Автобиография на един труп

by Sigizmund Krzhizhanovsky, Сигизмунд Кржижановски, Vadim Perelmuter (Selection & Foreword)

„Сигизмунд Кржижановски (1887—1950). Роден в Киев, пътешествал в предвоенна Европа, владял свободно половин дузина езици, живял в миниатюрна стаичка на „Арбат“, сценарист на филми, редактор на Голяма съветска енциклопедия (Большая советская энциклопедия) и на какво ли още не. Случайното откриване на архива му превръща Кржижановски в истинска литературна сензация от Москва до Ню Йорк. Завръщането му е рядък пример за съществуването на литературна справедливост. Побратим на Бартълби и първи братовчед на Кафка по Мюнхаузенова линия, този космополит стои до крехки гиганти като Песоа, Валзер и Чапек — техен съвременник — тогава и сега, със спокойната метафизична усмивка на Чешърския котарак, наблюдаващ от миниатюрната си мансарда кипящия живот на следреволюционна Москва. В генеалогията на фантастичния разказ Кржижановски е липсващото звено във веригата, започваща от По, Гогол и Андерсен, минаваща през Хотърн и стигаща до Борхес. Кржижановски е истински литературен гросмайстор, а „Автобиография на един труп“ съдържа някои от най-добрите му партии.

Ръкописите наистина не горят.“

Момчил Миланов

330 pages, Paperback

Published January 24, 2018

About the author

Сигизмунд Кржижановский

Sigizmund Dominikovich Krzhizhanovsky (Russian: Сигизму́нд Домини́кович Кржижано́вский) (February 11 [O.S. January 30] 1887, Kyiv, Russian Empire — 28 December 1950, Moscow, USSR) was a Russian and Soviet short-story writer who described himself as being "known for being unknown" and the bulk of whose writings were published posthumously.

Many details of Krzhizhanovsky's life are obscure. Judging from his works, Robert Louis Stevenson, G. K. Chesterton, Edgar Allan Poe, Nikolai Gogol, E. T. A. Hoffmann, and H. G. Wells were major influences on his style. Krzhizhanovsky was active among Moscow's literati in the 1920s, while working for Alexander Tairov's Chamber Theater. Several of Krzhizhanovsky's stories became known through private readings, and a couple of them even found their way to print. In 1929 he penned a screenplay for Yakov Protazanov's acclaimed film The Feast of St Jorgen, yet his name did not appear in the credits. One of his last novellas, "Dymchaty bokal" (The smoky beaker, 1939), tells the story of a goblet miraculously never running out of wine, sometimes interpreted as a wry allusion to the author's fondness for alcohol. He died in Moscow, but the place where he was buried is not known.

In 1976 the scholar Vadim Perelmuter discovered Krzhizhanovsky's archive and in 1989 published one of his short stories. As the five volumes of his collected works followed (the fifth volume has not yet reached publication), Krzhizhanovsky emerged from obscurity as a remarkable Soviet writer, who polished his prose to the verge of poetry. His short parables, written with an abundance of poetic detail and wonderful fertility of invention — though occasionally bordering on the whimsical — are sometimes compared to the ficciones of Jorge Luis Borges. Quadraturin (1926), the best known of such phantasmagoric stories, is a Kafkaesque novella in which allegory meets existentialism. Quadraturin is available in English translation in Russian Short Stories from Pushkin to Buida, Penguin Classics, 2005.

Reviews

[Lyubov · Rating 5 out of 5]

Сериозното и редовно поемане на текст обикновено води до по-слаба впечатлителност от сюжети, стил, изказ. Затова и напоследък оценка от 5 звезди при мен е крайна рядкост.

Кржижановски обаче фино, тихо, интровертно си ги заслужи. Много ми се пише за тази книга, а и за него като цяло, дотолкова че от няколко дни обмислям коя медия би приютила подобен текст най-органично. За съжаление у нас медиите, занимаващи се детайлно с бавно съдържание (като опозиция на фаст фууд заглавията, които се зaнимават с жълтото бельо на "известните") се броят на пръсти и в общия случай се четат от редакцията си + роднините ѝ.

Някакси не е достатъчно човек да напише отзив само за сборниците на Кржижановски, макар че и това е някакво начало. Добре би било този, така и непризнат приживе автор, да бъде поставен в исторически и литературен контекст, за да блесне изцяло в очите на аудиторията и да се разбере колко важна е била неговата роля в междувоенната култура.
Ще опитам да случа подобно нещо, stay tuned :)

[Tsvetelina Mareva · Rating 5 out of 5]

Пиршество!

[Viktoria · Rating 5 out of 5]

Страхотен сборник. Особено много ми харесаха "Глуха линия", "Събирачът на пукнатини", "Мост над Стикс" и "Уличка "Случайна".

[И~N · Rating 4 out of 5]

Въображението на автора генерира вече познатия относително спокоен поток, който се прокрадва през шевовете на реалността, протича през тях в друго, по-разширено битие, а текстът е деликатно нажежен от дълбоко пропитата реалистичност и цялата сюреално-сънна, моноперсонна атмосфера. Героите на Кржижановски често монолозират или са единственото присъствие в текстовете, дори “партньорите” им в диалозите по-скоро имат помощна функция, а не централно (или) равнопоставено място. Сюжетите са на границата на реалността, като по-често прекрачват ръбовете ѝ, отколкото да стоят само върху тях.

Ето съвсем щрихирано за какво иде реч в някои от текстовете тук

[Vasko Genev · Rating 4 out of 5]

Абракадабра, Сигизмунд Кржижановски!

Това не е книга, по-скоро е писана анимация, поне в началото. Трудно следвах мисълта, образите, които Кржижановски създаваше. Философско-фантастично-поетично-стиймпънкстно-математично-физиологично. Последните, по-кратките разкази/писма издаваха отчаяние и тъга. Адресат на всички беше читателят - анонимен, някъде зад самотните светещи прозорци в мрака.

----------------------------
Да, неведнъж с известна радост съм забелязвал как линиите на мисълта съвпадат с линиите, разчертали града: завой след завой, чупка след чупка, извивка след извивка: с точността на геометричен план.
Лека-полека започнах да се увличам в тази игра на душата с пространството.

"Печат: Москва"
-------------------------------------------------
Когато ми върна втората купчина книги, я раздели на две.
- Тези - покрай. А тези - през.

Предупреждавам Ви: науката е доказала, че опитът да се оправят асоциативните нишки, да се отстрани вплетеният в тях чужд образ, само още по-сигурно го закотвя в съзнанието. О, откога само си мечтая след всички безплодни експерименти със собствения "аз" да се настаня поне в нечий чужд. Ако сте малко от малко жив, вече съм успял. До скоро.

"Автобиография на един труп"
---------------------------------------------------------
Що се отнася до склонността на човешкия мозък да общува с възглавници, то тя е напълно естествена: те са, бих казал, сродни - възглавницата и мозъкът.

През това време ветрец залюля стъблата на маковете, дъхът им облъхна мозъка на Квантин и преди Квантин да се отдръпне, над земята се понесе призрачно облаче маков прашец. Подхванато от движението на въздуха, то бързо се сгъстяваше и придобиваше форма; долният му край докосна земята и Квантин изненадан съзря тънко босо стъпало; над стъпалото се завихриха колена и извивки на бедра; безформени снежинки трептяха край очертаващото се женско тяло, но един последен порив на вятъра ги отвя и направляваната от него фигура се плъзна покорно напред. Квантин се боеше да не пропусне и най-мимолетния отблясък и затаил дъх, вървеше след нея. Без да се оглежда, жената бавно се носеше - подобно на мъгла в планината - покрай затворените врати.

Не всеки има средствата да се сдобие с цел.

Вече знаеше от опит, че сънищата, също като крадците от притчата, идват невидими, промъкват се под челата, опитват се да избегнат очите и само там, заслонени от черепа, в безопасност, изтегнали се върху мозъка, събличат своята невидимост.

И все пак помисли си Квантин - единственият възможен начин да се смени светлата карта с тъмна, деня - с нощ, е скоростта, мигът, по-бърз от едно мигване.

"Глуха линия"
----------------------------------------------------
Предполагам, че ако реалността се появеше на събранието на сънищата, те, сънищата, щяха да я приемат за една от тях.

По онова време ... бях влюбен. Сега вече не мога.

"Събирачът на пукнатини"
--------------------------------------------------

Да, горко на онзи, който смее да мисли в епохата, когато мислите падат под косата.

"Разговорът на два разговора"
--------------------------------

Ето как ме споходи тази странна болест, писмоманията. Започна се преди две години, когато заради водката се образуваха внезапни дълги опашки, а рестото връщаха в пощенски марки. Аз пия. Какво ме накара да пия, ще попитате. Трезвото отношение към действителността. Стар съм, с рижаво-сребриста коса и рижави зъби, а животът е млад, следователно аз трябва да бъда почистен, като петно, премахнат с водка. Това е положението.

И ми стана навик. Двамата с моя съавтор, водката, постепенно се пристрастихме към епистоларните занимания. Нещо като духовно мезе.

Сега дори дечицата от нашия двор викат, като ме видят: "чичко червен нос". Ами какво пък, по-добре червен нос, отколкото нос накъдето духа вятърът. Как мислите вие, човеко на марката?

Нали всяка мисъл, всеки замисъл се стреми към формата си. Аз не я намирам. Но там, под жълтата светлина на вашата лампа, мислите може би ще получат онова, което очакват.

Уличка "Случайна"

[Knigoqdec · Rating 4 out of 5]

Отнемам една звездичка заради лекото досаждане, което ми донесоха два от разказите, но високото мнение за автора си ми остава непоклатимо.

[Magdalena · Rating 5 out of 5]

Четенето на тази книга е сравнимо с разговори в ерудирана компания, на по чаша добре остаряло вино (или коняк, ако пиех такъв). Иска ми се да мога да направя аргументиран и задълбочен анализ, но мога само да се водя от вътрешното ми усещане и личният диалог, който имах с книгата. Точно така, необяснимо и напълно сериозно, разговаряш с всеки един от разказите, за да те погълне напълно и да покаже една реалност отвъд възприятията ти. Въпреки ежедневните пейзажи и случки, нищо в сюжетите не е просто битово и обикновено, а крие тайна вратичка към нещо много по-голямо. Любими са ми пукнатините и кръстовете върху куполите.
Обичам книги, които така деликатно, провокират мозъка и сетивата. Прекрасен сборник 💓 Кржижановкси е голяма находка.

[Georgi · Rating 4 out of 5]

Изключителен интелектуалец, който трудно се побира по страниците, е Сигизмунд Кржижановски. На места се губех в лъкатушенето на мисълта му, на други бях удивен от идеите и формата, в които ги увива. Впечатляващо четиво, за което не знам как бих могъл да напиша по-подробен отзив. И изключителен преводачески труд на Даря Хараланова!

[Peter Prokopiev · Rating 3 out of 5]

Кржижановски е изцяло само��тоятелна категория.
Само не разбирам защо така са подредили сборника, “Събирачът на пукнатини” стърчи цял бой над останалите новели и според мен трябва да бъде първа в книгата.
Иначе, не препоръчвам да се чете по много, поне на мен ми идваше малко в повече понякога цялото това изследване на пукнатините на мисълта.