What do you think?
Rate this book
Шарени истории
Клавдий Елиан. Наричат го софист. Римлянин е, но пише на гръцки по-добре от автентичните гърци от втори век. И май по-добре от мнозина е усетил вкуса на епохата, за да реши как да пише.
Пише „шарено", но изискано. Пише за животни, за хора и за скулптури. Просто - изсипва върху читателя куп истории -дали те са повече поучителни или повече чудни? А може би чудото също постига поука и напътства към добродетелност.
Докато хетерата Родопида се къпела, а робините пазели дрехите й, един орел се спуснал към земята, грабнал едната й обувка и побързал да отлети обратно. После се насочил към Мемфис и пуснал обувката на коленете на цар Псаметих... Царят наредил из целия Египет да започне търсене на жената, на която принадлежала обувката. А щом тя била открита, той я направил своя съпруга.
Развлича, разбира се, а и носи нови знания - малко оттук, малко оттам.
Атинянинът Салон по време на пир чул племенника си да пее някаква песен от Сафо. Песента му харесала и поискал от момчето да го научи на нея. Някой го попитал защо му е да си дава този труд, а Солон отвърнал: "За да не умра, без да я знам".
Елиан не е обикалял по света. Но знае истории за къде ли не и за какво ли не.
й Ефес Александър разглеждал своя портрет, нарисуван от Апелес, но не похвалил достойнствата на картината. Тогава въвели коня му, който зацвилил към коня от портрета, сякаш е истински, а Апелес възкликнал: "Царю, май конят ти разбира от изкуство много повече, отколкото ти".
Именно тях събира в Шарената история... А ние можем да се почудим, да се поучим или просто да почетем.
Клавдий Елиан, „Шарени истории", прев. Николай Шаранков, Невена Панова, редактор: Мирена Славова, Фондация за българска литература (колекция Архетип), С, 2008, 9,99 лв.
Елиан е представител на втората софистика и пише характерно за своята епоха, познаваме този стил на български от "Атически нощи" на римлянина Авъл Гелип; разлики, разбира се, има, в "Шарени истории" "шаренията" е сякаш дори по-голяма (несъмнено предизвикателство и за всеки преводач), но сред нея откриваме редица сюжети, образи и реалии, които са превърнали античността в класика, а така явно, въпреки минималната дистанция, ги е разбирал и самият автор, и е увличал, но и поучавал чрез тях.
Из „Литературен вестник”
Пише „шарено", но изискано. Пише за животни, за хора и за скулптури. Просто - изсипва върху читателя куп истории -дали те са повече поучителни или повече чудни? А може би чудото също постига поука и напътства към добродетелност.
Докато хетерата Родопида се къпела, а робините пазели дрехите й, един орел се спуснал към земята, грабнал едната й обувка и побързал да отлети обратно. После се насочил към Мемфис и пуснал обувката на коленете на цар Псаметих... Царят наредил из целия Египет да започне търсене на жената, на която принадлежала обувката. А щом тя била открита, той я направил своя съпруга.
Развлича, разбира се, а и носи нови знания - малко оттук, малко оттам.
Атинянинът Салон по време на пир чул племенника си да пее някаква песен от Сафо. Песента му харесала и поискал от момчето да го научи на нея. Някой го попитал защо му е да си дава този труд, а Солон отвърнал: "За да не умра, без да я знам".
Елиан не е обикалял по света. Но знае истории за къде ли не и за какво ли не.
й Ефес Александър разглеждал своя портрет, нарисуван от Апелес, но не похвалил достойнствата на картината. Тогава въвели коня му, който зацвилил към коня от портрета, сякаш е истински, а Апелес възкликнал: "Царю, май конят ти разбира от изкуство много повече, отколкото ти".
Именно тях събира в Шарената история... А ние можем да се почудим, да се поучим или просто да почетем.
Клавдий Елиан, „Шарени истории", прев. Николай Шаранков, Невена Панова, редактор: Мирена Славова, Фондация за българска литература (колекция Архетип), С, 2008, 9,99 лв.
Елиан е представител на втората софистика и пише характерно за своята епоха, познаваме този стил на български от "Атически нощи" на римлянина Авъл Гелип; разлики, разбира се, има, в "Шарени истории" "шаренията" е сякаш дори по-голяма (несъмнено предизвикателство и за всеки преводач), но сред нея откриваме редица сюжети, образи и реалии, които са превърнали античността в класика, а така явно, въпреки минималната дистанция, ги е разбирал и самият автор, и е увличал, но и поучавал чрез тях.
Из „Литературен вестник”
288 pages, Paperback
First published January 1, 220
9 people are currently reading
193 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
Read
August 30, 2017Una colección de hechos "curiosos" sobre el mundo clásico, es muy divertido, hay algunas cosas que por lo menos yo no sabía, como la participación de Socrates en la guerra, o la personalidad de Aristoteles, disfrute leyendo cada una de estas anecdotas, muy ligero y fácil de leer, me parece puede see un buen acercamiento a los libros clásicos.
