What do you think?
Rate this book
Вселенските Повелители #2
Сблъсъкът между звездните дракони
Изправени пред глобалната катастрофа, Ирейн и Брайтън търсят помощ от Баркс - древният и мъдър лидер на вселенските дракони. Планетата Ледра е укрита от враговете. Тя може да им послужи като ценна разменна монета от инфра, в замяна на лазерно оръжие и могъщите му междугалактически крузери. Баркс обаче желае да избегнат войната. Тайно се свързва с ведригсите и учтиво ги моли да вземат участие на арагкския Вселенски съвет, на който ще се гласува живота или смъртта на човешката цивилизация.
Като студенокръвни хуманоиди, ведригсите са очаровани от "горещите" хора. Начело с прелестната, но смразяващо опасна Сеелена, те започват да плетат горещи интриги как да ги присъединят към своята търговска Федерация, преди Баркс да ги е вербувал за военни съдружници.
Междувременно Брайтън и Ирейн са възхитени от красотата на ведригските градове, в които няма бедни, болни или нещастни лица, но всички се радват на свобода, благоденствие и райски Живот.
На коя страна ще изберат да застанат? Ще успеят ли да защитят Земята от Заргкс и враждебно настроените драконови рептили? Дали Регкс и Брайтън ще се помирят и с кого от двамата ще остане Ирейн?
Гмурнете се във втората част на епичната сага и открийте отговорите в приключението!
Като студенокръвни хуманоиди, ведригсите са очаровани от "горещите" хора. Начело с прелестната, но смразяващо опасна Сеелена, те започват да плетат горещи интриги как да ги присъединят към своята търговска Федерация, преди Баркс да ги е вербувал за военни съдружници.
Междувременно Брайтън и Ирейн са възхитени от красотата на ведригските градове, в които няма бедни, болни или нещастни лица, но всички се радват на свобода, благоденствие и райски Живот.
На коя страна ще изберат да застанат? Ще успеят ли да защитят Земята от Заргкс и враждебно настроените драконови рептили? Дали Регкс и Брайтън ще се помирят и с кого от двамата ще остане Ирейн?
Гмурнете се във втората част на епичната сага и открийте отговорите в приключението!
526 pages, Paperback
Published January 1, 2017
1 person is currently reading
11 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
February 20, 2018
Космическите дракони на Джейн Колдфайър се завръщат във втори том от сагата „Вселенските повелители”. „Сблъсъкът между звездните дракони” (изд. MBG Books) е стабилно продължение, добре дошло за всички, които са харесали „Щурмът на рептилите”. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
March 29, 2021
От предната книга имах прилични очаквания за тази. И въпреки, че все още се радвам изключително много на илюстрациите и смятам, че самата идея има потенциал, много неща тук тръгнаха зле.
Ще започна с най-фрапантното - не е много добра идея да не включиш главният си персонаж в кулминацията. Защо? Защо цели две книги го градиш да се отклонява от стереотипи, когато към края на книгата захвърляш всичко? Защо, когато искаш Ирейн да е силен женски персонаж, който от началото на първа книга градиш да е добър войн, просто в крайна сметка я изключваш от финалния главен конфликт? ЗАЩО? Защото трябва всяка жена да се придържа към "женските" стереотипи, което обществото налага? Защо, когато тя е изградена, да се бори за вярванията си, удобно на края не предприема никакви действия, и всъщност да се включи във финалната битка. Просто защото няколко личности ѝ казват не? Това решение няма никаква логика, нито от гледната точка вътре в самата история, нито пък е добър избор на авторката, защото по този начин наруваша базовото обещание, което ни е дала за Ирейн.
Второ - моля ви, автори, редактори, бета читатели, всички. Проверявайте фактите. В случая - аспиринът не те "сгрява". За какво взимаш аспирин - за да свалиш температурата си, когато си вдигнал такава. Добра идея ли е това да се предлага на студенокръвно, за да го "сгрее"? Не.
Трето - въпреки, че ведригсите са интересна концепция, самото им представяне е твърде натрапчиво. Разбирам, че трябва да са алегория, за това колко развратно може да стане човечеството, но това е представено по твърде груб и недодялан начин, който няма никаква логика.
От любовният триъгълник в крайна сметка не видях творде много смисъл, защото се разреши твърде рано в книгата. Ирейн и Брайтън са ужасна двойка, която няма никаква химия помежду си и всеки момент с тях беше болезнен за четене.
Въпреки, че книгата имаше потенциал, той просто някъде се срина под куп лоши избори. Надявам се, че следващата книга може да коригира стореното, но към този момент нямам големи очаквания.
Ще започна с най-фрапантното - не е много добра идея да не включиш главният си персонаж в кулминацията. Защо? Защо цели две книги го градиш да се отклонява от стереотипи, когато към края на книгата захвърляш всичко? Защо, когато искаш Ирейн да е силен женски персонаж, който от началото на първа книга градиш да е добър войн, просто в крайна сметка я изключваш от финалния главен конфликт? ЗАЩО? Защото трябва всяка жена да се придържа към "женските" стереотипи, което обществото налага? Защо, когато тя е изградена, да се бори за вярванията си, удобно на края не предприема никакви действия, и всъщност да се включи във финалната битка. Просто защото няколко личности ѝ казват не? Това решение няма никаква логика, нито от гледната точка вътре в самата история, нито пък е добър избор на авторката, защото по този начин наруваша базовото обещание, което ни е дала за Ирейн.
Второ - моля ви, автори, редактори, бета читатели, всички. Проверявайте фактите. В случая - аспиринът не те "сгрява". За какво взимаш аспирин - за да свалиш температурата си, когато си вдигнал такава. Добра идея ли е това да се предлага на студенокръвно, за да го "сгрее"? Не.
Трето - въпреки, че ведригсите са интересна концепция, самото им представяне е твърде натрапчиво. Разбирам, че трябва да са алегория, за това колко развратно може да стане човечеството, но това е представено по твърде груб и недодялан начин, който няма никаква логика.
От любовният триъгълник в крайна сметка не видях творде много смисъл, защото се разреши твърде рано в книгата. Ирейн и Брайтън са ужасна двойка, която няма никаква химия помежду си и всеки момент с тях беше болезнен за четене.
Въпреки, че книгата имаше потенциал, той просто някъде се срина под куп лоши избори. Надявам се, че следващата книга може да коригира стореното, но към този момент нямам големи очаквания.
This entire review has been hidden because of spoilers.
December 15, 2023
"Сблъсъкът между звездните дракони" е поредният епичен шедьовър в богатата фантастична вселена на "Вселенските Повелители".
Стилна, интересна и лека за четене, книгата предоставя още множество вълнуващи часове с любимите ни герои от първата част. Изключително интересна и лично за мен похвална е идеята авторът да надгради образите на Ирейн, Брайтън, Регкс и в частност на Баркс. Тук всеки от тях е преведен през серия личностни изпитания, които развиват характерните им черти и допринасят за преодоляване на техните лични борби, травми и недостатъци. Ирейн се учи на търпение, военно подчинение и вслушване в съветите на приятелите, които обича, Брайтън - да приема различните, но достойни за уважение галактически видове, подобно на Регкс, който постепенно "охлажда" пламенната си гордост и разбира какво е не само победа, но и тягостно поражение. Заедно с останалите интригуващи герои от сагата, всички те са въвлечени в епичния финален конфликт, при това не само физически, но и със силна духовна подкрепа на един спрямо друг, особено в случая на главната героиня.
Любовта между Ирейн и Брайтън е представена като искрена, спонтанна и чиста, наблягайки по-скоро на душевна емпатия, отколкото на чисто сексуалните "човешки" нагони. По сходен начин е доразвита и връзката между Ирейн и Регкс, които още в първата книга стават близки приятели и бойни партньори. Такова нещо като "любовен триъгълник" между тримата няма. Чрез личните им, понякога бурни взаимоотношения авторът се стреми да покаже, че дълбокото, съкровено приятелство все пак е възможно, въпреки че вече почти не се среща между хората от нашия век. Харесва ми деликатната, умело прикрита препратка към приказния фолклор, в който драконите се привличат от човешки девици :)
Ведригската цивилизация също е описана, развита и имплементирана идеално в цялостния сюжет. Подобно на идеологично-психологическата цел на повечето научно-фантастични произведения, тяхната също е да послужат като едно красиво, но същевременно сериозно предупреждение за човешките поколения, до каква "студенокръвна" крайност могат да стигнат, ако пренебрегнат хуманните ценности, етика и морал. Чета в едно от ревютата, че представлявали алегория за, цитирам: "колко развратно може да стане човечеството, но това е представено по твърде груб и недодялан начин, който няма никаква логика," с което не съм съгласен. В сравнение с голяма част от нашите "чисто човешки" изяви в TikTok и на някои стриймърки в Twitch, ведригските дами изглеждат като добросъвестни монахини :) Въпреки това, в третата книга от сагата дори сред тях откриваме доблестни личности, тоест хейлитата, които радеят за мир, справедливост, добрина и възстановяване на природата по планетите.
И двата романа, спадащи към категорията научна фантастика, са фактологически верни и технически издържани. Личи си, че авторът има опит в научните сфери или най-малкото е завършил добро техническо образование. При това относно критикиката за Аспирина, изтъкната в едно от предходните ревюта на същата юзърка тук, също не съм съгласен. Доколкото помня, в тази част Брайтън просто се шегува със своя студенокръвен колега, споменавайки въпросното антипиретично лекарство. Прави го с цел да приповдигне духа му, да го провокира да помисли за някакво медикаментозно решение на проблема, което всъщност и става малко по-нататък в историята. Да, повечето от нас знаем от малки, че приемът на ацетилсалицилова киселина води до разширяване на кръвоносните съдове и съответно до повишено телесно изпотяване. Брайтън обаче не е профилиран лекар (още по-малко рептилски ;), а професионален войник (при това от едно анти-утопично бъдеще на човечеството ;), затова не е никак „фрапантно“ да бърка въпросното изпотяване за загряващ ефект. Това по-скоро е замислено като комичен елемент в смъртоносната ситуация, а не високоинтелектуална лекция по "рептило-човешка" биология, каквито иначе изобилстват навсякъде из романа.
