"Салджията от Вардар" Владимир Плавевски е историческо-приключенски роман, времето на действието не е точно рамкирано, но от много подсказки в текста става ясно, че е по-скоро края на XIX в., в "предилинденска" Македония. Романът е доста кратък, но сюжетно не е добре структуриран, някои части са прекалено дълги и се отклоняват от основната идея, докато други моменти и историческата обстановка е трябвало да бъдат по-добре развити. Атмосферата и изказът са старовремски и още от началото бързо увличат в една смесица между реалност и фантазия, преплитането на действието с фолклорни персонажи като русалки и вампири в началото е сполучливо и вълнуващо, но в някакъв момент сякаш се губи основната идея на историята, почти до края е нужно търпение, за да се сглобят парчетата от различните истории в една обща сюжетна линия. Салджията Йован и неговият помощник Арсений плават по Вардар, за да превозят богат товар с китеници от Велес до Солун. Арсений случайно се озовава на сала като помощник, но в хода на плаването, двамата се сближават и преживяват различни приключения и напрегнати ситуации, в които трябва да се борят за живота си с реката и срещу различни заплахи. Типично за времето и двамата попадат на жестокости и несправедливости, предателства, но продължават да се борят по свои начин, всеки за своята кауза. В Арсений има едновременно нещо плашещо и нещо идеалистично, той разказва за убежденията си и принадлежността си към гемиджиите, "атентатори" чиято цел е да привлекат вниманието към себе си и своята кауза. Тук внушението се плъзга по повърхността, нарушаването на реда и борбата за промяна, за свобода и независимост, както и националното самосъзнание не са достатъчно дълбоко засегнати, може би умишлено, за да се избегне сериозна полемика. Темата за историческите романи и как точно всеки народ трябва да гледа на миналото си предизвиква разпалени спорове, дали трябва да се гордее с миналата слава или да се учи от допуснатите грешки.