Кестен див с палто бодливо, дрехата си съблечи. С цвят кафяв са и на мама ласкавите и очи. С цвят кафяв са и на брат ми лъскавите му коси. Съблечи се и в леглото с мене цяла нощ ще си.
Оплакване на конче / Ласло Наги
Майка ти бе бяла, но ти беше черно, погребаха майка ти, не го и разбра, полегнах до тебе и те галя аз, до болка ти съчувствах, конче кадифено, с пухкави ушици, сякаш беше зайче, звънче на врата ти на алена лента, но то не звънеше, конче кадифено, сърцето ти слушах, то едва туптеше, държах пред дъха ти перушинка нежна, душата ти едва полъхваше във нея, оплаквах те аз, конче кадифено, не ти трябва вече бутилката с мляко, с челото си силно блъскаше земята, с млечните си зъбки си хапеше езика, а аз те оплаквах, конче кадифено, одраха твойта кожа, сушат я на припек, гроб ти изкопаха под вишнята стройна, костите ти крехки, сякаш са на бебе, росата утринна ще ги смели ситно, от черната ти кожа ще ушият шапки, и скъпа дисага за бутилки с вино, оплаквам те, оплаквам, конче кадифено, зайците охрупкват крехката люцерна, а ти си препускаш горе сред звездите, и оттам подритваш сърцето ми с копитца, нашите надежди сняг вече покрива, оплаквам те, оплаквам, конче кадифено.