Мара Белчева. Проза и преводи, том II

by Мара Белчева, Милена Кирова (съставител)

Сто години, след като Мара Белчева започва да публикува стихотворения, се появява първият сборник, който събира ведно всички нейни творби: поезия, преводи, съчинения в проза, спомени, писма. Сред тях има и такива, които се публикуват за пръв път, открити сред архива на поетесата. Включени са и критически отзиви за творчеството й. Изданието е илюстрирано с документален материал и снимки, останали неизвестни до сега. Съставителската концепция има литературноисторически характер, творчеството на М. Белчева е придружено от психологически портрет, коментар и подробни бележки.

Милена Кирова, съставител
Албена Вачева, автор на бележките и на коментара към тях
Катя Зографова, подбор и коментар на документалната част

Съчинения в проза:
Моите детски спомени
Животът в големите градове
Предговор за „На прага стъпки“
Пенчо славейков. Бегли спомени
Спомени за Дънов. светлия четвъртък
За великата четворка
Бог в поезията на Пенчо Славейков
Потъналата камбана. предговор
Високият идеал. предговор

Преводи:
Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра. Книга за всички и никого

Герхарт Хауптман
Потъналата камбана

Джакомо Леопарди
Последната песен на Сафо

352 pages, Paperback

Published January 1, 2017

About the author

Родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов – Севлиевеца. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителства в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София.

Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – „Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман – „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия.