" За мен смисълът на живота е да играя. На сцената. Искам още и още да играя."
" Аз държа на щуротиите си и обичам да разказвам за тях. Щуротиите не са лесна работа. За тях се иска сериозен подход. Малко хора могат да правят сериозни щуротии, на пръсти се броим. Който ги може - блазе му! Аз съм от тези, можещите. Аз съм хулиганка, и то родена хулиганка."
" На сцената понякога постигаш толкова изтънчено състояние на духа, че се докосваш до други светове. Но това са мигове, отминават. После се връщаш в реалния свят и оставаш само с копнежа пак да си там. От невъзможността да сме постоянно или поне по-често в другия, красивия свят на високото изкуство, се ражда и нашата печал."
" Една подлост или една недостойна постъпка, ако я отминеш, все едно че не е било, тя не те докосва, нищо не могат да ти направят.Ти си недосегаем. Ако вземеш да се ровиш, да се вживяваш в подробностите, наказваш себе си, става лошо. Отминавай, не се трови! "
" Цялата ми мисъл е в театъра. Живея заради театъра. Не ме вълнува ще ям ли утре, какво ще облека - ама никак! Вълнува ме дали ще се запазя да играя както трябва, да не се видиотя... Ама то пък, ако се видиотиш, вече нищо няма значение."
" Когато бързате, когато се стремите към нещо, когато преследвате някаква цел, не го правете на всяка цена! Не сключвайте непочтени сделки. Има ли нечистотия в една история, бягайте, откажете се навреме."
Историята на Стояна Мутафова, разказана от първо лице от самата нея и от близките ѝ хора, както и от знамените колеги, с които е работила.
Почти столетница, Стоянка живее в три времена - царско, комунистическо и съвремие. Доброто ѝ образование и високата класа, както в актьорската игра, така и в живота, са застъпени в цялата книга.
Особено впечатление ми направиха разказите за нивото на всичко, от театрите, през облеклото, до културата, по царско време. Загатнати са и някои от жестоките похвати за репресивни действия по време на комунизма.
Стояна е представена като гениална, живееща за сцената "хулиганка", отдаден професионалист, обожаваща дъщеря си и... поне двама от своите бивши съпрузи. С голяма сърдечност описва отношенията си със звезди Калоянчев, Невена Коканова, Татяна Лолова, Мария Статулова, както и със съвременици като Мариус и Любо Нейков.
Покрити в емоции и лични страсти, са представени безброй любопитни факти както за столетието на Стоянка Мутафова, така ѝ за внушителната ѝ кариера, талант и сподвижници в живота и на сцената.
Изключително интересна и приятна автобиографична книга, не само за хора, които обичат театъра, но и за тези, които се интересуват от историята на България. Стоянка има много какво да разкаже за периода от 20-те години на 20-ти век до днес.
Невероятна! С огромен интерес прочетох за живота на Стоянка Мутафова. Толкова интелигентна, истинска и всеотдайна на своята публика... Незабравима "Г-жа Стихийно бедствие"!