What do you think?
Rate this book
За любовта, божествена и земна
Джеляледин Руми (1207–1273) е персийски поет, мъдрец и мистик, привърженик на суфизма, проповядващ смирение, аскетизъм и приближаване към Бога чрез съкровена любов. Основател е на ордена на въртящите се дервиши. За него човекът е микросвят, който по пътя на познанието се докосва до макросвета, а чрез музиката, танца и поезията напредва по пътя на любовта, божествена и земна. Основните му творби са поемата „Маснауи” („Духовни стихове”), „Диванът на Шамс от Табриз” – сборник с мистични оди, „Рубаят” – четиристишия. Руми е сред най-великите поети на всички времена, а мавзолеят му, сега музей в Кония, е място за поклонение, посещавано всяка година от десетки хиляди негови почитатели.
"Има свещ в сърцето ти, готова да бъде запалена. Има празнота в душата ти, готова да бъде запълнена. Усещаш, нали?
В предверието на любовта има хиляди мечове. Не се бой да използваш някой от тях.
Жаждата ме отведе до водата, където пих отражението на луната.
Бъди като топящ се сняг – измий себе си от себе си."
"Има свещ в сърцето ти, готова да бъде запалена. Има празнота в душата ти, готова да бъде запълнена. Усещаш, нали?
В предверието на любовта има хиляди мечове. Не се бой да използваш някой от тях.
Жаждата ме отведе до водата, където пих отражението на луната.
Бъди като топящ се сняг – измий себе си от себе си."
128 pages, Paperback
Published January 1, 2012
22 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
April 14, 2019
Бъди комарджия в любовта: проиграй всичко.
Бъди пияница в любовта, защото любовта е единственото, което съществува.
Бягаш ли от любовта заради едно-едничко унижение?
Какво знаеш за любовта освен името?
Любовта има сто форми на гордост и пренебрежителност
и се печели чрез сто начина на убеждаване.
В скотобойната на любовта биват умъртвявани само най-читавите, не слабите или недъгавите. Не бягай от това умиране. Който не е убит заради любов, е мъртва плът.
В сълзите намирай стаения смях.
Търси съкровища сред развалините.
Всеки е бил роден за определена дейност и стремежът към тази дейност е вложен в сърцето му.
Възвисявай думите си, а не гласа. Цветята разцъфват от дъжд, а не от гръм.
Глината на човека е омесена с росата на любовта.
И хиляди метежности, смутове хиляди се раждат на света.
Хилядите остриета на любовта се забиха в кръвоносните съдове на душата, за да изтеглят една капка.
И тази капка се нарича сърце.
Забрави за безопасността. Живей там, където се боиш да живееш.
Задачата ти не е да търсиш любовта, а просто да търсиш и намериш в себе си всички вътрешни прегради, които си издигнал пред нея.
Има пустиня, където жадувам да крача,
необятна празнота, покой отвъд всякаква неразбраност.
Има самота, по-ценна от живота.
Има свобода, по-ценна от света.
Безмерно по-ценен от живота и от света е мигът, когато си сам с Бог.
Истината въздига сърцето така, както водата утолява жаждата.
Каквото търсиш, те търси.
Когато някой ти насипва в шепата жълтици, не гледай ръцете си, нито златото.
Гледай даващия.
Кой гледа навън с моите очи? Що е душата? Не спиратм да питам.
Красотата на сърцето е дълговечна красота. Нейните устни дават да се пие от водата на живота.
Където и да си, каквото и да вършиш, бъди влюбен.
Любовта е водата на живота. Пий я със сърце и душа!
Любовта не е написана на книга, защото написаното може да се изтрие. Не е издълбана върху камък, защото камъкът може да се строши. Врязана е в сърцето и там ще остане вовеки.
Любовта тъй много се нуждае от любов, че би понесла почти всичко,
дори злото,
стига да припърха за кратко.
Много пътища водят към Бога.
Аз избрах този на танца и музиката.
Не гледай образа си, все едно дали е красив или грозен. Гледай любовта и целта на своето търсене... О, ти, чиито устни са пресъхнали, продължавай да търсиш вода. Пресъхналите устни са доказателство, че може би ще стигнеш до извора.
Нека красотата на това, което обичаш,
бъде онова, което вършиш.
Стотици са начините да коленичиш и целунеш земята.
Няма по-велика любов от любовта без предмет,
защото тогава ти сам се превръщаш в същинска любов.
Тайната на любовта е винаги да вдига глава и да изрича: Тук съм!
Цял ден мисля за това, а сетне, нощем, си го изричам. Откъде съм дошъл и какво се предполага да върша? Нямам представа. Душата ми е от другаде. Сигурен съм в това и възнамерявам накрая пак да стигна там.
Из „За любовта, божествена и земна“ - Джеляледин Руми
Превод: Койна Коева
Бъди пияница в любовта, защото любовта е единственото, което съществува.
Бягаш ли от любовта заради едно-едничко унижение?
Какво знаеш за любовта освен името?
Любовта има сто форми на гордост и пренебрежителност
и се печели чрез сто начина на убеждаване.
В скотобойната на любовта биват умъртвявани само най-читавите, не слабите или недъгавите. Не бягай от това умиране. Който не е убит заради любов, е мъртва плът.
В сълзите намирай стаения смях.
Търси съкровища сред развалините.
Всеки е бил роден за определена дейност и стремежът към тази дейност е вложен в сърцето му.
Възвисявай думите си, а не гласа. Цветята разцъфват от дъжд, а не от гръм.
Глината на човека е омесена с росата на любовта.
И хиляди метежности, смутове хиляди се раждат на света.
Хилядите остриета на любовта се забиха в кръвоносните съдове на душата, за да изтеглят една капка.
И тази капка се нарича сърце.
Забрави за безопасността. Живей там, където се боиш да живееш.
Задачата ти не е да търсиш любовта, а просто да търсиш и намериш в себе си всички вътрешни прегради, които си издигнал пред нея.
Има пустиня, където жадувам да крача,
необятна празнота, покой отвъд всякаква неразбраност.
Има самота, по-ценна от живота.
Има свобода, по-ценна от света.
Безмерно по-ценен от живота и от света е мигът, когато си сам с Бог.
Истината въздига сърцето така, както водата утолява жаждата.
Каквото търсиш, те търси.
Когато някой ти насипва в шепата жълтици, не гледай ръцете си, нито златото.
Гледай даващия.
Кой гледа навън с моите очи? Що е душата? Не спиратм да питам.
Красотата на сърцето е дълговечна красота. Нейните устни дават да се пие от водата на живота.
Където и да си, каквото и да вършиш, бъди влюбен.
Любовта е водата на живота. Пий я със сърце и душа!
Любовта не е написана на книга, защото написаното може да се изтрие. Не е издълбана върху камък, защото камъкът може да се строши. Врязана е в сърцето и там ще остане вовеки.
Любовта тъй много се нуждае от любов, че би понесла почти всичко,
дори злото,
стига да припърха за кратко.
Много пътища водят към Бога.
Аз избрах този на танца и музиката.
Не гледай образа си, все едно дали е красив или грозен. Гледай любовта и целта на своето търсене... О, ти, чиито устни са пресъхнали, продължавай да търсиш вода. Пресъхналите устни са доказателство, че може би ще стигнеш до извора.
Нека красотата на това, което обичаш,
бъде онова, което вършиш.
Стотици са начините да коленичиш и целунеш земята.
Няма по-велика любов от любовта без предмет,
защото тогава ти сам се превръщаш в същинска любов.
Тайната на любовта е винаги да вдига глава и да изрича: Тук съм!
Цял ден мисля за това, а сетне, нощем, си го изричам. Откъде съм дошъл и какво се предполага да върша? Нямам представа. Душата ми е от другаде. Сигурен съм в това и възнамерявам накрая пак да стигна там.
Из „За любовта, божествена и земна“ - Джеляледин Руми
Превод: Койна Коева
April 19, 2021
А ти? Кога ще потеглиш на дългото пътешествие към себе си?
Аз съм тъй дребен, че едва мога да бъда видян.
Как тази голяма любов може да бъде в мен?
- Погледни очите си. Те са малки, но виждат огромни неща.
Ако в тъмата на невежеството не разпознаваш същинската природа на някого, постарай се да видиш кого е избеал той за свой водач.
Ако те дразни всяко потъркване, то как ще заблести твоето огледало?
Ангелът е свободен заради познанието си, звярът - заради невежеството си.
А помежду им е синът човешки, който се бори.
Бог те води от едно чувство към друго и те учи чрез способа на противоположностите, та за да летиш, да имаш две крила, а не едно.
Бъди като топящ се сняг - измий себе си от себе си.
В мълчанието има красноречие. Спри да тъчеш и виж как шарката се усъвършенства.
Виждал съм много човеци без дрехи.
Виждал съм и много дрехи без човеци в тях.
Всичко на света е вътре в теб. От себе си искай всичко.
Всяка роза става жертва на зимата.
Възвисявай думите си, а не гласа. Цветята разцъфват от дъжд, а не от гръм.
Говори́ на нов език - и светът ще бъде нов свят.
Градината на света няма граници освен в съзнанието ти.
Едно плюс едно е равно на едно, защото две означава разлъка.
Задачата ти не е да търсиш любовта, а просто да търсиш и намериш в себе си всички вътрешни прегради, които си издигнал пред нея.
Искам да пея, както пеят птичките – беа да се тревожа кои ме чуват и какво мислят.
Исках да узная причините и хлопах на врата. Тя се отвори. Хлопал съм отвътре.
Истината е била огледало в ръцете на Бог. То паднало и се строшило на парчета. Всеки взелпо едно парченце, надзърнал в него и решил, че владее цялата истина.
Какъвто и бисер да търсиш, търси бисера вътре в бисера!
Лекът за болката е в болката.
Любовта не почива на основи. Тя е необятен океан, без начало и край.
Любовта никога не спи, нито дори отдъхва;
и не остава задълго с онези, които правят това.
Между правилното и погрешното има пространство. Там ще те срещна.
Мнозина знаят кой е пътят, но малцина действително вървят по него.
Може би удовлетворението, от което се нуждая, изисква да замина – а след като си тръгна и се завърна, ще го заваря у дома.
Можем да знаем кои сме, а можем и да не знаем. Можем да бъдем мюсюлмани, евреи или християни, но докато сърцата ни не станат като калъп едни за други, ще виждаме само различията си.
Мрачна мисъл, срам, злотворство – посрещни ги на вратата със смях и ги поканѝ да влязат. Бъди признателен, каквото и да ти се яви, защото всяко нещо е проводено като водач от отвъд.
Мълчанието е океан. Речта е река.
Когато океанът те търси, не навлизай в реката на словото. Слушай океана.
Натоварѝ кораба и отплавай. Никой не знае дали съдът ще потъне, или ще достигне до пристан. Предпазливите люде казват: Не ще сторя нищо, докато не бъда сигурен. Ала ако не направиш нищо, неминуемо губиш.
Научѝ алхимията, която владеят истинските човеци. Щом приемеш онова, което ти вдъхва смут, ти бива даден ключът, отварящ вратата.
Не спирай да тропаш,
докато радостта вътре
не отвори прозорец,
за да види кой е.
Никое огледало не ще стане обратно метал.
Никой хляб не ще стане обратно пшеница.
Никое узряло грозде не ще стане обратно ягорида.
Съзрей и се пази от промяна към по-лошо.
Стани Светлината.
Нима каквото притежаваш откъм умения, богатство, вещина, не е било първо само мисъл и стремеж?
Няма по-велика любов от любовта без предмет, защото тогава ти сам се превръщаш в същинската любов.
Срежеш ли атом, ще откриеш вътре слънце и планети, които се въртят около него.
Стори добро и го хвърли в някоя река – един ден то ще ти се възвърне в някоя пустиня.
Страхът е най-евтината стая в странноприемницата.
Сянката не може да пренебрегва слънцето, което цял ден я създава и движи.
Аз съм тъй дребен, че едва мога да бъда видян.
Как тази голяма любов може да бъде в мен?
- Погледни очите си. Те са малки, но виждат огромни неща.
Ако в тъмата на невежеството не разпознаваш същинската природа на някого, постарай се да видиш кого е избеал той за свой водач.
Ако те дразни всяко потъркване, то как ще заблести твоето огледало?
Ангелът е свободен заради познанието си, звярът - заради невежеството си.
А помежду им е синът човешки, който се бори.
Бог те води от едно чувство към друго и те учи чрез способа на противоположностите, та за да летиш, да имаш две крила, а не едно.
Бъди като топящ се сняг - измий себе си от себе си.
В мълчанието има красноречие. Спри да тъчеш и виж как шарката се усъвършенства.
Виждал съм много човеци без дрехи.
Виждал съм и много дрехи без човеци в тях.
Всичко на света е вътре в теб. От себе си искай всичко.
Всяка роза става жертва на зимата.
Възвисявай думите си, а не гласа. Цветята разцъфват от дъжд, а не от гръм.
Говори́ на нов език - и светът ще бъде нов свят.
Градината на света няма граници освен в съзнанието ти.
Едно плюс едно е равно на едно, защото две означава разлъка.
Задачата ти не е да търсиш любовта, а просто да търсиш и намериш в себе си всички вътрешни прегради, които си издигнал пред нея.
Искам да пея, както пеят птичките – беа да се тревожа кои ме чуват и какво мислят.
Исках да узная причините и хлопах на врата. Тя се отвори. Хлопал съм отвътре.
Истината е била огледало в ръцете на Бог. То паднало и се строшило на парчета. Всеки взелпо едно парченце, надзърнал в него и решил, че владее цялата истина.
Какъвто и бисер да търсиш, търси бисера вътре в бисера!
Лекът за болката е в болката.
Любовта не почива на основи. Тя е необятен океан, без начало и край.
Любовта никога не спи, нито дори отдъхва;
и не остава задълго с онези, които правят това.
Между правилното и погрешното има пространство. Там ще те срещна.
Мнозина знаят кой е пътят, но малцина действително вървят по него.
Може би удовлетворението, от което се нуждая, изисква да замина – а след като си тръгна и се завърна, ще го заваря у дома.
Можем да знаем кои сме, а можем и да не знаем. Можем да бъдем мюсюлмани, евреи или християни, но докато сърцата ни не станат като калъп едни за други, ще виждаме само различията си.
Мрачна мисъл, срам, злотворство – посрещни ги на вратата със смях и ги поканѝ да влязат. Бъди признателен, каквото и да ти се яви, защото всяко нещо е проводено като водач от отвъд.
Мълчанието е океан. Речта е река.
Когато океанът те търси, не навлизай в реката на словото. Слушай океана.
Натоварѝ кораба и отплавай. Никой не знае дали съдът ще потъне, или ще достигне до пристан. Предпазливите люде казват: Не ще сторя нищо, докато не бъда сигурен. Ала ако не направиш нищо, неминуемо губиш.
Научѝ алхимията, която владеят истинските човеци. Щом приемеш онова, което ти вдъхва смут, ти бива даден ключът, отварящ вратата.
Не спирай да тропаш,
докато радостта вътре
не отвори прозорец,
за да види кой е.
Никое огледало не ще стане обратно метал.
Никой хляб не ще стане обратно пшеница.
Никое узряло грозде не ще стане обратно ягорида.
Съзрей и се пази от промяна към по-лошо.
Стани Светлината.
Нима каквото притежаваш откъм умения, богатство, вещина, не е било първо само мисъл и стремеж?
Няма по-велика любов от любовта без предмет, защото тогава ти сам се превръщаш в същинската любов.
Срежеш ли атом, ще откриеш вътре слънце и планети, които се въртят около него.
Стори добро и го хвърли в някоя река – един ден то ще ти се възвърне в някоя пустиня.
Страхът е най-евтината стая в странноприемницата.
Сянката не може да пренебрегва слънцето, което цял ден я създава и движи.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews