What do you think?
Rate this book
Фотонният звездолет
Издателска анотация
Книгата, която е пред вас, е книга за далечното бъдеще — времето, когато човечеството ще се отправи на път за звездите, вън от Слънчевата система. Тогава пред хората ще стоят необикновени проблеми — да произвеждат антивещество, да пътуват със скоростта на светлината, да завладяват странни светове, мъртви планети.
Какви трябва да бъдат тези науки, които ще ни изведат към звездните простори?
Какви трябва да бъдат тези хора, които ще странствуват дълги години из Космоса, скътали в душите си спомена за родната Земя?
Какви ще бъдат опасностите, дебнещи човека в непознатите светове?
Това са въпросите, поставени в следващите страници.
Книгата, която е пред вас, е книга за далечното бъдеще — времето, когато човечеството ще се отправи на път за звездите, вън от Слънчевата система. Тогава пред хората ще стоят необикновени проблеми — да произвеждат антивещество, да пътуват със скоростта на светлината, да завладяват странни светове, мъртви планети.
Какви трябва да бъдат тези науки, които ще ни изведат към звездните простори?
Какви трябва да бъдат тези хора, които ще странствуват дълги години из Космоса, скътали в душите си спомена за родната Земя?
Какви ще бъдат опасностите, дебнещи човека в непознатите светове?
Това са въпросите, поставени в следващите страници.
140 pages, Hardcover
First published January 1, 1964
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
November 21, 2020
След страхотната кримка "Алиби" ми се искаше да пробвам и някоя от фантастиките на Димитър Пеев. Резултатът - умерено разочарован съм.
Откъм идеи няма какво да се оплача - има достатъчно, и то нелоши. Но писането, ах това писане... Не знам защо авторът е решил да оформи книгата си във вид на нещо като хроника, с твърде много технически описания и твърде малко човешки фактор. Няма и помен от интересните, добре описани персонажи в "Алиби". Тук героите са някакви картонени изрезки, и то даже от един и същ шаблон. Направо не мога да повярвам, че двете книги са писани от един автор. Единственото обяснение, което ми идва наум, е, че фантастиката навремето се смяташе за детско-юношеска литература и повечето писатели избягваха да влагат някаква дълбочина в нея. Жалко, ако беше написана по-добре, би могло да се получи нещо стойностно. А така - средняшка работа.
Откъм идеи няма какво да се оплача - има достатъчно, и то нелоши. Но писането, ах това писане... Не знам защо авторът е решил да оформи книгата си във вид на нещо като хроника, с твърде много технически описания и твърде малко човешки фактор. Няма и помен от интересните, добре описани персонажи в "Алиби". Тук героите са някакви картонени изрезки, и то даже от един и същ шаблон. Направо не мога да повярвам, че двете книги са писани от един автор. Единственото обяснение, което ми идва наум, е, че фантастиката навремето се смяташе за детско-юношеска литература и повечето писатели избягваха да влагат някаква дълбочина в нея. Жалко, ако беше написана по-добре, би могло да се получи нещо стойностно. А така - средняшка работа.
August 25, 2024
Zwischen Ich bin ein Mensch, ich kann mir überall eine Sonne schaffen, mir wird einst die ganze Galaxis gehören! und Wir vorwitzigen Staubkörnchen. liegen nur wenige Seiten und doch unvorstellbare Entfernungen. Schön wissenschaftlich, wenn auch teils ein wenig abrupt.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews