Сто години, след като Мара Белчева започва да публикува стихотворения, се появява първият сборник, който събира ведно всички нейни творби: поезия, преводи, съчинения в проза, спомени, писма. Сред тях има и такива, които се публикуват за пръв път, открити сред архива на поетесата. Включени са и критически отзиви за творчеството й. Изданието е илюстрирано с документален материал и снимки, останали неизвестни до сега. Съставителската концепция има литературноисторически характер, творчеството на М. Белчева е придружено от психологически портрет, коментар и подробни бележки.
Милена Кирова, съставител Албена Вачева, автор на бележките и на коментара към тях Катя Зографова, подбор и коментар на документалната част
Съчинения в проза: Моите детски спомени Животът в големите градове Предговор за „На прага стъпки“ Пенчо славейков. Бегли спомени Спомени за Дънов. светлия четвъртък За великата четворка Бог в поезията на Пенчо Славейков Потъналата камбана. предговор Високият идеал. предговор
Преводи: Фридрих Ницше Тъй рече Заратустра. Книга за всички и никого
Родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов – Севлиевеца. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителства в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София.
Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – „Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман – „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия.