„Българска литература от Освобождението до Първата световна война“ е книга, която израства от лекциите на проф. Милена Кирова в Софийския университет. Нейното съдържание следва програмата на студентите по българска филология и е съобразено с техните потребности и познавателни способности. В същото време това е книга, която може да въведе широк кръг читатели в историята и проблематиката на българската литература. Тя си служи с голямо количество фактологична информация, представя не само класически автори и произведения, но редом с тях и по-малко известни, дори забравени днес творци. Всички наблюдения и анализи се базират на конкретни исторически процеси, документирани явления и утвърдени от времето критически съчинения; обобщенията се стараят да изграждат връзки между миналото и настоящето на българската култура. Цялата книга е написана ясно, достъпно, с амбицията да бъде полезна и дори увлекателна.
Част 2 обхваща автори и процеси, които попадат в първите два етапа на българския модернизъм: кръга „Мисъл“ и поетите символисти. С цялостни портрети са представени деветима автори. С изключение на Петко Тодоров, всички останали са поети: от Пенчо Славейков и Пейо Яворов до Дебелянов, Лилиев и Траянов.
Проф. дфн Милена Георгиева Кирова е български литературен критик, феминистка, университетски преподавател. Тя е председател на БАУЖ.
Пише и преподава в областите българска литература (основно нова българска литература, но и съвременни автори от края на XX и началото на XXI век), женско писане (в българската литература), феминизъм и библеистика, феминизъм и психоанализа (и като литературна критика), но също и чужда литература. Колумнист е на рубрика Думи срещу думи във в. „Култура“.
Във втората част от своя задълбочен труд Милена Кирова отново демонстрира впечатляваща ерудиция, аналитична сила и умение да представя литературната история с жив и достъпен език. Това не е просто академично изследване – това е истински културен разказ за една от най-бурните и значими епохи в българската литература.
Кирова разглежда ключови автори и произведения с дълбочина и контекст, поставяйки ги в политическата, културната и социалната рамка на времето. Нейният подход не е статичен – той е диалогичен, критичен и винаги ориентиран към читателя. Без да губи научната прецизност, тя успява да вдъхне нов живот на текстове, познати от училищните програми, и да ги представи в нова светлина.
Особено ценни са акцентите върху въпросите за националната идентичност, модерността и ролята на писателя в обществото. Кирова не се страхува да поставя неудобни въпроси и да предлага оригинални интерпретации, които разширяват традиционното разбиране за литературната класика.
В обобщение: Това издание е задължително четиво за всеки, който се интересува от българската културна и литературна история – било то студент, преподавател или просто вдъхновен читател. С ясна структура, богати примери и критичен дух, „Българска литература от Освобождението до Първата световна война, част 2“ утвърждава Милена Кирова като едно от най-важните съвременни имена в българската литературна критика и история.