Как и защо у човека възниква желанието да създава парфюми? Съвременното производство на парфюми е сериозна индустрия, а търговията с тях е с глобални мащаби. Преди да се произведе в хиляди екземпляри, парфюмът се замисля като уникална композиция, а разработването му неизменно протича при най-дълбока секретност. Решим ли да избираме парфюм, рекламата обикновено ни насочва към последните творения, но парфюмерията обаче притежава своя класика, която никога не излиза от мода. Кои са вечните представители, белязали историята на парфюма? Подредените по азбучен ред статии разкриват всичко, което би трябвало да се знае за парфюма. Информацията е допълнена с подробни коментари за основните есенции, произход и класификация на парфюмите. Има гид за любителя на парфюми и информация за големите производители на най-известните марки.
Понякога прочитам нещо и вместо да се позаситя с информацията, продължавам да изпитвам още по-силен призрачен глад. Отдавна дилетантски се интересувам от парфюми, но след тази малка бутикова енциклопедия още повече ми се ще да попадна в салона на флорентинската „Офичина Фармачеутика“ например, обонянието ми да се удави и носът ми да се намери в рая. Определено има по-неприятни начини да се простиш с това си сетиво.
Изключително елегантно поднесен текст и терминологично издържан превод. Дори човек да не го влече темата, предполагам всеки би проявил поне бегъл интерес само по кой парфюм си е лягала Мерилин Монро, кое е най-скъпоструващото произведение на изкуството в света на ароматите и че например абсолю от българска роза струва повече от мароканското. Естествено, не е пропусната и възхитителната Габриел Шанел – „ангелът унищожител на модата“ според Жан Кокто, успешното навлизане на висшата мода в парфюмерията и вероятно най-известният в света par le fumée „Шанел № 5“. Освен това на простичък език ще ви бъде обяснено каква е разликата между тоалетна вода, парфюм и парфюмена есенция – нещо, което на мен винаги ми убягва, и какво представляват връхните, средните и базисните ноти в една парфюмена композиция. Не липсват и литературни препратки, като начесто се споменава „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд и неговият гениален и същевременно ужасяващ „нос“ Грьонуй.
Обонятелната памет, за разлика от паметта, градена чрез другите видове сетива, е на практика вечна. И досега се случва да завали и да си припомня един палатков лагер в покрайнините на Виена, когато бях на шестнайсет и палатката ми подгизна през нощта от виенски дъжд… Вдъхвам миризмата на озон след дъжда и като че ли отново съм хлапе без много грижи и за пръв път в чужбина. Ако изнамерите отнякъде този сборник със статии, посветени на парфюмите, може и вие да се присетите нещо отдавна потулено и доста красиво. Успех с търсенето.