What do you think?
Rate this book
Чамкория
Един човек, по силата на професията си, се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на своето време. Това са 1920-те години, когато в България се борят две големи военнополитически групировки: Военният съюз, Демократическият сговор и ВМРО, от една страна, и Единният фронт, от друга. Нашият герой не е партизанин на никоя от тях, което му позволява да ги види сравнително безпристрастно. Същевременно той се бори с живота като обикновен човек и разказът му за градския бит възкресява неистовата атмосфера на 20-те години. Той би могъл да продължи да живее така, но характерът му го подхлъзва малко по-дълбоко в сенките.
548 pages, Paperback
First published June 1, 2017
77 people are currently reading
645 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 59 reviews
September 26, 2024
Имам слабост към българските автори. Истинска слабост. Много по-трудно спрямо чуждестранните им събратя по перо им прощавам клишетата, грешките на растежа и мързеливото пазарно писане. Посягам към съвременен български автор само след хиляди уговорки и терзания.
Затова се радвам от сърце на Милен Русков и неговата “липса” на съвременност. Той буквално запокитва читателя с машина на времето направо в 20-те години с пиперливите софийски лафове на бае Слави, омнибуса към Чамкория, атентата в “Света Неделя” и цялата панорама на тогавашния живот, видян, разбира се, от една доста “средностатистическа” (ако изобщо съществува такова нещо) гледна точка. Но пък какво разнообразие!
Милен Русков симпатизира, но не идеализира. Намигва, показва и иронизира, но не ругае с пяна на уста (както е типично и за тогавашния, и за сегашния обществен живот и заглавия по вестниците - на хартия или не). Бурният и малко познат ни период на 20-те години не е източник на подсмърчаща и невежа носталгия или приповдигнат, патетичен псевдопатриотизъм. Той е кривото огледало на днешния ден. Без добри и лоши. Но престъпници определено има - макар от дистанцията на днешните странни разделения на обществените нагласи пак да кипят спорове кои са те и кои не са. Хубавото на историята обаче е, че тя вече се е случила и останките са видими. Това са жертвите в “Света Неделя”, това е и стъкленото око на Гео Милев, открито в безименен масов гроб на жертви на полицейско и военно насилие - да, с одобрението на самата царска резиденция и на министрите, хайде да не им слагаме нимбове на светци. Виждат се наченките на онези необратими разломи в историята ни, които и днес предизвикват яростни, пристрастни и напълно безсмислени спорове, вместо съсредоточване на градивна енергия за решаване на проблеми и прогрес напред. Нищо ново.
Изминалото време от първия прочит само е направило книгата по-хубава за мен. А, както разбирам, и прочетеното редактирано второ издание е с орязани към 200 страници - в този случай по-малкото се оказа много повече! Затова и вдигам оценката.
***
▶️ Цитати:
🛞“Те тия работи много ги тачат тука. И ни най-малко не ги разбират.”
🛞“Зарежи, в тая страна никой нищо не знае!...Това е от големо самолюбие, затова никой нищо не знае, ако не го засяга лично.”
🛞“Тая работа непрекъснато те вкарва в некакво нарушение на обществения ред. Такава е професията просто...”
🛞“Така е - като бягаш от едно, ставаш много смел за друго.”
🛞“Младите мъже са големи фанатици. Па още се чувствуват и безсмъртни и поради това са много жестоки.”
🛞”Издевателството разчита на невежеството на тия, над които се издевателства.”
🛞“Човек познава много малко хора, не познава почти никого. Затова тези жестокости стават възможни. Понеже хората просто не се познават. Те, в някакъв смисъл, не знаят един за друг, че са хора.”
🛞“Всеки знае за Ленин. А никой не знае кой е измислил упойката. При все, че толкова много хора имат полза от нея.”
🛞“Тия древногръцките философи всичките имат едни такива френски имена.”
Затова се радвам от сърце на Милен Русков и неговата “липса” на съвременност. Той буквално запокитва читателя с машина на времето направо в 20-те години с пиперливите софийски лафове на бае Слави, омнибуса към Чамкория, атентата в “Света Неделя” и цялата панорама на тогавашния живот, видян, разбира се, от една доста “средностатистическа” (ако изобщо съществува такова нещо) гледна точка. Но пък какво разнообразие!
Милен Русков симпатизира, но не идеализира. Намигва, показва и иронизира, но не ругае с пяна на уста (както е типично и за тогавашния, и за сегашния обществен живот и заглавия по вестниците - на хартия или не). Бурният и малко познат ни период на 20-те години не е източник на подсмърчаща и невежа носталгия или приповдигнат, патетичен псевдопатриотизъм. Той е кривото огледало на днешния ден. Без добри и лоши. Но престъпници определено има - макар от дистанцията на днешните странни разделения на обществените нагласи пак да кипят спорове кои са те и кои не са. Хубавото на историята обаче е, че тя вече се е случила и останките са видими. Това са жертвите в “Света Неделя”, това е и стъкленото око на Гео Милев, открито в безименен масов гроб на жертви на полицейско и военно насилие - да, с одобрението на самата царска резиденция и на министрите, хайде да не им слагаме нимбове на светци. Виждат се наченките на онези необратими разломи в историята ни, които и днес предизвикват яростни, пристрастни и напълно безсмислени спорове, вместо съсредоточване на градивна енергия за решаване на проблеми и прогрес напред. Нищо ново.
Изминалото време от първия прочит само е направило книгата по-хубава за мен. А, както разбирам, и прочетеното редактирано второ издание е с орязани към 200 страници - в този случай по-малкото се оказа много повече! Затова и вдигам оценката.
***
▶️ Цитати:
🛞“Те тия работи много ги тачат тука. И ни най-малко не ги разбират.”
🛞“Зарежи, в тая страна никой нищо не знае!...Това е от големо самолюбие, затова никой нищо не знае, ако не го засяга лично.”
🛞“Тая работа непрекъснато те вкарва в некакво нарушение на обществения ред. Такава е професията просто...”
🛞“Така е - като бягаш от едно, ставаш много смел за друго.”
🛞“Младите мъже са големи фанатици. Па още се чувствуват и безсмъртни и поради това са много жестоки.”
🛞”Издевателството разчита на невежеството на тия, над които се издевателства.”
🛞“Човек познава много малко хора, не познава почти никого. Затова тези жестокости стават възможни. Понеже хората просто не се познават. Те, в някакъв смисъл, не знаят един за друг, че са хора.”
🛞“Всеки знае за Ленин. А никой не знае кой е измислил упойката. При все, че толкова много хора имат полза от нея.”
🛞“Тия древногръцките философи всичките имат едни такива френски имена.”
May 14, 2021
Тук трябва да отбележа, че препоръката, с която взех книгата беше, че ако има съвременен автор, който ще ме спечели безвъзвратно – това е Милен Русков.
Оказа се точно така, без да преувеличавам. Посегнах с известно недоверие към „Чамкория“, с абсолютното безразличие към епохата, която пресъздава. (тук вината е на безумното й представяне в часовето по история)
Мога да кажа, че с удоволствие се изгубих в тази книга, с разказа на бае Славе, между превратите, мракобесието, идеологиите, фанатиците, зверствата, постиженията, изкуството от епохата на Царска България.
За мен това е забележителен роман, пресъздал едно от най-бурните десетилетия, от не така далечната ни история, роман модернистичен като подход, но изцяло автентичен като разказ и атмосфера. Писането на Милен Русков е най-силната заявка за модерна българска литература, която ми е попадала скоро. ГолЕма книга, както би казал бае Славе, без онзи досаден патриотично горд тон и лепкава балканска атмосфера. Романът звучи така, както трябва да звучи от устата на героя си - човекът от епохата. Но текстът е наситен с много различни внушения, надхвърлящи обикновения пошъл похват на възродените фолклорно-патриотични-припомни-си-корените модерни книги. Събитията трябва да се помнят най-вече, защото се повтарят с днешна дата като по учебник. Народопсихологията е оголена до нерв и показва един бурен поток на съзнанието, който като водовъртеж повлича всички събития в нелинеен разказ. Да, на места става тегаво, но Боже мой, въобще не ми омръзна.
Милен Русков е жесток. И ако ми позволите предположението, ако съществува митичното същество „великият български роман“, то ще бъде написан тъкмо от този човек.
Оказа се точно така, без да преувеличавам. Посегнах с известно недоверие към „Чамкория“, с абсолютното безразличие към епохата, която пресъздава. (тук вината е на безумното й представяне в часовето по история)
Мога да кажа, че с удоволствие се изгубих в тази книга, с разказа на бае Славе, между превратите, мракобесието, идеологиите, фанатиците, зверствата, постиженията, изкуството от епохата на Царска България.
За мен това е забележителен роман, пресъздал едно от най-бурните десетилетия, от не така далечната ни история, роман модернистичен като подход, но изцяло автентичен като разказ и атмосфера. Писането на Милен Русков е най-силната заявка за модерна българска литература, която ми е попадала скоро. ГолЕма книга, както би казал бае Славе, без онзи досаден патриотично горд тон и лепкава балканска атмосфера. Романът звучи така, както трябва да звучи от устата на героя си - човекът от епохата. Но текстът е наситен с много различни внушения, надхвърлящи обикновения пошъл похват на възродените фолклорно-патриотични-припомни-си-корените модерни книги. Събитията трябва да се помнят най-вече, защото се повтарят с днешна дата като по учебник. Народопсихологията е оголена до нерв и показва един бурен поток на съзнанието, който като водовъртеж повлича всички събития в нелинеен разказ. Да, на места става тегаво, но Боже мой, въобще не ми омръзна.
Милен Русков е жесток. И ако ми позволите предположението, ако съществува митичното същество „великият български роман“, то ще бъде написан тъкмо от този човек.
August 26, 2023
Чудесна книга, която ми напълни душата със своята непринуденост. Обхваща интересен период и го пресъздава колоритно и автентично. Потопих се в едновремешна София от 20-те- 30-те години на миналия век, а изказът допринесе допълнително за изграждане на едно истинско усещане на атмосферата.
Бае Славе тъй ми легна на сърцето. Голям образ с цветущ език. Един обикновен, народен човек, който с чувство за хумор описва на пръв поглед проста, но всъщност толкова комплексна действителност. Устата му е пълна с лафове, а сърцето му- с добронамерен сарказъм и неподправена откровеност.
Четейки за събитията в книгата, имам чувството, че сякаш времето е спряло и все едно не се е променила кой знае колко много обстановката в България. В някои случаи приликата дори е плашеща. Това е то. Човек може да избяга от някъде, но не може да избяга от себе си. И колкото и да се опитва да върви напред, докато не промени възгледите си, манталитета си, няма как да очаква промяна и в средата, в която живее. Пак има “ наши” и “ ваши”. Пак има хаос, връзкарство, нагаждачество, бюрокрация, финансовото положение хич не е стабилно. Отново се вижда заобикалянето на правилата и законите, както и вратички, за някои. Далавери, алъш-вериши къде на едро, къде на дребно; обиграно лицемерие, предателства, убийства, атентати. Ей такива- мити неща. Ми, някак си, няма кой знае какво израстване от тогава.
Книгата има силен исторически заряд в себе си, пречупен през очите на главния герой, потопен в своите спомени за събитията. “ Чамкория” носи усещане за неподправеност, понякога леко горчива, на моменти иронична, но толкова истинска в своята цялост.
=====
“ Общ интерес! Това е голема сила! Нищо не сближава хората така, както общият интерес! Те като имат общ интерес, стават и големи приятели. Така е, братче, светът е просто устроен.”
Бае Славе тъй ми легна на сърцето. Голям образ с цветущ език. Един обикновен, народен човек, който с чувство за хумор описва на пръв поглед проста, но всъщност толкова комплексна действителност. Устата му е пълна с лафове, а сърцето му- с добронамерен сарказъм и неподправена откровеност.
Четейки за събитията в книгата, имам чувството, че сякаш времето е спряло и все едно не се е променила кой знае колко много обстановката в България. В някои случаи приликата дори е плашеща. Това е то. Човек може да избяга от някъде, но не може да избяга от себе си. И колкото и да се опитва да върви напред, докато не промени възгледите си, манталитета си, няма как да очаква промяна и в средата, в която живее. Пак има “ наши” и “ ваши”. Пак има хаос, връзкарство, нагаждачество, бюрокрация, финансовото положение хич не е стабилно. Отново се вижда заобикалянето на правилата и законите, както и вратички, за някои. Далавери, алъш-вериши къде на едро, къде на дребно; обиграно лицемерие, предателства, убийства, атентати. Ей такива- мити неща. Ми, някак си, няма кой знае какво израстване от тогава.
Книгата има силен исторически заряд в себе си, пречупен през очите на главния герой, потопен в своите спомени за събитията. “ Чамкория” носи усещане за неподправеност, понякога леко горчива, на моменти иронична, но толкова истинска в своята цялост.
=====
“ Общ интерес! Това е голема сила! Нищо не сближава хората така, както общият интерес! Те като имат общ интерес, стават и големи приятели. Така е, братче, светът е просто устроен.”
August 2, 2023
Спомням си, че първият път, когато я прочетох, хубавичко се посмях, или както би казал протагонистът „Голем, смех, братче!“. Сега, при втория прочит, се уплаших. Сигурно защото в момента, повече откогато и да било, България прилича на онази отпреди точно сто години с дълбоките политически разломи, с бруталното насилие от страна на държавата в лицето на Обществена безопасност, с македонските харамии, изпълняващи мокри поръчки, с комунистическите атентати и убийства посред бял ден. Както и сега, така и тогава, не сме сами и уникални в тези явления, но на малка и обезкървена територия зверствата и произволът отеква особено силно. Толкова със следвоенната романтика…
Да, нещо жестоко се обърква в страната след Първата световна война, особено след преварата на военните срещу Стамболийски през 1923 г. Оттам насетне ескалацията на насилието е спираловидна – държавно узаконен терор, комунистическо въстание, още терор, атентата срещу „Света Неделя“…И в тази бабаитска атмосфера, когато всеки, воден от някоя от идеологиите на времето, се е озъбил на останалите, в тази неофициално обявена гражданска война, един човек става безкрайно симпатичен с това, че не е…фанатик! И цялата книга всъщност е поток на съзнанието на този човек, един ден от неговия живот, в който той си припомня всички знакови моменти в България след войната, безброй по-дребни събития и личности, дори от втория и третия ешелон на политиката, икономиката и културата.
Да си шофьор на омнибус до най-модният курорт тогава, Чамкория, предполага срещи и контакти с всякакви хора и някак си така, уж без да го желае, но всъщност воден къде от любопитство, къде от външно стечение на обстоятелствата, Славе Желязков присъства или се замесва в много от страшните събития тогава.
Книгата е пребогата. Милен Русков е изринал цялата епоха не само откъм големите събития, но и малките случки, вкусните детайли – дори е проучил какво е било времето на определени важни дати, споменава изпълнители на шлагери, царски адютанти, характерни анекдоти, обяви във вестници, дребни предприемачи, знакови кръчми и магазини (ах, обиколката по централните столични магазини е един от любимите ми моменти в книгата!). Цялата България от двайсетте години е в тази книга. С това „малко“ и „голямо“, което Русков е преплел виртуозно в книгата, става ясно колко зависим и уязвим е обикновеният човек от злите стихии на епохата, как няма къде да се скрие, не може, дори да иска, да остане на завет, докато отмине бурята…
Получила се е наистина знаменита книга, разкошна, плътна, истинска. Бих я прочела и трети път по-нататък.
„Все некак можеш да се разбереш с хората, ако става дума просто за пари и търговия. Обаче намесят ли се идеи и благородни принципи, хората почват да правят страшни лудости…Който е меркантилен, не е луд.“
„А аз желаем просто цивилен живот. Без много идеали. Цивиляга да го давам! Беден, но свободен. Да не ме е страх. В любезен свет желаем да живеем, сред любезни хора да се движим – „Мерси боку“, това-онва!“
„Каквото и да става, животът си върви. Чак има нещо плашещо в това. Нещо малко налудно има. Едните ги бесят, а другите се женят. Па си викаш: как може животът да е толко безчувствен? Как може дотолко да не държи сметка за всички страдащи? Не, той си знае неговото и продължава.“
„Мразим фанатици, братче! Не че точно ги мразим, но некакси ме дразнят. Като коне с капаци са, тесни души носят. Те и на тебе че ти видят сметката по същите такива принципни съображения. Или по други. Но винаги принципни.“
„Изобщо народът се състои от хора, които с лекота могат да ти обяснят целия свет. Да се чудиш тогава защо са на това дередже.“
Да, нещо жестоко се обърква в страната след Първата световна война, особено след преварата на военните срещу Стамболийски през 1923 г. Оттам насетне ескалацията на насилието е спираловидна – държавно узаконен терор, комунистическо въстание, още терор, атентата срещу „Света Неделя“…И в тази бабаитска атмосфера, когато всеки, воден от някоя от идеологиите на времето, се е озъбил на останалите, в тази неофициално обявена гражданска война, един човек става безкрайно симпатичен с това, че не е…фанатик! И цялата книга всъщност е поток на съзнанието на този човек, един ден от неговия живот, в който той си припомня всички знакови моменти в България след войната, безброй по-дребни събития и личности, дори от втория и третия ешелон на политиката, икономиката и културата.
Да си шофьор на омнибус до най-модният курорт тогава, Чамкория, предполага срещи и контакти с всякакви хора и някак си така, уж без да го желае, но всъщност воден къде от любопитство, къде от външно стечение на обстоятелствата, Славе Желязков присъства или се замесва в много от страшните събития тогава.
Книгата е пребогата. Милен Русков е изринал цялата епоха не само откъм големите събития, но и малките случки, вкусните детайли – дори е проучил какво е било времето на определени важни дати, споменава изпълнители на шлагери, царски адютанти, характерни анекдоти, обяви във вестници, дребни предприемачи, знакови кръчми и магазини (ах, обиколката по централните столични магазини е един от любимите ми моменти в книгата!). Цялата България от двайсетте години е в тази книга. С това „малко“ и „голямо“, което Русков е преплел виртуозно в книгата, става ясно колко зависим и уязвим е обикновеният човек от злите стихии на епохата, как няма къде да се скрие, не може, дори да иска, да остане на завет, докато отмине бурята…
Получила се е наистина знаменита книга, разкошна, плътна, истинска. Бих я прочела и трети път по-нататък.
„Все некак можеш да се разбереш с хората, ако става дума просто за пари и търговия. Обаче намесят ли се идеи и благородни принципи, хората почват да правят страшни лудости…Който е меркантилен, не е луд.“
„А аз желаем просто цивилен живот. Без много идеали. Цивиляга да го давам! Беден, но свободен. Да не ме е страх. В любезен свет желаем да живеем, сред любезни хора да се движим – „Мерси боку“, това-онва!“
„Каквото и да става, животът си върви. Чак има нещо плашещо в това. Нещо малко налудно има. Едните ги бесят, а другите се женят. Па си викаш: как може животът да е толко безчувствен? Как може дотолко да не държи сметка за всички страдащи? Не, той си знае неговото и продължава.“
„Мразим фанатици, братче! Не че точно ги мразим, но некакси ме дразнят. Като коне с капаци са, тесни души носят. Те и на тебе че ти видят сметката по същите такива принципни съображения. Или по други. Но винаги принципни.“
„Изобщо народът се състои от хора, които с лекота могат да ти обяснят целия свет. Да се чудиш тогава защо са на това дередже.“
August 5, 2019
Голяма книга e сътворил Милен Русков – и в буквалния обемен аспект, и като размах на замисъла, а най-вече като реализация. „Чамкория“, подобно на похвата използван в предния му роман Възвишение, е монолог, в този случай монолог на шофьор, превозващ пътници от София към първия български курорт (Чамкория е старото име на Боровец). Ебем ти и скуката! , бихте могли да си речете, досущ в стилистиката на главния герой бае Славе, но ще побързам да ви опровергая. Това пътуване, при все привидната му протяжност, съвсем не беше скучно и обикновено, то нямаше толкова географски измерения, а бе пътуване през времето на задъханите събития от 20-те години на миналия век.
