Непокорни

by Tzvetan Todorov, Цветан Тодоров

От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни общочовешки ценности.

Тодоров полага портретите на своите герои в контекста на тяхната национална и професионална реалност. Така той разкрива пестеливо, но прецизно един многолик свят с показателни различия и прилики между отделните му части и отделните му представители. За неговото единство съдим по общото в моралните добродетели на непокорните лич­ности, чиито действия са имали решаващ политически ефект. Тодоров го осмисля така, че непокорството на тези морални образци звучи актуално и днес.

- Стоян Атанасов

224 pages, Paperback

First published January 1, 2017

About the author

In Bulgarian Цветан Тодоров. Todorov was a Franco-Bulgarian historian, philosopher and literary theoretician. Among his most influential works is his theory on the fantastic, the uncanny and marvellous.

Reviews

[Maya · Rating 3 out of 5]

Прочетох книгата много бавно. Необичайно бавно като за мое четене. В началото ми се стори интересно да се запозная с историите на няколко души, които принадлежат към различни исторически времена, културни среди, етноси и дори раси, но са обединени от това, че им се е случило да живеят в тоталитарни режими и са пожелали да се противопоставят на тези режими, всеки жертвайки много от себе си. Понякога живота си.

Безспорно, Цветан Тодоров е напипал важна тема, важна не само за разбирането на миналото, но особено важна за нашето съвремие. Даже по-важна, отколкото може да допуснем. Мисля обаче, че я е попретупал.

Липсата на анализ на това как гражданското неподчинение се развива във времето, как става все по-трудно да се заема гражданска позиция и как инструментите, с които разполагаме, за да се противопоставим на тоталитаризма, намаляват плашещо, прави книгата малко повърхностна.

И все пак, повдигнатата в книгата тема е важна посока за изследване и, мисля, че изучаващите човешките общности, могат да продължат неговите проучвания.

[Emiliya Bozhilova · Rating 4 out of 5]

Тъй като за част от героите на тези есета не бях чувала, новата информация за тях ми беше интересна, поднесена с добър стил. Понякога стилът беше за сметка на посланието и информативността, затова и някои от есетата ми се сториха хем дълги, хем лишени на моменти от конкретика. Тодоров се е увлякъл от думите си. Но това са хора, за които колкото повече се пише, толкова по-добре.