Книгата разглежда дейността на Държавна сигурност и мотивите, които ръководят действията й.
Животът в българската държава след възраждането на нейната самостоятелност и независимост през 1878 г. е проникнат от засилващо се политическо противопоставяне. Първоначално то протича между двата основни политически субекта – Консервативната и Либералната партии, но се придобива ново качество и масовост след появата на Българската социалдемократическа партия през 1891 г. и на Български земеделски съюз през 1899 г.
Трайно формиралият се ляво-десен двуполюсен политически модел в началото на ХХ век, затихващ през втората му половина и разгарящ се отново в началото на ХХІ век, ангажира в противоборство за властта силови и репресивни държавни органи – първоначално общополицейски, а впоследствие – специализирани. В периода до края на Втората световна война дясното е постоянен победител. В 45-те години от 1944 до 1989 г. ролите са разменени – лявото господства и си връща „тъпкано” за бедите и нещастията, които бедните са понесли от управлявалата ги буржоазия. Резултатът е пълна съветизация на обществено политическия живот и натрупване на критична маса от нови обществени противоречия. Периодът, който обхваща последните две десетилетия, в които ние сме активни участници, най-общо води до демократизация с неясни перспективи за развитието на обществото и на службите за сигурност.
Именно това е основната причина да се обърнем към миналото на тези служби и да се опитаме да изведем основния им приоритет и през трите периода: защита на конституционно установения държавен строй и противодействие срещу нарушаването на законите.
Проф. д.ик.н Димитър Христов Иванов е университетски преподавател, журналист, колекционер, общественик, предприемач и историк. Бивш служител в Държавна сигурност, Иванов е известен в някои среди като "Митьо Гестапото". Образованието си завършва във Висшата специална школа на МВР като Магистър по национална сигурност през 1976, по философия (1981) и журналистика (1986) от Софийския университет. Кандидат на историческите науки (1996) с дисертация на тема „Стефан Стамболов като публицист“. Доктор на икономическите науки (2007) с дисертация на тема „Организация и управление на системата „държавност-сигурност“ в Първата българска република(1946-1991 г.)“.
Иванов последователно е разузнавач III степен (1976-1980), старши разузнавач (1980-1982), инспектор (1982), заместник-началник отделение (1982-1983), началник отделение (1983-1986), заместник-началник отдел (1986-1989) и началник на Шести отдел („Корупция и контрол на структурите на МВР и БКП“) в Шесто управление („Борба с идеологическата диверсия“) на Държавна сигурност.
От 1991 до 1996 г. Иванов е вицепрезидент на Мултигруп. От 1998 до 2001 г. е издател на в. „Дума“.Към 2011 г. Иванов е председател на редакционните съвети на вестниците „Земя“, „Русия днес“ и „Вестник за дома“.
Към 2013 г. Иванов преподава Духовност и лидерство и Аксиология и национална сигурност в Университета по библиотекознание и информационни технологии и Психология на лидерството в Университета за национално и световно стопанство.