Здрачни сенки: Разкази за призраци и тъмни сили от знаменити писатели

by George Eliot, Amelia B. Edwards, Mark Twain

Сборникът съдържа 20 разказа от майстори в жанра и изобщо в белетристиката.

17 от тях се издават на български за първи път.

400 pages, Paperback

Published December 1, 2017

About the author

Mary Ann Evans, known by her pen name George Eliot, was an English novelist, poet, journalist, translator, and one of the leading writers of the Victorian era. She wrote seven novels: Adam Bede (1859), The Mill on the Floss (1860), Silas Marner (1861), Romola (1862–1863), Felix Holt, the Radical (1866), Middlemarch (1871–1872) and Daniel Deronda (1876). Like Charles Dickens and Thomas Hardy, she emerged from provincial England; most of her works are set there. Her works are known for their realism, psychological insight, sense of place and detailed depiction of the countryside.
Middlemarch was described by the novelist Virginia Woolf as "one of the few English novels written for grown-up people" and by Martin Amis and Julian Barnes as the greatest novel in the English language.

Reviews

[Ана Хелс · Rating 4 out of 5]

Втората колекция от класически истории на премерения ужас в мрака на Фама е поредното ценителско томче, което може и да не допадне на следовниците на краля или обичайните бързи ужасии с три тона отрязани крайници и артериална кръв. Страхът е нещо специално, което се гради бавно, има история, вина, престъпление и несъстояло се наказание. Писъкът от чист ужас е нещо твърде материално, което живее в едно особено кътче вътре в нас и излиза на разходка само, когато е застрашена самата есенция на душата. Злото е нещо, което съществува въпреки молитви, надежди и добри дела, и напада когато вселената реши, че балансът ѝ е застрашен. И в тези условия писателите от векове насам опитват да борят със силата на перото си неизвестността на тъмнината и поне мъничко да подготвят жителите на настоящото ни измерение относно капаните на здрачните сенки от онзи свят, и още няколко около него. Неуспешно, разбира се, жертви винаги ще има, докато има хищници от какъвто и да е вид.

Лъвкрафт замайва сетивата с красотата на неизвестното и забравеното, но все така опасното от всички измерения; Робърт Хауърд повдига булото над едно от най-скверните тайни места по света ни; Ръдиард Киплинг изважда най-неразбираемото и неподлежащо на отпор от екзотичните джунгли; Едит Уортън разбърква ума под жегата на пустинята; Артър Конан Дойл организира шествие на духовете в английската провинция. Уилям Джейкъбс покрива желанията и надеждите в одеянията на капризния шанс с грозен уклон; Стивън Биней подмамва дявола в игра на адвокати; Марк Твен изживява прераждания и сънища за неотменимата идеална любима; Джордж Елиът кара най-примитивното у хората да прелее от подсъзнанието им във вербалната клоака на трудно покритите низки щения.

Амелия Едуардс преследва духове по железопътните линии; Робърт Бар прехвърля наоколо души на живи и мъртви, като няма невинни, а само желаещи още и още мрак и разрушения; Бърнард Кейпс изприда заклинания в картини, отнемащи младост и живец дори от невръстно дете; Върнън Лий бяга от звука на идеалния тенор – магьосник из лагуните на Венеция. Джером К. Джером пуска на свобода всички потиснати призраци от най-тъмните за човечеството моменти; Амиас Норткът издига къща на мъртвите, гладни за красота и топла кръв обречени души; Елън Глазгоу пристъпва тихо зад загинало в името на парите упорито момиченце, готово за отмъщение и справедливост от гроба; Форест Рийд ще освободи онези, които се нуждаят от финал само със смелостта на искрените сълзи от съчувствие и обич; Уилям Харви ще поседи да почака края на дните, родил се в умовете на двама непознати, станали неволни, но и осъзнати жертви на съдбата.

За всичко, дебнещо в тъмнината на душите или ъглите на сътворението, разказано майсторски с класическия подход на напластяване на напрежението, без да има истинска развръзка с фойерверки или реки от кръв и вътрешности, но със скритото в дъното на същността усещане за удар върху логиката и реалноста, който няма как да отблъснем или повлияем. Класически писъци в мрака…

[Димитър Цолов · Rating 4 out of 5]

И продължението на Разкази за призраци и ужаси от знаменити писатели ме остави с изключително приятни впечатления. "Маймунската лапа" съм я срещал точно три пъти - в томчето Призрачният дилижанс и в по-старите компилации Паякът и Страшни разкази, а "Знакът на звяра", очевидно в друг превод, в Клеймото на звяра.

Ето пълното съдържание на сборника:

Джoрдж Елиът - Повдигнатото було
Aмeлия Б. Едуaрдс - Експресът в четири и петнайсет
Maрк Tвeн - Моята платонична възлюбена
Рoбърт Бaр - Отмъщението на мъртвеца
Бърнaрд Кeйпс - Маската
Върнън Лий - Нечестивият глас
Джeрoм К. Джeрoм - Здрачни сенки
Aртър Кoнaн Дoйл - Призраци в чифлика Горсторп
Едит Уoртън - Бутилка "Перие"
Aмиaс Hoрткът - Каменното дъно
Уилям Уaймaрк Джeйкъбс - Маймунската лапа
Ръдиaрд Киплинг - Знакът на звяра
Елън Глaзгoу - Призрачният трети
Форeст Рийд - Смелост
Уилям Фрaйър Xaрви - Августовска жега
X. Ф. Лъвкрaфт - Ниарлатхотеп
X. Ф. Лъвкрaфт - Белият кораб
X. Ф. Лъвкрaфт - Алхимикът
Cтивън Винсънт Бинeй - Дяволът и Даниъл Уебстър
Рoбърт Xaуърд - Черният камък

Повечето истории доволно ми харесаха, да не кажа, че изпълнението беше доста над средняшкото. Най-отегчителни ми се сториха "Повдигнатото було", "Моята платонична възлюбена" и "Нечестивият глас", съчетаващи не лоши идеи с излишно разтеглено повествование. Най ми харесаха, извън споменатите вече четени, "Експресът в четири и петнайсет", "Маската", "Бутилка Перие", "Августовска жега", "Алхимикът" и "Черният камък".