Сестри Палавееви. По пътя към новия свят

Сестри Палавееви #2

by Alek Popov, Алек Попов

Няма пощада в лудешкото продължение на „Сестри Палавееви в бурята на историята”: предпазните колани са свалени, пътувате на собствен риск!

Кара и Яра са отново тук, а световните събития ще трябва да се посместят, за да им отворят място! Чаровните близначки, попаднали във вихъра на Втората световна война, натискат педала докрай в най-лудото приключение на живота си. Театърът на бойните действия се разширява: Сърбия, Македония, Англия, Америка… Ако сте в състояние да поберете и съвместите в главите си филми като „Гадни копилета“ на Тарантино и „Банани“ на Уди Алън, абсурдните клипове на Монти Пайтън с епичния наратив на Толкин, югославските партизански екшъни и наръч винтидж комикси, може би ще се досетите за какво иде реч…

Очаква ви и цяла галерия от най-колоритни образи: български комунисти, устремени към „прекрасния нов свят“, югославски партизани, банда джуджета, окопали се в старите сребърни мини на крал Стефан Урош, врачката Ганга, заблудени слугинчета, резидент на НКВД… и още куп герои на едно време, в което нищо не е нормално.

Новият роман на Алек Попов обаче предлага и нещо много повече от забава. Отправя дързък, но верен до болка поглед към историята – отвъд тотемите на идеологиите и политическата коректност – който оперира туморите на миналото със скалпела на смеха.

Едно освобождаващо преживяване на фона на измамната носталгия по миналото, изпълзяла от гънките на спящия разум.

Genres: Bulgarian Literature, Fiction, Bulgaria

432 pages, Paperback

Published January 1, 2017

About the author

Биография в БГ-Фантастика.

Алек Попов е роден в София през 1966. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и българска филология в Софийския университет „Св. Климен Охридски“. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат. В момента Алек Попов е директор на Дома на детската книга и главен редактор на списание „Родна реч“. Прес-секретар на българския ПЕН център.

Reviews

[Христо Блажев · Rating 5 out of 5]

Сестри Палавееви са пак тук и лошите да му мислят: http://knigolandia.info/book-review/s...

Кара и Яра пак са тук след смазващия край на първата част. Кара попада в ръцете на български военни, но успява да се измъкне, само за да се озове насред бомбардирана София и в крайна сметка да попадне в огромна каша. Нейната история е тъжната, мрачната… сред разпадането на Царство България, сред съветската окупация и съграждането на новата социалистическа утопия тя трябва не само да оцелее, но и да опази същността си. Някогашната Кара, по-късно партизанката Моника, се превръща в комунистката капитан Таня – убедена, че сестра ѝ е загинала, тя има още сметки за разчистване с капитан Нощ, който от ловец става беглец от новата власт.

CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/s...

[Violeta Staykova · Rating 4 out of 5]

продължението определено не разочарова и държи нивото на първата част! партизани, предатели, джуджета, английски пилоти - почти като ало-ало, но в балкански стил :)

[Pedro Pablo Uceda Carrillo · Rating 3 out of 5]

Divertida a ratos pero mayormente disparatada. Puede que me haya pesado no haber leído la novela anterior de la que es continuación, pero es como si Pajares y Esteso hubieran escrito una novela sobre la II Guerra Mundial: demasiada obsesión sexual con las dos gemelas buenorras.

[Mila Daskalova · Rating 1 out of 5]

Когато четох първата книга за сестрите Палавееви, искрено се забавлявах с описанията на героите и безумните ситуации, в които се забъркваха. Приключенията на партизаните бяха поредица от недоразумения, което правеше героите колкото смешни, толкова и симпатични.

Вторият роман се опитва да продължи в същия дух, но през повечето време звучи като един безкраен, зле разказан дебелашки виц. Разказвачът постоянно се напъва да бъде забавен, което прави шегите насилени. Също така е трудно да се каже, че изобщо има разказвач: обикновено в романи, използващи повествование в трето лице, това е ясно обособен глас. Тук гласът, който разказва, е дестабилизиран чисто и просто от недобро писане. Попов често разчита на клишета, все едно извадени от чалга песен.* И тъй като фокусът е да се каже следващия виц, героите се превръщат в средство - в жертви, които разказвачът/авторът принася в името на това да забавли читателя. В следствие на това, отношението към героите като цяло е снизходително и на моменти чудовищно. Към женските персонажи може да бъде определено и като открито сексистко: мъжета в романа желаят героините най-много, когато те са безволеви, инертни, безсилни тела. За пример, ето мисловния процес на един от тях: "Трябваше да признае, че именно това нейно състояние му харесваше най-много и му действаше като магнит. Беше като кукла, която събличаше и обличаше, слагаше да си ляга, движеше крайниците й, както си поиска, а тя само мигаше и дишаше" (стр. 159).

Опитите на автора да вникне и опише преживяванията на героините си са особено несполучливи. Няколко примера са:
- размишленията на едната главна героиня, в страховете си да не бъде зарязана от всички мъже в живота си: "Боеше се, че ако той си отиде, въгленчетата в мозъка й постепенно ще угаснат [...] И пак ще бъде само едно ходещо тяло. Тяло, с което всеки може да прави каквото си поиска." (стр. 199)
- размишленията на другата главна героиня, докато за пореден път бива изнасилвана: "Това не си ти, повтаряше си тя. Нямаш нищо общо с тази кучка" (стр. 276).

Дълбочина не се достига. Може би авторът не е искал да утежнява хумористичния си роман със сложни размишления. Това би било разбираемо, ако същият автор бе решил да избегне засягането или да предложи по-смислено решение на сложни проблеми като изнасилването. Вместо това, Попов решава да ни представи жени, които не само биват третирани от външния свят като ходещи телесни части ("Маринела се изправи: дългите й крака прекосиха стаята", стр. 229), но самите те приемат тази роля. През целия роман те биват пипани и целувани, често без тяхно позволение или желание. И въпреки, че се съпротивляват, накрая се примиряват с това и дори започват да го желаят ("Два чифта малки, не особено чисти ръце усърдно разтриваха гърдите й. Не беше неприятно", стр. 79). Някои от героините са добри стрелци и смели бойци, но уменията им са иронизирани и/или засенчени от наивността им и отчаяното им желание да бъдат желани от мъжете (в този роман сексът е основната мерна единица за любов). Извън връзките си с честно казано не особено лицеприятните мъжки персонажи (до един изневеряващи или насилващи), героините нямат стойност и са винаги на разположение (да им се посмеем).

Бях готова да оставя книгата около петдесета страница - някъде там осъзнах, че тонът от предишната книга е друг и мишената на иронията вече не е политическото разделение или идеологическия хаос. Прочитането й беше трудно, разочароващо и на моменти травмиращо. Бих го сравнила с изнасилване, но в случая аз наистина направих избора да продължа, защото сметнах за необходимо и важно да мога да говоря за "Сестри Палавееви. По пътя към новия свят." Написана от човек, който се счита за литературна знаменитост, и издадена от едно от най-големите български издателства, тази книга е свидетелство за общоприетата и нормализирана агресия към жените в България.

С най-голямо удоволствие ще бъде изхвърлена.

* Не желая да обиждам жанра, но трудно може да се оспори, че текстовете не са много разнообразни дори когато се стремят към оригиналност.

[Lyudmila Spasova · Rating 5 out of 5]

Историята продължава от там, където оставихме двете сестри в първа част на романа.
Яра и Кара Палавееви изоставиха комфорта на богаташкия си дом, отказаха се от парите на татко и станаха партизанки. В "шумата" те участваха в сражения и се проявиха като дръзновени момичета, които стрелят безпогрешно и преценяват точно ситуациите. Научиха ценен урок от партизанката Нина и командира на отряда Медвед. Представите им за светлото бъдеще се помрачиха. В лелеяния Съветски съюз изглежда има преследвания и лагери.
Дотук преразказах набързо първата част.
А сега към настоящата книга. Ще научите какво се е случило с изчезналата Яра и направо ще се ококорите. Алек Попов е развихрил въображението си. Пещери, джуджета, невероятни приключения ще ви заведат в недрата на земята, а после направо в небесата.
Действието се пренася в Югославия и сръбските партизани не си поплюват.
Съдбата на Кара Палавеева с партизанското име Моника е низ от бягства и изпитания. Фашистът Капитан Нощ не губи интерес към сестрите, като никога не знае коя коя е. Разбираемо, защото те са еднояйчни близначки - красиви, стройни, руси, природно надарени във всякакъв смисъл на думата. Където и да отидат те приковават очите на мъжете и предизвикват силни вълнения. Палавееви са умни, начетени и способни, женска версия на Супермен, техния любим герой от комиксите, които им е чела английската гувернантка Мисиз Крофт. И все пак къде ги издухва историята?
Не искам да ви лишавам от удоволствието да разберете сами. Действието на романа не се разгръща, а направо препуска през годините на Втората световна война, през сталинисткия пероод, та чак до средата на 50 те. Зашеметяващ екшън като във холивудски филм ни води през гори телилейски към бомбардирана София, Дирекция на полицията, Лондон и съветското посолство. Алек Попов определи жанра на романа като, цитирам по памет: "прключенска сага с елементи на фантастика и гротеска". Хуморът в тази сага е през сълзи. Ако се абстрахираме от комизма на събитията и цветистия език, съдбата на едната от сестрите си е истинска трагедия. Буржоазното минало тегне на нея като Дамоклиев меч.
Сестрите са влачени от "вихъра на историята" . Те се опитват да оцеляват и това е единственото, което могат да направят, докато бившите слуги се сдобиват с партийни книжки и си уреждат живота.
Интересна, своеобразна, необичайна книга за нашето минало, която няма претенциите да е историческа.
Много ми хареса! Препоръчвам!

[Deni Todorova · Rating 5 out of 5]

Няма как да не се радвам, че прочетох „Сестри Палавееви в бурята на историята“ съвсем наскоро и не ми се наложи да чакам години, за да мога да прочета и продължението й. Краят на първия роман доста ме разочарова и остави у мен усещането за незавършеност. Сякаш една голяма част от историята липсваше. И тази част се оказа именно продължението, „Сестри Палавееви. По пътя към новия свят“.

Чаровните близначки Кара и Яра отново са тук и приключенията им продължават оттам, където спряха. Но този път животите на двете сестри поемат напълно различни посоки. Всяка от сестрите си мисли, че другата е загинала, и продължава напред.

https://bookjellyfish.blogspot.bg/201...

[Mariya Mincheva · Rating 5 out of 5]

Обожавам и двете части на този роман, разкъсан между наивната вяра в идеалите и суровата реалност на живота, разказан без патос и присъди. Основната му сила е в контрастите – в двете сестри, между хумора и жестокостта, между личния избор и безличната кауза, на жертвите и победите.
Динамиката е направо кинематографична, с естествени диалози и приятна ирония, която разрежда напрежението, без да го обезсмисля. Описанията са пестеливи, но въздействащи, оставящи пространство за емоцията и моралната страна на всеки избор. Послевкусът е горчиво-сладък – за загубената невинност, но и за смисъла да разказваме историите такива, каквито са. Страхотно продължение!

[Димитър Тодоров · Rating 4 out of 5]

The Wonder Sisters are back! Точно щях да се оплача, че след девети септември темпото спадна, стрелбите секнаха, а слугинчетата се оядоха с крадена заводска захар и винкел, когато Троцки отвлече бебето на премиер министъра с искане за откуп в обогатен уран, Берия изчезна безследно заедно с Нещото от сейфа в българското посолство, Пантер - спасителят на Тито при Дървар - подмени на романтична среща шампанското Мое и Шардон с боза от лондонското шато на изгнания крал Лека, Толбухин разпореди тортата за посрещането му в София да се ползва за дизайн на паметник на червената армия, Жан-Пол Сартр подучи Рамон и Глория да финансират кубинската революция със студентската си издръжка от родители - народни изедници, носът на бай Ангел тръгна по самостоятелен път на развитие като албанска комунистическа партия, а писателят Вежинов извади каре седмици на покер. Как да не ги обичаш. И двете! И Кара, и Яра. И да не подмигнеш окуражително на останалите, сред които славната картечарка Боя, пресметливият деветосептемвриец Янко, мечтаещият за служба в дивизия Принц Ойген капитан Нощ, сляпата пророчица Ганга от Охридско, джуджетата от югославския партизански тил, отказали билети за Полша с немски влак, прагматичният с митниците търговец на ирландско уиски Хорас. Че Железният кон на прогреса няма да чака никого! Нито даже Стаханомен

[Borislav Stefanov · Rating 5 out of 5]

Когато започнах да чета тази книга, единствено помнех как преди 5 години прочетох предишния том и се заливах от смях почти непрекъснато. В интерес на истината, бях забравил всички персонажи, историята и така нататък, но успях да си ги припомня много бързо. Все още не мога да преценя кой от двата тома по ми допада, но вторите "Сестри Палавееви" определено си заслужават четенето.

За сюжета... Даже не знам как може някой да го измисли толкова завъртяно. То не бяха бомбардировки и въздушни боеве, партизани, джуджета, съветски шпиони и какво ли не. Даже немска подводница се появява в някакъв момент, шпионирайки любовна сцена на надуваема лодка след самолетна катастрофа. Рецензията на книгата споменава нещо за смесица от Тарантино, Монти Пайтън и прочие - и са съвсем прави, усещането от четенето на книгата си е точно такова.

[Диана Петрова · Rating 3 out of 5]

Попаднах на „Сестри Палавееви“ по линия на факта, че до този момент не бях чела нищо от Алек Попов.
Изгълтах първите сто страници от книгата на един дъх и едва тогава разбрах, че това е втора част от книга. Не си беше проличало до този момент, защото всички герои бяха изграждани по време на повествованието, а не бяха представени като вече готови личности. Фактът ме изненада, но не допринесе допълнително за стимулиране на читателското ми любопитство.
Когато обрисува, Алек Попов сякаш прави измервания. Ако съществуваше многоръка везна, то той би могъл да я използва. В една от шепите поставя доза метафоричност, в друга – същото количество реалистичност, в трета - изненадващи сравнения, в четвърта – премерена дължина, в пета – щипка хумор. И тези субстанции тежат еднакво според влога си в звученето на едно описание.
Проучването на времето, за което пише Алек Попов, изглежда наистина задълбочено. Описва стрелбата с картечница от самолет, живота в землянките, обстановката в затворите, динамиката на сръбско-българските отношения и други куп интересни детайли, които може да позабавляват неинформираният читател.
Заради разнообразието от глаголи, които използва след тирето в пряката реч, читателят се отпуска и се отдава на насладата от богатия лексикален фонд на автора.
Предполагам обаче, че очакванията ми за прочита са били съвсем различни, и това е причината за следващите ми думи. За мен „Сестри Палавееви“ е лека забавна книжка за плажа и нищо повече.
Липсва дълбочина на образите, особено на женските. Авторът изглежда не е проучил как е възможно да се развиват междусестринските отношения, пък камо ли тези на група жени от тогавашната епоха. Жените в тази книга разговарят като дванайсетгодишни момчета, но не такива, взети от реалния живот, а от някой стар български филм. Жената в книгата е или зад картечница, или е сексуален обект. Тя не е представена като пълноценно човешко същество, а в същото време има цели две главни героини, които са от женски пол.
Друг недостатък, който забелязах, е, че докато по-голямата част от повествованието върви плавно, на места то е прекъсвано от спорадични разкази за събитията (особено в частта, която се развива в Лондон). Изглежда съшито, все едно тези моменти авторът е оставил на някой стажант да доразработи.
Някои клишета не са избегнати – слугинчетата са простовати, старците копнеят за млада женска плът. Хванах и груба логическа грешка при мъченията, които спретват на една от сестрите. През деня й налагат петите и тя не може да ходи. Влачат я до килията, а през нощта, тя избягва оттам. Не мисля, че някой може да бяга бос след подобни мъчения.
Заигравката със Снежанка и седемте джуджета може да се приеме като опит за умишлено хумористично разведряване на разказа, но за мен то излиза извън допустимото отклонение от нормата и усещам повествованието да е с нарушена тъкан. Разбирам, че иронично-хумористичните елементи са характерни за стила на автора и биха допаднали на повечето читатели. Но мен не успяха да разсмеят и ме накараха да се замисля как Алек Попов е допуснал толкова експлоатирана сексуална фантазия да се вмести в един по-скоро сериозен сюжет.
Книгата е написана умишлено така, че читателят да не може да се потопи в повествованието и да забрави, че чете. Причината е, че авторът присъства неизменно с някоя вплетена в изграждането на образите шега в творбата си, за да напомни, че сюжетът е просто художествена измислица, макар и целяща да разкрие нещо по-сериозно. Приех този подход като характерен за Алек Попов и нямах проблем с него.
Проблемът ми, както описах и по-горе, беше с клишираните хумористични хрумки, които не успяха да внесат разсмиващия елемент на изненадата. Авторът сякаш разказваше стари вицове, но по писателски.
Накратко, навсякъде където Алек Попов е претупал проучването, особено в сферата на психологията на човешките взаимоотношения, личи и дразни.
Краят за мен беше сладникав и предпоставянето му беше недотам добре скрито в развитието на сюжета, но не мога да отрека, че Алек Попов реши развръзката посредством елегантна врътка.
Книгата е подходяща за разтоварване от ежедневието и допуска чести прекъсвания, след които лесно може да продължите нататък, без да сте забравили кой герой какво прави.

[Amellie · Rating 4 out of 5]

Приключенията на сестри Палавееви са още по-завладяващи във втората книга. Кара и Яра са разделени при разбиването на партизанския отряд, а романът показва какво се е случило с всяка от тях и паралелно с фантастичните им съдби ни повдига "желязната завеса", за да надзърнем и от двете й страни. Хуморът и сатирата са в познатия стил на Алек Попов, дори достигат нови висини в екшън сцените. Самоличностите на близначките се сменят в синхрон с динамиката на действието. Кара (която е била Моника) остава в България първоначално с името Димка (асоциациите с дим, пушек, черен цвят и неприятно усещане няма как да бъдат избегнати), дадено й от бай Ангел (който пък сякаш олицетворява самия Дявол, явил се като комунистически генерал). По същото време сестра й Яра е наречена Снежана, а в последствие и Сноу (бялото като обратно на черното), а нейният истински ангел се явява в лицето на британски летец, успял да я измъкне от лапите на балканските "пантери", готови да я разкъсат. Комунизмът и съпътстващите го сътресения са безпощадно сатиризирани и смехът е през сълзите на историческото осмисляне.

[Verlinel Rockwell · Rating 4 out of 5]

Средноаритметично от 3.5 звездички за двете книги за сестрите и специалното участие на поручик Попангелов от Втора алпийска рота, ординарецът Шматкович и катерицата Крупская.
******************
- Ленин в гроба ще се обърне! - възкликна Черногоров.
- Тоест как? - сепна се другият. - Вие в Москва ходили ли сте? Ленин лежи в мавзолея. А сега до него лежи и Сталин. Как си представяте, че ще се обърне? Значи единият по корем, а другият по гръб. Това е кощунство драги!
- Аз... не съобразих, товарищ посланик. - изпоти се Черногоров.
- Я си сипете една водка, вместо да дрънкате глупости! - подкани го Анатолий Карпович, като сам се пресегна към гарафата. - Топла, не топла, винаги е време за водка.

[Aurelio · Rating 3 out of 5]

Leído "Kara y Yara rumbo al nuevo mundo", no he llegado muy lejos en su lectura respecto a su anterior aventura "En la tormenta de la historia", que fue más entretenido y divertido. Me ha parecido disperso en la trama, quizás lo más interesante es conocer qué pasó en esos años finales de la Segunda guerra mundial en Bulgaria. Ese contexto bélico entre fascismo y comunismo en Bulgaria proporciona un extraño baile de vaivenes que caricaturiza Alek Popov a través de las hermanas gemelas Kara y Yara.

[Sandino · Rating 4 out of 5]

3.5

[Stoyan Nenov · Rating 4 out of 5]

👌👌👌

[Kalin Nikolov · Rating 5 out of 5]

5-

[Verginiya Georgieva · Rating 5 out of 5]

Wonder sisters💚

[Rosen Dukov · Rating 5 out of 5]

Чудесно продължение! Затова Алек Попов е един от любимите ми автори.

[Деница Денева · Rating 5 out of 5]

Трудно е да изразиш мнение за нещо толкова гениално, вълнуващо и непредвидимо. Възхитена съм от книгата: от сюжета, от постоянните обрати и от начина на писане на автора.

[Fran Capilla · Rating 3 out of 5]

Amena pero excesivamente básica.

[Nikolai · Rating 5 out of 5]

Не е лесно да се пише забавно за тези години, но авторът се е справил блестящо и в това отношение. И все пак не бих казал, че книгата е хумористична, каквото беше първоначалното ми очакване.

[Dorly · Rating 3 out of 5]

Първата книга ме разсмиваше доста по-често. А и финалът ми допадна повече.
Като цяло сагата за сестри Палавееви е приятно, разтоварващо четиво. Препоръчвам.