Ти и котките следобед

by Николай Милчев

Genres: Poetry

32 pages, Paperback

Published January 1, 2017

About the author

Николай Милчев е роден през 1958 г. в Плевен. Детството и юношеството му преминават в град Ловеч, където завършва Гимназия. Продължава образованието си във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", където участва в творческите търсения на студентския кръжок "Емилиян Станев". Автор е на десетина поетични книги, между които "Лирика", "Случайно и определено", "Бяла залисия" (1993), "Изневиделица", "Пейзажи с Лолита", "Очи широколистни", "Мокра светлина". Сътрудничи на целия литературен печат, негови стихове са излъчвани по Българско радио, БНТ и др. Автор е на стихове за деца, на текстове за детски песни и на детския мюзикъл "Таласъми без налъми". Водил е предаването "Поетична сряда" в Телевизия 2001, където е представил над 50 млади автори. Носител е на национални литературни награди - за студентско творчество (Шумен, 1982), наградата Николай Хрелков, наградата на СБП за детско-юношеска поезия (1995), наградата Девин (2004), лауреат е на конкурса "Златен ланец" на в. "Труд". Негови стихове са превеждани на руски, английски, немски и унгарски. Бил е заместник-главен редактор на в. "Средношколско знаме", последните десетина години е учител в 105 СОУ "Атанас Далчев" в София.

Reviews

[Vanya · Rating 5 out of 5]

Ти миришеш на отворен прозорец,
защото идваш винаги отнякъде.
И точно в тази липса на конкретност
са мъчните
благоухания.

Прозорецът, разбира се, е рокля,
която аз забравям да затворя.
В градината пониква ментов охлюв
и гледа
към косите ти нагоре.

Николай Милчев
"Ти и котките следобед" (2017)

***

Не съм се качвал на небето.
Никога...
Освен с език – и само по гръбначния ти стълб.
Не съм и подозирал колко много прешлени
ще трябва да запомня,
докато те видя.


Прекрасно е,
че ми запалваш вените,
като събличаш пръстена от спомени.
Ако потъркам кожата ти с длани,
ще я превърна
във вълшебна лампа.


Това е приказка
на изток от леглото ни.
На север и на юг
е само минало.
И точно в тази география от хълмове
си пожелавам стихнали подножия.


След време ще те върна невредима,
но за това ми липсват основания,
освен едно –
че се завърта глобусът –
отново –
и на запад, и навсякъде.


И ми е хубаво така,
че ми е лошо.

Николай Милчев
"Ти и котките следобед" (2017)

[Радослав Симеонов · Rating 5 out of 5]

Абсолютно гениален е Николай Милчев. Страхотна стихосбирка.

[Borislava · Rating 3 out of 5]

Любовна лирика. Трудно ми е да напиша отзив, не се чувствам дорасла да поставям и оценка – липсва ми увереност, защото поезията не се разбира, тя се чувства и рефлексията за всеки е различна. Признавам, че предпочитам други стихове на Николай Милчев, не точно включените в този сборник (например "Като си помисля" е едно от най-красивите стихотворения, които съм чела. То е толкова простичко написано, а такава сила има във всяка дума, че ми е невъобразимо дори да опиша как ме разтресе).
Ще се връщам на отделни стихотворения от този сборник и даже на отделни стихове, за да ги проумея по-добре. Може би в друго настроение ще ми въздействат различно.

И една вметка: като любител на красивите книги искам непременно да отбележа каква изпипана работа са свършили от издателството. Създали са изящно, почти ювелирно книжно тяло, както подобава да бъде представена всяка любовна лирика. Поздравления.