What do you think?
Rate this book
Рецепта за кошмари
Дебютният сборник на Иван Атанасов включва 24 разказа в жанровете сплетърпънк, хорър, трилър, фантастика и фентъзи, писани през периода 1995–2017 г. 16 от тях са били публикувани в различни вестници, списания и антологии, а останалите 8 излизат за пръв път на хартия. Част от историите са плашещи, ужасяващи и шокиращи, други – гротескни и сюрреалистични, а трети – хумористично-сатирични.
Сборникът не се препоръчва на лица под 18 години.
Дългоочакваната първа книга на един от кралете на българския хорър.
- Елена Павлова
Иван Атанасов ще ви накара да се страхувате. Истински. И същевременно ще искате още. Нормално. С истинските майстори на хоръра е така.
- Сибин Майналовски
От години очаквам с нетърпение дебюта на Иван, защото един отличен писател, преводач, редактор и познавач на жанра като него без съмнение ще превърне творбите си в литературни диаманти.
- Бранимир Събев
Четенето на тези истории е чисто библиофилско удоволствие, но също и изживяване с ярък кинематографичен потенциал.
- Благой Д. Иванов
Предупреждавам: тук страниците разлистват вас, а буквите кървят. Сънищата ви никога няма да са същите.
- Явор Цанев
Сборникът не се препоръчва на лица под 18 години.
Дългоочакваната първа книга на един от кралете на българския хорър.
- Елена Павлова
Иван Атанасов ще ви накара да се страхувате. Истински. И същевременно ще искате още. Нормално. С истинските майстори на хоръра е така.
- Сибин Майналовски
От години очаквам с нетърпение дебюта на Иван, защото един отличен писател, преводач, редактор и познавач на жанра като него без съмнение ще превърне творбите си в литературни диаманти.
- Бранимир Събев
Четенето на тези истории е чисто библиофилско удоволствие, но също и изживяване с ярък кинематографичен потенциал.
- Благой Д. Иванов
Предупреждавам: тук страниците разлистват вас, а буквите кървят. Сънищата ви никога няма да са същите.
- Явор Цанев
216 pages, Paperback
Published January 25, 2018
3 people are currently reading
38 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 27 of 27 reviews
January 31, 2018
Преди да ви представя какво можете да намерите сред страниците на този сборник, искам първо да ви разкажа кой е Иван Атанасов, тъй като той е енигма за хората които не са свързани тясно с жанра „ужаси“. Всеки който харесва творчеството на Стивън Кинг и се е ровил в интернет за информажия за Краля и неговите произведения, не може поне веднъж да не е попадал на сайта king-bg.info и прилежащия му форум. Ако не сте – веднага поправете тази грешка. Администратор на този сайт е dedface. Зад този ник се крие най-големият познавач на творчеството на Стивън Кинг у нас, пред който Ханс-Оке Лиля - шведския последовател на Краля, може само да завижда. Това не са празни приказки. Ако влезете във форума, ще откриете огромно количество информация, статии, препратки и какво ли още не посветено на Кинг и не само… Освен за Краля на хоръра, ще намерите информация и за всички известни представители на ужасите у нас и по света като Клайв Баркър, Дийн Кунц, Дан Симънс, Лъвкрафт, Едгър Алън По, Бредбъри, Мастерсън, Джон Сол и редица други.
Самият Иван Атанасов е скромен човек, който не пропагандира, че в продължение на 17 години пише хорър, систематично чете и изследва всичко което излиза на световния и родния пазар в този жанр и като отговорен редактор на няколко известни наши издателства е отговорен за това да четем на български Клайв Баркър(той е отговорен и за брилянтния превод на „Кървави книги“ за който има редица награди), за последния сборник с непубликувани разкази на Едгар Алън По (на който е съставител, макар и неопоменат в книгата), предстои живот и здраве сборник с всички неиздавани у нас разкази на Лъвкрафт и редица други световни фантастики, трилъри, хоръри и т.н
Защо ви ви пиша всичко това ли? Защото у нас се намира един от най-големите познавачи на хорър жанра(и като книги, и като филми) у нас и по света. Човек който 23 години пише в любимият си жанр, но едва сега излиза сборник с негови произведения. Ако има човек който да познава всички измерения на човешкия страх и може да сътвори наръчник с „Рецепти за кошмари“ то това е Иван Атанасов – deadface.
Ето и моето мнение за сборника.
1. „Марципан“ – 5/5 – Откриващото произведение в сборника е феноменално добър разказ, на границата с абсурда. Шедьовър на кратката проза.
2. „Вещицата от хълмовете Сайс“ – 4/5 – един разказ който носи полъха на мрачното фентъзи на Хауърд и неговите Хиборейски легенди. Историята стои малко като глава от по-голямо произведение, но това е проблем на всички разкази в този жанр.
3. „Опашката на Дявола“ – 5/5 – Това беше разказът, с който точно на тази дата преди 3 години се запознах с творчеството на Иван, благодарение на сборникът на издателство Гаяна „Вдъхновени от Краля“, за разкази вдъхновени от творчеството на Стивън Кинг. Толкова бях впечатлен от тази творба, че с интерес започнах да издирвам всички негови произведения, публикувани в различни антологии. Неизличимо болен журналист, търси начин да направи сделка с дявола. Всемогъщото зло, демон, дявол, То, наречете го както искате, присъства осезаемо в романите на Кинг. Има много форми, понякога е главно действащо лице в историите му, а друг път само наднича притаено по ръба на фабулата. Няма по-голямо вдъхновение от Краля от това да пишеш за Всемогъщото зло. Разказът е вдъхновен от „Начин на дишане” на Кинг. Силен разказ, изпипан, оригинален, завладяващ. Още един от личните ми фаворити.
4. „Метрото“ – 5/5 – Хорър от който прозира вдъхновение от „Среднощен влак за месо“ на Клайв Баркър, само че Иван го е разказал по свой оригинален начин.
5. „Татко Джеймс“ – 5/5 – Отново отличен представител на кратката проза, но този път ни пренася в кошмарите на казармените истории.
6. „То дебне в мрака“ – 5/5 – Любимият ми разказ в цялата антология. Много оригинална мистерия с изненадващ финал за страховито чудовище, което преследва малкия Били. Баща му не вярва в страховете на своя сина, за това решава да го заведе в мрачните подземия на блока, за да му докаже, че чудовища не съществуват…
7. „Сякаш всички мъртъвци“ – 4/5 – Кратка но завладяваща история за Вси светии.
8. „От Санта, с любов“ – 5/5 – Комедия и хорър рядко се съчетават добре, но Иван Атанасов явно каквото и да захване все му се получава. И този разказ не е изключение. Само си представете Стивън Кинг и Дядо Коледа събрани в един сюжет… Вече не ви ли се причете?
9. „Нова картина за г-н Фог“ – 3/5 – Уж всичко си има тази кратка мистерия, но дали заради предвидимата фабула, дали заради разностилието в двете части на историята(сякаш е писана от двама души с коренно различен стил), но нещо не ми достигна тук.
10. „Лемегетон“ – Великолепен разказ, който лично на мен ми напомни за „Екзорсистът“ и всички подобни произведения за обсебени от демони хора.
11. „Библиотеката“ – 5/5 – За повечето хора библиотеката е приятно, любимо място… Иван успява да види хоръра дори и в такива места…
12. „Ave Mors“ – 5/5 – Може би най-добата творба, която авторът някога е писал. Вечната тема за смъртта е представена по такъв великолепен начин, че това произведение може достойно да седи редом до класиките в учебната програма.
13. „Пътят на инквизитора“ – 5/5 – Разказ за вървящия към ешафода инквизитор и неговите демони.
14. „Вторият етаж“ – 5/5 – Когато прочетох този разказ преди време в антологията „До Ада и назад“ бях силно впечатлен. История в стил „Бягащият човек“ и „Дългата разходка“ на Кинг, но този път смъртоносната игра е по брутална и кървава от всякога. Историята си плаче за продължение, което някой трябва да напише.
15. „Дръпни си“ – 5/5 – Наркотиците и хоръра, много добре се съчетават, особено когато повествованието върви леко халюцигенно…
16. „Г-н Бакман“ – 4/5 – Най-дългата история в сборника. Шизофрения, кървища, заплетена мистерия, изненадващ финал… Всичко си има този разказ.
17. „Зората на мъртвите“ – 4/5 – Както подсказва заглавието това е поклон към Джордж Ромеро и неговите зомби истории. Не харесвам особено зомбита и не харесах финала, но останалото като изпълнение е безспорно великолепно.
18. „Нощен клуб“ – 3/5 – История с много намигвания към вампирския сетинг.
19. „Есенните хора“ – 5/5 – Разказ от антологията „451 градуса по Бредбъри“ за разкази вдъхновени от Рей Бредбъри. За мен това е един от най-Бредбъровите разкази, или поне както аз усещам този автор. Мистерия, в която няколко момчета облечени в хелуински одежди решават да се позабавляват като предприемат дързък обир. Не всички въпроси, които задава разказа получават еднозначен отговор и мистериите в него не са дотам разплетени. Това, че всеки би могъл да си тълкува разказа по различен начин е част от неговото очарование.
20. „Да обичаш сукубус“ – 4/5 – Скоро научих за сукубусите и виждам, че с тях се получават отлични хорър истории.
21. „Самвете“ – 5/5 – Един от личните ми фаворити в сборника. Психологически трилър за сериен убиец и мотивите му да извършва жестоките си престъпления.
22. „Бзззз“ 5/5 – Разказ вдъхновен от творчеството на Едгар Алън По и най-доброто му произведение „Издайническо сърце“. История за човек страдащ от заболяване, което е обострило слухът му до степен, в която започва да губи разсъдъка си.
23. „Горкият мистър Хайд“ – 5/5 – Вторият опит на Иван да се пробва в хумористичния хорър е повече от успешен. История пълна с много кръв и брутални описания, която до самият финал кара читателят да се чуди: „Кой, по дяволите, е мистър Хайд?“
24. „Снежния човек“ – 5/5 – За финал имаме една леко накъсана като повествование история, която имаме криминална история за отвлечени деца и древен индиански демон. Напомня малко на „То“ на Стивън Кинг и „Снежният човек“ на Ю Несбьо, но пречупен през оригиналният поглед на Иван.
Ако сте любители на страховитите истории – тази книга е задължителна за вас. Това е компилация от хорър от най чист вид – такъв който не се препоръчва за лица под 18 години и за такива, които лесно се плашат. Четете на ваш риск!
Самият Иван Атанасов е скромен човек, който не пропагандира, че в продължение на 17 години пише хорър, систематично чете и изследва всичко което излиза на световния и родния пазар в този жанр и като отговорен редактор на няколко известни наши издателства е отговорен за това да четем на български Клайв Баркър(той е отговорен и за брилянтния превод на „Кървави книги“ за който има редица награди), за последния сборник с непубликувани разкази на Едгар Алън По (на който е съставител, макар и неопоменат в книгата), предстои живот и здраве сборник с всички неиздавани у нас разкази на Лъвкрафт и редица други световни фантастики, трилъри, хоръри и т.н
Защо ви ви пиша всичко това ли? Защото у нас се намира един от най-големите познавачи на хорър жанра(и като книги, и като филми) у нас и по света. Човек който 23 години пише в любимият си жанр, но едва сега излиза сборник с негови произведения. Ако има човек който да познава всички измерения на човешкия страх и може да сътвори наръчник с „Рецепти за кошмари“ то това е Иван Атанасов – deadface.
