Vy derzhite v rukakh dolgozhdannoe prodolzhenie knigi Eleny Kolinoj "Dnevnik novoj russkoj", kotoraja bila vse rekordy prodazh v 2004-2005 godakh! Neverojatno smeshnaja, mestami trogatelnaja, podkupajuschaja iskrennostju i svoim osobym vzgljadom na proiskhodjaschee istorija molodoj peterburzhenki.
Сначала было весело и необычно, но все по одному… и первая мысль, что похоже на Славу Сэ, быстро пропала… так себе, если честно. И героиня какая то недалекая и криворукая замарашка… а ещё , что у неё со вкусом? Вечные розовые штучки из детских магазинов? Фу!
Стереотипът за чиклита не е добър по никакъв начин: често на него се гледа като на лековато четиво с предвидими герои и сюжетни линии. Както и че на корицата най-вероятно има мартини или лачена обувка на токче. Което от своя страна веднагически премахва над 50% от потенциалните читатели, защото, по дяволите, кой мъж би зачел розова книга? Дори самото наименование "чиклит" не действа особено добре върху репутацията на сериозен читател. А самият термин предполага, че читателките му не могат да използват дълги думи. Ли-те-ра-ту-ра. Пробвайте. Не е толкова трудно. Същевременно по един натрапчив начин показва, че жените се нуждаят от специална кошарка в ъгъла, защото са прекалено деликатни, за да си играят с големите момчета на Игрището за Възрастни на Истинските Книги.
Отдавна не се бях забавлявала толкова много! Наистина прилича на 'Дневникът на Бриджит Джоунс', само дето е малко по-така... нашенска :) Написана е толкова простичко и на моменти дори глуповато (очевидно търсен ефект), но има толкова много истини, че на човек му се доплаква, или поне му идва да се замисли за нещата от живота и/или живота от нещата. Заслужава си!