What do you think?
Rate this book
Прозорците на мозъка
Когато погледнете през прозореца, вие си мислите, че виждате образите чрез очите си, или по-скоро това е начинът, по който сте научени да мислите. В действителност обаче това не е начинът, по който става това, защото вие не виждате света чрез очите си. Вие виждате създадените в мозъка ви образи. Това не е прозрение, нито пък философска спекулация, а научен факт.
Тази идея би станала по-ясна, ако разберем как функционира зрителната система. Окото е отговорно да превръща светлината в електрически сигнали посредством разположените в ретината клетки. Тези електрически сигнали достигат до зрителния център на мозъка. Сигналите са тези, които формират образите, които виждате, когато погледнете през прозореца. С други думи, всичко, което виждате, се формира в мозъка ви.
Вие виждате формирания в мозъка ви образ, а не гледката, видяна през прозореца. Например, на показаната долу вдясно картина светлината достига до окото на човека отвън. След като очните клетки превърнат тази светлина в електрически сигнали, тя преминава към малкия зрителен център, разположен в задната част на мозъка. Това, което формира картините в мозъка са именно тези електрически сигнали. В действителност, когато отворим мозъка, ние няма да можем да видим никакви образи. Някакъв вид разположено в мозъка, съзнание обаче приема електрическите сигнали под формата на образи. Мозъкът възприема електрическите сигнали във формата на образи, въпреки че няма око, очни клетки или ретина. Следователно, на кого принадлежи разположеното в мозъка съзнание?
Същият въпрос може да бъде зададен и за книгата, която четете сега. Светлината, която достига до очите ви, се превръща в електрически сигнали и се препраща към мозъка ви, където се формира образът на книгата. С други думи, книгата, която четете в момента, не е извън вас, а вътре във вас, в зрителния център, разположен в задната част на мозъка ви. Тъй като усещате твърдостта на книгата чрез пръстите си, то си мислите, че тя е вън от вас. Това чувство на твърдост обаче също се заражда в мозъка ви. Нервите, разположени на върховете на пръстите ви, предават електрическата информация до центъра за осезание в мозъка ви. И когато докоснете книгата, усещате нейната твърдост и плътност, хлъзгавостта на страниците, текстурата на корицата и остротата на ръбовете на страниците, и всичко това в мозъка ви.
В действителност обаче вие никога не можете да докоснете реалната същност на книгата. Въпреки че си мислите, че докосвате книгата, мозъкът ви е този, който възприема осезанието. Освен това вие дори не знаете дали тази книга съществува като материален обект извън мозъка ви. Вие просто интерпретирате образа на намиращата се в мозъка ви книга. Вие не трябва да се заблуждавате обаче от факта, че книгата е написана от автор, страниците са проектирани от компютър и отпечатани от издател. Нещата, които ще ви обясним по-късно, ще ви покажат, че хората, компютрите и издателите във всеки един етап от производството на тази книга са единствено образи, които се появяват в мозъка ви, и никога не бихте могли да знаете дали те съществуват, или не извън вашия мозък.
Следователно можем да заключим, че всичко, което виждаме, докосваме и чуваме, просто съществува в мозъка ни. Това е научен факт, който е доказан с научни доказателства. Важното тук е отговорът на споменатия по-горе въпрос, който този научен факт ни кара да си зададем:
Кой е този, който няма очи, но наблюдава образи през прозореца в мозъка ни, който се радва или бива обезпокоен от тази гледка? Всичко това ще бъде обяснено в настоящия сайт.
Ние съзнаваме, че всички индивидуални особености на света се изживяват чрез сетивните ни органи. Информацията, която достига до нас чрез тези органи, се превръща в електрически сигнали и определени части на мозъка ни анализират и преработват тези сигнали. След като този процес на интерпретиране протече в мозъка ни, ние, например, виждаме книга, вкусваме ягода, помирисваме цвете, усещаме качеството на копринена тъкан или чуваме разклатените от вятъра листа.
Ние сме научени, че докосваме тъкан, която е извън нашето тяло, че четем книга, която е на 30 см (1 ft) разстояние от нас, че усещаме миризмата на дървета, които са далеч от нас, или чуваме разклащането на листата, които са високо над нас. Всичко това обаче е в нашето въображение. Всички тези неща се случват в мозъка ни.
Тази идея би станала по-ясна, ако разберем как функционира зрителната система. Окото е отговорно да превръща светлината в електрически сигнали посредством разположените в ретината клетки. Тези електрически сигнали достигат до зрителния център на мозъка. Сигналите са тези, които формират образите, които виждате, когато погледнете през прозореца. С други думи, всичко, което виждате, се формира в мозъка ви.
Вие виждате формирания в мозъка ви образ, а не гледката, видяна през прозореца. Например, на показаната долу вдясно картина светлината достига до окото на човека отвън. След като очните клетки превърнат тази светлина в електрически сигнали, тя преминава към малкия зрителен център, разположен в задната част на мозъка. Това, което формира картините в мозъка са именно тези електрически сигнали. В действителност, когато отворим мозъка, ние няма да можем да видим никакви образи. Някакъв вид разположено в мозъка, съзнание обаче приема електрическите сигнали под формата на образи. Мозъкът възприема електрическите сигнали във формата на образи, въпреки че няма око, очни клетки или ретина. Следователно, на кого принадлежи разположеното в мозъка съзнание?
Същият въпрос може да бъде зададен и за книгата, която четете сега. Светлината, която достига до очите ви, се превръща в електрически сигнали и се препраща към мозъка ви, където се формира образът на книгата. С други думи, книгата, която четете в момента, не е извън вас, а вътре във вас, в зрителния център, разположен в задната част на мозъка ви. Тъй като усещате твърдостта на книгата чрез пръстите си, то си мислите, че тя е вън от вас. Това чувство на твърдост обаче също се заражда в мозъка ви. Нервите, разположени на върховете на пръстите ви, предават електрическата информация до центъра за осезание в мозъка ви. И когато докоснете книгата, усещате нейната твърдост и плътност, хлъзгавостта на страниците, текстурата на корицата и остротата на ръбовете на страниците, и всичко това в мозъка ви.
В действителност обаче вие никога не можете да докоснете реалната същност на книгата. Въпреки че си мислите, че докосвате книгата, мозъкът ви е този, който възприема осезанието. Освен това вие дори не знаете дали тази книга съществува като материален обект извън мозъка ви. Вие просто интерпретирате образа на намиращата се в мозъка ви книга. Вие не трябва да се заблуждавате обаче от факта, че книгата е написана от автор, страниците са проектирани от компютър и отпечатани от издател. Нещата, които ще ви обясним по-късно, ще ви покажат, че хората, компютрите и издателите във всеки един етап от производството на тази книга са единствено образи, които се появяват в мозъка ви, и никога не бихте могли да знаете дали те съществуват, или не извън вашия мозък.
Следователно можем да заключим, че всичко, което виждаме, докосваме и чуваме, просто съществува в мозъка ни. Това е научен факт, който е доказан с научни доказателства. Важното тук е отговорът на споменатия по-горе въпрос, който този научен факт ни кара да си зададем:
Кой е този, който няма очи, но наблюдава образи през прозореца в мозъка ни, който се радва или бива обезпокоен от тази гледка? Всичко това ще бъде обяснено в настоящия сайт.
Ние съзнаваме, че всички индивидуални особености на света се изживяват чрез сетивните ни органи. Информацията, която достига до нас чрез тези органи, се превръща в електрически сигнали и определени части на мозъка ни анализират и преработват тези сигнали. След като този процес на интерпретиране протече в мозъка ни, ние, например, виждаме книга, вкусваме ягода, помирисваме цвете, усещаме качеството на копринена тъкан или чуваме разклатените от вятъра листа.
Ние сме научени, че докосваме тъкан, която е извън нашето тяло, че четем книга, която е на 30 см (1 ft) разстояние от нас, че усещаме миризмата на дървета, които са далеч от нас, или чуваме разклащането на листата, които са високо над нас. Всичко това обаче е в нашето въображение. Всички тези неща се случват в мозъка ни.
113 pages, Paperback
Published January 1, 1973
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
No one has reviewed this book yet.