Земеделският лидер Стамболийски е зверски убит, властта е взета с преврат от Военния съюз и Демократическия сговор, опозицията от комунисти, земеделци, анархисти и пр. политически противници на режима, съвсем не се слави с кротостта си; в сила е влязъл Законът за защита на държавата, въоръжени антиправителствени чети и потери от преследвачи кръстосват планините, улиците на София са почервенели от терора, съпътстващ необявената гражданска война; около всички тези фракции гравитират неконтролируемите закоравели убийци от В.М.Р.О…
И така омнибусът на бае Славе ще спаси цар Борис ІІІ, току-що избягал от покушението в прохода Арабаконак, ще пострада зле от отломките на взривената църква "Света Неделя", седалките му ще попият кръвта на ранените в този атентат, а в следващите дни и на десетките екзекутирани през Априлските събития леви активисти, ще вози анархист, избягал след неуспешния обир на банка в Троян… и пр., и пр. Най-ценното бе, че главният герой, а чрез неговата уста и авторът, запази относителен неутралитет, не се опита да издава присъди и сравнително безпристрастно анализира и коментира действителността с живия език на своето време. Мъдра, разтърсваща и все пак усмихваща книга е сътворил Милен Русков.
Сега е моментът да отправя единствената критика, но тя е по-скоро към издателя – липсваха, много липсваха обяснителните бележки под линия. Хаосът от партийните фракции, политическите фигури, обществените дейци и пр. реални исторически персонажи, мяркащи се през страница-две, със сигурност може да обърка незапознатия с конкретната историческа обстановка човек и да му развали удоволствието от четенето. Аз нямах никакъв проблем, защото преди няколко месеца бях чел Атентатът в "Света Неделя" и терористите на Андрея Илиев, която горещо препоръчвам на всички интересуващи се от въпросните събития.
Земеделският лидер Стамболийски е зверски убит, властта е взета с преврат от Военния съюз и Демократическия сговор, опозицията от комунисти, земеделци, анархисти и пр. политически противници на режима, съвсем не се слави с кротостта си; в сила е влязъл Законът за защита на държавата, въоръжени антиправителствени чети и потери от преследвачи кръстосват планините, улиците на София са почервенели от терора, съпътстващ необявената гражданска война; около всички тези фракции гравитират неконтролируемите закоравели убийци от В.М.Р.О…
И така омнибусът на бае Славе ще спаси цар Борис ІІІ, току-що избягал от покушението в прохода Арабаконак, ще пострада зле от отломките на взривената църква "Света Неделя", седалките му ще попият кръвта на ранените в този атентат, а в следващите дни и на десетките екзекутирани през Априлските събития леви активисти, ще вози анархист, избягал след неуспешния обир на банка в Троян… и пр., и пр. Най-ценното бе, че главният герой, а чрез неговата уста и авторът, запази относителен неутралитет, не се опита да издава присъди и сравнително безпристрастно анализира и коментира действителността с живия език на своето време. Мъдра, разтърсваща и все пак усмихваща книга е сътворил Милен Русков.
Сега е моментът да отправя единствената критика, но тя е по-скоро към издателя – липсваха, много липсваха обяснителните бележки под линия. Хаосът от партийните фракции, политическите фигури, обществените дейци и пр. реални исторически персонажи, мяркащи се през страница-две, със сигурност може да обърка незапознатия с конкретната историческа обстановка човек и да му развали удоволствието от четенето. Аз нямах никакъв проблем, защото преди няколко месеца бях чел Атентатът в "Света Неделя" и терористите на Андрея Илиев, която горещо препоръчвам на всички интересуващи се от въпросните събития.
August 2, 2020
Максимално ме изкефи всичко в тази книга:
историческата епоха, в която е писана, всички подробности около политиката, Широките, Тесните, комунистите, анархистите, цар Борис, който се появява при опита за атентат край Арабаконак, атентатът в "Св. Неделя"; животът през 20-те години на ХХв.: (псевдо)висшата класа, буржоазията, обикновените хора, журналистите, полицията, царските адютанти, "шефьорите" на пиацата, имената на улиците, детайлната информация за всичко от цените на стоките до приемите...
Сюжетът е пръснат като парченца от пъзел, които се редят във всяка следваща страница до последната, за да се получи тази историческа панорама и да се затвори кръгът около фиктивните персонажи.
Българският от 20-те години е толкова цветен и бързо се прихваща.
Историята на Славе и Джина беше най-интригуващата част от фикцията. Накрая Джина просто изуми с постъпката си, спасявайки бае Славе от кръговрата. Силен, изумителен, неочакван и своего рода благодарен финал.
В седмицата, докато я четях, така се случи, че ходих два пъти по маршрута на омнибуса, в Боровец още има надписи със старото име, минах по пътеката нагоре към Царска Бистрица и другите царски имоти. Друго е, когато ходиш по стъпките на романа.
Велика е тая "Чамкория"!
историческата епоха, в която е писана, всички подробности около политиката, Широките, Тесните, комунистите, анархистите, цар Борис, който се появява при опита за атентат край Арабаконак, атентатът в "Св. Неделя"; животът през 20-те години на ХХв.: (псевдо)висшата класа, буржоазията, обикновените хора, журналистите, полицията, царските адютанти, "шефьорите" на пиацата, имената на улиците, детайлната информация за всичко от цените на стоките до приемите...
Сюжетът е пръснат като парченца от пъзел, които се редят във всяка следваща страница до последната, за да се получи тази историческа панорама и да се затвори кръгът около фиктивните персонажи.
Българският от 20-те години е толкова цветен и бързо се прихваща.
Историята на Славе и Джина беше най-интригуващата част от фикцията. Накрая Джина просто изуми с постъпката си, спасявайки бае Славе от кръговрата. Силен, изумителен, неочакван и своего рода благодарен финал.
В седмицата, докато я четях, така се случи, че ходих два пъти по маршрута на омнибуса, в Боровец още има надписи със старото име, минах по пътеката нагоре към Царска Бистрица и другите царски имоти. Друго е, когато ходиш по стъпките на романа.
Велика е тая "Чамкория"!
April 20, 2018
Тук ще започна с това, че историческия период в който е ситуиран романа ми беше един от най-скучните в училище, всички книги разказващи за него, към които съм посягал, ми бяха меко казано скучни. За това и не подходих с големи очаквания към романа, но Милен умело успя да ме вкара в епохата, благодарение на пълнокръвните персонажи и на плашещо актуалните им проблеми. Каквито и суперлативи да се сипват тук ще са малки, за това свидетелстват и всичките отличия които обра романа. За мен единственият проблемът на книгата си остава същия като при „Възвишение“ – липсата на обособени части и глави. Няма как един 540 страници монолог да се излее на един път. Имах нужда на разделение на историите и темите, защото аз поне не чета на един дъх.
January 21, 2021
Омнибусът на бае Славе пътува към Чамкория, а нас води назад към 20-е години на миналия век, (поредният) мътен период от историята на България. Там срещаме него - „обикновения“ човек с многоцветна теория за живота, който страшно му се ще да изживее без излишни грижи. Монологът минава през почти всичко, което изпълва дните и мислите му. Виждаме сблъсъка на мисленето и тенденциите в едно тепърва оформящо се общество, както и сблъсъка на крехките политически сили и съюзи. Бае Славе по свой начин се опитва да се ориентира в цветовете и сенките и нерядко намира баланса в примирението и приемането на реда такъв, какъвто е. Симпатизирам му, заради уж небрежната житейска философия, която обаче понякога стъпва на стряскаща проницателност. Всичко в неговия разказ следва тънката, непрекъсната нишка на любопитството, която го води до ситуации на ръба на опасността. А дори тогава той не се сдържа да надникне и да види какво ли има там - всеки път с надеждата, че ще може да си обясни още нещо за този живот... и така докато нишката не се скъса.
June 26, 2018
Сбогом, бае Славе, че ми липсваш...
August 6, 2022
Великолепна книга.
Беше ми прекрасно, носталгично и същевременно ужасно трудно и тъжно да я чета. Миналото на Царство България - една приказка за богатства и възход, облени в кръв и предателства...
Беше ми прекрасно, носталгично и същевременно ужасно трудно и тъжно да я чета. Миналото на Царство България - една приказка за богатства и възход, облени в кръв и предателства...
March 3, 2018
И какъв, мислите, беше единственият коментар на бае Слави за 3-ти март?
Че премиерът Цанков объркал стиловете на календара в поздравителното си обръщение към народа, което потвърждавало теорията, че интелегентите в България са полуинтелегенти (и всичките са никому ненужни). Горещо препоръчвам коментарите за всичко останало в България през 1920-те да си ги прочетете сами. Ако тръгна да цитирам какво ми е харесало и какво съм си подчертал за припомняне и препрочитане, няма да ми стигнат два тома! Препоръката се отнася и към класиците на българската литература, които са писали за същата епоха от гледна точка на съвременници и свидетели и над които няколко поколения сме си блъскали главите на матурите. Да четат, препрочитат и си вземат бележки от новия играч на техния домакински терен. Може пък и да научат нещо. Ха, честито!
Че премиерът Цанков объркал стиловете на календара в поздравителното си обръщение към народа, което потвърждавало теорията, че интелегентите в България са полуинтелегенти (и всичките са никому ненужни). Горещо препоръчвам коментарите за всичко останало в България през 1920-те да си ги прочетете сами. Ако тръгна да цитирам какво ми е харесало и какво съм си подчертал за припомняне и препрочитане, няма да ми стигнат два тома! Препоръката се отнася и към класиците на българската литература, които са писали за същата епоха от гледна точка на съвременници и свидетели и над които няколко поколения сме си блъскали главите на матурите. Да четат, препрочитат и си вземат бележки от новия играч на техния домакински терен. Може пък и да научат нещо. Ха, честито!
March 25, 2018
Бае Славе за всичко и винаги има свое мнение. Като всички, които "живеят в тази побъркана страна, братче!". Неговата България ни е до болка позната, но едновременно с това е и някаква мистериозна станала, разбираш ли, забулена в някакви тайни ми седи такава... мани мани.
За мен политиканстването идва малко в повече в тази книга. Може би е типична черта на персонажа, който всичко знае и всичко разбира, но много по-красиви, смешни и ярки са сцените, когато бае Славе разказва за най-обикновените ежедневни неща. Дали ще си вади Бедна книжка, дали ще отиде на пазар или в банята... ей тези, малките неща. Още повече, че това е време, което сякаш така и не успяваме да опознаем отвъд политическата история. Нея можем да я прочетем навсякъде, ами другата...
За мен политиканстването идва малко в повече в тази книга. Може би е типична черта на персонажа, който всичко знае и всичко разбира, но много по-красиви, смешни и ярки са сцените, когато бае Славе разказва за най-обикновените ежедневни неща. Дали ще си вади Бедна книжка, дали ще отиде на пазар или в банята... ей тези, малките неща. Още повече, че това е време, което сякаш така и не успяваме да опознаем отвъд политическата история. Нея можем да я прочетем навсякъде, ами другата...
April 11, 2023
Изчетох книгата след като гледах постановката със Захари Бахаров!
Исках да попия всяка дума и да се пренеса в онзи забравен свят на София и Боровец. Не мога още да осъзная колко неуморим и колосален труд е било написването и научаването на този текст.. Но като читател мога само смирено да благодаря, че подобен род творчество стига до нас. Наслада за сетивата е това парченце минало. Препоръчвам силно!
Исках да попия всяка дума и да се пренеса в онзи забравен свят на София и Боровец. Не мога още да осъзная колко неуморим и колосален труд е било написването и научаването на този текст.. Но като читател мога само смирено да благодаря, че подобен род творчество стига до нас. Наслада за сетивата е това парченце минало. Препоръчвам силно!
April 12, 2022
Добре. От древни (двутомни) времена имам книгата но така и не стигах до нея. Рядко се случва да изпитам някакво огромно желание да захвана конкретна книга, с тази се случи точно това. След като изгледах постановката, която доста ми хареса, и слушах за книгата в един подкаст реших, че е време да я започна.
Оценката ми подсказва какво мисля за тази книга. Едно пренасяне в отминалите времена, нрави, проблеми, и най-вече хора. Хора, с толкова различни възгледи, че тогавша България заприличва на едно буре с барут, около което хвърчат искри. И насред всички тези идеологически гърмежи (преносни и буквални) - Бае Славе. Но за него си ще остава той да си разказва.
Оценката ми подсказва какво мисля за тази книга. Едно пренасяне в отминалите времена, нрави, проблеми, и най-вече хора. Хора, с толкова различни възгледи, че тогавша България заприличва на едно буре с барут, около което хвърчат искри. И насред всички тези идеологически гърмежи (преносни и буквални) - Бае Славе. Но за него си ще остава той да си разказва.
March 28, 2018
Невероятна книга с изключително жив език, пълнокръвен герой и силен край !
June 3, 2018
Изключително дълго време ми отне прочитането на романа. Първо - това е най-ужасният за мен период в нашата история, т.е не ми беше любим в училище. Второ - много думи, ама наистина много!!! Дали не можеше нейде по-кратко? На моменти имах чувството, че тази книга няма да бъде прочетена! Но... силата на Русков е главният герой. Както и във Възвишение, така и тук, бай Славе държи юздите. Възхищавам се на това, как може да изградиш и разкажеш една история през мирогледа на главния герой. И всички исторически факти подредени като част от живота му. Респект!
December 12, 2018
Преди да почна книгата, отворих wikipedia и се запознах общо с политическата обстановка във времето 1900-1930. Статията "Правителства на България", както и отделните подстатии ми бяха най-
полезни. Без тази информация изложението може би щеше да ми се стори не особено разбираемо.
Като отзив - книгата е шедьовър, който личи, че е написан с много проучване, майсторство, внимание към детайла. Авторът е голем, голем!
полезни. Без тази информация изложението може би щеше да ми се стори не особено разбираемо.
Като отзив - книгата е шедьовър, който личи, че е написан с много проучване, майсторство, внимание към детайла. Авторът е голем, голем!
December 28, 2021
Любимата ми книга на Милен Русков! История, разказана от един обикновен, чувствителен, любопитен и добър мъж, с неговите типично мъжки мисли, поставен в контекста на 20те години на 20 в. в София. През очите му видях атентата в църквата Света Неделя, екзекуцията на част от набедените атентатори, убийството на Стамболийски, както и София през този период с разходки по знакови улици. Според мен това е еднакво силна поетична и философска творба за смисъла на живота, ролята на природата, мъжкия живот и нрав като част от кръговрата на живота.
Respect!
Respect!
July 6, 2020
Няма да преоткривам Америка. Единствено две наблюдения.
Първо, политиката -- основен аспект в книгата -- е зле отразена. Дестабилизиращата роля на Москва е пренебрегната -- коренна слабост в книга, пропита с атентата Св. Неделя. Положителното описание на атентаторите (Янков) е отделен въпрос. Би ли авторът описал Бен Ладен или Гьобелс положително?
Второ и педантично: сред половинчатите и аматьорски опити за пресъздаване езика на 1920-те дразни куп пропуски. Ето някои: "двигател" не влиза в употреба преди 1960-те; беше "мотор"; "паркиране" също -- вж. Райнов с неговите "гарирания" из парижките улици, и то през 1970-те; "нелегално" (не в см. "скрит от властите", а в см. контрабандната газ за печката на гвардейския ротмистър) навлиза през 1990-те; "мангал" в см. циганин също не навлиза в употреба преди 1990-те, а през 1920-те е уред за затопляне на стая; "кооперация" (съпритежателски дом) навлиза едва през 1920-те и е рано да е навлязла в широка употреба тъй рано -- тези неща обикновено се просмукват в течение на десетилетие и половина. Най-фрапиращо е многократно повтарящото се присъствие на "лизинг". Понятието се появява във финансовия свят едва след Войната, а думата в България отначало е "аренда". Превеждах на австралийска фирма, дала Еърбъси под аренда на "Балкан" през 1992 г. и много добре помня щателното заместване на всеки "lease" с "аренда" и визовете поради сходството с "лизане". През 1920-те аналогичното понятие е било "на изплащане". О, да не забравя -- непростимо е и да наричаш тогавашната черква Свети Крал с името на последвалата я Света Неделя...
И последна педантична забележка спрямо дълбоко внимаваща да пресъздаде тъканта на едно ежедневие книга. Кварталът около ул. "Иван Асен II" е съществувал през 1920-те, и то в неособено променен оттогава вид. Да се описва като едва ли не "на село" е нелепо.
Първо, политиката -- основен аспект в книгата -- е зле отразена. Дестабилизиращата роля на Москва е пренебрегната -- коренна слабост в книга, пропита с атентата Св. Неделя. Положителното описание на атентаторите (Янков) е отделен въпрос. Би ли авторът описал Бен Ладен или Гьобелс положително?
Второ и педантично: сред половинчатите и аматьорски опити за пресъздаване езика на 1920-те дразни куп пропуски. Ето някои: "двигател" не влиза в употреба преди 1960-те; беше "мотор"; "паркиране" също -- вж. Райнов с неговите "гарирания" из парижките улици, и то през 1970-те; "нелегално" (не в см. "скрит от властите", а в см. контрабандната газ за печката на гвардейския ротмистър) навлиза през 1990-те; "мангал" в см. циганин също не навлиза в употреба преди 1990-те, а през 1920-те е уред за затопляне на стая; "кооперация" (съпритежателски дом) навлиза едва през 1920-те и е рано да е навлязла в широка употреба тъй рано -- тези неща обикновено се просмукват в течение на десетилетие и половина. Най-фрапиращо е многократно повтарящото се присъствие на "лизинг". Понятието се появява във финансовия свят едва след Войната, а думата в България отначало е "аренда". Превеждах на австралийска фирма, дала Еърбъси под аренда на "Балкан" през 1992 г. и много добре помня щателното заместване на всеки "lease" с "аренда" и визовете поради сходството с "лизане". През 1920-те аналогичното понятие е било "на изплащане". О, да не забравя -- непростимо е и да наричаш тогавашната черква Свети Крал с името на последвалата я Света Неделя...
И последна педантична забележка спрямо дълбоко внимаваща да пресъздаде тъканта на едно ежедневие книга. Кварталът около ул. "Иван Асен II" е съществувал през 1920-те, и то в неособено променен оттогава вид. Да се описва като едва ли не "на село" е нелепо.
January 12, 2018
Възвишение не можах да прочета - просто имам алергия към възрожденската тематика и литературата, отнасяща се за този период.
Чамкория обаче ми хареса наистина много. Бай Славе е изключително реалистичен герой, с цялата си бъбривост, с моментните си прозрения за това как се върти света, с дребните си хитрости и ежедневната борба да изхрани "тъй нареченото си семейство", заради което е готов да направи неща, които понякога му струват частици от душата му. Не е положителен герой, не е и отрицателен... просто обикновен човек.
Периодът от българска��а история, за който става въпрос, е един от тези, за които знам най-малко - така че ми беше изключително интересно. Научих кои са хората, на които са кръстени половината улици в квартала, в който живея :) И различни други подробности, които никога не са ми попадали - напр. това, че в България е имало публични екзекуции до 1925 г...
Езикът на романа също е интересен - виждала съм критиките на Възвишение, че говорът там е нереалистичен и смесица от диалекти, но софийския диалект в Чамкория поне на мен ми звучи достатъчно натурално и наред с всичко останало прибавя още частица вкус и цвят към тази впечатляваща въстановка на София отпреди век.
Чамкория обаче ми хареса наистина много. Бай Славе е изключително реалистичен герой, с цялата си бъбривост, с моментните си прозрения за това как се върти света, с дребните си хитрости и ежедневната борба да изхрани "тъй нареченото си семейство", заради което е готов да направи неща, които понякога му струват частици от душата му. Не е положителен герой, не е и отрицателен... просто обикновен човек.
Периодът от българска��а история, за който става въпрос, е един от тези, за които знам най-малко - така че ми беше изключително интересно. Научих кои са хората, на които са кръстени половината улици в квартала, в който живея :) И различни други подробности, които никога не са ми попадали - напр. това, че в България е имало публични екзекуции до 1925 г...
Езикът на романа също е интересен - виждала съм критиките на Възвишение, че говорът там е нереалистичен и смесица от диалекти, но софийския диалект в Чамкория поне на мен ми звучи достатъчно натурално и наред с всичко останало прибавя още частица вкус и цвят към тази впечатляваща въстановка на София отпреди век.
June 3, 2021
4/5, даже малко изненадващо за мен, но заслужено. Ще се пробвам да напиша нещо повече утре-вдругиден.
Всъщност доста изненадващо, защото не очаквах една книга, представляваща един плътен монолог под формата на Stream of Consciousness на един доста простоват шЕфьор от втората половина на 20те години в България, да ми хареса толкова. Въпросният шЕфьор (той така се назовавава в книгата), Бае Славе (изписването е запазено) всъщност не е толкова простоват, нещо повече - по своему е умен... но не съвсем, честен... но не съвсем, грижи се за семейството си, пак по своему. Но не е от най-приятния персонаж на света, а жаргонът (или диалектът, не съм сигурен) на който говори, до края ме бъгваше. В началото откровено ме дразнеше, но после посвикнах. Историята обаче е завладяваща, с цялата политика на 20те години и последствията от атентата в Света Неделя, с нелинейната структура и с втория доста интригуващ главен персонаж. Славе действително е нещо като роден Форест Гъмп, по един или друг начин е замесен в немалко знакови събития от периода. Представянето на София и България от периода е страхотно. "Чамкория" действително ми хареса, въпреки немалкото прилики с "Възвишение", и единственото друго нещо извън езика, което не ми се понрави, беше някак камерния финал.
Всъщност доста изненадващо, защото не очаквах една книга, представляваща един плътен монолог под формата на Stream of Consciousness на един доста простоват шЕфьор от втората половина на 20те години в България, да ми хареса толкова. Въпросният шЕфьор (той така се назовавава в книгата), Бае Славе (изписването е запазено) всъщност не е толкова простоват, нещо повече - по своему е умен... но не съвсем, честен... но не съвсем, грижи се за семейството си, пак по своему. Но не е от най-приятния персонаж на света, а жаргонът (или диалектът, не съм сигурен) на който говори, до края ме бъгваше. В началото откровено ме дразнеше, но после посвикнах. Историята обаче е завладяваща, с цялата политика на 20те години и последствията от атентата в Света Неделя, с нелинейната структура и с втория доста интригуващ главен персонаж. Славе действително е нещо като роден Форест Гъмп, по един или друг начин е замесен в немалко знакови събития от периода. Представянето на София и България от периода е страхотно. "Чамкория" действително ми хареса, въпреки немалкото прилики с "Възвишение", и единственото друго нещо извън езика, което не ми се понрави, беше някак камерния финал.
July 31, 2019
Also available on the WondrousBooks blog.
Amid my quest to read a book from every country in the world, I'm coming to you with a book from my own country. "Chamkoriya" is a culturally and historically enriching novel about an omnibus driver on the route to Chamkoriya, today known as Borovets, a popular Bulgarian mountain resort. The protagonist, Slave, is a man we all meet every day - one who doesn't really know much about anything, but he has an opinion about absolutely everything.
While I found the book a bit dreary at times, it was overall interesting to read, as it touched on a period of Bulgarian history that I never really found that entertaining, so this was my second shot at learning more. In school I always lost interest in our history around the beginning of the 20th century, a period that was made to seem a bit more exciting in Chamkoriya. In fact, this was a time of treachery, confusion and political struggle in a country which was allowed to govern itself for the first time in 500 years. After the liberation of Bulgaria from the Ottoman empire, Bulgaria became a kingdom, albeit not for long, as socialism swept through Eastern Europe and our king's lavish lifestyle was not to be tolerated. In between the change from a monarchy to a socialist state, we had a lot of political drama, military coups, assassinations, guerrillas, and even a terrorist attack, which remains the biggest terrorist attack in Bulgaria, the bombing of the St Nedelya Church in Sofia, which lead to the death of 200 representatives of the elite political and military personnel, as well as the injuring of 500 more.
This is the background of Chamkoriya and the political situation in which the main character lives. What disappointed me a bit was that I was hoping that the novel itself would be more tightly related to its background and there would be more action and/or adventure. That was not to be, however. Slave, our protagonist, was highly opinionated about politics, society and the world in general, but was not an integral figure in the events unfolding around him. On the contrary, he was "the little guy", who also sometimes happened to be in the right place at the right time, as to be able to recount interesting tales afterwards.
Admittedly, the style of the narrative was interesting, because the book didn't go into political intrigue, but managed to capture a lot of it from Slave's point of view, and additionally, the entire book was very well and thoroughly researched. That much is a fact. But even taking that into consideration, sometimes I was struggling to keep up my interest and even went into a bit of a reading slump (but managed to get myself out of it), simply because there was just too much narrative. I didn't always agree with the character, didn't always like him either, and sometimes his ramblings were just plain boring. Contrary to my own expectations, I liked the political bits more, as they were also more educational, while his views on his marriage, his wife's possible hysteria, or how he can get rich easily, were not as entertaining.
Amid my quest to read a book from every country in the world, I'm coming to you with a book from my own country. "Chamkoriya" is a culturally and historically enriching novel about an omnibus driver on the route to Chamkoriya, today known as Borovets, a popular Bulgarian mountain resort. The protagonist, Slave, is a man we all meet every day - one who doesn't really know much about anything, but he has an opinion about absolutely everything.
While I found the book a bit dreary at times, it was overall interesting to read, as it touched on a period of Bulgarian history that I never really found that entertaining, so this was my second shot at learning more. In school I always lost interest in our history around the beginning of the 20th century, a period that was made to seem a bit more exciting in Chamkoriya. In fact, this was a time of treachery, confusion and political struggle in a country which was allowed to govern itself for the first time in 500 years. After the liberation of Bulgaria from the Ottoman empire, Bulgaria became a kingdom, albeit not for long, as socialism swept through Eastern Europe and our king's lavish lifestyle was not to be tolerated. In between the change from a monarchy to a socialist state, we had a lot of political drama, military coups, assassinations, guerrillas, and even a terrorist attack, which remains the biggest terrorist attack in Bulgaria, the bombing of the St Nedelya Church in Sofia, which lead to the death of 200 representatives of the elite political and military personnel, as well as the injuring of 500 more.
This is the background of Chamkoriya and the political situation in which the main character lives. What disappointed me a bit was that I was hoping that the novel itself would be more tightly related to its background and there would be more action and/or adventure. That was not to be, however. Slave, our protagonist, was highly opinionated about politics, society and the world in general, but was not an integral figure in the events unfolding around him. On the contrary, he was "the little guy", who also sometimes happened to be in the right place at the right time, as to be able to recount interesting tales afterwards.
Admittedly, the style of the narrative was interesting, because the book didn't go into political intrigue, but managed to capture a lot of it from Slave's point of view, and additionally, the entire book was very well and thoroughly researched. That much is a fact. But even taking that into consideration, sometimes I was struggling to keep up my interest and even went into a bit of a reading slump (but managed to get myself out of it), simply because there was just too much narrative. I didn't always agree with the character, didn't always like him either, and sometimes his ramblings were just plain boring. Contrary to my own expectations, I liked the political bits more, as they were also more educational, while his views on his marriage, his wife's possible hysteria, or how he can get rich easily, were not as entertaining.
July 3, 2025
Това е коментарът на баща ми след като му препоръчах да я прочете:
"Е тази книга "Чамкория" е огромно удоволствие да чета!!! Направо не искам да стигам края."
Аз споделям мнението му на 100%.
"Е тази книга "Чамкория" е огромно удоволствие да чета!!! Направо не искам да стигам края."
Аз споделям мнението му на 100%.
April 6, 2022
Преди време четох "Възвишение" и много ме впечатли.
Сега, с Чамкория, не е по-различно.
Интересен език, интересна история.
Хареса ми как авторът е преплел исторически събития и личности, хумор, личните размисли на бае Слави (народен човек, така да се каже).
Очаквах друг тип четиво, но съм приятно изненадана. Обогатяваща Чамкория.
Сега, с Чамкория, не е по-различно.
Интересен език, интересна история.
Хареса ми как авторът е преплел исторически събития и личности, хумор, личните размисли на бае Слави (народен човек, така да се каже).
Очаквах друг тип четиво, но съм приятно изненадана. Обогатяваща Чамкория.
December 17, 2023
Ах, колко хубаво е да четеш книгите на Милен Русков. Пореден шедьовър.
Аз съм вече доста die-hard фен на автора, след прочита на "Възвишение" и "Захвърлен в природата", така че не очаквах нищо по-надолу от стахотна книга. А очакванията ми дори бяха надминати. Отново читателят бива потопен в обстановката и времето на книгата от първата страница. На моменти можеш да се объркаш, че ти наистина живееш в същия свят.
Изумен съм и от това колко труд е бил нужен, за да се създаде творбата. Гледайки интервю на Русков, разбрах, че му е отнело 4 години да напише книгата. Това дори ми се струва малко като време и се възхищавам на постижението.
Главният герой е от шопския край и говори на шопски диалект, както и моя милост. Това направи всичко още по-забавно и близко до душата. Няма как българин и особено българин от този край да не припознае народопсихологията във всеки ред, във всяка дума. По това книгата е много близка до Възвишение, но в един по-различен начин.
Смях и тъга се преплитат по неповторим начин. Благодарности към автора за това произведение на изкуството.
Аз съм вече доста die-hard фен на автора, след прочита на "Възвишение" и "Захвърлен в природата", така че не очаквах нищо по-надолу от стахотна книга. А очакванията ми дори бяха надминати. Отново читателят бива потопен в обстановката и времето на книгата от първата страница. На моменти можеш да се объркаш, че ти наистина живееш в същия свят.
Изумен съм и от това колко труд е бил нужен, за да се създаде творбата. Гледайки интервю на Русков, разбрах, че му е отнело 4 години да напише книгата. Това дори ми се струва малко като време и се възхищавам на постижението.
Главният герой е от шопския край и говори на шопски диалект, както и моя милост. Това направи всичко още по-забавно и близко до душата. Няма как българин и особено българин от този край да не припознае народопсихологията във всеки ред, във всяка дума. По това книгата е много близка до Възвишение, но в един по-различен начин.
Смях и тъга се преплитат по неповторим начин. Благодарности към автора за това произведение на изкуството.
January 24, 2020
Втората книга на г-н Русков, която чета след "Възвишение". Определено има градация в особения му стил на писане.
Какво ми хареса:
- Историческите детайли, които авторът се епостарал да подбере и вплете в сюжета.
- Героите в книгата са натурално български.
- Някои от общовалидните истини за българите, казани направо.
Какво не ми хареса:
- Прекомерната хаотичност на текста.
- Самоцелното вплитане на историческите факти.
- Заигравката с "езика" на времето - поне част от героите би следвало да говорят книжовен български
Като цяло "Чамкория" е доста по-четима от "Възвишение" и идеите на автора са предадени по-сполучливо чрез повествованието. Въпреки това, за мен книгата не блести с някакви специални достойнства, които бих отличил.
Какво ми хареса:
- Историческите детайли, които авторът се епостарал да подбере и вплете в сюжета.
- Героите в книгата са натурално български.
- Някои от общовалидните истини за българите, казани направо.
Какво не ми хареса:
- Прекомерната хаотичност на текста.
- Самоцелното вплитане на историческите факти.
- Заигравката с "езика" на времето - поне част от героите би следвало да говорят книжовен български
Като цяло "Чамкория" е доста по-четима от "Възвишение" и идеите на автора са предадени по-сполучливо чрез повествованието. Въпреки това, за мен книгата не блести с някакви специални достойнства, които бих отличил.
September 24, 2020
"А, това е нещо страшно! Тръгнало ми е мене като по вода, като нафтово петно отгоре се носим и нехаем! Реем се, лъщим и светим!"
С първите три изречения от романа си "Чамкория" М. Русков успява да ни представи същността на героя, с който предстои да ни запознае. Описанието е толкова точно и интересно, че заслужава да се изучава в училище. Качеството на книгата и умния подход на автора не се променят до последнатата страница на произведението. Без съмнение този роман е един от най-значимите успехи на модерната българска литература, който освен, че те увлича, събужда интерес към истрическите събития, които описва.
Задължително четиво!
С първите три изречения от романа си "Чамкория" М. Русков успява да ни представи същността на героя, с който предстои да ни запознае. Описанието е толкова точно и интересно, че заслужава да се изучава в училище. Качеството на книгата и умния подход на автора не се променят до последнатата страница на произведението. Без съмнение този роман е един от най-значимите успехи на модерната българска литература, който освен, че те увлича, събужда интерес към истрическите събития, които описва.
Задължително четиво!
October 15, 2018
Уникална книга, написана по уникален начин, с уникално чувство за хумор на места, но примесено с цялата сериозност на проблемите от онова време, актуални и в наши дни...Определено кара читате��я да се замисли по въпроси, вълнуващи почти всеки човек и днес. Стотиците страници се четат на един дъх. Поздравления за автора Милен Русков, написал е великолепно произведение, заслужаващо да бъде прочетено от всеки българин. Нямам търпение да гледам постановката по книгата в Театър 199.
August 12, 2018
Разкри ми една част от Българската история,която не ми беше особено позната, и една стара София, за която понякога си мечтая... Няма да я сравнявам с "Възвишение" - единствената на Русков,която съм чела, но на моменти ми беше доста досадна, хем четох съкратения вариант.. Все пак ми затвърди мнението,че Милен Русков е явление в съвременната българска литература.
January 31, 2021
За всеки читател с интерес към един от най-трудните, тъмни и грозни периоди в историята на България, книгата е любопитен опит за обобщение на реалностите, гледните точки и духа на 20-те години на миналия век. Успешен опит. Ако сте от София или Западна България стилът на книгата ще ви е по-забавен, естествен и достъпен, но предполагам, че колкото по-далеч сте от този специфичен диалект и местната топография, толкова по-особена ще ви е книгата на моменти. Всеки читател има какво да получи от книгата в една или друга посока.
Displaying 1 - 30 of 59 reviews