма част от най-авторитетните в своята среда, най-непримиримите към налагания нов ред личности.
Борислав Скочев вади на бял свят цялата потресаваща истина за острова, който уби свободния човек. В книгата са проследени периодите на съществуване на лагера, законовите основания за въдворяване, организацията на концлагерната система, стопанската дейност и принудителния труд, агентурно-оперативната работа, охраната, режима, храната, облеклото, наказанията, медицинската помощ, опитите за бягства... разстрелите. А също проявите на съпротива срещу смазването на човешкия дух.
Това изследване е резултат на десетгодишна работа в архива на Държавна сигурност, на проучване на лични архиви и архивите на Политбюро, Министерския съвет и отдел „Затвори“ в ЦДА, на документи в архива на Радио „Свободна Европа“/Радио „Свобода“ в Будапеща, на достъпния онлайн архив на ЦРУ, на руски, холандски и британски архивни източници и на десетките мемоари на бивши концлагеристи.
- GenresHistoryHistorical
924 pages, Paperback
First published December 1, 2017
16 people are currently reading
219 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
June 11, 2025
„Жестокостта в концлагера „Белене“, а това е моделът на всеки комунистически концлагер, е присъща само на човешкото същество, на никое друго!“ – Дянко Марков
Много важна книга и огромен, впечатляващ труд на Борислав Скочев, отнел му 10 години, който показва цялата истина за „острова, който уби свободния човек.“ Книгата е изцяло изградена от свидетелства на хора, минали през лагера или техни роднини, документи, спомени, архиви – изключително мащабно изследване на факти, които събрани заедно в тези над 900 страници, разкриват една неизмерима жестокост, граничеща с безумие, безсмислие, отвращение… Авторът в нито един момент не споделя лична позиция или емоция, а оставя на читателите сами да ги открият и изградят за себе, което носи още по-голяма достоверност на прочита. Искам да отбележа и силните встъпителни думи на големия Дянко Марков, които успяват да развълнуват още преди да си започнал с основното четене.
Разказваш виц за Г. Димитров – отиваш в „Белене“, ако се смееш или изглеждаш твърде щастлив – отиваш в „Белене“, ако имаш неприличен външен вид (разбирайте дълга коса и дънки) – отиваш в „Белене“. Демонстрираш ли „другомислие“, арестът не закъснява. Хора, които не са показали, че скърбят достатъчно след смъртта на Г.Д. са сред въдворените в лагера. Всички те са от непринадлежащите към т. нар. „преследвани категории“. Една голяма част от арестуваните „хулигани“ са свещеници, архитекти, юристи, медицински лица, образовани хора – все неудобни на властта. По този начин и по закон, концлагерът е определен като „наказание за вината на невинните“ , поставящ човека пред избора между физическата и морална смърт…
Има не един и два случая, описани в книгата, когато хората са избирали съзнателно „Белене“ пред това да станат доносници или да съдействат по какъвто и да е начин на БКП, което ясно показва отношението и по-точно отвращението и непоносимостта към партията и режима ѝ: „Стоян Божков смята, че от ТВО ще се излезе само когато човек стане агент: „а аз за паница леща не се продавам“ казал той.“ Запечатан в съзнанието ми остава и разказът за ареста на Димитър Пенчев през 1985 г. – изправен пред избор да стане сътрудник на ДС или да бъде пратен в лагера, той избира „Белене“.
При постъпване в лагера и по време на целия престой, лагеристите са подлагани на жесток безпричинен побой, заплахи към семействата им – един от основните похвати на „кабинетните герои“ и средство за пречупване на арестуваните, нечовешки условия на живот и труд, недохранване, наказания, от които да настръхнеш от ужас… И въпреки тази античовешка обстановка, има споделени истории за приятелство и подкрепа вътре между хората, които ме трогнаха до сълзи. А историите за начина, по който лекарите лагеристи са правили и невъзможното, за да помагат и спасяват животи, са сред най-големите победи на нравствената личност, на духа и волята. Имаше моменти, когато имах нужда да прекъсна четенето за дълги периоди от време, просто ми беше тежко да продължа, а в главата ми постоянно оживяваха страшните сцени.
Искам да споделя още някои любопитни моменти, които ме впечатлиха: за фиктивното бягство на лагерист от острова през 1952 г. (като се смята, че това е 12-годишно момче), което се превръща в основа за сюжет на роман на датската писателка Анне Холм със заглавие „David”(през 2003 г. по книгата е заснет и филм „Аз съм Дейвид“). За силата на книгите и думите, които според Стефан Власков са му помогнали да оцелее и да се съхрани в лагера, както и на много други лагеристи. Вечер четат масово на слабата светлина, създават помежду си и кръжок за изучаване на френски език, водят разговори на философски теми. За вярата и песента, която позволява на душата да излее болката си, да се освободи - поне емоционално…
Благодарност и уважение за това, което е създал Борислав Скочев! Дано повече хора прочетат книгата. Защото нищо от този ужас не бива да бъде забравено, нито да бъде простено.
„Ти какъв си? – лагерният началник пита строените лагеристи за политическата им принадлежност.
- Човек – отговорил анархистът Иван Йондев.
- И аз съм човек, но съм комунист, ти какъв си?
- За разлика от вас, аз съм преди всичко човек.
Много важна книга и огромен, впечатляващ труд на Борислав Скочев, отнел му 10 години, който показва цялата истина за „острова, който уби свободния човек.“ Книгата е изцяло изградена от свидетелства на хора, минали през лагера или техни роднини, документи, спомени, архиви – изключително мащабно изследване на факти, които събрани заедно в тези над 900 страници, разкриват една неизмерима жестокост, граничеща с безумие, безсмислие, отвращение… Авторът в нито един момент не споделя лична позиция или емоция, а оставя на читателите сами да ги открият и изградят за себе, което носи още по-голяма достоверност на прочита. Искам да отбележа и силните встъпителни думи на големия Дянко Марков, които успяват да развълнуват още преди да си започнал с основното четене.
Разказваш виц за Г. Димитров – отиваш в „Белене“, ако се смееш или изглеждаш твърде щастлив – отиваш в „Белене“, ако имаш неприличен външен вид (разбирайте дълга коса и дънки) – отиваш в „Белене“. Демонстрираш ли „другомислие“, арестът не закъснява. Хора, които не са показали, че скърбят достатъчно след смъртта на Г.Д. са сред въдворените в лагера. Всички те са от непринадлежащите към т. нар. „преследвани категории“. Една голяма част от арестуваните „хулигани“ са свещеници, архитекти, юристи, медицински лица, образовани хора – все неудобни на властта. По този начин и по закон, концлагерът е определен като „наказание за вината на невинните“ , поставящ човека пред избора между физическата и морална смърт…
Има не един и два случая, описани в книгата, когато хората са избирали съзнателно „Белене“ пред това да станат доносници или да съдействат по какъвто и да е начин на БКП, което ясно показва отношението и по-точно отвращението и непоносимостта към партията и режима ѝ: „Стоян Божков смята, че от ТВО ще се излезе само когато човек стане агент: „а аз за паница леща не се продавам“ казал той.“ Запечатан в съзнанието ми остава и разказът за ареста на Димитър Пенчев през 1985 г. – изправен пред избор да стане сътрудник на ДС или да бъде пратен в лагера, той избира „Белене“.
При постъпване в лагера и по време на целия престой, лагеристите са подлагани на жесток безпричинен побой, заплахи към семействата им – един от основните похвати на „кабинетните герои“ и средство за пречупване на арестуваните, нечовешки условия на живот и труд, недохранване, наказания, от които да настръхнеш от ужас… И въпреки тази античовешка обстановка, има споделени истории за приятелство и подкрепа вътре между хората, които ме трогнаха до сълзи. А историите за начина, по който лекарите лагеристи са правили и невъзможното, за да помагат и спасяват животи, са сред най-големите победи на нравствената личност, на духа и волята. Имаше моменти, когато имах нужда да прекъсна четенето за дълги периоди от време, просто ми беше тежко да продължа, а в главата ми постоянно оживяваха страшните сцени.
Искам да споделя още някои любопитни моменти, които ме впечатлиха: за фиктивното бягство на лагерист от острова през 1952 г. (като се смята, че това е 12-годишно момче), което се превръща в основа за сюжет на роман на датската писателка Анне Холм със заглавие „David”(през 2003 г. по книгата е заснет и филм „Аз съм Дейвид“). За силата на книгите и думите, които според Стефан Власков са му помогнали да оцелее и да се съхрани в лагера, както и на много други лагеристи. Вечер четат масово на слабата светлина, създават помежду си и кръжок за изучаване на френски език, водят разговори на философски теми. За вярата и песента, която позволява на душата да излее болката си, да се освободи - поне емоционално…
Благодарност и уважение за това, което е създал Борислав Скочев! Дано повече хора прочетат книгата. Защото нищо от този ужас не бива да бъде забравено, нито да бъде простено.
„Ти какъв си? – лагерният началник пита строените лагеристи за политическата им принадлежност.
- Човек – отговорил анархистът Иван Йондев.
- И аз съм човек, но съм комунист, ти какъв си?
- За разлика от вас, аз съм преди всичко човек.
October 14, 2025
След многото разкази, легенди, преувеличаване и отричане, най-после някой се сети да напише книга за комунистическия концлагер Белене, базирана на документи от държавните архиви.
Изключително подробното описание на строежа и развитието на лагера месец по месец и година по година, с подробни данни за въдворените "затворници", наетия персонал и закупеното оборудване не остават и капка съмнение в достоверността на написаното, както и в количеството труд, положено от Борислав Скочев за възстановяване на събитията през цялото съществуване на лагера.
Самият лагер в възраждан няколко пъти, първоначално изграден за помещаване на политическите противници на про-сталинисткия режим у нас, а после - за социално неблагонадеждни елементи и към края си - за възпротивяващите се на възродителния процес главно турци. За по-късния период има определено по-малко дадена информация, като най-много и най-подробна тя е за началото на лагера.
Прави впечатление техническият стил на описание, който, за разлика от много други автори оставя малко място за сърцераздирателни и преувеличени описания на мъчения, страдания и издевателства, а описва тия неща с академична точност, цитирани конкретен брой убити, засечени през спомените на много затворници методи за наказание (вместо да бъдат описани спомените само на един за конкретно събитие, обикновено най-цветистите и гротескни).
Общото впечатление е, че макар и създаден по подобие на системата ГУЛaг в СССР, българският лагер е бил по-лек, вероятно поради малкия си мащаб, и смъртните случаи и издевателствата са резултат по-скоро на условията, духа на времето, хаоса на следвоенните години и неквалифицирания персонал, отколкото на нарочна държавна политика за изтребване на инакомислещите.
Изключително подробното описание на строежа и развитието на лагера месец по месец и година по година, с подробни данни за въдворените "затворници", наетия персонал и закупеното оборудване не остават и капка съмнение в достоверността на написаното, както и в количеството труд, положено от Борислав Скочев за възстановяване на събитията през цялото съществуване на лагера.
Самият лагер в възраждан няколко пъти, първоначално изграден за помещаване на политическите противници на про-сталинисткия режим у нас, а после - за социално неблагонадеждни елементи и към края си - за възпротивяващите се на възродителния процес главно турци. За по-късния период има определено по-малко дадена информация, като най-много и най-подробна тя е за началото на лагера.
Прави впечатление техническият стил на описание, който, за разлика от много други автори оставя малко място за сърцераздирателни и преувеличени описания на мъчения, страдания и издевателства, а описва тия неща с академична точност, цитирани конкретен брой убити, засечени през спомените на много затворници методи за наказание (вместо да бъдат описани спомените само на един за конкретно събитие, обикновено най-цветистите и гротескни).
