Нещо като "По пътя" на Керуак в български вариант. Мисли, спомени и размисли за "борбата с пътя" (дромомахия) на едно българско хипи, или по-скоро Хипар. Веднъж хипар - хипар за цял живот.
"С Роберт Леви, както винаги, поемаме на ерудитско пътешествие в териториите на паметта и загубата. И отново усещаме вкуса на словото - и свободата." Марин Бодаков
Физическото пространство изгубва значение в това пътуване на Духа в пространствата отвъд себе си, където непрекъснато се припознава и преоткрива. Борбата с пътя (дромомахията) сякаш е в центъра на свободата на Р.Л. "Градът има нужда от професионални скитници, стопаджии по призвание" (стр.99) - пише пътешественикът. Роберт Леви е далечна галактика (стр. 109), затова "Дромомахия" не е просто книга, а е и призвание.
''Или като бедуин следвам сиянието на пустинята и зная, че не ме води до кладенец*, към заровените под пясъка градове. О, те са пълни с живот – под дюните,- там са всички мои жени и нито една не е бивша, нито една не е минало и нито една не е настояще или бъдеще; любовта съществува в циклично време, във вечно завръщане. * в Малкият принц на Ексзюпери пустинята свети, защото някъде в нея е скрит кладенец.''
Имам една тетрадка, в която си записвам разни цитати, които са ме докоснали или са ме вдъхновили. Ако я хвана, добавя малко енциклопедични данни, които да заемат половин страница, хаотични мисли, значещи нещо само за мен, и неримувани безсмислени стихове, ще достигна висотата на книгата на Леви. Потресена съм, че ми беше дадена с думите "Казват, че е българският Керуак".... Боже, опази. Няма как да гласувам с по-малко, въпреки че бих дала половин звездичка заради дърветата, които за съжаление пропиляват отвъдния си живот, бивайки изписани с тези брътвежи.