Нека всеки, който държи да наричаме този етап в историята ни Турско “присъствие”, “съжителство” или тем подобни, да прочете главите за Батак и Перущица и да си помисли пак.
Последните глави са изключително трудни за преглъщане и няма как да не събудят виелица от емоции. Думите на Захари Стоянов най-добре го описват:
“На колене, любезни читатели, долу шапките! Напредя ни е Батак със своите развалини. Аз призовавам всичко, що е чисто българско, всичко честно и любяще своята родина, да присъствува с нас заедно на това българско светилище, на тоя жертвеник за нашата свобода, гдето е изляна кръвта на хиляди мъченици, светии, на стотина дребни дечица, на безброй невинни моми и момци. Батак, славният и злочести Батак!”