Общото впечатление е, че макар и създаден по подобие на системата ГУЛaг в СССР, българският лагер е бил по-лек, вероятно поради малкия си мащаб, и смъртните случаи и издевателствата са резултат по-скоро на условията, духа на времето, хаоса на следвоенните години и неквалифицирания персонал, отколкото на нарочна държавна политика за изтребване на инакомислещите.
December 30, 2017
От всичко, което съм виждал по темата, това изглежда като най-пълната книга. Авторът е преровил в общи линии всичко, което има достъпно по темата - български и чуждестранни архиви, спомени, сборници документи и е организирал добре събраната информация. Книгата е голяма и пълна с факти, което прави четенето и бавно и не от най-лесните неща, но си заслужава, дори като единствената книга, която да се прочете по темата.
March 17, 2021
Най-мащабното изследване по темата, правено до момента. Книгата е 924 страници, а бележките са близо 1800.
Пълната история на лагера - от създаването му, до края, през периодите на съществуване, колко хора е имало в него, какви са и защо са там, основанията за задържане, организацията на концлагерната система, обектите, стопанството, принудителния труд, агентурно-оперативната работа, охраната, режима, храната, облеклото, наказанията, насилията, медицинската помощ, опитите за бягства, разстрелите, убийствата...
Борислав Скочев е прекарал години в архивите, за да събере на едно място цялата ужасяваща истина за един остров-убиец. Статистики и фактология, цифри и данни, но също са описани и много съдби на затворените в лагера.
Темата е пряко свързана с десетки хиляди българи днес, както и косвено - с милиони. Авторът е свършил изключителна работа - сам, без подкрепа от институции или организации. Обемът е внушителен, съдържанието - смразяващо. Една от тези книги, които трябва да бъдат издадени. И трябва да бъдат четени. Злото никога не бива да бъде оставяно на забравата. Прошката е отделна работа.
Пълната история на лагера - от създаването му, до края, през периодите на съществуване, колко хора е имало в него, какви са и защо са там, основанията за задържане, организацията на концлагерната система, обектите, стопанството, принудителния труд, агентурно-оперативната работа, охраната, режима, храната, облеклото, наказанията, насилията, медицинската помощ, опитите за бягства, разстрелите, убийствата...
Борислав Скочев е прекарал години в архивите, за да събере на едно място цялата ужасяваща истина за един остров-убиец. Статистики и фактология, цифри и данни, но също са описани и много съдби на затворените в лагера.
Темата е пряко свързана с десетки хиляди българи днес, както и косвено - с милиони. Авторът е свършил изключителна работа - сам, без подкрепа от институции или организации. Обемът е внушителен, съдържанието - смразяващо. Една от тези книги, които трябва да бъдат издадени. И трябва да бъдат четени. Злото никога не бива да бъде оставяно на забравата. Прошката е отделна работа.
April 25, 2020
“- ти какъв си? - лагерният началник пита строените лагеристи за политическата им принадлежност
- човек - отговорил анархистът иван йондев
- и аз съм човек, но съм комунист, ти какъв си?
- за разлика от вас, аз преди всичко съм човек”
четох тази книга от няколко години, като я оставях, защото твърде “тук и сега” във времето има в нея, твърде неосъзнавани някога неща и разминаване с неосъзната опасност.
прочетох я по време на извъредно положение, което на много от нас ни се струва, мъчителна и трудна за преживяване реалност, разбирайки, колко сме разглезени.
- човек - отговорил анархистът иван йондев
- и аз съм човек, но съм комунист, ти какъв си?
- за разлика от вас, аз преди всичко съм човек”
четох тази книга от няколко години, като я оставях, защото твърде “тук и сега” във времето има в нея, твърде неосъзнавани някога неща и разминаване с неосъзната опасност.
прочетох я по време на извъредно положение, което на много от нас ни се струва, мъчителна и трудна за преживяване реалност, разбирайки, колко сме разглезени.
May 28, 2025
не я довърших ама 5/5
Want to read
December 30, 2021Невероятна книга.
Displaying 1 - 7 of 7 reviews