Как путешествовать с лососем

by Umberto Eco, Умберто Эко

Как путешествовать с лососем" - это сборник вредных и не очень вредных советов от великого Умберто Эко, причем советов, касающихся самых обыденных ситуаций, в которые попадал знаменитый писатель, и к которым он призывает относиться с юмором и иронией. Блестяще написанные эссе, каждое из которых в наши дни могло бы стать хитом среди лонгридов в Фейсбуке - Умберто Эко и здесь опередил время, начав писать свои острые и смешные заметки в далеком 1975 году.
С середины 1970-х до недавнего 2014 года Эко писал о том, как организовать работу публичной библиотеки, восстановить украденные водительские права, провести отпуск с умной книгой, вести себя с таксистом, не узнать, который час, есть мороженое, пройти таможенный контроль, отучиться говорить слово «верно», как не пользоваться сотовым телефоном, как вести себя при встрече со знаменитостью и о многом другом - ну и конечно же о том, как путешествовать с лососем, если вожделенный деликатес достался вам по сходной цене, и вы готовы проехать с ним полмира, чтобы довезти до дома в целости и сохранности!

Genres: Nonfiction, Essays, Italian Literature, Humor, Short Stories, Philosophy, Society

208 pages, Paperback

First published January 1, 2016

About the author

Umberto Eco was an Italian medievalist, philosopher, semiotician, novelist, cultural critic, and political and social commentator. In English, he is best known for his popular 1980 novel The Name of the Rose, a historical mystery combining semiotics in fiction with biblical analysis, medieval studies and literary theory, as well as Foucault's Pendulum, his 1988 novel which touches on similar themes.

Eco wrote prolifically throughout his life, with his output including children's books, translations from French and English, in addition to a twice-monthly newspaper column "La Bustina di Minerva" (Minerva's Matchbook) in the magazine L'Espresso beginning in 1985, with his last column (a critical appraisal of the Romantic paintings of Francesco Hayez) appearing 27 January 2016. At the time of his death, he was an Emeritus professor at the University of Bologna, where he taught for much of his life. In the 21st century, he has continued to gain recognition for his 1995 essay "Ur-Fascism", where Eco lists fourteen general properties he believes comprise fascist ideologies.

Reviews

[Велислав Върбанов · Rating 4 out of 5]

Много приятен и стойностен сборник с есета на големия интелектуалец Умберто Еко!


„Подобни часовници, както и цялата днешна информационна индустрия, рискуват да не информират за нищо, защото казват твърде много. Имат обаче и друга сходна черта с информационната индустрия: вече не говорят за нищо друго освен за самите себе си и за вътрешните си механизми на действие.“

из „Как се игнорира часът“

[Nicko D · Rating 5 out of 5]

Четенето на Умберто Еко е форма на среща с изключително интелигентен и ерудиран човек, по време на която читателят единствено може да кима утвърдително с глава. Сборникът с есета на италианеца - „Как се пътува със сьомга”, е ковчеже пълно с жълтици за всички почитатели на смислените текстове, с които легендарният писател се надсмива по изключително фин начин на прозаични неуредици и битовизми от заобикалящия ни свят. „Как се пътува със сьомга” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Вера Петрова.

Светът е обитаван от хора, все по-многобройни, искащи да ви кажат нещо, което не ви интересува. И сякаш за да обори ширещото се мнение, че литературата на Еко е лъжица само за сноби, той сам решава да обърне внимание на злободневието и да постави на фокус привидно елементарни и не чак толкова съществени неща.

Прозата на Умберто Еко никога не е била по-достъпна за широката публика. В сборника си с есета „Как се пътува със сьомга” в сбита и изчистена форма италианският писател и философ представя виждането си за уж незначителни събития от ежедневието ни, които обаче често са повратни точки и източник на излишни емоции.

С кратките си текстове, всеки един от които авторът е преживял и разказва с учудващи детайли, Умберто заявява: и аз съм човек като всички останали, битовизмите не са ми чужди и ме връхлитат през ден. Далеч по-важно обаче е друго послание на сборника, а именно – гледната точка. С фин интелигентен хумор и насмешка над ситуацията Еко споделя неволите си с храненето в самолет, преминаването на митница, опита му с таксиметрови шофьори, бюрокрацията покрай издаването на нова шофьорска книжка и още, и още купища забавни истории.

В продължение на години Умберто Еко (1932-2016) списва рубриката „Бустина ди Минерва“ във вестник „Еспресо“. Всяка седмица очарова читателите с прочутата си разказваческа дарба и умението да поднася по оригинален и неповторим начин наглед банални, делнични случки и преживелици. И по мнението на мнозина критици създава специфичен жанр, който трудно може да бъде имитиран. И макар голяма част от текстовете в „Как се пътува със сьомга” да са писани през 80-те и 90-те години, то 30 години по-късно те звучат все така актуално.

Ето и няколко любопитни откъса:

- Лесно е да бъдат иронизирани притежателите на мобилни телефони. Човекът с власт е онзи, който не е длъжен да отговаря на всяко обаждане, напротив – наредил е да казват, че го няма. Така че, който парадира с мобилния телефон като символ на власт, всъщност обявява на всички отчаяното си положение на подчинен, задължен да застава мирно даже когато е потърсен по време на сношение, всеки път щом се обади шефа му; обречен да гони кредитори ден и нощ, за да оцелее; преследван от банката дори в деня на първото причастие на дъщеря си заради онзи непокрит чек. Фактът, че упорито и показно използва мобилния телефон, е доказателство, че тези неща не ги знае, и потвърждение на непреодолимата му социална маргинализация.

- Скалфари споделя мнението, че именно привикването към изкуствената онлайн памет (сайтове, търсачки) е притъпило собствената памет на днешното поколение. Твърди също, че използването на мрежата създава впечатлението, че сме в контакт с всичко и всички, но всъщност обрича на самота. Не може да се игнорира съществуването на онези, прокълнатите, които вече не са в състояние да се лишат от самотната си и омайваща връзка с екрана. Ако днес тези „болни” изглеждат твърде много, то е, защото в рамките на петдесет години от два милиарда жители на платената станахме седем милиарда. И това не е плод на наложената от мрежата самота, а по-скоро на усилен човешки контакт.

- Телевизията и вестниците твърдят, че всички сме обладани от омраза, а когато разговарям със съседите и колегите си, виждам пред себе си спокойни и миролюбиви люде, които никого не мразят; гледам разни предавания и забелязвам как всеки се стреми към надмощие, а в ежедневния живот, като изключим някоя дребна невъзпитана постъпка, срещам хора, които изслушват събеседника си и се извиняват, ако блъснат някого; чета за разрастващ се расизъм, а се натъквам на мнозина, даващи едно евро на чернокожия, който продава по една роза, вместо да стрелят по него, и така нататък. Дали пък медиите не обрисуват живота по-лош, отколкото е, и не само, ами ни подтикват да се държим по-зле, отколкото бихме се държали иначе?

[Sve · Rating 4 out of 5]

Чудесна книга с кратки фрагменти, в които си личи как големия майстор се забавлява иронизирайки всичко и всички, включително себе си. Страхотно интелектуално удоволствие подходящо дори за хора, които не четат нехудожествени книги или са твърде респектирани да посегнат към Еко.

[Vasko Genev · Rating 5 out of 5]

4,7,
но си заслужава да ѝ се даде петица. Освен че е забавна, често в нея се напомняше на читателя за една от най-важните ни придобивки в процеса на човешката еволюция: "критичната мисъл". И че тази придобивка обикновено е закърняла, а употребата ѝ е от особено значение в океана на медийния буламач.

"Приключението" на Антониони е изграден изцяло от епизоди, в които не се случва нищо: хората идват, отиват си, говорят, изгубват се и се намират, няма случване. Но филмът иска да ни каже именно, че нищо не се случва. Дали го харесваме, или не, точно това иска да ни каже. - "Как се разпознава порнофилм"

Да изобрази нормалността, е едно от най-трудните неща за всеки човек на изкуството, докато представянето на отклонението, престъплението, изнасилването, мъчението е много лесно. - "Как се пътува със сьомга"

Писателят пише за писателите, не-писателят пише за съседа или за директора на местния пощенски клон и го е стах (често пъти неоснователно), че те не биха разбрали или че при всички случаи не биха му простили дръзновението. Използва многоточието като разрешително: иска да вдига революция, но спозволението на жандармерията. - "Как се употребява многоточието"

Въпросът е там, че мрежата не е нещо, което можем да решим да отхвърлим, точно както се случи с автоматичния стан, моторизацията, телевизията; нея я има, даже диктатурите няма никога да могат да я премахнат, така че проблемът не е само в това да се посочат рисковете (очевидни), но и да се помисли как да съумеем (и да възпитаме младите) да я използваме критично. - "Как да се използва мрежата за запомняне на нещо"

Сами разбирате, няма спасение от рекета на количеството, и то за сметка на качеството. - "Как се оцелява в медийния хаос"

[Temz · Rating 5 out of 5]

В тази мъглива седмица човек има нужда от нещо забавно.
"Как се пътува със сьомга" е мой спътник през кратките ми пътувания с метрото и вече чувствам това мъничко слънце, скрито в чантата ми, като част от мен.
Неочаквано забавна и лека книжка, която днес ще дочета (остана ми 1!!! разказ). А така не ми се разделя с нея.
Всички делнични, механични жестове, които размахваме пред времето си, придобиват нов смисъл.
Чувството за хумор на Еко е велико!

[Boris · Rating 1 out of 5]

Кич и умопомрачаваща тъпота.
Нито ми беше смешно, нито интересно, нито най-малко свързано с неща, които откривам за смислени. Една голяма куха тиква е тая книга.
Кво като е Еко.

[Nikola Jankovic · Rating 3 out of 5]

Eko je inteligentan, načitan i piše sa dosta smisla za humor. U ovoj zbirci eseja na veoma ciničan način kritikuje stvari koje čine našu svakodnevnicu - ili su je činile u vreme izdavanja knjige. Birokratija, moderna tehnologija i njena zloupotreba, promene u društvu... Ja doduše nemam ništa protiv cinizma, ali kad takve opaske jedna drugu slede, dobijaš osećaj šablona. Sličan onom koji sam imao sa Bratstvo po mrlji, zbirkom kolumni koja bi svaka za sebe bila odlična, ako ih čitaš u NIN-u po jednu sedmično, ali ovako jednu za drugom, ipak počnu da dosađuju.

Eseji su, inače, pisani pre 30 i više godina, pa se tako kritika tehnologije i "modernog sveta" odnosi, na primer, na preterano korišćenje telegrama, ili na temu "Kako ne koristiti faks". Već vidim Eka kako esej na temu faksa 15 godina kasnije samo malo menja i izdaje ga na temu e-mejla, a 10 godina nakon toga na temu chat aplikacija.

Šta da kažem, izgleda da ipak nisam fan, iako su mi predavanja i gostovanja ovog debeljuce na Youtubeu jako simpatični.

[Margarita Garova · Rating 4 out of 5]

Тънка заигравка с някои цивилизационни достижения - самолетната храна, таксиметровите услуги, упътванията на електрически уреди, гарнирани с приземени и олекотени философски наблюдения и интелектуално-суховат хумор. Хумористичната страна на ерудита, който не може да престане да е ерудит.

[Ivaelo Slavov · Rating 4 out of 5]

След прочитането на "Името на розата", "Махалото на Фуко", и "Островът от предишния ден" последното, което съм си мислил е, че Еко може да се чете леко. Но ето, че за пореден път съм в грешка. Този сборник с есета те поглъща, и неусотно стигаш до последната страница. Ерудицията на Еко е на предна позиция в този сборник, като точно тя превъща и най-баналните теми като "Как се прави инвентаризация","Как е яде сладолед" и др., в забавни и поучителни истории.

[Antonia · Rating 3 out of 5]

В творчеството на Умберто Еко ме въведе Ина Григорова. В периода на нашето познанство, което се случи на къмпинг “Златна Рибка”, тя се беше захласнала по “Махалото на Фуко” и един цял следобед разправяше колко я кефи тая книга. Това беше и времето, в което Ина вече се беше превърнала в икона на българския интелектуален ъндърграунд, та затова веднага като се прибрах от морето потърсих книгата. Помня, че ми подейства доста ударно, съвсем като нищо, което бях чела до този момент. Махалото пък бе книгата, която за пръв път ме изръчка и ме накара да съм любопитна, да търся, да чета и да се вълнувам от литературата.
Пиша това, защото докато четях този му сборник често се разфокусирах и мислите ми блуждаеха някак все извън текста, та се присетих кога за първи път съм чела Еко.
На моменти тези текстчета ми звучаха леко и приятно, на други ми се струваха поизветрели, на трети пък хуморът ми се струваше пресилен. Книжката е идеална за разтоварване между по-художествени четива, не е върхът на остроумието, но има няколко доста добри попадения.
Чудех се, ако в онова време вместо Махалото бях прочела тази му книга, в каква ли посока щяха да поемат неузрелите ми читателски амбиции.

[И~N · Rating 4 out of 5]

В “Как се пътува със сьомга?” читателят среща събеседник с безкрайна ерудиция, която обаче, този път, за разлика от прозата му, не го повежда из лабиринтите на средновековната култура, нито го дави във фактология, плод на многогодишно натрупване на академично познание. Среща се с един одухотворен, леко мърморещ, бихме казали, книжен човек, с всичките му задръжки към безапелационно настъпващото Ново, автоирония и “високо” осмисляне на заобикалящата реалност.

Прекрасно четиво, което ме изненада с лекотата, с която смесва високия академизъм и не толкова високоя всекидневен абсурд, който, може би погледнат от именно такава призма, става ако не малко по-поносим, то поне забавен.

Още тук.

[Маx Nestelieiev · Rating 5 out of 5]

ще одна прекрасна збірка його колонок. часом напружує гумор (чорний з нотками цинізму), але інтелектуалу-гуманітарію в нашому недоброму світі це можна пробачити :)

[Христо Блажев · Rating 5 out of 5]

Как се пътува със сьомга – и още 1000 практични съвета: http://knigolandia.info/book-review/k...

За какво иде реч? Накратко и непълно: ясни указания какво да прави актьорът в индианска роля в уестърн (текст от 1975 г., хич да не е :) ); съвети за представяне на изложбен каталог, които демонстрират, че квантовата механика е по-скоро фасулска работа; създаване на организация в обществена библиотека; съвети за интелигентното прекарване на отпуската; за драмите около ваденето на нова шофьорска книжка (не си заслужава тегобата); още съвети, този път за избягването на заразни болести; ясни указания как, аджеба, се пътува със сьомга – и ако си мислите, че това е някаква метафора, много се лъжете; и още, и още съвети: как се избират джаджи, как се яде в самолет, как се използва времето, как се преминава митница, как се разпознават порнофилм (много полезно!), как да не се говори за футбол (важно си е!), как се избира доходна професия, как се наказват изпращачите на спам (това вече е от нашето време, ясно е), как се оцелява в медийния хаос, как се става домашен философ и още цял куп.

Colibri Books
http://knigolandia.info/book-review/k...

[Emiliya Bozhilova · Rating 3 out of 5]

Доста сарказъм, недостатъчно хумор и немалка доза снобизъм.

Има няколко много смешни истории (тази със сьомгата от заглавието е една от тях, както и за инвентаризацията и за индианците), няколко много точни наблюдения, в които обаче няма и грам хумор (за животните и тяхната защита, за сладоледа, как се става известен), и доста, които не разбрах защо трябва да ги чета - като каталога за джаджите, сигурно защото мразя каталози, а четейки разказа, все едно, че четях безкраен и несвършващ каталог.

Еко е ерудиран автор. Но ерудицията може да изиграе и лоша шега. Просто не е автор за колонка в списание - нито е достатъчно делничен, нито пък от друга страна успява да разгърне по-сериозен потенциал в тази форма.

[Rubi · Rating 4 out of 5]

Molto simpatico Eco in questo libro.
Mi è piaciuto molto il fatto che i racconti li abbia scritti in anni/ decenni diversi e che siano corti e facili da digerire.

[Magdalena · Rating 4 out of 5]

E-co w matriksie

Zbiór felietonów „Jak podróżować z łososiem” to znane nam teksty z „Zapisków na pudełku od zapałek”, uzupełnione o nowe, napisane w XXI wieku. „Zapiski” autor tworzył jako człowiek bardzo dojrzały, ponad sześćdziesięcioletni, znany ze swoich doskonałych powieści. Jak teraz patrzy na świat, gdy przybyło mu wiosen? Otóż Umberto Eco świetnie porusza się w wirtualnej przestrzeni i, rzecz jasna, ma na jej temat własne, oryginalne zdanie.

Jest niezwykle interesującą sprawą przeczytać, w jaki sposób tak wielki i uznany w świecie literatury oraz nauki pisarz, postrzega bolączki dnia codziennego, te małe absurdy, które uprzykrzają nam życie w urzędach, hotelach i miejscach, w którym od czasu do czasu musimy się pojawić. Pisarz, nawet najbardziej szanowany, jest takim samym człowiekiem jak my. Czy możemy się od niego czegoś dowiedzieć? Nauczyć?

Ten, kto czytał poprzednie zbiory felietonów Umberto Eco wie, że są pełne sarkazmu oraz celnych spostrzeżeń. Nie inaczej jest tutaj, w nowych felietonach, w których rzeczywistość odbija się jak w krzywym zwierciadle, wyolbrzymiając wszystkie absurdy.
W pracy „Jak stać się popularnym”, Eco odnosi się do książki Dale’a Carnegiego „Jak zdobyć przyjaciół i zjednać sobie ludzi”. Ten, kto czytał ową książkę wie, że na temat zaprzyjaźniania się, cennych rad tam nie znajdzie, natomiast jest tam mnóstwo opisów socjotechnik, które mają uczynić nas popularnymi i zdobyć powodzenie. Problem popularności autor omawia także w następnym felietonie, pod wiele mówiącym tytułem „Jak się pokazać, będąc nikim”. Czym mnie Umberto Eco zaskoczył? Jak dobry sztukmistrz wyciągnął z kapelusza zapomniane niemal słowo: reputacja. Ciętym językiem rozprawia się z jednodniowymi celebrytami za wszelką cenę.

Najwyraźniej wielkiemu Eco, podobnie jak i nam, szarym czytelnikom jego znakomitych powieści, we znaki dały się niechciane wiadomości. Nie omijają z szacunkiem wielkich i mądrych, bezczelnie wpadają do skrzynek mailowych. W felietonie „Jak karać nadawców spamu” podpowiada nam własny, autorski sposób na tę plagę.
W felietonach znajdziemy recepty na to, żeby uniknąć uwikłania się w internetowy spisek, nie paść ofiarą pedofila lub… karnawału, którego, jak się okazuje, Eco nie lubi, jak przeżyć w chaosie mediów, a w zamian za to, zajmować się filozofią w domu.
Wszystko to z właściwą autorowi erudycją, lekkością pióra i humorem.

Szczerze polecam!

[Ƙʏᴙᴀ · Rating 4 out of 5]

Simpaticissimo compendio di suggerimenti alla sopravvivenza per situazioni potenzialmente realistiche, ma dai risvolti spesso grotteschi.
La genialità è tutta qui: riuscire ad unire i due mondi senza farlo sembrare una barzelletta, ma anzi lasciando diversi spunti di riflessione mentre ci si fa una sana risata.

"I mass media prima ci hanno convinto che l'immaginario fosse reale, e ora ci stanno convincendo che il reale sia immaginario, e tanta più realtà gli schermi televisivi ci mostrano, tanto più cinematografico diventa il mondo di tutti i giorni. Sino a che, come volevano alcuno filosofi, penseremo di essere soli al mondo, e che tutto il resto sia il film che Dio o un genio maligno ci proietta davanti agli occhi."

[Lu · Rating 3 out of 5]

Il salmone altro non è che la Vita e le mille e diverse situazioni, spesso assurde, che ci possiamo ritrovare a vivere. Eco sempre ironico e squisito.

[Nadya Trifonova-Dimova · Rating 4 out of 5]

Случайна среща беше с книжката, но каква...

[Maria Vittoria Priolo · Rating 5 out of 5]

[Scopro solo a fine lettura che la maggior parte dei testi è stata presa da un'altra raccolta dell'autore, "Secondo diario minimo"; ma sono una persona debole e accantonerò la furbata editoriale, lasciando immutata la mia valutazione.]

«Non sta scritto da nessuna parte che per filosofare occorra parlare difficile.»

Il genio è quello che non si prende troppo sul serio e che varia i suoi argomenti dai massimi sistemi ai cataloghi di prodotti acquistabili sugli aerei, dalle trafile affrontate per sostituire un documento rubato alle opinioni personali su scienza e tecnologia.
Certo il rischio di sentirsi ignoranti è reale (vedasi "Come fare vacanze intelligenti"), ma per una volta possiamo sentirci ignoranti con gioia, con la rassicurante certezza che certi angoli dello scibile umano possono tranquillamente restarsene lì dove sono, e noi possiamo continuare a vivere felici.
Ma in tutto questo, tra argomenti che stuzzicano la curiosità e altri che potrebbero provocare sbadigli fin dal titolo (voi leggeteli lo stesso!), Eco riesce a parlare di arte, della bellezza della nostra lingua, del rispetto reciproco, dell'importanza della memoria. Quindi comunque, a fine lettura, mi sono sentita un po' meno ignorante di prima.

[Più leggo l'Eco saggista, teorico, semplicemente discorsivo, più trovo difficile approcciarmi all'Eco romanziere, più costruito, che apprezzo ma per cui non stravedo. Gli scritti teorici danno l'immagine di una persona con la quale si sarebbe potuto discutere di qualsiasi argomento con la massima piacevolezza.]

[Noemi Lopez Schroder · Rating 5 out of 5]

Hilarante, divertido, inteligente, sarcástico, irónico...
Te ríes a risotada limpia con las situaciones absurdas y del día a día que ocurre a cualquier ser humano y que son pequeñas y banales cosas cotidianas, pero no por ello menos esperpénticas e importantes en nuestras vidas.
Umberto Eco las describe con maestría y sencillez, y con un lenguaje coloquial y cercano, que provoca una sonrisa a mandíbula batiente.

[Ania · Rating 4 out of 5]

Rozkosznie ironiczne, dowcipne, inteligentne teksty. Starsze bawią, nowsze, na temat internetu, braku prywatności i wstydu, dodatkowo dają do myślenia. W większych ilościach robią się jednak męczące, dlatego sugeruję rozłożyć lekturę na dłużej i czytać w mniejszych dawkach, po jednym-dwa dziennie.

[Agnieszka Kalus · Rating 4 out of 5]

Zabawne, dowcipne, inteligentne felietony, w których autor w krzywym zwierciadle przedstawia otaczającą go rzeczywistość. Świetny obserwator i komentator!

[gaia ★ · Rating 4 out of 5]

sto ridendo da tre ore per "prostatan, menopausin, piattolax". sono una persona semplice

[Teodora Naneva · Rating 4 out of 5]

Умберто Еко те кара да се чувстваш уютно и приятно с неговите истории. Изключителен разказвач, който може да накара една привидно банална и безинтересна случка да звучи оригинално. Когато зачетеш есетата и разказите му, се пренасяш в неговия свят и ставаш част от историята, сякаш си бил пряк свидетел.
Неговият талант да преобразява всеки текст в ярка смесица от хумор, ирония и пародия, го превръща в неповторим автор.
Като цяло аз съм почитател на по-сериозните му текстове, но една такава книга, в която ни представя шеговито и увлекателно житейски ситуации, е като доза шоколад за мозъка. Едва ли има по-приятно и отпускащо четиво за уикенда от "Как се пътува със сьомга".
Любимите ми разкази от сборника са “Как се яде в самолет“ и “Как се води телевизионно предаване“.

[Ef Grey · Rating 5 out of 5]

Eca jsem měla zafixovaného s velkými těžkými romány (se Jménem růže, které se objevilo na seznamu povinné četby k maturitě, a které jsem po dvaceti stranách vzdala, ačkoliv jsem se vážně těšila, protože jsem měla krásné starší vydání a takovou červenou "sametovou obálkou" /long story short: podívala jsem se na film a tím pro mě kapitola Eca skončila/), ale tohle je něco, co mě absolutně nadchlo. Asi pro každého, kdo chce začít polehoučku s Ecem, bych doporučila právě eseje. Svižné, vtipné, inteligentní, prostě my cup of tea. Rozhodně se vrhám s nadšením i na další Ecovy esejistické knihy.

[Theut · Rating 3 out of 5]

Eco articolista meriterebbe più stelle: la maggior parte delle sue bustine sono mordenti, sagaci, ricche di riferimenti al costume italiano e... vecchie. Eccettuati alcuni (rari) casi, si tratta di articoli pubblicati tra il 1980 e il 2004.

[Weronika Zimna]

My last birthday present. Really curious about this one.

[Aurora · Rating 5 out of 5]

Non ho mai davvero dato peso ad Umberto Eco: fatto velocemente e in maniera superficiale alle superiori, mai letto qualcosa nel privato.
Me ne sono pentita molto, l'ho apprezzato parecchio.
Ovviamente “Come viaggiare con un salmone” non è proprio l’opera maggiore di Eco e non avendone lette altre non ho un metro di paragone, ma anche solo l'opera in sé vale molto. Tra le varie “istruzioni” (così sono chiamate nel libro) ti ritrovi a sogghignare assieme all’autore tra il sarcasmo presente nel libro (tra l’altro dell’ottimo sarcasmo dal mio punto di vista) e ridere per le cose assurde che di tanto in tanto escono dalla mente e dalla penna di quest’uomo, le quali variano tra battute sceme e meno sceme.
È, insomma, un libro che si legge con facilità e scorre molto velocemente, essendo composto da vari racconti di massimo quattro pagine. In definitiva questo libro mi ha fatto apprezzare e vedere sotto luce diversa Umberto Eco (se non in generale farmelo vedere come un autore che vale la pena approfondire), sarò felice di leggere altri suoi scritti.

[Jaantony · Rating 5 out of 5]

come riscoprire il fallibilismo