What do you think?
Rate this book
За възприятието
Книгата "За възприятието" представлява опит да се обхванат всички аспекти на сложното явление, което се нарича Възприятие, и да се представят те в подходяща и достъпна форма за широк кръг читатели. "Възприятието се поражда от физически въздействия, в неговото формиране взимат участие физиологически механизми, то може да се разглежда като психологически процес, има отношение към гносеологията, кибернетиката и автоматиката"...
168 pages, Paperback
Published January 1, 1980
1 person want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
February 14, 2019
Много хубава книжка на Леон Митрани.
Кара те да се замислиш за тия неща.
Без да съм експерт в невронауките, макар книгата да е от 80-та година май дава добра представа за нещата като глобална картина.
Най-вероятно детайлите много са се избистрили особено за някои неща - Тук например за памет се казва, че не се знае почти нищо, което някак си не ми се вярва да е все още вярно. За това съм си и планувал да прочета (изслушам) Някой учебник по cognitive science както и книгата на Стивън Пинкър - Как работи умът. Между впрочем в момента слушам Празната дъска на Пинкър и там много по-нашироко се говори за тема която се среща на много неща в книжката на Леон, а именно къде свършва човешката природа и започва личното развитие, колко сме празна дъска и колко програмирани роботи.
Книгата става за запалване по невро-анатомия и най-вече неврофизиология, на студенти по медицина които им е писнало, тъй като учебниците обикновено са много много скучни, макар мозъкът и мисленето да е може би най-интересното нещо което може да чете и прави.
Основните неща които ми останаха от книгата са
1. Възприятието не може да се раздели ей така от мисленето. Тоест ние не можем да виждаме без да мислим (без невроните в ретината и мозъкът ни да обработват и смилат информацията). До "съзнателните части" на мозъка (в челният дял) достига вече доста смляна и "обмислена" информация. За това нещо не се бях замислял, а реално е точно така. В окото ни например има в пъти повече сензорни клетки отколкото са "кабелите" по които информацията достига по-нагоре. Тоест някаква голяма част от информацията се губи или по-точно казало се компресира.
2. По нервната клетка тече био ток, който всеки път е един и същ като стойност. Тоест всеки път като се възбуди една нервна клетка по нея протича кажи речи еднаква по-стойност информация - акционният потенциал. До тук добре физиология 101. Но как един неврон може да прредава различна информация - ами чрез промяна в честотата на акционните потенциали. Тук авторът е дал прекрасно сравнение което не бях чувал перди - невроните общуват като с почуквания - всяко почукване е едно и също, не можеш да имаш ПО-ДЪЛГО почукване или по-късно почукване. Но можеш да имаш няколко почуквания едно след друго. И по този начин, авторът казва в затворниците, чрез почуквания по тръбите си предават информация. Обясних го с много повече думи от необходимото, ама просто примерът ми хареса.
3. Научих за Елена Клеър (Helen Adams Keller) - жена която като дете е боледувала от скарлатина и е загубила и зрението и слухът си. И въпреки това с голяма помощ на близките й тя се е научила да комуникира със света завършила е висше образование, станала политическа активистка (социалистка разбира се :D ) че е написала и книга.
Просто има нещо много голямо в това човек да чете книги за мозъка си. Мозъка чете за себе си. Някак си медитиращо е. Дори повечето от нещата да не бяха нови за мен, всеки път такова преживяване ми действа някак си обогатяващо. Четенето не на всяка книга е получаване на ново познание.
Препоръчвам тази книга на всеки студент по медицина 1-ви или 2-ри курс особено от 2-ри курс ако е започнал да чете за нервна система. Не че ще помогне особено със запомнянето на анатомията, или с рецепторите по физиология, но пък някак си така надъхва за четене на още. Пък и е кратка 170 странички.
Кара те да се замислиш за тия неща.
Без да съм експерт в невронауките, макар книгата да е от 80-та година май дава добра представа за нещата като глобална картина.
Най-вероятно детайлите много са се избистрили особено за някои неща - Тук например за памет се казва, че не се знае почти нищо, което някак си не ми се вярва да е все още вярно. За това съм си и планувал да прочета (изслушам) Някой учебник по cognitive science както и книгата на Стивън Пинкър - Как работи умът. Между впрочем в момента слушам Празната дъска на Пинкър и там много по-нашироко се говори за тема която се среща на много неща в книжката на Леон, а именно къде свършва човешката природа и започва личното развитие, колко сме празна дъска и колко програмирани роботи.
Книгата става за запалване по невро-анатомия и най-вече неврофизиология, на студенти по медицина които им е писнало, тъй като учебниците обикновено са много много скучни, макар мозъкът и мисленето да е може би най-интересното нещо което може да чете и прави.
Основните неща които ми останаха от книгата са
1. Възприятието не може да се раздели ей така от мисленето. Тоест ние не можем да виждаме без да мислим (без невроните в ретината и мозъкът ни да обработват и смилат информацията). До "съзнателните части" на мозъка (в челният дял) достига вече доста смляна и "обмислена" информация. За това нещо не се бях замислял, а реално е точно така. В окото ни например има в пъти повече сензорни клетки отколкото са "кабелите" по които информацията достига по-нагоре. Тоест някаква голяма част от информацията се губи или по-точно казало се компресира.
2. По нервната клетка тече био ток, който всеки път е един и същ като стойност. Тоест всеки път като се възбуди една нервна клетка по нея протича кажи речи еднаква по-стойност информация - акционният потенциал. До тук добре физиология 101. Но как един неврон може да прредава различна информация - ами чрез промяна в честотата на акционните потенциали. Тук авторът е дал прекрасно сравнение което не бях чувал перди - невроните общуват като с почуквания - всяко почукване е едно и също, не можеш да имаш ПО-ДЪЛГО почукване или по-късно почукване. Но можеш да имаш няколко почуквания едно след друго. И по този начин, авторът казва в затворниците, чрез почуквания по тръбите си предават информация. Обясних го с много повече думи от необходимото, ама просто примерът ми хареса.
3. Научих за Елена Клеър (Helen Adams Keller) - жена която като дете е боледувала от скарлатина и е загубила и зрението и слухът си. И въпреки това с голяма помощ на близките й тя се е научила да комуникира със света завършила е висше образование, станала политическа активистка (социалистка разбира се :D ) че е написала и книга.
Просто има нещо много голямо в това човек да чете книги за мозъка си. Мозъка чете за себе си. Някак си медитиращо е. Дори повечето от нещата да не бяха нови за мен, всеки път такова преживяване ми действа някак си обогатяващо. Четенето не на всяка книга е получаване на ново познание.
Препоръчвам тази книга на всеки студент по медицина 1-ви или 2-ри курс особено от 2-ри курс ако е започнал да чете за нервна система. Не че ще помогне особено със запомнянето на анатомията, или с рецепторите по физиология, но пък някак си така надъхва за четене на още. Пък и е кратка 170 странички.
Displaying 1 of 1 review