May 29, 2020
Before wikipedia and listicles there were books like this, collections of facts, trivia and assorted did-you-knows. Were they accurate? Occasionally were they entertaining and attention grabbing? Absolutely.
This book is diet Herodotus, with any semblance of narrative or connection between the facts dispensed with. It's easy and attention holding reading, though it doesnt offer much more than that.
Below are some of my most memorable sections.
1.9 When a lion is ill, no other remedy helps it, but a cure for the illness is to eat a monkey
3.19 The first difference between Aristotle and Plato is said to have arisen the following way. Plato did not like the way he lived or his physical appearance. Aristotle wore elaborate clothes and shoes; he also had his hair cut in a style that displeased Plato; he wore many rings and prided himself upon this. There was a look of mockery on his face and an inappropriate garrulity as he talked created an unfavourable impression of his character. Obviously all these traits are alien to a philosopher....[the rest is a story about Aristotle bullying Plato with questions until Plato was refused to go walking outside of his own home]
9:20 Aristippus [A prominent philosopher] became very alarmed when a storm blew up during a voyage. One of the other passengers say to Aristippus, are you frightened just like most of us?" He replied "Yes, of course. Your concern in the face of the present danger affects your miserable existence, but for me it is a question of true happiness at stake."
9:29 One day Socrates came home from dinner at a late hour of the night. Some badly behaved youths learned of his movements in advance and lay in wait for him. They carried lighted torches and wore mask of the Furies, it being their habit to misuse their leisure by playing tricks on other people. Socrates was not frightened when he saw them; he stoped and began asking them questions....
10:10 When the art of painting was in its early stages, as one might say not yet weaned or out of infants clothing, animals were so crudely represented that the painters would write an inscription, "this an ox, that is a horse, this is a tree."
This book is diet Herodotus, with any semblance of narrative or connection between the facts dispensed with. It's easy and attention holding reading, though it doesnt offer much more than that.
Below are some of my most memorable sections.
1.9 When a lion is ill, no other remedy helps it, but a cure for the illness is to eat a monkey
3.19 The first difference between Aristotle and Plato is said to have arisen the following way. Plato did not like the way he lived or his physical appearance. Aristotle wore elaborate clothes and shoes; he also had his hair cut in a style that displeased Plato; he wore many rings and prided himself upon this. There was a look of mockery on his face and an inappropriate garrulity as he talked created an unfavourable impression of his character. Obviously all these traits are alien to a philosopher....[the rest is a story about Aristotle bullying Plato with questions until Plato was refused to go walking outside of his own home]
9:20 Aristippus [A prominent philosopher] became very alarmed when a storm blew up during a voyage. One of the other passengers say to Aristippus, are you frightened just like most of us?" He replied "Yes, of course. Your concern in the face of the present danger affects your miserable existence, but for me it is a question of true happiness at stake."
9:29 One day Socrates came home from dinner at a late hour of the night. Some badly behaved youths learned of his movements in advance and lay in wait for him. They carried lighted torches and wore mask of the Furies, it being their habit to misuse their leisure by playing tricks on other people. Socrates was not frightened when he saw them; he stoped and began asking them questions....
10:10 When the art of painting was in its early stages, as one might say not yet weaned or out of infants clothing, animals were so crudely represented that the painters would write an inscription, "this an ox, that is a horse, this is a tree."
May 11, 2024
This is essentially a collection of mostly paragraph long anecdotes and [dubious] factoids about the ancient world. You'll find many urban legends from the ancient world collected here: bees feeding honey to a baby Plato, Homer giving the Cypria as his daughter's dowry, Semiramis executing her husband the king, etc.
I primarily read this a few anecdotes at a time while focusing more on other texts. It was quite enjoyable in these small doses, but I don't think I could have set and read it for 2-3 hours straight.
The LOEB translation contains many helpful notes to help clarify potential sources for Aelian and to distinguish between multiple similarly or same-named historical figures referenced in the text.
I primarily read this a few anecdotes at a time while focusing more on other texts. It was quite enjoyable in these small doses, but I don't think I could have set and read it for 2-3 hours straight.
The LOEB translation contains many helpful notes to help clarify potential sources for Aelian and to distinguish between multiple similarly or same-named historical figures referenced in the text.
December 18, 2020
An entertaining collection of tidbits, kind of like spending a few evenings clicking through Wikipedia and gossip sites.
November 19, 2014
Чудесно четиво е Елиан. Който е чел Авъл Гелий, ще оцени "Шарени истории". Краткостта на повечето от тях, чудните неща, които се съобщават и лекия начин, по който са поднесени, лесно предразполага към по-голям интерес към древните. Разбира се, ако някой се е хванал да чете "Шарени истории", то вече се вълнува от тези най-големи от предците.
April 5, 2017
Some very quirky stuff. Good reference material.
Read
August 4, 2011As the librarian of the Faculty of Letters and Philosophy of Alcalá has commented when he saw it: "This is the "HOLA" of the ancient Greeks!"
Want to read
March 28, 2024Displaying 1 - 8 of 8 reviews