Слънцето на Велика България залязва. Под напора на настъпващите хазари синовете на кан Кубрат напускат бащините земи, за да намерят нов дом за своите племена. Най-младият от тях, Алцек, повежда народа си през Панония и кралството на франките към слънчева Италия.
Пътят е дълъг, изпълнен с изпитания. За да преминат през тях, българите трябва да потърсят опора в своето единство, да калят силите си сред огньовете на тежки битки и да съхранят вярата си.
Върху плещите на Алцек, превърнал се по волята на съдбата в кан и господар на своето племе, пада тежката грижа да взема съдбоносни решения. В несигурното време на войни и коварни предателства младият предводител трябва да избере на кого да повярва, чия десница да поеме, срещу кого да вдигне меча си.
Жертвите, съпътстващи това странстване, са тежки. Понякога дори най-доблестните воини са готови да надигнат недоволно глави срещу своя кан. За да съхрани народа си и да му спечели жадуваните нови земи, Алцек трябва да обуздае младежкия си плам, да отсъжда мъдро делата на човеците и да запази силите на българското племе.
Осигурил бъдеще на народа си, спечелил почитта на приятели и врагове, кан Алцек се превръща в ярък образ, въплътил в себе си българската сила, неукротим дух и благородство.
Българите – това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът...
Затварям "Кан Алцек" с усмивка на уста и давам максимална оценка на романа, защото написаното от мен за предната книга на Мирослав Петров, Сказание за Железноръкия воин, важи с пълна сила и тук. Зад гладко течащото повествование прозират месеци на задълбочени проучвания, а наситените със задъхани приключения страници (напоително описани сражения с авари, франки и сарацини), затвърждават мнението ми, че авторът е достоен наследник на може би най-любимия ми роден писател от юношеските години - Петър Бобев.
Оскъдни са сведенията за историческата фигура Алцек - пети, най-малък син на Кубрат, заселил се с предвожданите от него прабългари в Северна Италия, в земите на Лангобардското кралство, след разпадането на Велика България. Оттук насетне авторовата фантазия се развихря за да ни представи един образ на предводител, често несигурен в решенията, които взема, но поставил добруването на хората си над всичко.
Оформлението на книжното тяло също е без забележка. Разкошна корица и откриващи всяка глава (29) черно-бели илюстрации от обичайният заподозрян, когато стане дума за книга на Мирослав Петров - художникът Веселин Чакъров.
Много се зарадва, че до нас стига книга за Кан Алцек, за който се знае толкова малко, защото е първа книга по темата и защото за другите кубратови синове вече се е писало много. На мен степните народи почитащи Тангра са ми едни от любимците и обичам да чета по темата, макар в случая Алцек да пътува на запад не към моя любим изток. Но и италийските земи си ги бива И постепенно Тангра, жестокият, но справедлив воин оставя своите чеда на грижите на миролюбивия Христос, уморени от битки и път, алцековите българи намират своя устав и оставят следа в културата и кръвта си по италийски земи, където ги помнят до днес. Но ние май не ги помним. Затова нека пояздим с него, няма да е скучно, даже никак! http://tebeshirche.blogspot.bg/2018/0...
Твърдо 5/5 за тази великолепна книга. След "Сказание за Железноръкия воин" бях сигурен, че Миро Петров ще достави още по-качествена история за най-малкия кубратов син. Низ от умело разказни приключения съчетани с исторически факти, битки, емоционални епизоди, дори религиозните сблъсъци още от онова време. Поднесена така, че да се хареса и на по-млади читатели. Личи си обаче, че автора е проучил периода задълбочено. Четиво, от което може да се научи доста за времената тогава. Оформлението на книгата е страхотно. Великолепните илюстрации на Веско Чакъров отново допълват перфектно изданието.
Това е историята на кан Алцек - най-малкият брат на кан Аспарух, който отвежда българите до Южна Италия, а от влиянието им върху онзи регион има следи и до днес. Романът не просто ще ви разкаже за живота на един от Кубратовите синове, но ще ви разкрие пълнокръвна картина на бита през седми век, битките, дворцовите интриги и противоборства. Историческите сведения за Алцек не са много, но личи, че авторът е изградил историята си върху солидни източници за живота по онова време. Наред със сраженията и трудните политически решения, в книгата намират място и темите за силата на любовта и за жертвите, които един владетел прави в името на народа си. Книгата предоставя интересна информация и я препоръчвам на любителите на историческите четива.
Романът Кан Алцек е съкровищница, съхранила в себе си най-значимите ценности за нас българите, а именно - вяра, смелост, сила и всепронизваща любов към род и родина.
Много добре написана книга, с красиви описания и прекрасни илюстрации. Историята ми държеше интереса от началото до края, а образът на Алцек беше особено интригуващ. Горещо я препоръчвам.