Като цяло изключително ми харесва, че сред шеметния екшън на сагата отново получаваме и богата храна за ума, под формата на добре обосновани философски разсъждения, на красиви извънземни описания и мъдри поуки. Някъде по фейсбук страниците на автора бях прочел мисълта: "Писането за мен е изкуството да рисуваш с думи", което в тази книга напълно важи не само за прекрасните илюстрации, но и за самата литературна творба. Лично за мен "Сблъсъкът между звездните дракони" е една уникална космическа опера, която възпламенява поугасналите ми вече надежди за нещо стойностно в жанра.
Стилна, интересна и лека за четене, книгата предоставя още множество вълнуващи часове с любимите ни герои от първата част. Изключително интересна и лично за мен похвална е идеята авторът да надгради образите на Ирейн, Брайтън, Регкс и в частност на Баркс. Тук всеки от тях е преведен през серия личностни изпитания, които развиват характерните им черти и допринасят за преодоляване на техните лични борби, травми и недостатъци. Ирейн се учи на търпение, военно подчинение и вслушване в съветите на приятелите, които обича, Брайтън - да приема различните, но достойни за уважение галактически видове, подобно на Регкс, който постепенно "охлажда" пламенната си гордост и разбира какво е не само победа, но и тягостно поражение. Заедно с останалите интригуващи герои от сагата, всички те са въвлечени в епичния финален конфликт, при това не само физически, но и със силна духовна подкрепа на един спрямо друг, особено в случая на главната героиня.
Любовта между Ирейн и Брайтън е представена като искрена, спонтанна и чиста, наблягайки по-скоро на душевна емпатия, отколкото на чисто сексуалните "човешки" нагони. По сходен начин е доразвита и връзката между Ирейн и Регкс, които още в първата книга стават близки приятели и бойни партньори. Такова нещо като "любовен триъгълник" между тримата няма. Чрез личните им, понякога бурни взаимоотношения авторът се стреми да покаже, че дълбокото, съкровено приятелство все пак е възможно, въпреки че вече почти не се среща между хората от нашия век. Харесва ми деликатната, умело прикрита препратка към приказния фолклор, в който драконите се привличат от човешки девици :)
Ведригската цивилизация също е описана, развита и имплементирана идеално в цялостния сюжет. Подобно на идеологично-психологическата цел на повечето научно-фантастични произведения, тяхната също е да послужат като едно красиво, но същевременно сериозно предупреждение за човешките поколения, до каква "студенокръвна" крайност могат да стигнат, ако пренебрегнат хуманните ценности, етика и морал. Чета в едно от ревютата, че представлявали алегория за, цитирам: "колко развратно може да стане човечеството, но това е представено по твърде груб и недодялан начин, който няма никаква логика," с което не съм съгласен. В сравнение с голяма част от нашите "чисто човешки" изяви в TikTok и на някои стриймърки в Twitch, ведригските дами изглеждат като добросъвестни монахини :) Въпреки това, в третата книга от сагата дори сред тях откриваме доблестни личности, тоест хейлитата, които радеят за мир, справедливост, добрина и възстановяване на природата по планетите.
И двата романа, спадащи към категорията научна фантастика, са фактологически верни и технически издържани. Личи си, че авторът има опит в научните сфери или най-малкото е завършил добро техническо образование. При това относно критикиката за Аспирина, изтъкната в едно от предходните ревюта на същата юзърка тук, също не съм съгласен. Доколкото помня, в тази част Брайтън просто се шегува със своя студенокръвен колега, споменавайки въпросното антипиретично лекарство. Прави го с цел да приповдигне духа му, да го провокира да помисли за някакво медикаментозно решение на проблема, което всъщност и става малко по-нататък в историята. Да, повечето от нас знаем от малки, че приемът на ацетилсалицилова киселина води до разширяване на кръвоносните съдове и съответно до повишено телесно изпотяване. Брайтън обаче не е профилиран лекар (още по-малко рептилски ;), а професионален войник (при това от едно анти-утопично бъдеще на човечеството ;), затова не е никак „фрапантно“ да бърка въпросното изпотяване за загряващ ефект. Това по-скоро е замислено като комичен елемент в смъртоносната ситуация, а не високоинтелектуална лекция по "рептило-човешка" биология, каквито иначе изобилстват навсякъде из романа.
Като цяло изключително ми харесва, че сред шеметния екшън на сагата отново получаваме и богата храна за ума, под формата на добре обосновани философски разсъждения, на красиви извънземни описания и мъдри поуки. Някъде по фейсбук страниците на автора бях прочел мисълта: "Писането за мен е изкуството да рисуваш с думи", което в тази книга напълно важи не само за прекрасните илюстрации, но и за самата литературна творба. Лично за мен "Сблъсъкът между звездните дракони" е една уникална космическа опера, която възпламенява поугасналите ми вече надежди за нещо стойностно в жанра.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews