What do you think?
Rate this book
Peter the First
Peter the First
774 pages, Hardcover
First published January 1, 1934
77 people are currently reading
1864 people want to read
About the author
Aleksey Nikolayevich Tolstoy
552 books149 followers (Russian: Алексей Николаевич Толстой)
Aleksey Nikolayevich Tolstoy, nicknamed the Comrade Count, was a Russian writer who wrote in many genres but specialized in science fiction and historical novels.
http://en.wikipedia.org/wiki/Aleksey_...
Aleksey Nikolayevich Tolstoy, nicknamed the Comrade Count, was a Russian writer who wrote in many genres but specialized in science fiction and historical novels.
http://en.wikipedia.org/wiki/Aleksey_...
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 47 reviews
December 7, 2012
Peter the First is newly on my top-ten-of-all-time' list. Alexei Tolstoy is no relation to Leo Tolstoy, the author of War and Peace; to my mind, Alexei is by far the greater writer. This book finds humor and hope in the midst of horror and despair; it is sexy, witty, and droll.
In the first lines of Peter the First we meet Sanka, an impoverished little girl in threadbare rags, sitting butt naked on a still warm stove with her brothers in the dead of a Russian winter. Two-thirds through, she will become the darling of every court in Europe, able to read and converse easily in seven languages--in triumph she will have a fully nude portrait of herself painted to flaunt her modernity against a fading older Russia, its hypocrisy, and its ancient faith. She becomes the starring symbol of Peter's Russia.
Exiled from the Kremlin and its dangerous, often murderous intrigues as a boy because of his older sister, whose ambition would have prevented him from ever becoming a man, Peter is left to meet peasant boys as a child. With them he plays at war, building forts and pretend sailing ships.
He comes of age with a driven and desperate need to bring Russia to the attention of Europe and into the modern age despite the superstitions of an old faith and the recalcitrance of his nation's ancient, and lazy, aristocracy.
He brutalizes his people into new modalities, raising peasants and the poor who share his drive and understanding, to build a standing army and Russia's first navy fleet against the disciplined soldier-king of Sweden. Here we join the failed battles, the never ending struggle to feed and clothe an army and an entire people against the ruthlessness of savage Russian weather. Here we become voyeurs in Peter's first attempt at love, and finally his pending marriage to a former slave who will become his Czarina.
But its Tolstoy's vision of those tumultuous times and his impeccable sense of humor, contrasting the best and the worst of Peter's achievements, that bring the mid-1700s to brilliant life. Along with historical characters, Tolstoy fleshes out minor, fictional characters that provide imaginative insight into Peter's world.
Peter the First was more than 30 years in the making, and is a must-read for anybody who appreciates the art of writing, or history, or just finding themselves in a different world through the pages of a great read.
In the first lines of Peter the First we meet Sanka, an impoverished little girl in threadbare rags, sitting butt naked on a still warm stove with her brothers in the dead of a Russian winter. Two-thirds through, she will become the darling of every court in Europe, able to read and converse easily in seven languages--in triumph she will have a fully nude portrait of herself painted to flaunt her modernity against a fading older Russia, its hypocrisy, and its ancient faith. She becomes the starring symbol of Peter's Russia.
Exiled from the Kremlin and its dangerous, often murderous intrigues as a boy because of his older sister, whose ambition would have prevented him from ever becoming a man, Peter is left to meet peasant boys as a child. With them he plays at war, building forts and pretend sailing ships.
He comes of age with a driven and desperate need to bring Russia to the attention of Europe and into the modern age despite the superstitions of an old faith and the recalcitrance of his nation's ancient, and lazy, aristocracy.
He brutalizes his people into new modalities, raising peasants and the poor who share his drive and understanding, to build a standing army and Russia's first navy fleet against the disciplined soldier-king of Sweden. Here we join the failed battles, the never ending struggle to feed and clothe an army and an entire people against the ruthlessness of savage Russian weather. Here we become voyeurs in Peter's first attempt at love, and finally his pending marriage to a former slave who will become his Czarina.
But its Tolstoy's vision of those tumultuous times and his impeccable sense of humor, contrasting the best and the worst of Peter's achievements, that bring the mid-1700s to brilliant life. Along with historical characters, Tolstoy fleshes out minor, fictional characters that provide imaginative insight into Peter's world.
Peter the First was more than 30 years in the making, and is a must-read for anybody who appreciates the art of writing, or history, or just finding themselves in a different world through the pages of a great read.
May 18, 2014
В иностранных рецензиях пишут, что в России были Толстой и «Другой Толстой». Последнего звали Львом. И до недавнего времени для меня всё было ровным счётом наоборот, пока я не взял крепость Измаил - пока не прочёл роман Алексея Толстого «Пётр I». До сих пор нахожусь под сильным впечатлением.
С одной стороны не верится, что роман закончен в лохматом году, а не в позапрошлую среду, с другой – страшно, что написан он так давно о событиях куда более давних, а у нас всё по-прежнему и актуально до жути (я уж не говорю о нелепом совпадении присоединения Крыма в реальном времени и его взятии на страницах романа). «У нас не вор – значит, глуп, и честь – не в чести, честь только б над другими величаться. Должен человек воровать – раз он около денег». Вот и Кукуйские немцы не уставали поражаться: «У вас каждый тянет врозь, а до государства никому дела нет: одному прибытки дороги, другому честь, иному – только чрево набить… Народа такого дикого сыскать можно разве в Африке». Сам Пётр, дорвавшись до заграниц ужасался перед курфюстинами: «Бояре наши, дворяне – мужичье сиволапое – спят, жрут да молятся… Страна наша мрачная. Вы бы там со страху дня не прожили. Сижу здесь с вами, – жутко оглянуться…». «Живем, господи, на краю света – свиньи свиньями».
От Петра, как от сильного зверя, исходила первобытная свежесть. (Впоследствии курфюрстина Софья записала в дневнике: «Это – человек очень хороший и вместе очень дурной. В нравственном отношении он – полный представитель своей страны»). Пётр же телепатически ответствовал: «Про то, что зол и кровь люблю, – врут… Я не зол… А пожить с нашими в Москве, каждый бешеным станет… В России все нужно ломать, – все заново…» «Мы украсим себя искусствами. Населим трудолюбивым крестьянством пустыни наши. Дикий народ превратим в грамотеев, грязные шалаши – в каменные палаты. Трусы сделаются храбрецами. Мы обогатим нищих. Камнями замостим улицы. Москву выстроим из камня и кирпича… Мудрость воссияет над бедной страной». Сладко слушать. Попытался. Народ же у нас, как стальной прут, ригидный: «Жить стало не можно…». «Скоро не велят по-русски разговаривать, ждите! Понаедут римские и лютерские попы перекрещивать весь народ. Посадских отдадут немцам в вечную кабалу. Москву назовут по-новому – Чертоград». Когда умер Лефорт от радости в Москве не знали, что и делать. «От богословия нас вши заели…»
Пожалуй ни один художник не нарисует Петра таким, каким изобразил его в своём романе Алексей Толстой. Неуёмным с мальчишеских лет, когда с потешными войсками репой из пушек полил так, что матушка покоя не знала: «Трон прожгли, окно разбили». Ведь проказник и шутник отменный был: «Никиту сколько раз брали в плен, привязывали к дереву, чтобы не надоедал просьбами – идти стоять обедню или слушать приезжего из Москвы боярина. Чтобы Никита не скучал у дерева, Петр приказывал ставить перед ним штоф водки. Так понемногу Зотов стал привыкать к чарочке и уж, бывало, сам просился в плен под березу». И женщины по началу ему больше докучали: «Что ни день – письмо от жены или матери: без тебя, мол, скучно, скоро ли вернешься? Сходили бы вместе к Троице… Скука старозаветная!»
Неуёмность Петра Толстой отобразил блестяще, с юмором, иной раз даже сомнительным: «Тебе плохо, Петер? Ты бы, может, поблевал… – Нет, не то… Франц, хочу купить два корабля в Голландии…» И как он подшучивал над приближенными: «И еще у тебя, Макаров, привычка: слушать, дыша чесноком в лицо… Дыши, отвернувшись…». И как бродил по Европе, обрядившись плотником, учился у простых ремесленников, а не в академиях; топором на верфи махал, ногти грыз, падал спать прямо в одежде, глаза пучил… «Пришли к вам с поклоном от нашего убожества, – пожалуйста, научите, как топор держать…»
Простой и в простоте своей, действительно, великий.
И так, на всякого Толстой писал точный и удивительно живой портрет. Мне даже царевна Софья местами была симпатична и умилительна. Уж на что злой гений эта баба, но такая смешная местами в толстовском описании, что смеялся до слёз. «Рассказывали, что, тоскуя по Василии Васильевиче, Софья взяла наверх ученого чернеца, Сильвестра Медведева, и он вроде как галант и астроном. Во всякий час входит к Соньке, и они занимаются волшебством».
Все злодеи у него и смешные и жуткие одновременно, кроме, пожалуй, маньяка-поджигателя старца Никтария. Вот это форменная сволочь и лютый издеватель. Про себя говорил: «Мне этого (имеется в виду вода) не надо, мне ангел росою райскою уста освежает». И – чудно: Андрей и Порфирий от слабости едва лепетали, – одни глаза остались, а он – свеж. Только ночью раз Андрей увидал, как старец тихонько слез с печи, зачерпнул из горшка ложку меду и потребил его с неосвященной просфорой. У Андрюшки похолодели члены; кажется, лучше бы при нем сейчас человека зарезали, чем – это. А сколько этот дедушка людей в церквях пожог, а сам через чёрных ход… Самые дикие сцены для меня были не тогда, когда Кремль кровью заливало и стрельцов казнили сотнями, а когда этот старец людей сжигал заживо.
А чего стоят игры престолов европейских королей? «С королями плохого не случается…» . Как злющий Карл за Августом по всей Европе гонялся, я чуть со смеху не умер. От фавориток им вреда было больше, нежели от войн. «Королева – это лишь жертва династических связей… Король задергивает ночью полог постели не у королевы – у фаворитки». Ужасно смешной король Август – то и дела подсылал шведскому королю графинь, а потом получал от них же по лицу. «Ну как? Вы видели короля Карла? – Да, я видела короля Карла, благодарю вас… – Король Карл ничего так не желает, как повесить вас на первой попавшейся осине, ваше величество… Если вам нужны подробности моей беседы с королем – я расскажу… Но сейчас мне хочется спросить: какое вы сами дадите качество вашему поведению? Вы посылаете меня, как последнюю судомойку, обделывать ваши грязные делишки… Я подвергаюсь оскорблениям, в дороге я тысячу раз подвергаюсь опасности быть изнасилованной, зарезанной, ограбленной… А вы тем временем развлекаетесь в объятиях пани Собещанской!.. – Какие мелочи, Софи! Это восклицание было неосторожным со стороны короля Августа. Графиня придвинулась к нему и – ловко, как кошка лапой, – влепила ему пощечину…»
«С королями плохого не случается…»
Толстой писал так просто, живо, легко и иронично, что каким бы ни был объём произведения, всё мало. Особенно с учётом неожиданной концовки. Роман не заканчивается, он, к великому огорчению, обрывается. Но восхитительно то, что книгу закрываешь с лёгким сердцем и светлой головой. Совершенно не хочется вопить, обхватив голову ладонями: «Боже, Боже, какой слог, какая красота слова и богатство кружев! Как же теперь читать всякую дрянь?». Короткие предложения, дикие конструкции с обилием разнообразных оборотов почти не встречаются. Нора Галь одобрительно качает головой – Толстой старательно избегал зловредных отглагольных прилагательных.
Желание перечитывать этот роман снова и снова практически непреодолимо. Категорически обязательно к прочтению! Это далеко (и вовсе) не такая легкомысленная книга, какой я её здесь представил. У меня ведь одна забота - поржать. Что возьмешь с идиота.
С одной стороны не верится, что роман закончен в лохматом году, а не в позапрошлую среду, с другой – страшно, что написан он так давно о событиях куда более давних, а у нас всё по-прежнему и актуально до жути (я уж не говорю о нелепом совпадении присоединения Крыма в реальном времени и его взятии на страницах романа). «У нас не вор – значит, глуп, и честь – не в чести, честь только б над другими величаться. Должен человек воровать – раз он около денег». Вот и Кукуйские немцы не уставали поражаться: «У вас каждый тянет врозь, а до государства никому дела нет: одному прибытки дороги, другому честь, иному – только чрево набить… Народа такого дикого сыскать можно разве в Африке». Сам Пётр, дорвавшись до заграниц ужасался перед курфюстинами: «Бояре наши, дворяне – мужичье сиволапое – спят, жрут да молятся… Страна наша мрачная. Вы бы там со страху дня не прожили. Сижу здесь с вами, – жутко оглянуться…». «Живем, господи, на краю света – свиньи свиньями».
От Петра, как от сильного зверя, исходила первобытная свежесть. (Впоследствии курфюрстина Софья записала в дневнике: «Это – человек очень хороший и вместе очень дурной. В нравственном отношении он – полный представитель своей страны»). Пётр же телепатически ответствовал: «Про то, что зол и кровь люблю, – врут… Я не зол… А пожить с нашими в Москве, каждый бешеным станет… В России все нужно ломать, – все заново…» «Мы украсим себя искусствами. Населим трудолюбивым крестьянством пустыни наши. Дикий народ превратим в грамотеев, грязные шалаши – в каменные палаты. Трусы сделаются храбрецами. Мы обогатим нищих. Камнями замостим улицы. Москву выстроим из камня и кирпича… Мудрость воссияет над бедной страной». Сладко слушать. Попытался. Народ же у нас, как стальной прут, ригидный: «Жить стало не можно…». «Скоро не велят по-русски разговаривать, ждите! Понаедут римские и лютерские попы перекрещивать весь народ. Посадских отдадут немцам в вечную кабалу. Москву назовут по-новому – Чертоград». Когда умер Лефорт от радости в Москве не знали, что и делать. «От богословия нас вши заели…»
Пожалуй ни один художник не нарисует Петра таким, каким изобразил его в своём романе Алексей Толстой. Неуёмным с мальчишеских лет, когда с потешными войсками репой из пушек полил так, что матушка покоя не знала: «Трон прожгли, окно разбили». Ведь проказник и шутник отменный был: «Никиту сколько раз брали в плен, привязывали к дереву, чтобы не надоедал просьбами – идти стоять обедню или слушать приезжего из Москвы боярина. Чтобы Никита не скучал у дерева, Петр приказывал ставить перед ним штоф водки. Так понемногу Зотов стал привыкать к чарочке и уж, бывало, сам просился в плен под березу». И женщины по началу ему больше докучали: «Что ни день – письмо от жены или матери: без тебя, мол, скучно, скоро ли вернешься? Сходили бы вместе к Троице… Скука старозаветная!»
Неуёмность Петра Толстой отобразил блестяще, с юмором, иной раз даже сомнительным: «Тебе плохо, Петер? Ты бы, может, поблевал… – Нет, не то… Франц, хочу купить два корабля в Голландии…» И как он подшучивал над приближенными: «И еще у тебя, Макаров, привычка: слушать, дыша чесноком в лицо… Дыши, отвернувшись…». И как бродил по Европе, обрядившись плотником, учился у простых ремесленников, а не в академиях; топором на верфи махал, ногти грыз, падал спать прямо в одежде, глаза пучил… «Пришли к вам с поклоном от нашего убожества, – пожалуйста, научите, как топор держать…»
Простой и в простоте своей, действительно, великий.
И так, на всякого Толстой писал точный и удивительно живой портрет. Мне даже царевна Софья местами была симпатична и умилительна. Уж на что злой гений эта баба, но такая смешная местами в толстовском описании, что смеялся до слёз. «Рассказывали, что, тоскуя по Василии Васильевиче, Софья взяла наверх ученого чернеца, Сильвестра Медведева, и он вроде как галант и астроном. Во всякий час входит к Соньке, и они занимаются волшебством».
Все злодеи у него и смешные и жуткие одновременно, кроме, пожалуй, маньяка-поджигателя старца Никтария. Вот это форменная сволочь и лютый издеватель. Про себя говорил: «Мне этого (имеется в виду вода) не надо, мне ангел росою райскою уста освежает». И – чудно: Андрей и Порфирий от слабости едва лепетали, – одни глаза остались, а он – свеж. Только ночью раз Андрей увидал, как старец тихонько слез с печи, зачерпнул из горшка ложку меду и потребил его с неосвященной просфорой. У Андрюшки похолодели члены; кажется, лучше бы при нем сейчас человека зарезали, чем – это. А сколько этот дедушка людей в церквях пожог, а сам через чёрных ход… Самые дикие сцены для меня были не тогда, когда Кремль кровью заливало и стрельцов казнили сотнями, а когда этот старец людей сжигал заживо.
А чего стоят игры престолов европейских королей? «С королями плохого не случается…» . Как злющий Карл за Августом по всей Европе гонялся, я чуть со смеху не умер. От фавориток им вреда было больше, нежели от войн. «Королева – это лишь жертва династических связей… Король задергивает ночью полог постели не у королевы – у фаворитки». Ужасно смешной король Август – то и дела подсылал шведскому королю графинь, а потом получал от них же по лицу. «Ну как? Вы видели короля Карла? – Да, я видела короля Карла, благодарю вас… – Король Карл ничего так не желает, как повесить вас на первой попавшейся осине, ваше величество… Если вам нужны подробности моей беседы с королем – я расскажу… Но сейчас мне хочется спросить: какое вы сами дадите качество вашему поведению? Вы посылаете меня, как последнюю судомойку, обделывать ваши грязные делишки… Я подвергаюсь оскорблениям, в дороге я тысячу раз подвергаюсь опасности быть изнасилованной, зарезанной, ограбленной… А вы тем временем развлекаетесь в объятиях пани Собещанской!.. – Какие мелочи, Софи! Это восклицание было неосторожным со стороны короля Августа. Графиня придвинулась к нему и – ловко, как кошка лапой, – влепила ему пощечину…»
«С королями плохого не случается…»
Толстой писал так просто, живо, легко и иронично, что каким бы ни был объём произведения, всё мало. Особенно с учётом неожиданной концовки. Роман не заканчивается, он, к великому огорчению, обрывается. Но восхитительно то, что книгу закрываешь с лёгким сердцем и светлой головой. Совершенно не хочется вопить, обхватив голову ладонями: «Боже, Боже, какой слог, какая красота слова и богатство кружев! Как же теперь читать всякую дрянь?». Короткие предложения, дикие конструкции с обилием разнообразных оборотов почти не встречаются. Нора Галь одобрительно качает головой – Толстой старательно избегал зловредных отглагольных прилагательных.
Желание перечитывать этот роман снова и снова практически непреодолимо. Категорически обязательно к прочтению! Это далеко (и вовсе) не такая легкомысленная книга, какой я её здесь представил. У меня ведь одна забота - поржать. Что возьмешь с идиота.
April 5, 2020
In Peter The First we have a door stopper of a novel (768 pages in this hardback edition) by Tolstoy, not that one but Alexey Tolstoy, so what can go wrong? Evidently a lot. It was written over a 30-year period and published when the author took himself back into Stalin’s USSR. We may have a product finished more by hunger or threat than by the writer’s best judgement.
The result is a rambling frequently interrupted story of Tsarist Russian as a dictatorial person attempts to force his country into a more modern posture. Hmm Sounds a little like a less sick version of Stalin. Peter the First is not just pointless, there are no consistent themes that tie the too many, if well written parts into a meaningful whole.
In his famous take down of Fenimore Cooper’s Leatherstocking books, Mark Twain suggests that the frequent use of the sound of someone stepping on a stick as a plot devise was a good cause for renaming the books,THE Broken Twig Series. Under that rubric, this book should be renamed Russian Cockroaches. They feature as lest as often as horses, most often falling from the ceiling. Where as Cooper used the sound of the broken twigs as a means of moving the plot forward Tolstoy uses them to interrupt the novel with yet another pointless several pages.
The picture of Russia before Peter is of a horrible place where those with power beat on those with less, every one cheats and the religion, old and new style Russian Orthodox are both pretty terrible. As much as we have wasted pages, we never get any background on the Nikon reformation of the Russian religion, why it was started and why we should care.
Russia under Peter continues to be a pretty horrible place, the beating continue only Peter’s Russia emerges as a European military power with a never fleshed out discussion of its emergence as an economic power. And still, everyone cheats.
As for Russia after Peter. We have no clue. At the risk of a spoiler, the book has a last page, but no ending. Peter somehow, via a process we only get to glimpse makes of himself a victorious war leader but the last page is in the middle of a bunch of things that never get resolved.
There is some fine writing in Peter the First. Individual episodes carry more than a notion of a capable author. A problem is that too may of the scenes are to no larger purpose. There are pages and pages of the build up to Peter’s assumption of his throne, but the payoff is not worth the buildup, Again a lot of writing but to no purpose.
It would seem that Alexey Tolstoy’s Peter the First is out of print. Perhaps the market agrees that this book is in desperate need of editing. Perhaps even the author knew that after 30 years, his rambling was going nowhere.
The result is a rambling frequently interrupted story of Tsarist Russian as a dictatorial person attempts to force his country into a more modern posture. Hmm Sounds a little like a less sick version of Stalin. Peter the First is not just pointless, there are no consistent themes that tie the too many, if well written parts into a meaningful whole.
In his famous take down of Fenimore Cooper’s Leatherstocking books, Mark Twain suggests that the frequent use of the sound of someone stepping on a stick as a plot devise was a good cause for renaming the books,THE Broken Twig Series. Under that rubric, this book should be renamed Russian Cockroaches. They feature as lest as often as horses, most often falling from the ceiling. Where as Cooper used the sound of the broken twigs as a means of moving the plot forward Tolstoy uses them to interrupt the novel with yet another pointless several pages.
The picture of Russia before Peter is of a horrible place where those with power beat on those with less, every one cheats and the religion, old and new style Russian Orthodox are both pretty terrible. As much as we have wasted pages, we never get any background on the Nikon reformation of the Russian religion, why it was started and why we should care.
Russia under Peter continues to be a pretty horrible place, the beating continue only Peter’s Russia emerges as a European military power with a never fleshed out discussion of its emergence as an economic power. And still, everyone cheats.
As for Russia after Peter. We have no clue. At the risk of a spoiler, the book has a last page, but no ending. Peter somehow, via a process we only get to glimpse makes of himself a victorious war leader but the last page is in the middle of a bunch of things that never get resolved.
There is some fine writing in Peter the First. Individual episodes carry more than a notion of a capable author. A problem is that too may of the scenes are to no larger purpose. There are pages and pages of the build up to Peter’s assumption of his throne, but the payoff is not worth the buildup, Again a lot of writing but to no purpose.
It would seem that Alexey Tolstoy’s Peter the First is out of print. Perhaps the market agrees that this book is in desperate need of editing. Perhaps even the author knew that after 30 years, his rambling was going nowhere.
September 10, 2019
Unglaublich, ich habe die 1100 kleinbedruckten Seiten tatsächlich geschafft. Wegen seiner politischen Haltung war Alexej Tolstoi für mich immer völlig indiskutabel, außer natürlich "Das goldene Schlüsselchen", das war fast Lieblingsbuch als Kind. Jetzt wollte ich es aber doch noch einmal wissen und siehe: Sehr interessant, trotz mindestens 70% Schlachten & Getümmel. Es waren tatsächlich seine kraftvolle Sprache und sein großes Geschick, einem das Geschehen, äh, saftig und bildhaft vor Augen zu führen, das mich durchhalten ließ. Ob das alles historisch korrekt ist, kann ich nicht beurteilen, für mich war es jedenfalls eine tolle Zeitreise.
February 15, 2014
If you want to know some information of Russian history - read it. If you want to love Russia - read it. And if you want to understand Russia - read it. It doesn't matter what do you want - just read it.
Peter I was the brightes persom of his age. He tried to change people's minds, to rebild culture and traditions. He wanted to change the world. And he did it!
Peter I was the brightes persom of his age. He tried to change people's minds, to rebild culture and traditions. He wanted to change the world. And he did it!
November 11, 2019
The premise of the story is good, the life of Petar the Great, but the execution, not so much.
There are several things that bothered me and why in the end I gave it rating 3.
Probably thing number one is there are just zillion characters, the book has so many characters half of the time you have no idea who the hell this new guy is or why you should care. Confusion is even bigger when those characters have long Russian names (name, father's name, family name) and on top of that, some have several nicknames (or I should say various of the same). Sure you remember big ones, but, if this book was set on the stage, you would look more at the people entering and leaving the stage all the time then you would follow the story.
The second part is there are just too many things that are just extra. This is an almost 850 pages long book, I swear, the story itself could fit in 400 pages book.
The third thing that really bothers me is, it isn't finished, what I mean by that, the author didn't describe the whole life of the Petar the Great but like half of it, I truly don't understand why that is the case. I truly don't.
Part I liked could be summed up in following the Petar and his story, how from a boy emperor he became one of the most powerful people in Europe, and with the state that is back-water and weak, he is pushing for enlightenment and strong Russia. Also, we follow his growth as a person, from a kid that is playing an emperor and all the flaws that goes with it (acts of cowardes is the best example) to the man that becomes brave emperor, leading forward the nation.
There are several things that bothered me and why in the end I gave it rating 3.
Probably thing number one is there are just zillion characters, the book has so many characters half of the time you have no idea who the hell this new guy is or why you should care. Confusion is even bigger when those characters have long Russian names (name, father's name, family name) and on top of that, some have several nicknames (or I should say various of the same). Sure you remember big ones, but, if this book was set on the stage, you would look more at the people entering and leaving the stage all the time then you would follow the story.
The second part is there are just too many things that are just extra. This is an almost 850 pages long book, I swear, the story itself could fit in 400 pages book.
The third thing that really bothers me is, it isn't finished, what I mean by that, the author didn't describe the whole life of the Petar the Great but like half of it, I truly don't understand why that is the case. I truly don't.
Part I liked could be summed up in following the Petar and his story, how from a boy emperor he became one of the most powerful people in Europe, and with the state that is back-water and weak, he is pushing for enlightenment and strong Russia. Also, we follow his growth as a person, from a kid that is playing an emperor and all the flaws that goes with it (acts of cowardes is the best example) to the man that becomes brave emperor, leading forward the nation.
April 6, 2019
Революция – есть благо в представлениях потомков, тогда как для её современников всё далеко не так очевидно. Алексей Толстой вольно или невольно взялся сравнить два отдалённо схожих исторических эпизода: приход к власти Петра I и аналогичное действие, совершённое большевиками. Пролитой крови оказалось с избытком, но в обоих случаях вершить судьбами брались обыкновенные люди или именно за их решением стояло, кому поручить управление государством. Не так уж Хованщина отличалась от событий, означивших властные полномочия для Временного правительства 1917 года, и не так отличается последующий стрелецкий бунт, обозначивший падение того же Временного правительства и переход власти в единые руки – как раз большевиков. А что же дальше? У власти становится сильная личность, ведущая страну к процветанию, невзирая на притеснение населения и приносимые во имя будущего огромные человеческие жертвы. Иногда требовалось собирать повсеместно люд, чтобы построить нечто великое – город на болоте или осуществить любой другой грандиозный проект, вроде возведения каналов. Обычно в таких случаях говорят: все совпадения случайны. Разве читатель в это поверит, когда речь про роман Толстого о Петре I?
(c) Trounin
(c) Trounin
October 22, 2020
От мамы и бабушки узнал, что это была любимая книга дедушки. Он мог открыть ее на абсолютно случайной странице и с удовольствием читать. Книга и правда так написана, что этот метод работает.
Не могу сказать, что мне понравилось прочитанное, учитывая контекст сталинской "заказухи". Это безусловно великое произведение, но пропагандирующее милитаризм. Это история нашей некогда сверхдержавы с частыми переходами к житейским ситуациям простого люда и люда воюющего. Это очень интересная и классная комбинация, но не всегда здешние маленькие истории по-настоящему интересны. Произведение "водянистое" и пророй буквально 20 страниц можно уместить в один абзац или же этот абзац вычеркнуть, история (во всех смыслах) ничего бы не потеряла.
Не могу сказать, что мне понравилось прочитанное, учитывая контекст сталинской "заказухи". Это безусловно великое произведение, но пропагандирующее милитаризм. Это история нашей некогда сверхдержавы с частыми переходами к житейским ситуациям простого люда и люда воюющего. Это очень интересная и классная комбинация, но не всегда здешние маленькие истории по-настоящему интересны. Произведение "водянистое" и пророй буквально 20 страниц можно уместить в один абзац или же этот абзац вычеркнуть, история (во всех смыслах) ничего бы не потеряла.
April 27, 2011
This book is awesome - and unlike "the other" Tolstoi, not much attention was given this writer's book's in our lit study curriculum. It is a truly amazing account of social and personal change. Personal detail - I remember being seriously behind on the lit review for my high school graduation exams, and then college essay exam studies because of being totally absorbed by this book. My college essay exam was based on Tolstoy's book, which happened to be the most obscure subject matter of the 4 choices offered, and I wrote on for 6 hours straight with barely a bathroom or snack break - only at 17! About time standard curriculum had some innovation to offer a 17 year old's mind :) - scary to think how long ago that was, and I doubt things have changed much in that direction...
May 13, 2015
I saw two Russian films called Young Peter the Great and The Great Beginning about the life of Peter the Great, Russia's Czar who wanted to Westernize Russia and turn it away from being "The Third Rome" or a continuation of Bzyantium. This novel is based on those two films and is basically about Peter the Great's life as a young man.
December 5, 2020
Peter the Great deserves 100 books like this. But I have to believe there are better books of historical fiction that describe the man with more vim and vigor. He at least needs his own Hilary Mantel, or his bestie Menshikov does.
January 31, 2021
Петър Алексеевич Романов (1672-1725) е последният цар (1682-1721) и първият император на Руската империя (1721-1725). Изключителен държавник и реформатор, превърнал в европейска и световна сила Русия, особено след победата над Швеция при Полтава и сключването на мирен договор през 1721 година, за което е наречен Петър Велики. За неговото управление и живот са изписани томове книги. Двете книги - „Петър Първи“ на Алексей Толстой и „Пьотр Първи“ на Николай Павленко дават пълна представа за епохата и живота на този владетел.
Какво е било политическото и икономическо положение в Русия през 17 век? Русия е изключително изостанала държава. Монголско-татарски и полско-шведски нашествия и завоевания, крепостното право. Основната маса от населението са собственост на помешчиците, манастирите и царското семейство. Това на практика спъва развитието на Русия. Помешчикът (дворянин-земевладелец ) прибира всичко от селяните. Те били глупави, а който е бил по-умен, по-отворен го качва на талига и го води на пазар, за да го продаде. Умни не му трябват, така му е по-спокойно. Работната ръка не стига. Тежко е да работиш на село за господаря. За някои коне е по-лесно отколкото на селянина. Заплатата е изпита предварително. Робия отвсякъде. Лъжат ги за много пари, напиват ги, слагат пръст за подпис и ги оковават. И право на рудниците в Урал. Непокорните бият до смърт и от там малцина се връщат. Когато трябва войска, царски вербовчици минават през градове и села, набират хората и правят опис до последният човек. А търговците са работили по този начин: първо продават гнилата стока - лъже, маже, плаче, ще гледа да пробута гнилоча, докато не му изгние прясната стока и пак отново по схемата.
Накратко обстановката: „Плющяха камшици, свинете плющяха, кучетата лаеха, предрешените хора мяукаха, блееха – с червени мутри, всичките пияни. Ядат чесън за мезе на ракията, беззъби, голи и прегърбени.“ Има и любов разбира се. И то каква: „Наведе се, зашумоля със сърмените дрехи. Устните на София се отвориха. Тогава дъхавите му мустаци я загъделичкаха по бузите, топлите устни се приближиха, притиснаха се силно. София потръпна, необяснимо желание се плъзна по гърба ѝ и с горещ гърч се стопи в широкия ѝ таз.“
Тогава на сцената излиза Петър Първи, владетел от световен мащаб. Той умее да държи меч, но с не по-малък успех държи и перото, на драго сърце се хваща с брадвата и длетото. От рано се интересува от различни занаяти, военно дело и най-вече от корабостроене и корабоплаване. При него Русия се утвърждава на бреговете на Балтика, сдобива се с най-краткия път за Европа. По негово време са първите печатен вестник („Ведомости“ от 1703 г.), военни и професионални училища (Морската академия), печатници за книги със светско съдържание (на преводачите дава следното указание: „най-напред трябва да се схване смисъла на превеждания текст, а след това на своя език така да се напише, че да може да бъде разбрано.“), музеи, публична библиотека, театри, паркове и с указ организира Академията на науките на Русия. Негови рожби са военноморският флот и редовната армия, която е добре обучена и въоръжена. От „Военния устав“, който издава са се ръководили всички бележити руски пълководци – Румянцев, Суворов, Кутузов и други. Въвежда финансов надзор в държавата и прави административна реформа като учредява Сенат, който просъществувал повече от 200 години.
Петър Велики извършва реформи в икономиката, образованието и социалната политика. Обучава младите в чужбина на математика, навигация, строителство и военно изкуство, въпреки съпротивата на обществото (бунт в Астрахан през 1705 г., Дон през 1708 г. и др.). Въвежда обучение в етикет и обноски във висшето общество по примера на културата в западният свят. През 1718 година започва свикване на асамблеи, където се кани избрано общество и в непринудена обстановка на разговори и игри, които асамблеи да станат школи за светско възпитание. Чрез баловете се слага край на „затворническия“ живот на жените. Дотогава всички мъже са носели бради, но той издига бръсненето на брадите в правителствена политика. Правото за носене на брада се откупва. От този данък е освободено само духовенството. Особено внимание отделя на флотата чрез строителство на модерни и качествени плавателни съдове за времето си. Въвежда летоброенето да се води, не от сътворението на света, а от Рождество Христово, а новата година да започва не от 1 септември, а от 1 януари. Новото летоброене започва от 1 януари 1700 година, когато са изтекли четири месеца от 7208 година от старото летоброене.
Построява град Санкт Петербург на неголям остров на северния бряг на река Нева. На 16(27) май 1703 година там, по указания на Петър Велики, била издигната крепост, наречена Санкт-Питер-Бурх - град на свети Петър, за да защитава крайбрежните на река Нева земи, отвоювани от Швеция по време на Северната война. Природата е създала идеалното за целта място. Островът, който шведите наричали Веселия остров (Луст Еланд), а финландците - Заешкия, е разположен там, където Нева се разделя на два ръкава, недалеч от вливането й в морето. Така възниква бъдещата столица на империята, върху построената от войнишки ръце крепост, както и къщичката на Петър Велики, която съществува и до днес.
Защо премества столицата през 1713 година в Санкт Петербург? Обяснява се с неговата антипатия към старата столица Москва, с противниците, които се намират там, с крепителите на старото, но и с превръщането на новата столица в прозорец към Европа и Русия в силна морска държава. Нарича я рай, не заради неугледните все още постройки, а заради визията му за бъдещето на града. Създава неповторима Лятна градина. Засаждайки жълъди за изграждане на паркове, забелязва държавник около него скептично да се усмихва и му казва:
„Разбирам! Ти мислиш, че няма да дочакам вековни дъбове. Наистина! Но ти си глупак; аз оставям пример на другите да правят същото, та потомците след време да строят от тях кораби. Не за себе си се трудя, а за полза на държавата в бъдеще.“
Обикаля цяла Европа. Среща се с някои от властелините на държавите, както и с изтъкнати учени и специалисти в различни области. В Англия се среща неофициално с крал Уилям III Орански и вероятно с Исак Нютон, който по това време управлява Монетния двор на Англия, който неведнъж е посещаван от Петър Велики докато е там. Среща се с немският философ и математик Лайбниц, който казва следното за Петър I:
„Изключителни са дарованията на този велик владетел.“ Прави дипломатически срещи с австрийския император Леополд I и с полския крал Август II. Купува техника, материали и наема специалисти всякакви, включително и военни, за да може да се противопостави на развитите държави по негово време и да стане политически и икономически фактор в Европа и света. Както се изразява Пушкин: „Русия влезе в Европа като спуснат на вода кораб - при ударите на брадвата и гърма на оръдията.“
А за победите на тихия фронт както винаги си има начини. В дипломатическата практика от онези времена подкупите под формата на пожизнена пенсия, скъпи подаръци и еднократно даване на големи парични суми са също толкова разпространено явление, както и днес, и също така не се осъждат. И тогава при Петър Велики с фаворит Александър Меншиков, и сега алчността винаги поставя кариерата на фаворитите на карта. Жертви на алчността на Меншиков се оказват всички – едри и дребни собственици. Изкупува, изнудва и заграбва преди всичко големите владения, но не се гнуси и от малките. Когато узнава за тези му подвизи Петър I му казва:
„При което много моля с такива малки печалби да не загубите своята слава и кредит. Моля ви да не се оскърбявате от това, защото първото ругаене е по-добро от последното, а мене, при всичките ми грижи, вече ми е дошло до гуша и няма да жаля никого.“
Както винаги фаворитите повтарят вечната грешка, вместо да се държат в сянка, демонстрират своята сила и влияние, и най-важното го използват за користни цели.
От всички отрасли на стопанската дейност Петър I цени най-много промишлеността, защото тя създава положителен търговски баланс. От никакви предприятия в края на 17 век, за първите 25 години на 18 век вече съществуват над 100 – корабостроителни, леярни, текстилни и други. За да стимулира родното производство, той щедро раздава облекчения и привилегии за предприемчивите хора. Митническата тарифа е в пряка зависимост от годността на родното производство да задоволяват нуждите на вътрешния пазар – колкото по-големи количества от една или друга стока пускат руските предприятия, толкова по-високо мито се взема при внос на подобни стоки от чужбина. Износът превишил два пъти вноса на стоки. Създава град (Петербург) и държава (Русия) по западен образец и стил.
Ето и политическото му верую:
„Що за велик герой е оня, който воюва за собствена слава, а не за отбраната на отечеството, тъй като иска да владее вселената!“
Какво е било политическото и икономическо положение в Русия през 17 век? Русия е изключително изостанала държава. Монголско-татарски и полско-шведски нашествия и завоевания, крепостното право. Основната маса от населението са собственост на помешчиците, манастирите и царското семейство. Това на практика спъва развитието на Русия. Помешчикът (дворянин-земевладелец ) прибира всичко от селяните. Те били глупави, а който е бил по-умен, по-отворен го качва на талига и го води на пазар, за да го продаде. Умни не му трябват, така му е по-спокойно. Работната ръка не стига. Тежко е да работиш на село за господаря. За някои коне е по-лесно отколкото на селянина. Заплатата е изпита предварително. Робия отвсякъде. Лъжат ги за много пари, напиват ги, слагат пръст за подпис и ги оковават. И право на рудниците в Урал. Непокорните бият до смърт и от там малцина се връщат. Когато трябва войска, царски вербовчици минават през градове и села, набират хората и правят опис до последният човек. А търговците са работили по този начин: първо продават гнилата стока - лъже, маже, плаче, ще гледа да пробута гнилоча, докато не му изгние прясната стока и пак отново по схемата.
Накратко обстановката: „Плющяха камшици, свинете плющяха, кучетата лаеха, предрешените хора мяукаха, блееха – с червени мутри, всичките пияни. Ядат чесън за мезе на ракията, беззъби, голи и прегърбени.“ Има и любов разбира се. И то каква: „Наведе се, зашумоля със сърмените дрехи. Устните на София се отвориха. Тогава дъхавите му мустаци я загъделичкаха по бузите, топлите устни се приближиха, притиснаха се силно. София потръпна, необяснимо желание се плъзна по гърба ѝ и с горещ гърч се стопи в широкия ѝ таз.“
Тогава на сцената излиза Петър Първи, владетел от световен мащаб. Той умее да държи меч, но с не по-малък успех държи и перото, на драго сърце се хваща с брадвата и длетото. От рано се интересува от различни занаяти, военно дело и най-вече от корабостроене и корабоплаване. При него Русия се утвърждава на бреговете на Балтика, сдобива се с най-краткия път за Европа. По негово време са първите печатен вестник („Ведомости“ от 1703 г.), военни и професионални училища (Морската академия), печатници за книги със светско съдържание (на преводачите дава следното указание: „най-напред трябва да се схване смисъла на превеждания текст, а след това на своя език така да се напише, че да може да бъде разбрано.“), музеи, публична библиотека, театри, паркове и с указ организира Академията на науките на Русия. Негови рожби са военноморският флот и редовната армия, която е добре обучена и въоръжена. От „Военния устав“, който издава са се ръководили всички бележити руски пълководци – Румянцев, Суворов, Кутузов и други. Въвежда финансов надзор в държавата и прави административна реформа като учредява Сенат, който просъществувал повече от 200 години.
Петър Велики извършва реформи в икономиката, образованието и социалната политика. Обучава младите в чужбина на математика, навигация, строителство и военно изкуство, въпреки съпротивата на обществото (бунт в Астрахан през 1705 г., Дон през 1708 г. и др.). Въвежда обучение в етикет и обноски във висшето общество по примера на културата в западният свят. През 1718 година започва свикване на асамблеи, където се кани избрано общество и в непринудена обстановка на разговори и игри, които асамблеи да станат школи за светско възпитание. Чрез баловете се слага край на „затворническия“ живот на жените. Дотогава всички мъже са носели бради, но той издига бръсненето на брадите в правителствена политика. Правото за носене на брада се откупва. От този данък е освободено само духовенството. Особено внимание отделя на флотата чрез строителство на модерни и качествени плавателни съдове за времето си. Въвежда летоброенето да се води, не от сътворението на света, а от Рождество Христово, а новата година да започва не от 1 септември, а от 1 януари. Новото летоброене започва от 1 януари 1700 година, когато са изтекли четири месеца от 7208 година от старото летоброене.
Построява град Санкт Петербург на неголям остров на северния бряг на река Нева. На 16(27) май 1703 година там, по указания на Петър Велики, била издигната крепост, наречена Санкт-Питер-Бурх - град на свети Петър, за да защитава крайбрежните на река Нева земи, отвоювани от Швеция по време на Северната война. Природата е създала идеалното за целта място. Островът, който шведите наричали Веселия остров (Луст Еланд), а финландците - Заешкия, е разположен там, където Нева се разделя на два ръкава, недалеч от вливането й в морето. Така възниква бъдещата столица на империята, върху построената от войнишки ръце крепост, както и къщичката на Петър Велики, която съществува и до днес.
Защо премества столицата през 1713 година в Санкт Петербург? Обяснява се с неговата антипатия към старата столица Москва, с противниците, които се намират там, с крепителите на старото, но и с превръщането на новата столица в прозорец към Европа и Русия в силна морска държава. Нарича я рай, не заради неугледните все още постройки, а заради визията му за бъдещето на града. Създава неповторима Лятна градина. Засаждайки жълъди за изграждане на паркове, забелязва държавник около него скептично да се усмихва и му казва:
„Разбирам! Ти мислиш, че няма да дочакам вековни дъбове. Наистина! Но ти си глупак; аз оставям пример на другите да правят същото, та потомците след време да строят от тях кораби. Не за себе си се трудя, а за полза на държавата в бъдеще.“
Обикаля цяла Европа. Среща се с някои от властелините на държавите, както и с изтъкнати учени и специалисти в различни области. В Англия се среща неофициално с крал Уилям III Орански и вероятно с Исак Нютон, който по това време управлява Монетния двор на Англия, който неведнъж е посещаван от Петър Велики докато е там. Среща се с немският философ и математик Лайбниц, който казва следното за Петър I:
„Изключителни са дарованията на този велик владетел.“ Прави дипломатически срещи с австрийския император Леополд I и с полския крал Август II. Купува техника, материали и наема специалисти всякакви, включително и военни, за да може да се противопостави на развитите държави по негово време и да стане политически и икономически фактор в Европа и света. Както се изразява Пушкин: „Русия влезе в Европа като спуснат на вода кораб - при ударите на брадвата и гърма на оръдията.“
А за победите на тихия фронт както винаги си има начини. В дипломатическата практика от онези времена подкупите под формата на пожизнена пенсия, скъпи подаръци и еднократно даване на големи парични суми са също толкова разпространено явление, както и днес, и също така не се осъждат. И тогава при Петър Велики с фаворит Александър Меншиков, и сега алчността винаги поставя кариерата на фаворитите на карта. Жертви на алчността на Меншиков се оказват всички – едри и дребни собственици. Изкупува, изнудва и заграбва преди всичко големите владения, но не се гнуси и от малките. Когато узнава за тези му подвизи Петър I му казва:
„При което много моля с такива малки печалби да не загубите своята слава и кредит. Моля ви да не се оскърбявате от това, защото първото ругаене е по-добро от последното, а мене, при всичките ми грижи, вече ми е дошло до гуша и няма да жаля никого.“
Както винаги фаворитите повтарят вечната грешка, вместо да се държат в сянка, демонстрират своята сила и влияние, и най-важното го използват за користни цели.
От всички отрасли на стопанската дейност Петър I цени най-много промишлеността, защото тя създава положителен търговски баланс. От никакви предприятия в края на 17 век, за първите 25 години на 18 век вече съществуват над 100 – корабостроителни, леярни, текстилни и други. За да стимулира родното производство, той щедро раздава облекчения и привилегии за предприемчивите хора. Митническата тарифа е в пряка зависимост от годността на родното производство да задоволяват нуждите на вътрешния пазар – колкото по-големи количества от една или друга стока пускат руските предприятия, толкова по-високо мито се взема при внос на подобни стоки от чужбина. Износът превишил два пъти вноса на стоки. Създава град (Петербург) и държава (Русия) по западен образец и стил.
Ето и политическото му верую:
„Що за велик герой е оня, който воюва за собствена слава, а не за отбраната на отечеството, тъй като иска да владее вселената!“
September 27, 2020
После «Хождений по мукам», прочитанных в классе 10 (упомню мало, - а скажем: ничего), это вторая книга Толстого, с которой завожу знакомство. Драйвово при описании осад западных, ещё не завоёванных Россией, земель, и ещё более занятно описываются дипломатические переговоры и дворцовые козни или их попытки, выстраиваемые с Турцией, Швецией, Польшей. Признаться, плохо отложатся второ- и третьестепенные исторические личности, помимо Петра, который «бомбардировал» как врагов и ближних, так равно и впечатлительных читающих, и кое-как например Меньшикова, который сохранился до конца повествования, и Голицына, рано ушедшего в рамках романа; может Алексашки и в целом семьи Бровкиных: первый, к слову, запропастился куда-то под коду, точно зажрался. Ещё Волковы были, Нектарий непонятный с приспешниками, Андрей-художник. Картина все же больше о государственных деяниях, вершимых русским сначала царевичем, которого обоснованно недолюбливали Софья и Иван, и далее - великим царём, под конец второй части основавшим Питербурх.
Цитаты
1. «Должен человек воровать - раз он около денег».
2. Родом не взяли, другим надо брать...
3. Случится же такой вечер, - некуда себя деть.
4. Мир убог, и мы у бога...
5. В большом начинании не без промашки
6. Скучаю я по ***, вот и все... Закрою глаза - и вижу ее, живую, открою глаза - ноздрями ее слышу...
7. ей присущий запах... Кожа женщины то же, что аромат для цветка
8. Кто всем доволен да не хочет хорошее на лучшее менять, тому - все потерять.
9. Но таков человек - много взял, хочется больше
Понравившиеся слова и фразы
1. ...закинула голову, слабо ахнула. Имярек жадно схватил ее, полураздетую, любимую.
2. Недоговоренные мысли
3. Мысли гуляли мимо строчек
4. Это еще бабушка в решето видел��...
5. Рассказывать, облюбовывая слова
6. Тары да бары
7. злые складки легли в углах губ
Цитаты
1. «Должен человек воровать - раз он около денег».
2. Родом не взяли, другим надо брать...
3. Случится же такой вечер, - некуда себя деть.
4. Мир убог, и мы у бога...
5. В большом начинании не без промашки
6. Скучаю я по ***, вот и все... Закрою глаза - и вижу ее, живую, открою глаза - ноздрями ее слышу...
7. ей присущий запах... Кожа женщины то же, что аромат для цветка
8. Кто всем доволен да не хочет хорошее на лучшее менять, тому - все потерять.
9. Но таков человек - много взял, хочется больше
Понравившиеся слова и фразы
1. ...закинула голову, слабо ахнула. Имярек жадно схватил ее, полураздетую, любимую.
2. Недоговоренные мысли
3. Мысли гуляли мимо строчек
4. Это еще бабушка в решето видел��...
5. Рассказывать, облюбовывая слова
6. Тары да бары
7. злые складки легли в углах губ
February 29, 2020
"A herbata, a kawa? A kartofla - tfu, niech będzie przeklęta Antychrystowa pokusa - kartofla! Wszystko to zielsko zza morza, a handlują nim u nas lutrzy i katolicy... Kto pije herbatę - ten heretyk... kto pije kawę, tego dusza w okowach... Tak, tfu - zdechnę raczej, a nie wezmę tego do swego sklepu..."
Po "Piotra Pierwszego" sięgnęłam po raz pierwszy przy okazji zgłębiania historii Rosji, żeby spojrzeć na tę przełomową epokę z trochę innej perspektywy niż tylko opracowań historycznych. Aleksy Tołstoj, jak powszechnie wiadomo, szczególnie upodobał sobie czasy Piotra I i stworzył powieść historyczną, która w bardzo realistyczny sposób oddawała czasy panowanie Piotra Wielkiego, chociaż książka powstawała w latach 1929-1945. Książka pozwoliła mi przenieść się w czasy wielkich zmian cywilizacyjnych w Rosji i prześledzić z bliska panowanie jednego z twórców Rosyjskiego Imperium. To bogata w wiele historycznych faktów opowieść, okraszona barwną otoczką rodzajową.
Oczywiście wiadomo mi, że "Piotr Pierwszy" powstawał w latach, w których w literaturze rosyjskiej królował realizm socjalistyczny, a co za tym idzie wszechobecna propaganda. Ja jednak nie zauważyłam przesadnego zachwytu dla samodzierżawia i wybielania bezwzględnych działań z nim związanych, ale ja z zasady staram się zbytnio nie czepiać, jak mi się coś podoba :)
Polecam wszystkim zainteresowanym historią XVIII-wiecznej Rosji.
7/10
Po "Piotra Pierwszego" sięgnęłam po raz pierwszy przy okazji zgłębiania historii Rosji, żeby spojrzeć na tę przełomową epokę z trochę innej perspektywy niż tylko opracowań historycznych. Aleksy Tołstoj, jak powszechnie wiadomo, szczególnie upodobał sobie czasy Piotra I i stworzył powieść historyczną, która w bardzo realistyczny sposób oddawała czasy panowanie Piotra Wielkiego, chociaż książka powstawała w latach 1929-1945. Książka pozwoliła mi przenieść się w czasy wielkich zmian cywilizacyjnych w Rosji i prześledzić z bliska panowanie jednego z twórców Rosyjskiego Imperium. To bogata w wiele historycznych faktów opowieść, okraszona barwną otoczką rodzajową.
Oczywiście wiadomo mi, że "Piotr Pierwszy" powstawał w latach, w których w literaturze rosyjskiej królował realizm socjalistyczny, a co za tym idzie wszechobecna propaganda. Ja jednak nie zauważyłam przesadnego zachwytu dla samodzierżawia i wybielania bezwzględnych działań z nim związanych, ale ja z zasady staram się zbytnio nie czepiać, jak mi się coś podoba :)
Polecam wszystkim zainteresowanym historią XVIII-wiecznej Rosji.
7/10
November 19, 2024
Великолепное эпичное произведение. Очень жаль, что без конца. Вот так появляются герои, выковываются характеры, порой случайно, порой упорными тренировками. В школе смотрела фильм, но не читала. Теперь вот нашлось время. Очень довольна!
May 17, 2016
یادش به خیر! سفر چند سال پیش پترزبورگ و دیدن پترهوف! خانه کوچک فنلاندی ستوان توپخانه پتر، دندانساز ، خراط و شاه دوست داشتنی.فواره درختی معروفش را دیدیم و از زیرش رد شدیم و کلی ختدیدیم.بعد خانم راهنمای مهربان من را کناری کشید و از پشت پنجره چیزی نشانم داد و گفت بهمن ببین این هم جام تنبیه پتر. گفتن راست است که شب ها توی گنجه می خوابیده؟ گفت گنجه که نه! ولی اتاق خوابش خیلی کوچک است.می دا نی که چه کودکی سختی داشته
October 22, 2014
This is an absolutely fabulous historical novel (unfinished alas) by a member of both the Tolstoy and Turgenev families. He shows throughout the novel flashes of the same brilliance of his more famous relatives.
The last third of Peter the Great's life is not covered in this book which is a tremendous pity.
The last third of Peter the Great's life is not covered in this book which is a tremendous pity.
August 14, 2020
I don't know if the author or the translator is the problem, but there is too much repetition in this slow-moving novel. The topic intrigues me, tho. Will need to look for another book about Peter the Great.
February 13, 2007
One of the three favorite books of all time, for me. Probably, the best historical fiction I have read, in the way it evokes the epoch and the personalities of a particular time (Russia, 1680s-1700s)
June 6, 2017
نه این که کتاب بدی باشه، من نتونستم ارتباط برقرار کنم. حوصله این همه قصه و آب و تاب درباره آدمهای تاریخی رو نداشتم. شاید قبلا داشتم و حالا ندارم.