Ето и моето мнение за сборника.
1. „Марципан“ – 5/5 – Откриващото произведение в сборника е феноменално добър разказ, на границата с абсурда. Шедьовър на кратката проза.
2. „Вещицата от хълмовете Сайс“ – 4/5 – един разказ който носи полъха на мрачното фентъзи на Хауърд и неговите Хиборейски легенди. Историята стои малко като глава от по-голямо произведение, но това е проблем на всички разкази в този жанр.
3. „Опашката на Дявола“ – 5/5 – Това беше разказът, с който точно на тази дата преди 3 години се запознах с творчеството на Иван, благодарение на сборникът на издателство Гаяна „Вдъхновени от Краля“, за разкази вдъхновени от творчеството на Стивън Кинг. Толкова бях впечатлен от тази творба, че с интерес започнах да издирвам всички негови произведения, публикувани в различни антологии. Неизличимо болен журналист, търси начин да направи сделка с дявола. Всемогъщото зло, демон, дявол, То, наречете го както искате, присъства осезаемо в романите на Кинг. Има много форми, понякога е главно действащо лице в историите му, а друг път само наднича притаено по ръба на фабулата. Няма по-голямо вдъхновение от Краля от това да пишеш за Всемогъщото зло. Разказът е вдъхновен от „Начин на дишане” на Кинг. Силен разказ, изпипан, оригинален, завладяващ. Още един от личните ми фаворити.
4. „Метрото“ – 5/5 – Хорър от който прозира вдъхновение от „Среднощен влак за месо“ на Клайв Баркър, само че Иван го е разказал по свой оригинален начин.
5. „Татко Джеймс“ – 5/5 – Отново отличен представител на кратката проза, но този път ни пренася в кошмарите на казармените истории.
6. „То дебне в мрака“ – 5/5 – Любимият ми разказ в цялата антология. Много оригинална мистерия с изненадващ финал за страховито чудовище, което преследва малкия Били. Баща му не вярва в страховете на своя сина, за това решава да го заведе в мрачните подземия на блока, за да му докаже, че чудовища не съществуват…
7. „Сякаш всички мъртъвци“ – 4/5 – Кратка но завладяваща история за Вси светии.
8. „От Санта, с любов“ – 5/5 – Комедия и хорър рядко се съчетават добре, но Иван Атанасов явно каквото и да захване все му се получава. И този разказ не е изключение. Само си представете Стивън Кинг и Дядо Коледа събрани в един сюжет… Вече не ви ли се причете?
9. „Нова картина за г-н Фог“ – 3/5 – Уж всичко си има тази кратка мистерия, но дали заради предвидимата фабула, дали заради разностилието в двете части на историята(сякаш е писана от двама души с коренно различен стил), но нещо не ми достигна тук.
10. „Лемегетон“ – Великолепен разказ, който лично на мен ми напомни за „Екзорсистът“ и всички подобни произведения за обсебени от демони хора.
11. „Библиотеката“ – 5/5 – За повечето хора библиотеката е приятно, любимо място… Иван успява да види хоръра дори и в такива места…
12. „Ave Mors“ – 5/5 – Може би най-добата творба, която авторът някога е писал. Вечната тема за смъртта е представена по такъв великолепен начин, че това произведение може достойно да седи редом до класиките в учебната програма.
13. „Пътят на инквизитора“ – 5/5 – Разказ за вървящия към ешафода инквизитор и неговите демони.
14. „Вторият етаж“ – 5/5 – Когато прочетох този разказ преди време в антологията „До Ада и назад“ бях силно впечатлен. История в стил „Бягащият човек“ и „Дългата разходка“ на Кинг, но този път смъртоносната игра е по брутална и кървава от всякога. Историята си плаче за продължение, което някой трябва да напише.
15. „Дръпни си“ – 5/5 – Наркотиците и хоръра, много добре се съчетават, особено когато повествованието върви леко халюцигенно…
16. „Г-н Бакман“ – 4/5 – Най-дългата история в сборника. Шизофрения, кървища, заплетена мистерия, изненадващ финал… Всичко си има този разказ.
17. „Зората на мъртвите“ – 4/5 – Както подсказва заглавието това е поклон към Джордж Ромеро и неговите зомби истории. Не харесвам особено зомбита и не харесах финала, но останалото като изпълнение е безспорно великолепно.
18. „Нощен клуб“ – 3/5 – История с много намигвания към вампирския сетинг.
19. „Есенните хора“ – 5/5 – Разказ от антологията „451 градуса по Бредбъри“ за разкази вдъхновени от Рей Бредбъри. За мен това е един от най-Бредбъровите разкази, или поне както аз усещам този автор. Мистерия, в която няколко момчета облечени в хелуински одежди решават да се позабавляват като предприемат дързък обир. Не всички въпроси, които задава разказа получават еднозначен отговор и мистериите в него не са дотам разплетени. Това, че всеки би могъл да си тълкува разказа по различен начин е част от неговото очарование.
20. „Да обичаш сукубус“ – 4/5 – Скоро научих за сукубусите и виждам, че с тях се получават отлични хорър истории.
21. „Самвете“ – 5/5 – Един от личните ми фаворити в сборника. Психологически трилър за сериен убиец и мотивите му да извършва жестоките си престъпления.
22. „Бзззз“ 5/5 – Разказ вдъхновен от творчеството на Едгар Алън По и най-доброто му произведение „Издайническо сърце“. История за човек страдащ от заболяване, което е обострило слухът му до степен, в която започва да губи разсъдъка си.
23. „Горкият мистър Хайд“ – 5/5 – Вторият опит на Иван да се пробва в хумористичния хорър е повече от успешен. История пълна с много кръв и брутални описания, която до самият финал кара читателят да се чуди: „Кой, по дяволите, е мистър Хайд?“
24. „Снежния човек“ – 5/5 – За финал имаме една леко накъсана като повествование история, която имаме криминална история за отвлечени деца и древен индиански демон. Напомня малко на „То“ на Стивън Кинг и „Снежният човек“ на Ю Несбьо, но пречупен през оригиналният поглед на Иван.
Ако сте любители на страховитите истории – тази книга е задължителна за вас. Това е компилация от хорър от най чист вид – такъв който не се препоръчва за лица под 18 години и за такива, които лесно се плашат. Четете на ваш риск!
January 27, 2018
Размазващ сборник на една от легендите в жанра за България! Разказите на Иван са толкова разнородни и пъстри, че буквално може да ви се завие свят. От чисто лъвкрафтови, от които лъха дълбоко отчаяние и мрак, до почти забавни, в които редувате лудешкия кикот със студени вълни от ужас, които обливат мозъка ви. Някои от тях лично на мен ми допаднаха повече от останалите, но аз съм си пристрастно говедо :) Примерно, „Горкият мистър Хайд“ ми е един от ол-тайм фаворитите. За „От Санта, с любов“ няма да говоря — там каквото и да се каже, все ще е недостатъчно; велик! :) „Марципан“ и „Снежния човек“ (съответно откриващият и закриващият сборника разкази) размазват, „Нова картина за госпо��ин Фог“ ми е любим още от време оно, а „Самвете“ е толкова брутално-красив, че може да ви докара и до сълзи. Браво на Иван, че най-накрая се престраши да събере всичките си истории под една корица, брав�� на Издателство „Изток-Запад“, че издаде това бижу (между другото, полиграфичното изпълнение е перфектно), браво на вас, че още щом прочетете това ревю, ще хукнете към книжарниците и ще си закупите бройка от това разкошно томче :) Време е да се убедите с очите си, че не всичко в новата българска литература е пошло като Августин Господинов, изсмукано от пръстите като Мартин Колев и впиянчено-малоумно като Калин Терзийски. България има прекрасни автори и тепърва, дай Боже, ще се запознавате с тях благодарение на „Изток-Запад“
September 12, 2018
Една смразяващо добра книга от един смразяващо добър хорър-автор. Трудно ми е да отлича някой от разказите, след като всички бяха на световно ниво, но някои като "Марципан" (който четох за първи път в "До ада и назад"), "Вещицата от хълмовете Сайс", "То дебне в мрака" (който четох и е "Ласката на мрака"), "Есенните хора", Ave mors"" и "Снежния човек", ме изкъртиха до основи. :)
May 3, 2019
Ако си падате по особено кървави истории, в които сякаш Баркър и Леймън са си стиснали силно ръцете, и са се съгласили с особен блясък в очите да не оставят никой дишащ до последния ред на всеки разказ, щото този процес дишането бива общо взето доброволно отказан от набелязаните жертви, тъй като от един момент нататък агонията води до искрен суицид, то Рецептите за кошмари трябва да са вашето ново настолно четиво, което да хвърля тонове силно запалителен ужас в сънищата ви. Няма скромност, няма срам, няма ограничения за това, което може да се случи на всеки, независимо от пол, възраст или характер. Всички минават под ножа, ноктите, зъбите или каквото там е оборудването на последната инстанция в живота. И освен да се крещи много и начесто, друго май няма как да се предприеме като курс на действие. Спасение, противодействие, надежда? Забравете ги тия остарели неща.
Демони, покрили се дълбоко в кожата на обикновени хора, се превръщат в класически садисти, чудовища с хуманоиден вид, канибали, убийци, насилници, откаченяци от всякакъв род и порода, които най-вече спиране нямат. Освен, може би, когато в картинката се намесят и други демоноидни създания, намерили убежище в плът, и тогава не че няма допълнителни жертви от общото стадо неподозиращи средностатистически овце, съставляващо здравомислещото световно население. Понякога злите духове обладат цели места, придобили изведнъж твърде много душа, и то не с добри намерения, друг път просто дават дарове или поставят изисквания пред безволевите в отчаянието си хорица с едната цел да се забавляват с нещастието всечовешко. Но самите хора сме си достатъчно изроди с потенциал да се превърнем в масови касапи на всичко живо, че самият стимул, отприщващ реките от черна омраза и тотална липса на емпатия е просто формалност, и то много слаба такава. Грозното лице на човечеството е вече и доста страховито.
Страхотни разкази за страшното, безумното, откаченото, крайното, кървавото, недишащото, мъртвото, отказващото да умре, искащото да убива. Колекция от писъци, каталог на предсмъртни хрипове, селекция от всички възможни краища на съществуванието, особено онези, вървящи с богато количество претоварваща сетивата болка. На ваш риск пристъпете в обителта на неограничените възможности за преждевременен финал на живота. Пък ако оцелеете – разказвайте.
Демони, покрили се дълбоко в кожата на обикновени хора, се превръщат в класически садисти, чудовища с хуманоиден вид, канибали, убийци, насилници, откаченяци от всякакъв род и порода, които най-вече спиране нямат. Освен, може би, когато в картинката се намесят и други демоноидни създания, намерили убежище в плът, и тогава не че няма допълнителни жертви от общото стадо неподозиращи средностатистически овце, съставляващо здравомислещото световно население. Понякога злите духове обладат цели места, придобили изведнъж твърде много душа, и то не с добри намерения, друг път просто дават дарове или поставят изисквания пред безволевите в отчаянието си хорица с едната цел да се забавляват с нещастието всечовешко. Но самите хора сме си достатъчно изроди с потенциал да се превърнем в масови касапи на всичко живо, че самият стимул, отприщващ реките от черна омраза и тотална липса на емпатия е просто формалност, и то много слаба такава. Грозното лице на човечеството е вече и доста страховито.
Страхотни разкази за страшното, безумното, откаченото, крайното, кървавото, недишащото, мъртвото, отказващото да умре, искащото да убива. Колекция от писъци, каталог на предсмъртни хрипове, селекция от всички възможни краища на съществуванието, особено онези, вървящи с богато количество претоварваща сетивата болка. На ваш риск пристъпете в обителта на неограничените възможности за преждевременен финал на живота. Пък ако оцелеете – разказвайте.
April 2, 2018
Великолепен! Запомнящ се! И просто дяволски добър!
Сборник, който е едно книжно бижу в моята лична хорър библиотека!
Огромни благодарности на Иван за удоволствието и автографа :) !
Сборник, който е едно книжно бижу в моята лична хорър библиотека!
Огромни благодарности на Иван за удоволствието и автографа :) !
January 29, 2018
Вледеняващ дебют!
Иван Атанасов ви представя първата си книга, за която тепърва ще се говори. Тези 24 разказа са плод на 22 години усилено писане, изглаждане, редактиране, коригиране, пренаписване, изчитане на вагони с хорър-литература, изгледване на тирове с филми на ужаса, за да се постигне нещо невероятно.
Този сборник е расов, чистокръвен хорър, без примеси. И нищо по-малко не може да се очаква от една жива, ходеща енциклопедия на хоръра, какъвто е Иван. Какъв е стила му ли? Да кажем, че бих определил лицето Атанасов като роднина на любимия му Баркър - на моменти сходен като брат-близнак, на други - по-скоро като далечен братовчед. Ала без съмнение Иван има собствен почерк, както и в нерядко пише по-добре от ливърпулския си колега. Не се бъзикам.
Ние, останалите членове на клуб LAZARUS, си позволяваме забежки в много други жанрове. Фентъзи, фантастика, трилър, крими, приключения, дори хумор и поезия и какво ли не. Иван обаче е роден с хоръра, заклет в него и кръстен във кръв, ако щете. Той не може да изневери на хоръра по никой начин, нито да се отклони от трънливата му пътека. И това е нещо много красиво.
Тези смразяващи 24 истории не са за всеки. Те не са за плашливи читатели, нито за предубедени хора, които четат единствено романи. "Рецепта за кошмари" е само за истински фенове и ценители на жанра, за хора с вкус.
Иван Атанасов ви представя първата си книга, за която тепърва ще се говори. Тези 24 разказа са плод на 22 години усилено писане, изглаждане, редактиране, коригиране, пренаписване, изчитане на вагони с хорър-литература, изгледване на тирове с филми на ужаса, за да се постигне нещо невероятно.
Този сборник е расов, чистокръвен хорър, без примеси. И нищо по-малко не може да се очаква от една жива, ходеща енциклопедия на хоръра, какъвто е Иван. Какъв е стила му ли? Да кажем, че бих определил лицето Атанасов като роднина на любимия му Баркър - на моменти сходен като брат-близнак, на други - по-скоро като далечен братовчед. Ала без съмнение Иван има собствен почерк, както и в нерядко пише по-добре от ливърпулския си колега. Не се бъзикам.
Ние, останалите членове на клуб LAZARUS, си позволяваме забежки в много други жанрове. Фентъзи, фантастика, трилър, крими, приключения, дори хумор и поезия и какво ли не. Иван обаче е роден с хоръра, заклет в него и кръстен във кръв, ако щете. Той не може да изневери на хоръра по никой начин, нито да се отклони от трънливата му пътека. И това е нещо много красиво.
Тези смразяващи 24 истории не са за всеки. Те не са за плашливи читатели, нито за предубедени хора, които четат единствено романи. "Рецепта за кошмари" е само за истински фенове и ценители на жанра, за хора с вкус.
February 10, 2018
Интернет тенденцията е всеки да е убеден, че е прав, че неговото мнение е от фундаментално значение и всички останали са идиоти. Чувствам се длъжна да обоснова оценката си за книгата, но държа да кажа предварително, че не желая да налагам мнението си на никой и всяка една форма на изкуство, както й нейното разбиране, са напълно субективни.
Хорърът е сложен жанр, далеч над разбирането за хвърчащи кофи с вътрешности и евтини плашещи моменти. Ужасът е психология, атмосфера, насилие, бездна, безпомощност, обреченост... И е различен за всеки. Точно това го прави и един доста обширен жанр, с безкрайни възможности за експлоатиране, макар и въображението ни все пак да има някакъв лимит и да се твърди, че идеите започват да се поизчерпват с годините, както в литературния, така и във филмовия жанр.
Иван Атанасов е човек, който според мои наблюдения през годините се различава значително с познанията си в жанра от средностатистическия български хорър фен, което доведе и до любопитството и вълнението ми моментално да прочета дебютния му сборник с разкази.
Започнах четението си с удоволствие, с гореспоменатата идея, че хорърът има хиляди разновидности и дори нещо да не ме грабне изцяло, или да не отговаря на вкуса ми, то следващото ще успее. Продължих да си повтарям това с всеки следващ разказ, но аха-да се доближа до пълно удовлетворие - нещо ми се изплъзва и ме оставя с кисело чувство. Някои от разказите са прекалено кратки, за да успеят дори да погъделичкат въображението ми, други са с прилична дължина, но не успяват да развият каквато и да е емоционалност в мен към героите си - в повечето случаи не ме интересуват мотивите, не ме интересува кой ще оцелее, кой е жив или е вече мъртъв, довършвам разказа искайки да разбера каква е цялостната идея. А идеи има. Без значение оригинални или не - в книгата всеки би намерил нещо, което не му е хрумвало досега, което намира за оригинално, което би го отвратило или изплашило. За мен обаче почти нито един от разказите не съдържа онази психология на хоръра, която да стисне читателя здраво за трахеята и да го държи буден няколко дни, или поне да го накара да се замисли.
Друг основен проблем, който лично според мен сваля нивото на родната литература и забелязвам често в нещата, които чета напоследък - е "фенбойстването". Когато в разказ главният герой чете книга на Кинг, на Баркър, на Лъвкрафт - това незименно води до усмивка. "Той е от нашите", казваш си и се чувстваш малко по-свързан с персонажа. Същото важи и когато кръстиш града, в който се развива действието на голяма част от разказите - Стенджънт Пънч - закачаката е очевидна и сладка. Когато обаче ВСЕКИ от героите неизменно чете хорър и слуша различни вариации на метъла, в един момент всичко става прекалено, нереалистично, тотално далечно от действителността и усетих как полека-лека започвам да прелиствам страниците с досада. Влиянието от популярни филмови и литературни класики е неизбежно (и желано), но когато е толкова натрапчиво ме кара да не приемам писанията насериозно. А ужасът често трябва да бъде приеман сериозно, иначе обезсмисля ефекта си. Повторението в интересите на героите, всеки един от които е несъмнен психопат, социопат или потенциален убиец, не ми помогна да почувствам каквато и да е връзка с реалността и емоция към който и да било от рзказите; а смятам това за важно и съществено и е това, което допринася за крайния ефект от една творба и доколко тя оставя белега си в мозъка на читателя.
Казвайки всичко това, далеч не подценявам въображението на автора както и фактът колко леко и приятно се чете стилът му на писане. Вярвам, че разказите ще се харесат на много фенове на жанра и искрено се радвам, че пазарът ни вече е по-отворен към хоръра, макар и снобската част от мен да иска завинаги да си остане в дълбокия български ъндърграунд, за да бъде нещо по-специално оценено.
Надявам се мнението ми да бъде възприето като градивна критика и съвет от скромна почитателка на жанра, която в крайна сметка не пише и не твори, но живее и диша с хоръра и подкрепя безпристрастно българските автори на ужаси.
Хорърът е сложен жанр, далеч над разбирането за хвърчащи кофи с вътрешности и евтини плашещи моменти. Ужасът е психология, атмосфера, насилие, бездна, безпомощност, обреченост... И е различен за всеки. Точно това го прави и един доста обширен жанр, с безкрайни възможности за експлоатиране, макар и въображението ни все пак да има някакъв лимит и да се твърди, че идеите започват да се поизчерпват с годините, както в литературния, така и във филмовия жанр.
Иван Атанасов е човек, който според мои наблюдения през годините се различава значително с познанията си в жанра от средностатистическия български хорър фен, което доведе и до любопитството и вълнението ми моментално да прочета дебютния му сборник с разкази.
Започнах четението си с удоволствие, с гореспоменатата идея, че хорърът има хиляди разновидности и дори нещо да не ме грабне изцяло, или да не отговаря на вкуса ми, то следващото ще успее. Продължих да си повтарям това с всеки следващ разказ, но аха-да се доближа до пълно удовлетворие - нещо ми се изплъзва и ме оставя с кисело чувство. Някои от разказите са прекалено кратки, за да успеят дори да погъделичкат въображението ми, други са с прилична дължина, но не успяват да развият каквато и да е емоционалност в мен към героите си - в повечето случаи не ме интересуват мотивите, не ме интересува кой ще оцелее, кой е жив или е вече мъртъв, довършвам разказа искайки да разбера каква е цялостната идея. А идеи има. Без значение оригинални или не - в книгата всеки би намерил нещо, което не му е хрумвало досега, което намира за оригинално, което би го отвратило или изплашило. За мен обаче почти нито един от разказите не съдържа онази психология на хоръра, която да стисне читателя здраво за трахеята и да го държи буден няколко дни, или поне да го накара да се замисли.
Друг основен проблем, който лично според мен сваля нивото на родната литература и забелязвам често в нещата, които чета напоследък - е "фенбойстването". Когато в разказ главният герой чете книга на Кинг, на Баркър, на Лъвкрафт - това незименно води до усмивка. "Той е от нашите", казваш си и се чувстваш малко по-свързан с персонажа. Същото важи и когато кръстиш града, в който се развива действието на голяма част от разказите - Стенджънт Пънч - закачаката е очевидна и сладка. Когато обаче ВСЕКИ от героите неизменно чете хорър и слуша различни вариации на метъла, в един момент всичко става прекалено, нереалистично, тотално далечно от действителността и усетих как полека-лека започвам да прелиствам страниците с досада. Влиянието от популярни филмови и литературни класики е неизбежно (и желано), но когато е толкова натрапчиво ме кара да не приемам писанията насериозно. А ужасът често трябва да бъде приеман сериозно, иначе обезсмисля ефекта си. Повторението в интересите на героите, всеки един от които е несъмнен психопат, социопат или потенциален убиец, не ми помогна да почувствам каквато и да е връзка с реалността и емоция към който и да било от рзказите; а смятам това за важно и съществено и е това, което допринася за крайния ефект от една творба и доколко тя оставя белега си в мозъка на читателя.
Казвайки всичко това, далеч не подценявам въображението на автора както и фактът колко леко и приятно се чете стилът му на писане. Вярвам, че разказите ще се харесат на много фенове на жанра и искрено се радвам, че пазарът ни вече е по-отворен към хоръра, макар и снобската част от мен да иска завинаги да си остане в дълбокия български ъндърграунд, за да бъде нещо по-специално оценено.
Надявам се мнението ми да бъде възприето като градивна критика и съвет от скромна почитателка на жанра, която в крайна сметка не пише и не твори, но живее и диша с хоръра и подкрепя безпристрастно българските автори на ужаси.
February 5, 2018
Аз съм един от хората, които този сборник не успя да изненада. Нямаше как, защото отдавна съм си написал домашното "Иван Атанасов", а днес само го преговорих. При това с най-голямо удоволствие. Deadface е ходеща хорър-енциклопедия и често прибягвам до услужливата му памет за библиографски справки, но доста преди да се напипаме в социалната мрежа и да станем колеги в Horror Writers Club Lazarus, се бях докоснал до творчеството му в антологиите До Ада и назад ("Нова картина за г-н Фог", "Вторият етаж", "Зората на мъртвите", "Марципан") и Ласката на мракa ("То дебне в мрака"). През изминалите години установих, че сред най-атмосферните разкази в конкурсните тематични сборници на издателство Gaiana book & art studio, се нареждат именно неговите - "Опашката на дявола" (Вдъхновени от Краля), "Есенните хора" (451 градуса по Бредбъри) и Бзззз (ПО крилете на гарвана). А "От Санта, с любов" и "Горкият мистър Хайд", влезли в клубните ни колаборации Писъци и Вой бяха толкова свежи истории, че направо ме разпиляха от смях (вторият - и от погнуса, ха-ха). Абониран за прекрасното списание "Дракус", вече бях чел и "Дръпни си", "Нощен клуб" (в съавторство с Елена Павлова) и "Ave Moris", с които докарах числото на познатите разкази до фаталното 13. Но това не е краят, ха-ха, моя е заслугата (колко съм скромен само) героят от "Самвете" (една от най-любимите ми от "новите" творби, четена още във вариант на чернова) да си тананика "Eat Me Alive" на Judas Priest, вместо парче на Sodom (обичам германците, но някак не ми се връзваше тяхна песен в американския сетинг). И за да завърша това не-ревю, трябва да си призная, че го започнах с лъжа - Иван Атанасов всъщност успя да ме изненада. Наредени един до друг 24-те разказа са се превърнали в перфектно шлифовано 24 каратово книжно бижу. Пи Ес: Един от нечетените - "Вещицата от хълмовете Сайс" - ми стана любим (полъх от шантавия Клайв Баркър усетих в него, респект), и (вече бе отбелязано в изчерпателното ревю на Додо) просто си плаче да се превърне в по-дълга история. Точка! Ъ-ъ-ъ, пет точки!!!
September 20, 2018
Иван Атанасов е от авторите, при които няма тън-мън: хваща те за врата от самото начало и ти навира главата в плеяда от ужасяващи гадории и натиска ли, натиска, гадта мръсна. Е, всъщност не винаги е така. Понякога ти дава малко време да се настроиш в обстановката – щото все пак това е Иван Атанасов, а ако не знаете от него винаги трябва да очакват всевъзможни умопомрачаващи събития и шокиращи случки в творбите му – и в крайна сметка винаги те закарва там, където иска – място, където никой разумен човек не би искал да попадне; място, находящо се в най-тъмните и гениално извратени кътчета на съзнанието му.
Дали от вратата за краката или лекичко яваш-яваш, Атанасов на всяка цена не просто ще ти разкаже, а ще ти ПОКАЖЕ това, което се е въртяло в главата му като затворено за векове свръхестествено чудовище, чакащо своя звезден миг, нетърпеливо да покаже глава навън и да подхване скверното си дело. Затова и смея да твърдя, че той е един съвременен класик на ужаса. Писател, който с безцеремонен размах на перото те вкарва във филма и го прави с изключителна адекватност, стил и финес. Писател с богато слово, разнородни техники на писане и безгранично въображение, който както с лекотата, с която пазител-свещеник сваля за секунди с ред преъски кръв кожата от гърба на нечестиво същество, така ще захвърли читателя в поредния кошмар. Внимателно изготвен по специална рецепта.
Преди да продължа с разхвърляните ми опити за ревю на всеки от разказите в тази книга искам да спомена, че обожавам, когато герои или елементи от сюжета на един разказ се споменават в друг – не знам, просто много ме кефи и със задоволство открих това в този сборник. Също така за твърдите фенове на този жанр трябва да се каже, че гъмжи от препратки към Стивън Кинг, Едгар Алън По и куп популярни хорър персонажи от книги и филми.
Цялото ревю можете да прочетете ТУК!
Дали от вратата за краката или лекичко яваш-яваш, Атанасов на всяка цена не просто ще ти разкаже, а ще ти ПОКАЖЕ това, което се е въртяло в главата му като затворено за векове свръхестествено чудовище, чакащо своя звезден миг, нетърпеливо да покаже глава навън и да подхване скверното си дело. Затова и смея да твърдя, че той е един съвременен класик на ужаса. Писател, който с безцеремонен размах на перото те вкарва във филма и го прави с изключителна адекватност, стил и финес. Писател с богато слово, разнородни техники на писане и безгранично въображение, който както с лекотата, с която пазител-свещеник сваля за секунди с ред преъски кръв кожата от гърба на нечестиво същество, така ще захвърли читателя в поредния кошмар. Внимателно изготвен по специална рецепта.
Преди да продължа с разхвърляните ми опити за ревю на всеки от разказите в тази книга искам да спомена, че обожавам, когато герои или елементи от сюжета на един разказ се споменават в друг – не знам, просто много ме кефи и със задоволство открих това в този сборник. Също така за твърдите фенове на този жанр трябва да се каже, че гъмжи от препратки към Стивън Кинг, Едгар Алън По и куп популярни хорър персонажи от книги и филми.
Цялото ревю можете да прочетете ТУК!
June 29, 2019
"Рецепта за кошмари" не е точно "моя тип" ужас, но трябва да призная, че авторът се е справил много добре. Бих го препоръчал най-вече на феновете на Баркър и по-"визуалния" ужас. Историите вътре са кратки и брутални, а някои от сцените са така описани, че чак да ти се догади - т.е. - чудесно. Това, по мое мнение, е и най-силната страна на сборника. Като се замисля, нямаше повече от 1-2 разказа (от над 20), които да не ми се харесат с нещо - всеки имаше по нещо интересно и готино; тези, които не са ми от фаворитите пак са поне приятни за четене.
Сега малко за минусите (защото съм си такъв, негативен с надежда и за конструктивен, в отзивите) - липсваше ми малко повече креативност в разказите, много голяма част от тях просто стигаме до касапница, извършена от луд човек/обладан от нещо човек/зъл дух във формата на човек / Дявола, без грандиозна разлика между четирите, или поне първите три. Има прекалена повтаряемост на канибализма, известна повтаряемост на изрази и метафори. Опитите за комедия не работеха за мен (но не са натрапчиви или дразнещи). Тук-там има какво да се иска от словореда и... май с това се изчерпват минусите.
Като чисто персонални предпочитания ми се искаше да има повече фокус на сюжет и фантастичната идея в разказите, повече Кинг/Кунц ужас, отколкото build-up на яка къравава сцена, опакована с фантастика. Самите фантастични идеи са сами по себе си доста интересни, но по-скоро оставени само като щрих. Но това е много субективно мнение, така или иначе. Въпреки че това според мен е съзнателен избор на автора и съвсем валиден такъв, а не грешка, лично аз предпочитам малко повече плътност и земност на героите и света - сега в общи линии са доста безлични герои като от B-movie, които се разхождат в някакъв бутафорен град и свят - отново - ала Баркър. Като контраст в това отношение бих посочил Кинг или Явор Цанев от нашите автори.
Като тегля чертата, това е един от силните хорър сборници у нас; сещам се за малко други, които бих препоръчал пред този, така че ако ви се чете нещо такова, няма да сгрешите, ако хванете "Рецепта за кошмари". Отчитайки, че това е и дебют на автора в самостоятелно издание, за мен е много обещаващ и със сигурност ще надавам ухо за бъдещи негови произведения.
Сега малко за минусите (защото съм си такъв, негативен с надежда и за конструктивен, в отзивите) - липсваше ми малко повече креативност в разказите, много голяма част от тях просто стигаме до касапница, извършена от луд човек/обладан от нещо човек/зъл дух във формата на човек / Дявола, без грандиозна разлика между четирите, или поне първите три. Има прекалена повтаряемост на канибализма, известна повтаряемост на изрази и метафори. Опитите за комедия не работеха за мен (но не са натрапчиви или дразнещи). Тук-там има какво да се иска от словореда и... май с това се изчерпват минусите.
Като чисто персонални предпочитания ми се искаше да има повече фокус на сюжет и фантастичната идея в разказите, повече Кинг/Кунц ужас, отколкото build-up на яка къравава сцена, опакована с фантастика. Самите фантастични идеи са сами по себе си доста интересни, но по-скоро оставени само като щрих. Но това е много субективно мнение, така или иначе. Въпреки че това според мен е съзнателен избор на автора и съвсем валиден такъв, а не грешка, лично аз предпочитам малко повече плътност и земност на героите и света - сега в общи линии са доста безлични герои като от B-movie, които се разхождат в някакъв бутафорен град и свят - отново - ала Баркър. Като контраст в това отношение бих посочил Кинг или Явор Цанев от нашите автори.
Като тегля чертата, това е един от силните хорър сборници у нас; сещам се за малко други, които бих препоръчал пред този, така че ако ви се чете нещо такова, няма да сгрешите, ако хванете "Рецепта за кошмари". Отчитайки, че това е и дебют на автора в самостоятелно издание, за мен е много обещаващ и със сигурност ще надавам ухо за бъдещи негови произведения.
June 10, 2018
“Рецепта за кошмари” съдържа ��азкази от жанровете на ужаса и психотрилъра, в които свръхестествения елемент се преплита от една страна със символизма, а от друга – с различни отклонения като шизофрения, депресия, психоза, дори тинитус. Това вкарва въображението на читателя в призрачна недействителност, която действително човърка в ума му и, ако мога да цитирам Лъвкрафт, не предразполага към спокойни сънища.
Цялото ми ревю четете на линка:
http://citadelata.com/%D1%80%D0%B5%D1...
Цялото ми ревю четете на линка:
http://citadelata.com/%D1%80%D0%B5%D1...
February 10, 2018
Заразен от еуфорията по сборника, му позволих на пререди 2-3 книжки. Не съм компетентен относно родния хорър, и името на автора ми проговори чак след като видях разказите в книгата - три от тях съм чел и преди това.
Няма да влизам в подробности относно всеки разказ, а само ще споделя мнението си, че от 24 разказа, 8 са абсолютни шедь��ври! А това, по мое мнение, е страшно висок процент. Субективният ми списък с фаворити е:
Вещицата от хълмовете Сайс - много събрано в 9 страници, интересен свят!
Метрото - изненадващ финал на една мрачна, тъжна история.
От Санта, с любов - вероятно най-забавният разказ в сборника, който бях чел преди и сега препрочетох с удоволствие!
Господин Бакман - когато тялото на майка ти е обладано от духа на масов убиец...
Зората на мъртвите - зомби-разказ, представен от нетипична гледна точка. Краят също беше неочакван - смях се!
Нощен клуб - малко ебавка с вампирската истерия, и дори по-смешен финал!
Горкият мистър Хайд - отново вече четен разказ, и пак пиша: мистър Хайд наистина го отнесе здраво!
Снежният човек - силен и ужасен финал на сборника!
За финал: очевидно е преклонението на Иван Атанасов към някои класици в жанра, най-вече Кинг. Загатнат е на няколко пъти, като в "От Санта..." дори има пряко участие, заедно със семейството си :). Оценка 4.65 за сборник е от най-високите, които съм давал, и е напълно заслужена.
П.П. Никога не ходете в Стенджант Пънч! Ама никога!!!
Няма да влизам в подробности относно всеки разказ, а само ще споделя мнението си, че от 24 разказа, 8 са абсолютни шедь��ври! А това, по мое мнение, е страшно висок процент. Субективният ми списък с фаворити е:
Вещицата от хълмовете Сайс - много събрано в 9 страници, интересен свят!
Метрото - изненадващ финал на една мрачна, тъжна история.
От Санта, с любов - вероятно най-забавният разказ в сборника, който бях чел преди и сега препрочетох с удоволствие!
Господин Бакман - когато тялото на майка ти е обладано от духа на масов убиец...
Зората на мъртвите - зомби-разказ, представен от нетипична гледна точка. Краят също беше неочакван - смях се!
Нощен клуб - малко ебавка с вампирската истерия, и дори по-смешен финал!
Горкият мистър Хайд - отново вече четен разказ, и пак пиша: мистър Хайд наистина го отнесе здраво!
Снежният човек - силен и ужасен финал на сборника!
За финал: очевидно е преклонението на Иван Атанасов към някои класици в жанра, най-вече Кинг. Загатнат е на няколко пъти, като в "От Санта..." дори има пряко участие, заедно със семейството си :). Оценка 4.65 за сборник е от най-високите, които съм давал, и е напълно заслужена.
П.П. Никога не ходете в Стенджант Пънч! Ама никога!!!
July 20, 2022
"Рецепта за кошмари", според мен е бижу в короната на хорър разказите. Насладих се на безценни мигове с един страшно силен сборник в чието създаване е вложен професионализъм, творчески усет, огромна любов към жанровата хорър литература и не на последно място - фенщина към побиващите тръпки истории. За незапознатите, Иван Атанасов е родната енциклопедия по въпроси, свързани с литературата на ужасите (хич не е пресилено, наистина човекът разбира И от това. За справка, Иван собственоръчно и с леки включвания от фенове, поддържа страхотната тема "Ужасът върху лист хартия", която започна живота си през далечната 2006-та година и все още се попълва, поддържа и чете), много добър преводач (плод на неговия професионализъм са "Черна вечер" на Дейвид Морел, том 1-5 на "Кървави Книги" на Клайв Баркър (феновете знаят защо!) и още много). Смятам, че това леко лирическо отклонение не е навредило, но грациозно се връщам към основната тема, а именно, сборникът с разкази "Рецепта за кошмари". Не бих искал да се спирам на всеки разказ поотделно - не един и двама са го направили и може да прегледате ревютата им малко по-долу, затова пък ще изразя собствените си огромни впечатления от тези парчета ужас върху хартия. Мисля, че личните ми усещания могат да бъдат изразени по един доста по-първичен и възхваляващ начин, а не да бъдат облечени в "префърцунени, бонбонени" изречения. А именно - Мамка му, хора, егати силния сборник е това! Буквално е разкошен! Има всичко, което един почитател на ужасите може да желае! Психологически ужас, гор сцени (бая изродски, честно!), зомбита, прокълнати местообитания, откачени психопати, крими хорър история, огромна доза лудост и какво ли още не! Мамка му, сборникът е повече от жесток! А да не споменавам и за взаимовръзките между персонажи/места в почти всички разкази и изобщо, създаването на една Вселена на ужасите с всичките и извратености. Доволен съм...Всъщност не точното описание - адски съм впечатлен от този сборник. Горещо го препоръчвам и честно да ви кажа хора, убеден съм, че няма да съжалявате. Желая Ви приятно четене!
May 2, 2018
Дебютният самостоятелен сборник на Иван Атанасов идва десетилетия след литературния му такъв. Кое по-добре от това говори за маниакалната обсесия на писателя да шлифова текстовете си до съвършенство? Атанасов не пише просто така, не реди думи просто така и това, което предлага на читателя си, не е просто така.
Хладнокръвен в стила си, обран в езика си, палитров във влиянията, намигванията, сюжетите и психопатиите си, Иван е постигнал книга, която е едновременно готова за превод на английски, за да се мери с качеството на западните колеги, но също така антология на едно авторово разбиране за жанра на ужаса.
Какви ли не продукти присъстват в "Рецепта"-та - всеки с отчетливия си привкус, нюанс и дълготрайност на усещанията. Възползвайки се от удоволствието да познавам автора, ползвах се с възможността да се докосна до част от разказите авансово и много от тях вече бяха възбудили емоциите и размислите ми през годините. Ето защо ми е толкова трудно да назова фаворити сред текстовете - новото ме изненада приятно, а старото влиза като пълнолетен "Чивас".
Тук е съвършеният шедьовър на циничната необратимост на злото - "Опашката на Дявола", тук е философският "Ave mors", мелодичният "Господин Бакман", безобразно красивият "Есенните хора" и още, и още...
Не мога да не отправя прожектора към "Горкият господин Хайд" - ето това е разказ, който едновременно разсмива, предизвиква погнуса и като цяло ми се струва емблематичен за прозата на Атанасов.
Ако като мен, в менюто ви като основния ястия задължително присъстват разюздани психопати, педофилски изстъпления, сатанински грехопадения, уместни ебавки и връзки пресни черва - посягайте към готварската книга, Звездев и Манчев - на кайма, хип-хип-ура!
For the glory of Satan of course!
Хладнокръвен в стила си, обран в езика си, палитров във влиянията, намигванията, сюжетите и психопатиите си, Иван е постигнал книга, която е едновременно готова за превод на английски, за да се мери с качеството на западните колеги, но също така антология на едно авторово разбиране за жанра на ужаса.
Какви ли не продукти присъстват в "Рецепта"-та - всеки с отчетливия си привкус, нюанс и дълготрайност на усещанията. Възползвайки се от удоволствието да познавам автора, ползвах се с възможността да се докосна до част от разказите авансово и много от тях вече бяха възбудили емоциите и размислите ми през годините. Ето защо ми е толкова трудно да назова фаворити сред текстовете - новото ме изненада приятно, а старото влиза като пълнолетен "Чивас".
Тук е съвършеният шедьовър на циничната необратимост на злото - "Опашката на Дявола", тук е философският "Ave mors", мелодичният "Господин Бакман", безобразно красивият "Есенните хора" и още, и още...
Не мога да не отправя прожектора към "Горкият господин Хайд" - ето това е разказ, който едновременно разсмива, предизвиква погнуса и като цяло ми се струва емблематичен за прозата на Атанасов.
Ако като мен, в менюто ви като основния ястия задължително присъстват разюздани психопати, педофилски изстъпления, сатанински грехопадения, уместни ебавки и връзки пресни черва - посягайте към готварската книга, Звездев и Манчев - на кайма, хип-хип-ура!
For the glory of Satan of course!
March 18, 2018
Когато бях втори или трети клас, през дългите летни вечери се катерехме с приятелите ми като петлета на една стара възлеста смокиня зад блока и в падащия здрач си разказвахме страшни истории. После няколко нощи не можех да заспя от неясни тревоги и необясними страхове. Гледах да се приближа, само да докосна до някой от родителите ми, за да мога да се унеса в неспокойна дрямка. Точно това чувство събуди „Рецепта за кошмари”, след като успя да отвее събиран с години цинизъм и рационалност, а точно това смятам за постигната цел от един качествен сборник със страшни истории.
Един от тези изключително хомогенни жанрови сборници, който оправдава и надскача очакванията ти и те оставя петимен за още.
Разказите са полирани до маниакалност късчета кошмар, които събрани заедно оправдават заглавието на 100%. Като голям любител на жанра Иван Атанасов кръстосва в прозата си десетки препратки към класически и модерни автори на ужаса, черпи вдъхновение от най-сериозните имена и държи нивото на прозата му да е наравно с тяхното. Но не оставайте с грешно впечатление, това не е книга на поддържател, напротив, пригответе се за нещо уникално и уникално добро.
Марципан – Още с първия разказ Дедфейс ни хвърля във водовъртежа на лудостта, граничещ с гротеска. Мотивите на героите се усукват и преплитат, докато доведат до един грандиозен и изненадващ финал.
Вещицата от хълмовете Сайс – Фентъзиен декор, върху който се разиграват кошмарни ситуации, способни да докарат нощни напикавания на всеки фен на Мартин, Ериксън или Абъркромби. Кратка и брутална.
Опашката на Дявола – Една много кингова история, не напразно включена в сборника „Вдъхновени от Краля”. Носеща целия заряд на краля на модерния хорър, но и чистата неподържаемост на Иван. Ужасът се отага бавно и пласт по пласт в читателя, разгръщайки отделен свой аспект с навлизането на всяка следваща сцена, докато не доведе до финално кошмарно кресчендо. Може би най-любимата ми творба в сборника.
Метрото – Сякаш излязъл из под перото на Матисън разказ, в който до последно се чудиш дали героят е изперкал от угризения или наистина му се случва невероятното. За разлика от чичо Ричи обаче, Дедфейс не оставя глътка надежда за читателя. Кошмарите са истински и само на ръка разстояние.
Татко Джеймс – Всяко поделение си има своите казармени истории, които да държат будни часовите по време на летните наряди. Тази история, обаче може да задържи буден цял легион.
То дебне в мрака – Абе, слушайте ги тия деца, когато ви говорят, бе! Един детски кошмар, естествено не е плод на развинтеното детско въображение, но това може да се разбере само трудния начин. Трябва да отбележа, че тук, както и в няколко други разказа, Иван вкарва една много симпатична цикличност във финалите, която те убеждава, че това нещо може да ти се случи и на теб, както се е случило на героите му. Сега слизам до мазата за ракия и компоти само по светло.
Сякаш всички мъртъвци – Вечерта на Хелоуин никога не е добра за гузната съвест. Ако си си свършил работата както трябва обаче, дори всички мъртъвци немогат да те изкарат от равновесие.
От Санта с любов – Праведния гняв на г-н Атанасов по гаврата с тропите на хорър литературата тук избуява в красиви алени цветове. Много се смях.
Нова картина за г-н Фог – Господин Фог иска нова картина и си плаща дебело за нея, за това ще я получи. За да разберете как я предпочита – четете.
Лемегетон – Животът на антикварния книжар носи много проблеми, осдобено ако се занимава със специфични редки книги. Тук ми харесаповторното споменаване на г-н Фог от предишния разказ. Зараждане на авторски мит, който искам да остави линия в бъдещото творчество на Иван. Дебела линия.
Библиотеката – Книгите ти говорят, и когато ги разлистваш, и когато стоят подредени по лавиците, а в библиотеката масата им е достатъчно голяма да превърне тихото шумолене в крещящи заповеди. Готов ли си?
Ave Mors – Едно красиво есе за нетленното в края на плътта.
Пътят на инквизитора – Бум! Точно в десетката. Заслушай се. Сега чуваш ли ги. Зоват него, но и ти не пристъпяй.
Вторият етаж – Лудо, садистично риалити с високи залози и много страдание. Искам трети етаж.
Дръпни си – Един от фаворитите ми в сборника. Тук Ванката не налага твърдо точката си върху разказа и оставя финала достатъчно размит, за да си продължиш сам филма, а филмът е нароктично съновидение, объркано с чиста психопатщина.
Господин Бакман – Класика и класа, както обичам да казвам. Може би най-комерсиално течащия разказ в сборника, което го прави лесен за преглъщане от необръгналите в жанра. Това не пречи и на нас – адептите на литературната психопатщина, да му се насладим
Зората на мъртвите – Поклонът този път е към великия РОмеро. Сигурен съм, че режисьорът би оценил финала.
Нощен клуб – Отново забавна и назидателна гавра с опошляването на вампирския жанр. И забавен, авторът е успял умело да ги разхвърля тези малки хапки комедия на ужаса, така че да те докарат до истеричен кикот, за да отпушиш между кошмарите.
Есенните хора – Много силен разказ, повлиян от Бредбъри, но само на повърхоността. Студената му ядка си остава чисто иванатанасовска и доста нагарча.
Да обичаш сукубус – Кратък, отново цикличен, разказ, надъхан от демонологията на ранното християнство.
Самвете – Сила и то голяма. Какво става в главата на един сериен убиец? Защо и как търси и избира жертви? Тук няма да видите натрапените от популярната психология желания за медийни изяви и трудно детство. Ще се сблъскате с чиста лудост, която ще бъде наказана/самонаказана по най-добрия начин.
Бззз – Една предфройдистка приказка за причина и следствие на определена маниакалност. Или може би не.
Горкият мистър Хайд – Само Иван може успешно да пренесе древни демони и да ги смеси с модерни наркотични халюцинации; да докара ужаса от тъмното минало на човечеството пред прага на собствената ти квартира; да те накара да се смееш с пълно гърло, докато скротумът ти се свива от страх.
Снежния човек – Напрегнат трилър, издържан в най-мрачните краски на жанра,с изненадващ край и паранормална окраска. А индианските кошмари деликатно преплетени в повествованието го правят уникален.
Искрено се надявам, след този дългоочакван книжен пробив, Дедфейс да продължи да подправя жанровата литература със собствени специалитети. Имаме нужда от тях, наистина.
Един от тези изключително хомогенни жанрови сборници, който оправдава и надскача очакванията ти и те оставя петимен за още.
Разказите са полирани до маниакалност късчета кошмар, които събрани заедно оправдават заглавието на 100%. Като голям любител на жанра Иван Атанасов кръстосва в прозата си десетки препратки към класически и модерни автори на ужаса, черпи вдъхновение от най-сериозните имена и държи нивото на прозата му да е наравно с тяхното. Но не оставайте с грешно впечатление, това не е книга на поддържател, напротив, пригответе се за нещо уникално и уникално добро.
Марципан – Още с първия разказ Дедфейс ни хвърля във водовъртежа на лудостта, граничещ с гротеска. Мотивите на героите се усукват и преплитат, докато доведат до един грандиозен и изненадващ финал.
Вещицата от хълмовете Сайс – Фентъзиен декор, върху който се разиграват кошмарни ситуации, способни да докарат нощни напикавания на всеки фен на Мартин, Ериксън или Абъркромби. Кратка и брутална.
Опашката на Дявола – Една много кингова история, не напразно включена в сборника „Вдъхновени от Краля”. Носеща целия заряд на краля на модерния хорър, но и чистата неподържаемост на Иван. Ужасът се отага бавно и пласт по пласт в читателя, разгръщайки отделен свой аспект с навлизането на всяка следваща сцена, докато не доведе до финално кошмарно кресчендо. Може би най-любимата ми творба в сборника.
Метрото – Сякаш излязъл из под перото на Матисън разказ, в който до последно се чудиш дали героят е изперкал от угризения или наистина му се случва невероятното. За разлика от чичо Ричи обаче, Дедфейс не оставя глътка надежда за читателя. Кошмарите са истински и само на ръка разстояние.
Татко Джеймс – Всяко поделение си има своите казармени истории, които да държат будни часовите по време на летните наряди. Тази история, обаче може да задържи буден цял легион.
То дебне в мрака – Абе, слушайте ги тия деца, когато ви говорят, бе! Един детски кошмар, естествено не е плод на развинтеното детско въображение, но това може да се разбере само трудния начин. Трябва да отбележа, че тук, както и в няколко други разказа, Иван вкарва една много симпатична цикличност във финалите, която те убеждава, че това нещо може да ти се случи и на теб, както се е случило на героите му. Сега слизам до мазата за ракия и компоти само по светло.
Сякаш всички мъртъвци – Вечерта на Хелоуин никога не е добра за гузната съвест. Ако си си свършил работата както трябва обаче, дори всички мъртъвци немогат да те изкарат от равновесие.
От Санта с любов – Праведния гняв на г-н Атанасов по гаврата с тропите на хорър литературата тук избуява в красиви алени цветове. Много се смях.
Нова картина за г-н Фог – Господин Фог иска нова картина и си плаща дебело за нея, за това ще я получи. За да разберете как я предпочита – четете.
Лемегетон – Животът на антикварния книжар носи много проблеми, осдобено ако се занимава със специфични редки книги. Тук ми харесаповторното споменаване на г-н Фог от предишния разказ. Зараждане на авторски мит, който искам да остави линия в бъдещото творчество на Иван. Дебела линия.
Библиотеката – Книгите ти говорят, и когато ги разлистваш, и когато стоят подредени по лавиците, а в библиотеката масата им е достатъчно голяма да превърне тихото шумолене в крещящи заповеди. Готов ли си?
Ave Mors – Едно красиво есе за нетленното в края на плътта.
Пътят на инквизитора – Бум! Точно в десетката. Заслушай се. Сега чуваш ли ги. Зоват него, но и ти не пристъпяй.
Вторият етаж – Лудо, садистично риалити с високи залози и много страдание. Искам трети етаж.
Дръпни си – Един от фаворитите ми в сборника. Тук Ванката не налага твърдо точката си върху разказа и оставя финала достатъчно размит, за да си продължиш сам филма, а филмът е нароктично съновидение, объркано с чиста психопатщина.
Господин Бакман – Класика и класа, както обичам да казвам. Може би най-комерсиално течащия разказ в сборника, което го прави лесен за преглъщане от необръгналите в жанра. Това не пречи и на нас – адептите на литературната психопатщина, да му се насладим
Зората на мъртвите – Поклонът този път е към великия РОмеро. Сигурен съм, че режисьорът би оценил финала.
Нощен клуб – Отново забавна и назидателна гавра с опошляването на вампирския жанр. И забавен, авторът е успял умело да ги разхвърля тези малки хапки комедия на ужаса, така че да те докарат до истеричен кикот, за да отпушиш между кошмарите.
Есенните хора – Много силен разказ, повлиян от Бредбъри, но само на повърхоността. Студената му ядка си остава чисто иванатанасовска и доста нагарча.
Да обичаш сукубус – Кратък, отново цикличен, разказ, надъхан от демонологията на ранното християнство.
Самвете – Сила и то голяма. Какво става в главата на един сериен убиец? Защо и как търси и избира жертви? Тук няма да видите натрапените от популярната психология желания за медийни изяви и трудно детство. Ще се сблъскате с чиста лудост, която ще бъде наказана/самонаказана по най-добрия начин.
Бззз – Една предфройдистка приказка за причина и следствие на определена маниакалност. Или може би не.
Горкият мистър Хайд – Само Иван може успешно да пренесе древни демони и да ги смеси с модерни наркотични халюцинации; да докара ужаса от тъмното минало на човечеството пред прага на собствената ти квартира; да те накара да се смееш с пълно гърло, докато скротумът ти се свива от страх.
Снежния човек – Напрегнат трилър, издържан в най-мрачните краски на жанра,с изненадващ край и паранормална окраска. А индианските кошмари деликатно преплетени в повествованието го правят уникален.
Искрено се надявам, след този дългоочакван книжен пробив, Дедфейс да продължи да подправя жанровата литература със собствени специалитети. Имаме нужда от тях, наистина.
July 27, 2019
Ок.
Ъммм.
Объркан съм от къде да започна.
Пред очите ми са думите на Явор, които ми написа в чата, когато започвах да чета книгата.
"Иван е много добър."
Дори го чувам как го казва, демонично подхилквайки се, стиснал един Бекс.
Не че, преди не съм се сблъсквал с Иван Атанасов в сборниците, които съм чел, но сега беше различно.
Ще ви обясня накратко.
Преди, като чуех за съвременен български автор, ми се повръщаше леко. Не казвам, че няма добри, но те се броят на всичките ми двайсет пръста. Но, това беше преди да се сблъскам с творчеството на Явор Цанев. Тук вече се отвори за мен вселената и прогледнах с N- то око на този вид литература. Заобичах как пише той, Сибин Майналовски, Елена Павлова, Бранимир Събев и още много други
Ето сега, стоя с бира в ръка и се чудя, защо аджеба трябваше този сборник да свършва?
Не искам ли прекалено много? Само още 200- 300 страници. Не е толкова много, нали?
Малко започнах да виждам бяло навсякъде, с леки черни точици и да се питам какво ли ще ям сега.
А, наистина.
Сега какво ще се яде?
Ъммм.
Объркан съм от къде да започна.
Пред очите ми са думите на Явор, които ми написа в чата, когато започвах да чета книгата.
"Иван е много добър."
Дори го чувам как го казва, демонично подхилквайки се, стиснал един Бекс.
Не че, преди не съм се сблъсквал с Иван Атанасов в сборниците, които съм чел, но сега беше различно.
Ще ви обясня накратко.
Преди, като чуех за съвременен български автор, ми се повръщаше леко. Не казвам, че няма добри, но те се броят на всичките ми двайсет пръста. Но, това беше преди да се сблъскам с творчеството на Явор Цанев. Тук вече се отвори за мен вселената и прогледнах с N- то око на този вид литература. Заобичах как пише той, Сибин Майналовски, Елена Павлова, Бранимир Събев и още много други
Ето сега, стоя с бира в ръка и се чудя, защо аджеба трябваше този сборник да свършва?
Не искам ли прекалено много? Само още 200- 300 страници. Не е толкова много, нали?
Малко започнах да виждам бяло навсякъде, с леки черни точици и да се питам какво ли ще ям сега.
А, наистина.
Сега какво ще се яде?
October 24, 2022
Бях чел някои разкази на Иван Атанасов (познат на някои почитатели на ужасите с псевдонима си deadface) в различни сборници с хорър насоченост. Историите му ми се сториха интересни, оригинални и дори забавни, затова посегнах към “Рецепта за кошмари” (изд. “Изток-Запад”) с очакването, че ще чета истории на ужасите. Признавам, че Атанасов оправда очакванията ми. В някои от историите имаше наистина смущаващи сцени, които, за добро или лошо, ясно се отпечатаха в съзнанието ми. Книгата съдържа 24 разказа с хорър насоченост, а задната корица неслучайно съобщава, че сборникът не се препоръчва за лица под 18-годишна възраст.
Прозата на Иван Атанасов е доста изчистена и не присъстват много моменти, в които текстът да дразни ума и окото. Разказите обаче са стилово много различни и е трудно да бъдат поставени под общ знаменател. Доколкото разбирам, това са разкази, писани в период от над двадесет години. Прозира някаква особена наивност и непоследователност, които са типични за ранните творби на много автори, другаде ясно личи зрялост и внимание към текста и историята. Разказите не са публикувани в хронологичен ред и е трудно читателят да предвиди какво да очаква относно стила.
Но историите изненадват и с друго. Често сюжетите са много оригинални, а когато изглеждат като клишета, Иван Атанасов обръща всичко с главата надолу. Авторът прибягва до похвата на неочаквания край, а понякога този неочакван край е мрачно хумористичен. Да, Атанасов не се свени да използва черен хумор и мрачна ирония, които могат да се сторят на някои читатели малко грубовати. Причината за това е, че “Рецепта за кошмари” е именно книга с истории на ужасите (в случай, че заглавието и прекрасната корица, не са ви го подсказали вече) и едва ли би привлякла читатели, които вече не са ценители на жанра, свикнали с всякакви извратени истории от рода на сплатерпънка, боди хоръра и други подобни. Като представител на тази читателска гилдия, за мен историите в книгата определено не бяха точно рецепта за кошмари, но това не означава, че не ми харесаха. Допаднаха ми именно като истории на ужаса и почти нищо друго. Имаше и изключения, разбира се.
В една история за мен е много важно освен да има интересен сюжет, тя да има и хубаво изградени герои, както и да е написана добре. Със сюжетите и стила Иван Атанасов се е справил много добре, нещо не ми достигаше у героите обаче. На много разкази им липсваше нужната психология, за да се превърнат в истински разкази на ужаса, а героите попадаха в гибелния капан на „правя това, защото сюжетът го изисква от мен, а не защото бих искал да го направя“. Така читателят няма никакъв шанс да се свърже с героя, най-малкото защото той напълно спира да е интересен. Това е много често срещан проблем при ужасите, защото в ужаса са важни именно ужасите. Уви, аз не мисля така, не и след късното си тийнейджърство.
Наясно съм, че представата на хората за ужаси нерядко идва от киното и се изчерпва с това да има стряскащи моменти, литри кръв и ужасяващи (а ако може и по-оригинални) убийства. Кой, как и защо прави това често не е важно, а героите са пушечното месо и тяхната единствена роля е да доведат до или да служат като полигон за въпросните стряскащи моменти, литри кръв и ужасяващи (а ако може и по-оригинални) убийства. Героинята отива в тъмното, за да провери какви са странните шумове не защото характерът ѝ е такъв, а защото сюжетът изисква тя да умре точно тогава, точно там. Това винаги прави впечатление на зрителите. Те винаги се гневят и дори обиждат героинята, задето отива в тъмното, защото това е противоестествено, защото никой човек не би постъпил така. Тогава се губи и ефектът на сцената, а на нас ни остава да станем свидетели просто на един кървав спектакъл, който в естеството си е напълно безсмислен, тъй като ефектът вече си е отишъл, ако изобщо е бил там поначало.
В литературата е абсолютно същото. Понякога изискването на сюжета не е важно. Понякога това, което може да се случи на героя, е по-важно от историята.
Някои разкази на Иван Атанасов попадат именно в този капан, но това далеч не означава, че всичките му разкази са само безсмислен кървав спектакъл, без особена литературна стойност. Да, с някои истории авторът наистина първо пише хорър, а след това литература. В други обаче сякаш за него самите ужаси минават на заден план. “Пътят на инквизитора” е много ярък пример за това. В “Ave Mors” Иван изгражда прекрасно ярък герой, без неговото реално присъствие. Герой, който за пет страници се научаваш да разбираш и дори харесваш. “Опашката на дявола” е изпълнена с горест мрачна и запомняща се приказка за отчаянието. ”Горкият мистър Хайд” е колкото хумористична, толкова и отвратителна история, която не ти позволява да спреш и да отлепиш очи от текста, а леката проза кара думите да прелитат през съзнанието, оставяйки своя ярък отпечатък. “Марципан” и “Нощен клуб” се оказаха забележително забавни, но криещи повече от една мрачна тайна. Но за мен най-блестящото бижу в короната на “Рецепта за кошмари” бе “Вещицата от хълмовете Сайс”. Ще си призная, че това несъмнено е най-доброто българско дарк фентъзи, което съм чел. Това беше разказът, който ме накара да проверя колко страници още остават, защото не исках да свършва. Абсолютен шедьовър на история, герой и изграждане на света. Езикът залепва перфектно за обстановката и изгражда неповторима атмосфера, а сюжетът се разтваря пред читателя като ветрило, разкриващо неимоверно правдоподобен свят, само за да се затвори в неминуемо логичната развръзка. Суров и безкомпромисен, Атанасов представя вселената си в цялата ѝ ужасна красота, а героят отговаря напълно на този тягостен свят. Всичко в този разказ е прекрасно по един извратен начин и е нагледен пример за dark fantasy done right!
Сигурно не е лесно да направиш първата крачка и да издадеш книга със свои истории, която да включва в себе си повече от двайсет години писане. Вероятно затова сборникът ми се стори нееднороден, леко разпокъсан. Това, от една страна, е много хубаво, тъй като има по-голям шанс да има за всекиго по нещо. От друга страна, може да остави някои читатели ненапълно удовлетворени. Но нима има нещо, което би могло да удовлетвори всички и по всякакъв начин? В едно съм сигурен – ако сте фенове на ужасите и търсите именно книга с хорър разкази, които да са разнообразни, кървави и добре написани, то “Рецепта за кошмари” на Иван Атанасов aka deadface е вашето нещо. Бих заложил, че няма да съжалявате.
https://azcheta.com/retsepta-za-koshm...
Прозата на Иван Атанасов е доста изчистена и не присъстват много моменти, в които текстът да дразни ума и окото. Разказите обаче са стилово много различни и е трудно да бъдат поставени под общ знаменател. Доколкото разбирам, това са разкази, писани в период от над двадесет години. Прозира някаква особена наивност и непоследователност, които са типични за ранните творби на много автори, другаде ясно личи зрялост и внимание към текста и историята. Разказите не са публикувани в хронологичен ред и е трудно читателят да предвиди какво да очаква относно стила.
Но историите изненадват и с друго. Често сюжетите са много оригинални, а когато изглеждат като клишета, Иван Атанасов обръща всичко с главата надолу. Авторът прибягва до похвата на неочаквания край, а понякога този неочакван край е мрачно хумористичен. Да, Атанасов не се свени да използва черен хумор и мрачна ирония, които могат да се сторят на някои читатели малко грубовати. Причината за това е, че “Рецепта за кошмари” е именно книга с истории на ужасите (в случай, че заглавието и прекрасната корица, не са ви го подсказали вече) и едва ли би привлякла читатели, които вече не са ценители на жанра, свикнали с всякакви извратени истории от рода на сплатерпънка, боди хоръра и други подобни. Като представител на тази читателска гилдия, за мен историите в книгата определено не бяха точно рецепта за кошмари, но това не означава, че не ми харесаха. Допаднаха ми именно като истории на ужаса и почти нищо друго. Имаше и изключения, разбира се.
В една история за мен е много важно освен да има интересен сюжет, тя да има и хубаво изградени герои, както и да е написана добре. Със сюжетите и стила Иван Атанасов се е справил много добре, нещо не ми достигаше у героите обаче. На много разкази им липсваше нужната психология, за да се превърнат в истински разкази на ужаса, а героите попадаха в гибелния капан на „правя това, защото сюжетът го изисква от мен, а не защото бих искал да го направя“. Така читателят няма никакъв шанс да се свърже с героя, най-малкото защото той напълно спира да е интересен. Това е много често срещан проблем при ужасите, защото в ужаса са важни именно ужасите. Уви, аз не мисля така, не и след късното си тийнейджърство.
Наясно съм, че представата на хората за ужаси нерядко идва от киното и се изчерпва с това да има стряскащи моменти, литри кръв и ужасяващи (а ако може и по-оригинални) убийства. Кой, как и защо прави това често не е важно, а героите са пушечното месо и тяхната единствена роля е да доведат до или да служат като полигон за въпросните стряскащи моменти, литри кръв и ужасяващи (а ако може и по-оригинални) убийства. Героинята отива в тъмното, за да провери какви са странните шумове не защото характерът ѝ е такъв, а защото сюжетът изисква тя да умре точно тогава, точно там. Това винаги прави впечатление на зрителите. Те винаги се гневят и дори обиждат героинята, задето отива в тъмното, защото това е противоестествено, защото никой човек не би постъпил така. Тогава се губи и ефектът на сцената, а на нас ни остава да станем свидетели просто на един кървав спектакъл, който в естеството си е напълно безсмислен, тъй като ефектът вече си е отишъл, ако изобщо е бил там поначало.
В литературата е абсолютно същото. Понякога изискването на сюжета не е важно. Понякога това, което може да се случи на героя, е по-важно от историята.
Някои разкази на Иван Атанасов попадат именно в този капан, но това далеч не означава, че всичките му разкази са само безсмислен кървав спектакъл, без особена литературна стойност. Да, с някои истории авторът наистина първо пише хорър, а след това литература. В други обаче сякаш за него самите ужаси минават на заден план. “Пътят на инквизитора” е много ярък пример за това. В “Ave Mors” Иван изгражда прекрасно ярък герой, без неговото реално присъствие. Герой, който за пет страници се научаваш да разбираш и дори харесваш. “Опашката на дявола” е изпълнена с горест мрачна и запомняща се приказка за отчаянието. ”Горкият мистър Хайд” е колкото хумористична, толкова и отвратителна история, която не ти позволява да спреш и да отлепиш очи от текста, а леката проза кара думите да прелитат през съзнанието, оставяйки своя ярък отпечатък. “Марципан” и “Нощен клуб” се оказаха забележително забавни, но криещи повече от една мрачна тайна. Но за мен най-блестящото бижу в короната на “Рецепта за кошмари” бе “Вещицата от хълмовете Сайс”. Ще си призная, че това несъмнено е най-доброто българско дарк фентъзи, което съм чел. Това беше разказът, който ме накара да проверя колко страници още остават, защото не исках да свършва. Абсолютен шедьовър на история, герой и изграждане на света. Езикът залепва перфектно за обстановката и изгражда неповторима атмосфера, а сюжетът се разтваря пред читателя като ветрило, разкриващо неимоверно правдоподобен свят, само за да се затвори в неминуемо логичната развръзка. Суров и безкомпромисен, Атанасов представя вселената си в цялата ѝ ужасна красота, а героят отговаря напълно на този тягостен свят. Всичко в този разказ е прекрасно по един извратен начин и е нагледен пример за dark fantasy done right!
Сигурно не е лесно да направиш първата крачка и да издадеш книга със свои истории, която да включва в себе си повече от двайсет години писане. Вероятно затова сборникът ми се стори нееднороден, леко разпокъсан. Това, от една страна, е много хубаво, тъй като има по-голям шанс да има за всекиго по нещо. От друга страна, може да остави някои читатели ненапълно удовлетворени. Но нима има нещо, което би могло да удовлетвори всички и по всякакъв начин? В едно съм сигурен – ако сте фенове на ужасите и търсите именно книга с хорър разкази, които да са разнообразни, кървави и добре написани, то “Рецепта за кошмари” на Иван Атанасов aka deadface е вашето нещо. Бих заложил, че няма да съжалявате.
https://azcheta.com/retsepta-za-koshm...
June 12, 2018
Разкошна книжка с разнообразни жанрови разкази. Всеки един от тях, всяка една дума си е на точното място. Написан перфектно с издържан и незабравим стил. В такива моменти ме е яд, че съм приключил с книжката, но ще дойде ден, в който ще я прочета отново, убеден съм в това.
September 24, 2018
Статусът "Read"не е съвсем правилен, защото тази е една от малкото книги, които не успях да дочета до края. Някъде на третия разказ се бях отказал, дадох си шанс с още два, но, уви, не се получи. Полит-коректността към общите ни приятели от "Лазарус" би изисквала да ударя 5 звезди и да продължа нататък, но би било лицемерно и нечестно спрямо книгите, които заслужават същата оценка от раз. Тупането по гърба и приятелските хвалебствия няма да помогнат родния хорър да стане по-добър и да излезе от индърграунда, независимо от новите издателства, присъствието в книжарниците и грабващите корици (каквато сборникът със сигурност има).
Какво ми развали удоволствието от четенето? На първо място, подценяването на читателя. Както съм обсъждал по-рано със Сибин, според ъндърграунд авторите интересни неща могат да се случат само в САЩ, затова и действието се пренася там. Дотук добре, но в средата и поведението на персонажите няма нищо американско - те продължават да варят буркани на двора (Поли), да си садят здравец на гробищата и да живеят в соц-панелки, а огнестрелно оръжие, с което един истински мъж да защитава семейството си, той може да получи само като таен подарък от паднал от небето в текста гангстер. И това оръжие е Зиг-Зауер Москито, в калибър за стрелба по плъхове. Сори, никак не е американско. В първия разказ, освен 2-3 любопитни подробности относно марципана, научаваме, че убиец-психопат-канибал е на разпит в полицията без белезници и се нахвърля над разпитващия го служител... От това страда за мен БГ хорърът от години - липса на достоверност. Чета и не вярвам на очите си.
Второто нещо, за тези хора в разказите не ми пука. Някой си Джон се вози в асансьора и изведнъж умира гадно, убит от не знам и аз какво. Точка, следващ разказ. ??? Това не е хорър, няма персонажи, няма емоционална връзка между читателя и това, което се случва.
Ще се огранича класически до три. "Неочакваната" развръзка, обикновено поднесена с обяснение какво се е случило. Най-мразя да изчета историята, да стигна до ??? и да ми обяснят в 2 абзаца какво е всъщност е станало; и то да няма кой знае каква логика.
Няма да се огранича. При цялата пословична плодовитост на БГ авторите, за пореден път сборникът съдържа и разкази, публикувани в други сборници. Като читател-колекционер не се кефя.
Ревюто ми на точно тази книга събра жанрова оценка, но няма как. Нищо против Атанасов, не го познавам лично и оценявам "Рецепта за кошмари" само като читател; но ако това е върхът на жанра у нас, то трябва сериозно да преосмислим скалата. Забравих да се спра на задължителния за всеки БГ автор разказ, в който участва Стивън Кинг или поне четката му за зъби, който да засвидетелства невидимата благославяща връзка от страна на "Краля".
Какво ми развали удоволствието от четенето? На първо място, подценяването на читателя. Както съм обсъждал по-рано със Сибин, според ъндърграунд авторите интересни неща могат да се случат само в САЩ, затова и действието се пренася там. Дотук добре, но в средата и поведението на персонажите няма нищо американско - те продължават да варят буркани на двора (Поли), да си садят здравец на гробищата и да живеят в соц-панелки, а огнестрелно оръжие, с което един истински мъж да защитава семейството си, той може да получи само като таен подарък от паднал от небето в текста гангстер. И това оръжие е Зиг-Зауер Москито, в калибър за стрелба по плъхове. Сори, никак не е американско. В първия разказ, освен 2-3 любопитни подробности относно марципана, научаваме, че убиец-психопат-канибал е на разпит в полицията без белезници и се нахвърля над разпитващия го служител... От това страда за мен БГ хорърът от години - липса на достоверност. Чета и не вярвам на очите си.
Второто нещо, за тези хора в разказите не ми пука. Някой си Джон се вози в асансьора и изведнъж умира гадно, убит от не знам и аз какво. Точка, следващ разказ. ??? Това не е хорър, няма персонажи, няма емоционална връзка между читателя и това, което се случва.
Ще се огранича класически до три. "Неочакваната" развръзка, обикновено поднесена с обяснение какво се е случило. Най-мразя да изчета историята, да стигна до ??? и да ми обяснят в 2 абзаца какво е всъщност е станало; и то да няма кой знае каква логика.
Няма да се огранича. При цялата пословична плодовитост на БГ авторите, за пореден път сборникът съдържа и разкази, публикувани в други сборници. Като читател-колекционер не се кефя.
Ревюто ми на точно тази книга събра жанрова оценка, но няма как. Нищо против Атанасов, не го познавам лично и оценявам "Рецепта за кошмари" само като читател; но ако това е върхът на жанра у нас, то трябва сериозно да преосмислим скалата. Забравих да се спра на задължителния за всеки БГ автор разказ, в който участва Стивън Кинг или поне четката му за зъби, който да засвидетелства невидимата благославяща връзка от страна на "Краля".
This entire review has been hidden because of spoilers.
October 1, 2021
За този сборник е паднало готвене. В гурме хорър ястията на неговите страници има изобилие от смразяващи кръвта съставки, които ще предизвикат доволно блаженство в стомасите на любителите на този тип кулинария. Менюто е толкова богато и разнообразно, че няма как да не ви допадне, като единствено бъдете нащрек и не преяждайте, защото тези ястия не взимат заложници и дори и десертите са обвити в глазура от фин ужас.
March 25, 2018
Купих си книгата с огромно желание и интерес, породен от всички страхотни коментари, които прочетох за нея. Но честно казано изобщо не успя да ме грабне, дори не успях да я дочета за жалост .. Силно се надявах да успее „да смрази кръвчицата„ но не се получи .. Пожелавам успех на автора за напред :)
June 13, 2018
Чудесни разкази за лека нощ!
July 20, 2022
"Рецепта за кошмари", според мен е бижу в короната на хорър разказите. Насладих се на безценни мигове с един страшно силен сборник в чието създаване е вложен професионализъм, творчески усет, огромна любов към жанровата хорър литература и не на последно място - фенщина към побиващите тръпки истории. За незапознатите, Иван Атанасов е родната енциклопедия по въпроси, свързани с литературата на ужасите (хич не е пресилено, наистина човекът разбира И от това. За справка, Иван собственоръчно и с леки включвания от фенове, поддържа страхотната тема "Ужасът върху лист хартия", която започна живота си през далечната 2006-та година и все още се попълва, поддържа и чете), много добър преводач (плод на неговия професионализъм са "Черна вечер" на Дейвид Морел, том 1-5 на "Кървави Книги" на Клайв Баркър (феновете знаят защо!) и още много). Смятам, че това леко лирическо отклонение не е навредило, но грациозно се връщам към основната тема, а именно, сборникът с разкази "Рецепта за кошмари". Не бих искал да се спирам на всеки разказ поотделно, затова пък ще изразя собствените си огромни впечатления от тези парчета ужас върху хартия. Мисля, че личните ми усещания могат да бъдат изразени по един доста по-първичен и възхваляващ начин, а не да бъдат облечени в "префърцунени, бонбонени" изречения. А именно - Мамка му, хора, егати силният сборник е това! Буквално е разкошен! Има всичко, което един почитател на ужасите може да желае! Психологически ужас, гор сцени (бая изродски, честно!), зомбита, прокълнати местообитания, откачени психопати, крими хорър история, огромна доза лудост и какво ли още не! Мамка му, сборникът е повече от жесток! А да не споменавам и за взаимовр��зките между персонажи/места в почти всички разкази и изобщо, създаването на една Вселена на ужасите с всичките и извратености. Доволен съм...Всъщност не е точното описание - адски съм впечатлен от този сборник. Горещо го препоръчвам и честно да ви кажа хора, убеден съм, че няма да съжалявате.
March 23, 2019
Великолепни разкази за шизофреници , канибали , зомби, инквизитор, сукуб и сукуба и още ...,също и един два хумористични.Изобилие от изродщина и болни мозъци,много интересни и доста оригинални разкази,които не очаквах от български автор (така е ,който подценява родното),но останах (от първия до последния разказ) премного доволен и той се превърна в любим хорър сборник (за разлика от разочарованието с първия том на Баркър) и ще се търсят още от родни български автори (хвърлил съм око на Симфония на мъртвите - Сибин Майналовски).
August 3, 2018
след средата става твърда 5-ца
November 4, 2018
Уникално преживяване - по-добро от "ТО".
May 30, 2021
Един от най-добрите хорър сборници, които съм чел!
Топ 10 любими разказа от тук:
Марципан
Опашката на Дявола
Ave Mors
Вещицата от хълмовете Сайс
Вторият етаж
Бзззз
Снежният човек
Сякаш всички мъртъвци
Нова картина за г-н Фог
Лемегетон
Топ 10 любими разказа от тук:
Марципан
Опашката на Дявола
Ave Mors
Вещицата от хълмовете Сайс
Вторият етаж
Бзззз
Снежният човек
Сякаш всички мъртъвци
Нова картина за г-н Фог
Лемегетон
Displaying 1 - 27 of 27 reviews