Кедер

by Йорданка Белева

"Рядко се раждат истории, които превръщат кръвта в криле. Разказите в сборника „Кедер“ на Йорданка Белева са такива. Те изтръгват човека от бездната на тъгата, пречистват мислите, лекуват раните. Думите на Йорданка Белева са светли и богати. Разказите ѝ превръщат скръбта в мъдрост, която измерва неизмеримото – стойността на човешкия живот, на дълбоката привързаност на кръвта, мислите, плътта, мечтите към някой близък човек, без когото животът е невъзможен. „Кедер“ е силна книга, която преобразява отчаянието в пътека към доброто."

Здравка Евтимова

Genres: Bulgarian Literature, Short Stories, Fiction, Bulgaria

94 pages, Paperback

Published January 1, 2018

About the author

Йорданка Белева е родена в Тервел. Носител е на първи награди от национални конкурси за поезия и проза. Завършва българска филология и библиотечен мениджмънт. Докторант е по обществени комуникации и информационни науки. Автор е на поетичната книга "Пеньоари и ладии" (2002) и сборника с разкази "Надморската височина на любовта" (2011).

Reviews

[Metodi Markov · Rating 3 out of 5]

Хроника на мъката, на мъртвите и изоставените.

Мрачно, пусто и тежко за прочит, нищо че книжлето няма и сто страници…

Няма да се оправим, докато в мислите и живота ни присъства неотменно отрязаната глава на червената терористка Вела Пеева.

Има още доста генерации, които трябва да измрат, за да се освободим от това бреме. И тогава, само тогава и може би, ще се завърнат децата и внуците ни.

Моята оценка - 2,5*.

[Eylül Görmüş · Rating 5 out of 5]

"Garip bir turistik cazibe merkezidir acı. Dünyanın bir yerlerinde büyük trajediler için giriş ücreti alınır. Birine yıllarca işkence yapılan evler, birilerinin topluca kurşuna dizildiği okullar, tren enkazları. Anneannemin yarasına bedava giriliyordu."

Bulgar şair ve yazar Yordanka Beleva ile tanışma kitabım oldu Keder. Minicik, küçücük öykülerden müteşekkil bir seçki bu, hiçbiri 5 sayfayı geçmeyen ama insanın içine içine işlemeyi beceren öyküler. Ne kadar güçlü bir kalemi varmış hanımefendinin; çok şaşırdım, çok etkilendim. Kimi kentten, kimi köyden türlü öyküler anlatıyor Beleva, hepsinin ortak noktası ise içlerine sinmiş hüzün ve yalnızlık. Kavuşamayan, anlaşılamayan, terk edilen, yalnız kalan insanların hikayelerini okuyoruz. Hüzünle kol kola yürüyen bir şefkat de var tüm öykülerde. Beleva kelimelerini tasarruflu kullanıyor, bu sayede de her bir kelime insanın kalbine saplanıveriyor.

Anlattıkları sadece bireysel acılar da değil, toplumsal olayların, siyasi yarılmaların, savaşların da sesini duyuyoruz arka planda. Onların insanlara neler ettiğini. Bulgar toplumunun bizimkine yer yer ne çok benzediğini de fark ediyor insan okurken, bir anlamda bu coğrafyanın da öyküleri bunlar.

Kısacık öykülerden zihnimde bir sürü karakter kaldı, ne maharet bunu başarabilmek. Madam Güneş, resim öğretmeni, isimsiz anneanne, bir yılı eksik olduğu için evlenememiş buruk adam... Hepsini hatırlayacağım.

Kitaba adını veren öyküden şu çok sevdiğim pasajı da eklemek isterim: "Keder Türkçe bir sözcük, acı anlamına geliyor. Bir zamanlar eski Türkler bir insan öldüğünde yakınlarına tam olarak kırk acı miras bıraktığına inanırlarmış. Ölümden sonraki kırk günün her biri için birer tane. Günler geçtikçe acıların sayısı da azalırmış ama sonuncusu sonsuza dek kalırmış."

Şahane bir tanışma oldu benim için. Umarım yazarın diğer kitaplarını da Türkçede okuma şansına erişiriz.

[Milena Tasheva · Rating 5 out of 5]

Кедер е турска дума, означава мъка. Някога старите турци вярвали, че когато човек умре, завещава на близките си точно четиресет мъки. По една за всеки от четиридесетте дни след смъртта. С дните и броят на мъките намалявал, но последната оставала завинаги.

Прехвърлям думата “кедер” в ума си, казвам я на глас, за да чуя как звучи, как “р”-то се търкулва по езика ми. Харесва ми загадката в нея, лекото предизвикателство. Не ми излиза от главата тази малка дума, която значи толкова много. Също както не мога да преживея разказите в “Кедер” на Йорданка Белева (изд. Жанет 45) - една уж малка книга, която минава през теб като земетресение. Разказите в тази книга са само двадесет, но са събрали много повече от четирдесет мъки, понесели са на раменете си цялата болка на раждането и смъртта, на имането и нямането, на живота и старостта.

“Кедер” е от книгите, които няма как да предизвикат шумните възторзи на публиката, защото те оставя без дъх, засяда в гърлото ти като онзи безшумен плач, който идва, когато сълзите ти са свършили, но мъката не си е отишла. Когато емоционалната болка е толкова сломяващо силна, че започва да те боли физически. “Кедер” е книга, която изисква мълчание и смирение, след която няма какво да кажеш, защото Йорданка Белева е казала всичко.

Искам да пиша за тази книга така, че който чете да почувства цялата обич и нежност, които изпитвам към всяка дума, всяка точка и запетайка в тези разкази. В същото време всяка дума, която се появява на екрана е като предателство към това, което сме споделили. Не знам как да разкажа за “Кедер”, без да извадя на показ неща, които може би са прекалено лични, без да се чувствам като воайор в чужд живот, с разбиране и съпричастие.

Болката е особен туристически обект. Някъде по света има входни такси за големите трагедии. Къщи, където години наред са измъчвали някого, училища, в които е имало масов разстрел, пътни участъци с влакови катастрофи.

Докато четях “Кедер” не можех да избягам от усещането, че присъствам на погребение, на ритуално сбогуване.

Може би, защото това е книга за семейството и паметта. Детството ни свършва в деня, в който осъзнаем, че любимите ни хора са смъртни. Че на нашите плещи лежи един ден да се погрижим за всички ритуали и най-вече - да ги запомним. Човеците сме странни същества, които се учат най-добре от болките. Когато ни боли, запомняме. Когато тъгуваме, тази мъка се отпечатва върху характера ни, превръща се в парченце от мозайката от спомени и преживявания, която сме.
Йорданка Белева разказва истории, които те връщат към люлката, към онази първична връзка с дома и кръвта, която никоя цивилизация не може да изтрие и разруши.

Защо хем е вярно, че ще се видим чак когато умра, хем умирам всеки път, когато искам да го прегърна.

“Кедер” е като помен - и ако вярвате в ритуалите на смъртта, спокойно следващия път можете да раздадете нея вместо хляб и жито. За успокой на душите - и тези на умрелите, и тези на живите. Може би не е случайно, че пиша този текст на Задушница.

Освен за мъката, това е книга за липсите и загубите. За това какво ни липсва, за да сме щастливи и за хората, които сме загубили. За изгубването по принцип - на неща, на смисъл, на невинност и на надежда.

Да се успокоявам ли, че нямам дъщеря, да се тревожа ли в чии ръце ще издъхна.

Много смърт има в “Кедер”, и съответно - много църкви и гробища. Кара те да мислиш за Николай Райнов и неговото “Всяка книга е надгробен камък за нещо, станало в сърцето”. “Кедер” на Йорданка Белева е по-скоро ковчег - събрал всички мъки на битието, този сборник звучи като изравняване на сметките със смъртта.

Защото какво остава от човека след смъртта? Заблуждава ни окончателното на всеки написан ред, роден внук или построена къща. Нищо не е така трайно както недовършеното. С неговата будна кома, с нередовното захранване между скачените съдове на надеждата и примирението. Недовършените неща, миналото недовършено време. И някой да те разказва в него.

[merixien · Rating 4 out of 5]

“Keder Türkçe bir sözcük, acı anlamına geliyor. Bir zamanlar eski Türkler bir insan öldüğünde yakınlarına tam kırk acı miras bıraktığına inanırlarmış. Ölümden sonraki kırk günün her biri için bir tane. Günler geçtikçe acıların sayısı da azalırmış ama sonuncusu sonsuza dek kalırmış. Bir nevi Ali Baba ve Kırk Haramiler gibi - merhumun ruhu ve tüm ıstırapları çuvallara doldurulup yeraltındaki gizli yere taşınırmış. Çuvallar hayata veda eden insanın nasıl biri olduğuna göre birbirinden farklıymış: Genç mi, yaşlı mı, ebeveyn mi değil mi, birisiyle öpüşmüş mü, her şeyden önce de hayattayken çok fazla iç çekmiş mi çekmemiş mi? İç çekmeler tonlarca pamuğa benzermiş, sadece görünüşte hafif, ama görünüşte hafif olan şeylerle yaşamanın ne olduğunu en iyi ruh bilir. Ve de onlarla ölmenin ne olduğunu.”

Keder de, tek bir cümle ile içinize oturan ve sonraki zamanlarda da aklınıza geldiğinde içinizi 20 acı tohumu ekiyor. Bulgaristan’ın yakın tarihindeki kederleri; bölünmeyi, kaybetmeyi, yoksulluğu, ölümü ve yalnızlığı çok kısa öykülerle, cümlelerin altına gizlenmiş gerçeklerle anlatıyor. Çocukluğunuzda oturduğunuz geniş aile sofralarında, yetişkinlerin gizli kapatlı konuşmalarından anlamadığınız bir huzursuzlukla kalkmanız gibi bir his bırakıyor geride. Biraz Miraslov Penkov’un Batısının Doğusu kitabını anımsatıyor falat benzer öyküleri çok daha kısa ve yarı muğlak şekilde anlatıyor. Benim gibi, normalde öykü okumakta hele ki kısa öykülere odaklanmakta zorlanan bir insan için dahi çok etkileyiciydi. Bazı öyküleri tam anlamıyla anlamak biraz zorlasa da genelinde çok iyi bildiğimiz toplumsal ve kültürel ortaklıklar ile çoğu öyküde hiçbir yabancılık çekmeden okuyorsunuz. Biraz zamana yayılsa da ben çok severek okudum. Tavsiyedir.

[Aya · Rating 4 out of 5]

Представете си лист хартия. А сега го разкъсайте на много малки парченца. Хартията е сърцето ви. Така най-добре мога да опиша какво направи Дана с мен, с разказите си, които са събрани в последния ѝ сборник "Кедер".
Нека се върнем пак на парченцата хартия. Сега имате тиксо пред себе си. Внимателно залепвате всичко едно към друго. Ето, вече е цяло. Не както преди, но всичко е горе-долу на мястото си. "Кедер" действа така - разбива ви на хиляди малки късчета и след това ви събира в позната, но не съвсем същата форма. По-осъзнати.

Каквото и да кажа за качествата на Йорданка Белева ще е недостатъчно. С премерени думи, които удрят в най-болното и най-човешкото, тя ще ви срещне с няколко съдби. Съдби, заради които ще изпитате носталгия, разбиране и мъка.

Прочетете „Кедер“. Ако сте загубили себе си, тя ще ви помогне да се намерите.

[Tsvetelina Mareva · Rating 5 out of 5]

Страхотни разкази! Кристално чиста проба висока литература! Йорданка Белева съумява да вълнува без сантименталности и клиширани фрази. Топли разкази, всички от които гравитират около "кедер" - турската дума за тъга и болка, но без да угнетяват и тежат. Една чудесна трактовка на Кундеровата "непосилна лекота на битието".

"Правил съм толкова много опити да я оправдая, че си мисля за детството си като за опитно поле. В него майка ми като нетрайно насаждение. Може да съм я преполял с детските си сълзи.
Отместеният й поглед ме преследва от време на време. Като потрошен и изоставен автомобил, на когото са оцелели единствено страничните огледала. Имаше такъв в края на града, играл съм си в него. Веднъж падна мълния и изпепели колата. Нищо не остана от нея. Така осиротях два пъти.
Може би един ден ще отворя автоморга. Да поддържам паметта за майка си."

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

Прекрасен сборник, който ме стрелна точно в сърцето. Не знам какво да напиша за тези разкази освен, че са най-добрите, които някога съм чела. Кратки, безпощадни, разкошни. Корицата и изпълнението на книгата са великолепни! Въпросът ми сега е как да си намеря другите два сборника на авторката.
————-
Бележка под линия - дълго време отлагах и се колебааех дали да чета тази книга (кедер е турска дума, която означава мъка), защото знаех, че няма да е лека и да - доста те хваща за гърлото. Сега съжалявам, че съм забавила прочитането и толкова.

[Krasi Karaivanov · Rating 5 out of 5]

Мъчна, болна, плашеща, но в същото време замислящате, въздействаща, изпълнена с емиции и живот и даваща мъничко надежда… страхотна ♥️♥️♥️

[Korcan Derinsu · Rating 4 out of 5]

4.5/5

Keder, gerçekten kısa (en uzunu 6 sayfa) ve bir o kadar da etkili öykülerden oluşan bir derleme. Yalnızların, arkada kalanların, terk edilenlerin, bir başına bırakılanların vs. öyküleri şiirsel bir dille anlatıyor yazar Yordanka Beleva. Öykülerin tamamına sinen hüzün okuyucunun kalbinde ince bir sızı yaratmayı çok iyi başarıyor. Bu kadar kısa öykülerle bunu başarmak sadece gerçekten iyi bir yazarın yapabileceği bir şey. Çok sevdim. Yılın sürprizlerinden.

[Lyubina Litsova · Rating 5 out of 5]

За мен това е необикновен сборник с разкази. Мога да ги преброя - двайсет са. Четат се буквално за час. След това ми е невъзможно да ги забравя, да не ги препрочета. Думата, която най-силно описва тази книга е "живот", именно защото загубата, болката, смъртта, самотата и мъката, за които се разказва тук, най-силно безязват и определят битието на един човек. Те са по-важни, по-трайни и по-силни от щастието. И без тях човешкият живот би бил безсмислен.

"Когато хирурзите отстраниха едната гърда на баба, тя започна да държи ръцете си върху празното място."

"Раждам се с връзка ключове...
Но баба знаела много повече: когато носиш в себе си чужди ключове, някои врати в този живот са ти отказани, но пък всички останали врати може би са твои."

"Случва се да ме споходят надежда и утеха: че някъде по света може би имам един петминутен брат, че някъде на небето имам ангел. Понякога не вярвам, но спазвам ритуалите на наследството. Същото е когато паля свещите за здраве и за покой.
За брат ми, който е в гроба. За бебето, което е било за минутки в прегръдката на мама..."

Сара знаеше какво е да се живее без право на помилване. Последната си милувка беше получила преди много години, в деня когато баща ѝ си тръгна.

Учеше ни да вярваме в несъществуващото, но никога да не го търсим, защото, ако го намерим, един копнеж ще умре.

Баба ми живя на този свят като малка джобна монета. Като ненужно ресто от сметката на някой друг, най-често дядовата. И точно като монета, всичко при нея си имаше две страни.

Нищо не е така трайно както недовършеното. С неговата будна кома, с нередовното захранване между скачените съдове на надеждата и примирението. Недовършените неща, миналото недовършено време. И някой да те разказва в него.

Из "Кедер" - Йорданка Белева

[Yaprak · Rating 5 out of 5]

Yordanka Beleva'nın 20 öyküden oluşan keder kitabı inceliğine rağmen oldukça etkileyici ve sarsıcı bir kitap. İçindeki öyküler, yazarın şiirsel, sade fakat içe işleyen diliyle kalbinizde kitabın ismi gibi bir keder bırakıyor. Hayatta yalnızlığa mahkum edilmiş, geride kalmış insanların hüzün dolu öyküleri bunlar. Gerçekten kısacık öyküler... Öyle ki en uzunu herhalde 8 sayfadır, o derece. Fakat bu kadar kısacık öykülerle insanı bu denli etkileyebilmeyi ancak gerçekten iyi bir yazar başarabilir diye düşünüyorum. O nedenle Beleva'nın ismini daha önce hiç duymamış olduğumuz için biraz şaşkın ve üzgünüm.

Öykülere gelecek olursam, hepsi çok etkileyici olsa da ben Anneannem Hakkında Noel Hikâyesi'nden çok etkilendim. Bunun dışında Amen, Ev Yapımı Elma Sirkesi ve Madam Güneş çok çok güzel ve etkileyici öyküler. 5 sayfalık bir öyküyle hem kalbinizi kırmayı, hem hüzünlü. bir filmden bir sahneyi izliyormuşsunuz hissi vermeyi yazar nasıl başarmış sahiden bilmiyorum. Çok sevdim. Bu yıl okuduklarım arasında beni en çok etkileyen kitaplardan biri oldu diyebilirim.

[emre · Rating 4 out of 5]

hemen hepsi yitirilen şeyler ve kişilerin etrafında dönen öykülerden oluşan, ufacık tefecik içi dolu turşucuk bir kitap. öyküler bazen birbirine el uzatıyor, el sallıyor gibi, bu durum kitaba yerel bir hava katıyor olsa da anlatılan konuların evrenselliği onu yerel bir kitap olarak ele almayı engelliyor. neredeyse tüm slav/balkan edebiyatında aşina olduğumuz o ince mizah arka planda varlığını daima sürdürüyor. hasine şen'in çevirisi her zamanki gibi çok başarılı, fakat bazı öykülerde bulgaristan tarihine ilişkin küçük anekdotlara ihtiyaç var gibi hissettim; ben konuya şöyle böyle ilgili olduğum ve yine bulgaristan'la ilgili olan isimsiz sokak'ı yakın dönemde okuduğum için o nüansları büyük oranda anladım ama böyle olmasaydı olup bitenlerin neden öyle olup bittiğini anlamakta güçlük çektiğim yerler olacaktı muhtemelen.

[belisa · Rating 4 out of 5]

ilk öykü o kadar iyiydi ki
dönüp dönüp okudum
ev halkına okudum
sonunda diğer öykülere sıra geldi
hiçbiri ilki kadar parlak olmasa da hepsi iyiydi, anlatının içindeki edebiyat kıymık kıymık batacak kadar keskin ve güzeldi...

[Любопитка · Rating 5 out of 5]

“Кедер е турска дума, означава мъка. Някога старите турци вярвали, че когато човек умре, завещава на близките си точно четиридесет мъки. По една за всеки от четиридесетте дни след смъртта. С дните броят на мъките намалявал, но последната оставала завинаги.”

Срещнах думите случайно и те ме омагьосаха, притеглиха и постепенно обсебиха. В следващите дни мислех основно за тях и за книгата, на чийто страници се намират. Оказаха се от малка, тънка книжчица пълна с кратки по обем, но огромни по съдържание разкази. Основно въртящи се около смъртта и чрез нея, описвайки множество различни животи и сбъдвания, имания и нямания.

Кратки и наситени до нагарчане, всяка дума тежи на мястото си, влачейки след себе си смисли и внушения. Връщаш се препрочиташ, завтаряш и потретваш, но това не стига. Без дълги и описателни сюжети, няколко щрихи, нахвърлящи човешки животи, едновременно събиращи и разделящи във времето и пространството, в съществуването тук и отвъд, в броенето от раждането и от смъртта. И има от всичко любов и разлъка, копнеж и сбъднати чудеса, загуба, но и късмет, безкористно даване, но и завист, човешки предрасъдъци и прошка.

Всеки ред, всяка дума е многопластова и проникновена, спираща дъха, макар и този израз одавна да се е превърнал в клише, онагледяващо словесна немощ и неумение да се опише преживяното. И да, признавм си не намирам правилните думи да ви опиша какво преживях за няколкото часа сред разказите на Йорданка Белева. Някои от тях те оставят безмълвен, вглъбен и замислен, от други ти се доревава с глас като малко дете с изтръгната от ръцете играчка, а от трети ти се крещи от безсилие и нужда да промениш края на макар измислена история.

Силна книга за живота, хората, смъртта, имането, но най-вече загубата на близки, на мечти, на надежди. Безкрайно очакване на нещо, на някого. И макар темите да са тягостни и тежки, книгата не е такава, даже напротив неусетно носи утеха, през нея се процежда светлина. От някои от разказите струи надежда.

Стилът за мен е повече поезия, отколкото проза. Кратък, точен, думите са преизпълнени със смисли, изреченията загатващи, евентуални развръзки, а емоцията е прел��ваща. Текстът на места е подчертан в различен шрифт и това допълнително разгръща смисъла му. Не знам нищо за авторката, но дори и да не науча нищо повече, прочетеното ме оставя с усещане, че я познавам от близко и съкровено. Отне ми няколко часа, а знам, че ще я помня с дни. Ще се връщам към героите и историите им, ще размишлявам и препрочитам, ще преживявам отново и отново части от нея.

И не мога да си обясня защо за тази книга не се говори и не се шуми, а има защо човек да я отгърне. И ако цитатът в началото не ви е убедил дано следващите успеят:

“Отворила му вратата, усмихнала се и казала: Доведи си детето, да видим дали ще се заиграе с моето. И децата се заиграли, сърцата също – след година се родил баща ми.”

“Когато синовете и си тръгнали от България новините започнали да я натъжават, защото след всяка вест не знаела дали децата й не са там. А и било особено мъчително да се изписва пред нея По света и у нас, защото от една страна по света били синовете й, а от друга – отдавна в живота й нямало думичката нас. И не вярвала нито в света, нито в нас.”

“… Мисля си , ако цял живот ти е било студено сред хората, сигурно е оправдано накрая да се покатериш върху този студ, да застанеш поне веднъж над него и над всички земни грижи. Да стъпиш върху знаците на бедността и самотата си, обединени в един кашон, сякаш понякога е нужна опаковка за несретата: хем да не я докосваш, хем да не си тръгне.”

“Къде е късметът ще кажете. Понякога той е в това да ти донесе недостигащата височина за бързия край. Или да те намерят навреме, за да те погребат. Или пък да те разказват. Еднакво закъсняло е.”

https://prezprozoreca.wordpress.com/2...

[Temz · Rating 5 out of 5]

„Кедер“ (ИК Жанет 45; 2017) от Yordanka Beleva е вече на пазара, за да обгърне със страниците си коренището на цялата земна мъка.

След „Ключове“ това е втори сборник с разкази, с който Дана разтила меката пелена на меланхолията. Този път – много по-концентрирана, крайно обективирана.

В земята на Белева е равно: след първия разказ – „Семеен портрет на чернозема“ – сборникът не губи инерция, а продължава своето уверено движение в ниското. Защото „само в ниското нещата се спускат наистина отгоре“. Защото само там близостта до корените топли след ледената целувка на загубата...http://knijno.blogspot.bg/2018/01/blo...

[Ипек Гюнай · Rating 4 out of 5]

Винаги съм обичала да чета разкази. Има някаква магия в това да можеш да кажеш много с малко думи. Да можеш да побереш толкова тъга, толкова емоции едва в няколко странички.. и в този ред на мисли Йорданка Белева за мен е велик магьосник.
Този сборник с разкази е също толкова добър колкото и “Таралежите излизат през нощта”. Просто трябва да ги прочетеш и да ги изстрадаш.
“Един пакет захар може да ти стигне за цял живот, но цял живот може да не ти стигне да усетиш сладостта на живеенето.”

[Sve · Rating 2 out of 5]

Понякога всички се прехласват по някоя книга и ти я прочетеш и си казваш 'За това ли беше всичко?'.
Да, авторът умее да борави с думите, но през цялото време имах усещането че чета един и същи разказ. Много мрачно, емоционално, обобщенията за живота разположени на точните места...разбирам защо хората са толкова очаровани, но мен не ме докосна.

[küb · Rating 3 out of 5]

Bulgar şair ve yazar olan Yordanka Beleva’nın yirmi kısa öyküsünden oluşan bir kitap. Yetmiş dört sayfa ve yirmi öykü desem kısalıkları daha net anlaşılır. Benim için sorun öykü okumuyor sadece bir kısa tanıklığa, kısa süreli bir hatırlayışa şahit oluyormuşum gibi hissetmem oldu. Öyküler üst üste birbirine eklendi. Kısalıkları çoğu zaman etkileyiciliklerini götürdü. Kasvetli, yalnız, olamayan, kaybolan temalarıyla canlanan olaylar ve tabii çok tanıdık gelen öyküler.

[Annie · Rating 4 out of 5]

(4.5) Все повече и повече си мисля, че силата на българската литература се крие именно в краткия разказ.

[Amellie · Rating 4 out of 5]

„Кедер“ (ИК „Жанет 45“, 2017 )на Йорданка Белева е малка по обем книжка, съдържаща само двадесет разказа на 89 страници. Тези разкази обаче се впиват в читателя и се разливат в него, разтърсват го, разплакват го и после го приласкават с думите на надеждата в един емоционален водовъртеж. Малко на брой думи отключват много сетивности, призовават спомени (не само лични, но и онези, които по някакъв начин носим в кръвта си), рисуват картини на въобразено или избягало щастие, предизвикват ни да устоим на нещастието, като през цялото време не ни напуска усещането за неизбежно помирение с живота и неговите превратности.
Разказите са 20, но всъщност се вплитат в един – историята на човешкия живот, в който осезаемо присъства трагическата ирония на разминаването – „Не се оженили, защото не им достигнала една година“ („Първа страница“), който продължава въпреки липсата („Семеен портрет на чернозема“), който не се опитва да надмогне страданието, а инстинктивно черпи от него нови сили за оцеляване („Отключване на кръвта, 1953 г“). Пространството на разказване е необхванто: между тук, отвъдното и бъдното героите разговарят помежду си, или поне говорят на някого, с надеждата да бъдат чути и разпознати. Идентифицирането е важно, също както принадлежността към семейството: „Леля Дафина умря и не знам какво да направя с този разказ“ („Бартер“); споменът удължава живота, може да бъде разказан, но донася със себе си особена болка. Животът и смъртта се сливат с почти еротично сладострастие в този сборник. Едното не може без другото, а заедно оформят кръга на живота, цикъла, в който светът се върти.
Героините на тази толкова женска книга са силни (Мадам Слънце), невидими (Дафина), пречупени (Косара) и после пак изправили се, примирени и борбени, търсещи отговори и търсещи покой, намиращи сродни души и самите те превръщащи се в душеприказчици. Те са човекоядки и изкусителки, унищожителки и пазителки на съграденото, жестоки и състрадателни – плетеница от вечни противоречия, изграждащи всяка жена. А мъжките персонажи са разказани от жена – Звезделин, Радостин, Амина, дядо, съседа, полицая, учителя по рисуване, безкракия дядо Лишо. Всички те се открояват с болката си, която едновременно им придава индивидуалност и парадоксално ги поставя в очертанията на някакъв определен тип герой.
"Кедер е турска дума, означава мъка (...)
Нищо не е така трайно както недовършеното. С неговата будна кома, с нередовното захранване между скачените съдове на надеждата и примирението".
Йорданка Белева предлага една малка книжка, пропита с много болка и надежда, за да потвърди определението на Здравка Евтимова, че тези разкази преобразяват отчаянието в пътека към доброто.

[Renklikalem · Rating 5 out of 5]

Bulgar yazar Yordanka Beleva bir kelime sihirbazı. Edebiyata şiirle başlamasının etkisi olmalı bunda. Kitabın başında ilk birkaç cümleyle kelimelerin daha kaç farklı anlama gelebileceğini düşündürüyor okuruna. Üstelik sanki bir yanıyla çok bizden, bu topraklardan hikayeler anlatmış Keder’inde. Bunun dışında üç öykü kitabı daha varmış umarım sevgili @metiskitap bu kitaplarını da dilimize kazandırır.

“Hem bir şefkat kovuğu hem de parmaklarımızın arasından akıp giden zamandan geriye kalanı ölçme birimi olarak hatırladığım avucu…” diye bahsediyor anneannesinin ellerinden anlatıcı. Sonra anneannesinin acısını anlatırken hepimizin acısına, yarasına dokunuyor adeta:

“Garip bir turistik cazibe merkezidir acı. Dünyanın bir yerlerinde büyük trajediler için giriş ücreti alınır. Birine yıllarca işlece yapılan evler, birilerinin topluca kurşuna dizildiği okullar, tren enkazları. Anneannemin yarasına bedava giriliyordu. Bazen ziyarete gelen kadınlara sadece kesilen memenin ağrıdığını söylüyordu ama onlar bedenden uzun zaman önce ayrılmış bir et parçasının nasıl ağrıyabileceğini bilmiyordu.”

Kelime israfı yapmadan yazılmış, rafine fakat duygu yükü çok ağır öyküler. Kitabın adının okur zihninde çağrıştırdığı beklentiyi sonuna kadar karşılıyor. Nasıl ve ne kadar övebilirim bilmiyorum çünkü kitaptaki öyküleri düşünmek bile boğazımın düğümlenmesine sebep oluyor anında. Güya bir ya da en azından birkaç tane favori belirlemek isterken öykülerin kaç tanesinin başına ‘favori’ yazdım bilmiyorum. Her bir öykü favori olmaya aday. Okumanızı isterim. Çiçek gibi. Kelebek gibi. Çok kırılgan. Çok gerçek. Çok net, temiz, minicik fakat vurup geçen öyküler.

“Ama tüm boş sütyenler hüzünlüdür: Bir şey gitmiştir, onu biri takip etmiştir. Ve kalbin kayıplarını telafi edip onun diğer yarısını yapay yoldan dolduracak bir dolgu malzemesi henüz bulunmamıştır.”

#neokudum #keder #yordankabeleva #metisyayinlari #renklikalemkitap

[Петър Панчев · Rating 5 out of 5]

Границите на тъгата
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

Когато изпитваш чувство, то може да е неописуемо. Тъгата, мълчанието, смъртта, деструкцията на битието… Усещането е за безпокойство и тревожно втренчване в безкрая – онази невидима „граница“, която те засмуква в непреходността и нищото. „Кедер“ („Жанет 45, 2018) е израз на това мистериозно усещане, където спомените и смъртта си разделят човешкото, за да изчезне отвъд познаваемото. Да прочетеш думите, да ги усетиш с ума и душата си. Нямах представа колко хубави са тези разкази. Един ден някой просто трябваше да сложи тази книга в ръката ми, за да заживея с думите. Чета, мислите ми „сънуват“ отвъд тях, все едно не са просто букви, подредени една след друга. Сякаш е много малко за „получаване“, а усещанията са толкова дълбоки… Начинът на изразяване? Нямам обяснение. Но Йорданка Белева явно „проглежда“ в тази невидима нишка, свързваща всичко, и с думи успява да претвори това тъжно пътуване към неизразимото. Сцените са битийни, но изразните средства показват тази съкрушаваща ума невъзможност да разбереш и усетиш. И се случва чудото!
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

[Snezhana Yaneva · Rating 5 out of 5]

http://chetivo.bg/keder/

Този сборник не е за шумното, крещящо нещастие, не е за трагедията, която не може да остане незабелязана, а за тихата печал, за скритите рани, за оная тъга, която се крие под маската на бита, на нормалното. Ще ви разкаже за ония белези, които никога не изчезват и никога не спират да болят.

Тя ще ги описва, а вие ще ги познаете в себе си. Ще прокарате пръсти по неравните им ръбове – зараснали са неправилно, насила. А от болката, която ще отекне във вас, ще научите, че не са белези, а са затворени рани – сухи, безкръвни, уморени са им сълзите.

“Кедер” е антология на самотата. В проза, която въздейства като поезия. Милувка, от която сърцето се свива, от която душата натежава.

[Христо Блажев · Rating 4 out of 5]

Последната мъка отстава завинаги: http://knigolandia.info/book-review/k...

Много болка, тъма, но и светлина и радост има в тия разкази. Преливат леко един в друг, уж различни истории, а сякаш от един живот са вадени. Белева е деликатен писател, който вае с думите светлосенчести светове, в които пристъпваме на пръсти и напускаме пак така – внимателно, за да не пречим. Макар реалистични, зад тези герои и случки прозира магия – магията на любовта и на споделената мъка. А от двете винаги има по много – и ще са нужни творци като Йорданка, за да ги изрисуват за нас.

ИК Жанет 45​
http://knigolandia.info/book-review/k...

[sena]

4,5/5

kısa ama bir o kadar da etkileyici ve yoğun öykülerdi. çok severek okudum, çok fazla satırın altını çizdim.

“garip bir turistik cazibe merkezidir acı. dünyanın bir yerlerinde büyük trajediler için giriş ücreti alınır. birine yıllarca işkence yapılan evler, birilerinin topluca kurşuna dizildiği okullar, tren enkazları.”

“düşünüyorum da, eğer hayatın boyunca insanlar arasında üşüdüysen, sonunda o soğuğun üstüne tırmanman, bir kez olsun onun ve tüm dünyevi kaygıların üzerinde durman mazur görülebilir herhalde.”

“belki de renkler ona yetmemişti. düşüncelerimizden ötürü karardıkları için herhalde.”

[Seda Asolar · Rating 3 out of 5]

Puanım 3.5.

Öykülerin fikirleri hemen hepsinde kendine has ve yaratıcı. Yazarın aile, toplum ve yalnızlıkla bir derdi var, Türk kültüründe yetişmiş birey olarak kaygısı ile bağ kurabildim.

Yazarın dili şiirsel, çeviri kitaplarda bu ton beni metinden uzaklaştırabiliyor. Çünkü öykü içindeki bağlantıları takip etmek her ne kadar kısacık da olsa beklediğimden daha yorucuydu.

[Aydeniz Avcı · Rating 4 out of 5]

Her bir öykü zihnime kazındı,çok beğendim.
Umarım yazarın güçlü kaleminden daha çok şey okuruz.

[Özlem Güzelharcan · Rating 4 out of 5]

Bu öyküdeki baba bir kez bile ortaya çıkmaz. Susar ve satır aralarında sigara içer.

Okurken soğuğu, hüznü, masumiyeti, fakirliği, aşkı, umut ve umursuzluğu iliklerine kadar hissettiren, birbirinden kederli Balkan coğrafyası öyküleri. Ben yazmadığım için acayip kıskandım.

[Mihail Yunchov · Rating 5 out of 5]

На вид малък по обем, сборникът на Йорданка Белева е една огромна скала която те смазва с всеки следващ разказ. Двайсетте разказа поместени в тази малка книжка крият толкова много истини за живота, че с всеки следващ си задаваш въпроса - защо това трябваше да стане така и редно ли е да бъде така? Въпреки че всеки разказ е поместен в не повече от две страници, всеки от тях те хваща за гушата и на края просто те оставя безмълвен. Оставаш със зейнала уста и в теб напират всякакви въпроси. Всеки разказ те кара да се замислиш, да надникнеш в себе си и да се огледаш. Дали това е правилния развой на събитията. Още в първия разказ се започва с болката, с човешката болка и така двадесет на брой поучителни разказа оформят една цялостна картина - човешката болка и страдание. Лично за мен: "Крака от ангел" и "Късметът на баба Точка" са разказите, които най-силно ме докоснаха и мога да твърдя, че оставиха някакво вътрешно впечатление което ще го помня дълго.

Замислете се само над следния откъс: "Къде е късметът, ще кажете. Понякога той е в това да ти донесе недостигащата височина за бързия край. Или да те намерят на време, за да те погребат. Или пък да те разказват. Еднакво закъсняло е."

Определено в тежки за мен моменти бих се връщал към сборника и бих го препрочитал!

[Rayna Emilova · Rating 5 out of 5]

Толкова благозвучие имаше,въпреки че историите са твърде тежки,но са много истински... Със сигурност ще прочета и другите разкази на аворката,но не сега. Имам нужда от време,беше трудна книга,въпреки краткия си обем. 😊