August 26, 2024
Странный человек.
Ужасен.
Мне не нравится его потребительское отношение к девушкам.
Ну и вообще, неадекват на самом деле: насиловал всех подряд.
Убивал и крал.
Не хорошо поступал.
Ужасен.
Мне не нравится его потребительское отношение к девушкам.
Ну и вообще, неадекват на самом деле: насиловал всех подряд.
Убивал и крал.
Не хорошо поступал.
July 12, 2011
Сильная книга. Было жаль встретиться с неожиданным концом.
July 27, 2021
4,5 stars, really!
Molti anni Aleksej N. Tolstoj li dedicò a comporre pazientemente un vasto affresco sulla figura di Pietro I (1672-1725), il "modernizzatore". Il lettore è catapultato indietro, ai tempi di quello che per gli europei era ancora la Moscovia, un paese asiatico chiuso in se stesso, una Russia cupa, pigramente adagiata sui fasti di un'ingombrante tradizione bizantina. La descrizione di una Russia "terribile", "piena di sonno e di miseria", se da un lato è verosimile, dall'altro è funzionale a rendere il brivido dell'inevitabile collisione con il furore giovanile di un sovrano che è fuori da ogni schema, a partire dal fisico: uno spilungone di due metri affamato di progresso, che lavora con le mani nei cantieri navali di mezza Europa (dall'Olanda all'Inghilterra), che è tanto inflessibile nell'infliggere supplizi (ça va sans dire, il sangue scorre in mille rivoli), quanto mattacchione nelle goliardate con gli amici: un personaggio di una "vivezza allucinante".
Secondo molti, «nulla più avvicina questo romanzo alle opere dei grandi russi quanto la vastità dello sviluppo, la generosa ricchezza della creazione, la sicurezza rapida della coloritura, il facile serrarsi nei fili dell'azione di innumerevoli individui e tipi» (così nell'introduzione all'edizione italiana del 1946, Pietro Il Grande, Garzanti). C'è chi ha letto un parallelo tra la figura "demiurgica" del monarca con quella di Stalin, ma a me non è parso evidente.
Molti anni Aleksej N. Tolstoj li dedicò a comporre pazientemente un vasto affresco sulla figura di Pietro I (1672-1725), il "modernizzatore". Il lettore è catapultato indietro, ai tempi di quello che per gli europei era ancora la Moscovia, un paese asiatico chiuso in se stesso, una Russia cupa, pigramente adagiata sui fasti di un'ingombrante tradizione bizantina. La descrizione di una Russia "terribile", "piena di sonno e di miseria", se da un lato è verosimile, dall'altro è funzionale a rendere il brivido dell'inevitabile collisione con il furore giovanile di un sovrano che è fuori da ogni schema, a partire dal fisico: uno spilungone di due metri affamato di progresso, che lavora con le mani nei cantieri navali di mezza Europa (dall'Olanda all'Inghilterra), che è tanto inflessibile nell'infliggere supplizi (ça va sans dire, il sangue scorre in mille rivoli), quanto mattacchione nelle goliardate con gli amici: un personaggio di una "vivezza allucinante".
Secondo molti, «nulla più avvicina questo romanzo alle opere dei grandi russi quanto la vastità dello sviluppo, la generosa ricchezza della creazione, la sicurezza rapida della coloritura, il facile serrarsi nei fili dell'azione di innumerevoli individui e tipi» (così nell'introduzione all'edizione italiana del 1946, Pietro Il Grande, Garzanti). C'è chi ha letto un parallelo tra la figura "demiurgica" del monarca con quella di Stalin, ma a me non è parso evidente.
February 20, 2025
I have read this novel more than once during my school years in original Russian by my own volition, because the book looked solid and authoritative, and there was no other history books on that time period available to me. It was a fascinating read, even if disgusting in places due to the horrible nature of the acts described in the book. This book made me a proud Russian.
However, I wasn't Russian - this book was literally an aid of Russification of people like me who lived under Soviet occupation. When I got access to other sources about the period of Peter the I, I realised how much in that book was omitted or misrepresented to distort reader's impressions and understanding. In fact, the book itself is a huge unfinished propaganda piece created and mass printed on Stalin's orders to make him look like more cultured successor of an original builder of the Russian empire.
Generally, the tone of the book is racist, misogynistic, and imperialistic.
However, I wasn't Russian - this book was literally an aid of Russification of people like me who lived under Soviet occupation. When I got access to other sources about the period of Peter the I, I realised how much in that book was omitted or misrepresented to distort reader's impressions and understanding. In fact, the book itself is a huge unfinished propaganda piece created and mass printed on Stalin's orders to make him look like more cultured successor of an original builder of the Russian empire.
Generally, the tone of the book is racist, misogynistic, and imperialistic.
May 8, 2021
Роман скорее не понравился. Во-первых, ближе к середине начал понимать, что автор вряд ли успеет охватить в нем всю жизнь Петра I. И действительно, как оказалось, Алексей Толстой не успел закончить роман, остановившись на взятии Нарвы в 1704 году. Таким образом, многие важные события эпохи остались за его рамками. Во-вторых, взялся за чтение исключительно в надеждах ближе познакомиться с личностью первого российского императора. Но, увы, тут этого нет. Произведение точнее было бы назвать «Россия времен Петра I». Тут есть много всего, но нет цельного персонажа правителя. Автор показывает что и как происходило в России, но не объясняет почему. Также было тяжело воспринимать короткие рубленые предложения. Хотелось чего то более емкого и красивого, с эпитетами и описаниями.
April 2, 2019
В целом как роман - неплохо. Местами тяжеловато читать.
Также постоянно борешься с желанием подумать "Так вот оно как было!".
Роман выглядит как исторический, но нужно делать скидку на то, что для автора написание книг было способом прокормиться. Поэтому писал он то, что пропустила бы советская цензура и приняла бы публика. Так что он особенно не задумывался о том, чтобы отражать события прошлого справедливо.
Также постоянно борешься с желанием подумать "Так вот оно как было!".
Роман выглядит как исторический, но нужно делать скидку на то, что для автора написание книг было способом прокормиться. Поэтому писал он то, что пропустила бы советская цензура и приняла бы публика. Так что он особенно не задумывался о том, чтобы отражать события прошлого справедливо.
June 16, 2023
4.5 ⭐
An amazing portrait of the 16/7th Century Russia, very well written and full of interesting characters.
Unfortunately, I ended up feeling a bit annoyed (not to say bored) by the endless talk of war games and strategies. Nonetheless, there's no denying it is a remarkable work that Aleksey Tolstoy did here.
An amazing portrait of the 16/7th Century Russia, very well written and full of interesting characters.
Unfortunately, I ended up feeling a bit annoyed (not to say bored) by the endless talk of war games and strategies. Nonetheless, there's no denying it is a remarkable work that Aleksey Tolstoy did here.
July 31, 2023
Обычный диктатор, который не жалел человеческих жизней в погоне за своими имперскими амбициями. Страну за 10 лет по кругу не объехать, а ему все мало - и тут нужно городишко оттяпать, и там крепость к рукам прибрать. А между тем люди в богатейшей стране живут как свиньи и варвары. Ну а самое замечательное в том, что за 300 лет абсолютно ничего не изменилось.
September 25, 2018
I have longed to read this book for years and finally I've got this chance to read it. It is the best book I've ever read this year. Indeed it's a pity that it's unfinished, but you know the rest is history( if you're interested in Russian History or biased in Romanov Dynasty, like me) .
February 8, 2022
A vivid picture of Russia in the beginning of 18th century at the different society layers and their relations.
A bit slow to read as its historical but at the same time I'd say its rather enriching.
A bit slow to read as its historical but at the same time I'd say its rather enriching.
Displaying 1 - 30 of 47 reviews