What do you think?
Rate this book
Петровы в гриппе и вокруг него
Алексей Сальников родился в 1978 году в Тарту. Публиковался в альманахе "Вавилон", журналах "Воздух", "Урал", "Волга". Автор трех поэтических сборников. Лауреат премии "ЛитератуРРентген" (2005), финалист "Большой книги" и "НОС". Живет в Екатеринбурге.
"Пишет Сальников как, пожалуй, никто другой сегодня, а именно — свежо, как первый день творения. На каждом шагу он выбивает у читателя почву из-под ног, расшатывает натренированный многолетним чтением “нормальных” книг вестибулярный аппарат.Все случайные знаки, встреченные гриппующими Петровыми в их болезненном полубреду, собираются в стройную конструкцию без единой лишней детали. Из всех щелей начинает сочиться такая развеселая хтонь и инфернальная жуть, что Мамлеев с Горчевым дружно пускаются в пляс, а Гоголь с Булгаковым аплодируют. Поразительный, единственный в своем роде язык, заземленный и осязаемый материальный мир и по-настоящему волшебная мерцающая неоднозначность (то ли все происходящее в романе — гриппозные галлюцинации трех Петровых, то ли и правда обнажилась на мгновение колдовская изнанка мира) — как ни посмотри, выдающийся текст и настоящий читательский праздник". Галина Юзефович.
"Пишет Сальников как, пожалуй, никто другой сегодня, а именно — свежо, как первый день творения. На каждом шагу он выбивает у читателя почву из-под ног, расшатывает натренированный многолетним чтением “нормальных” книг вестибулярный аппарат.Все случайные знаки, встреченные гриппующими Петровыми в их болезненном полубреду, собираются в стройную конструкцию без единой лишней детали. Из всех щелей начинает сочиться такая развеселая хтонь и инфернальная жуть, что Мамлеев с Горчевым дружно пускаются в пляс, а Гоголь с Булгаковым аплодируют. Поразительный, единственный в своем роде язык, заземленный и осязаемый материальный мир и по-настоящему волшебная мерцающая неоднозначность (то ли все происходящее в романе — гриппозные галлюцинации трех Петровых, то ли и правда обнажилась на мгновение колдовская изнанка мира) — как ни посмотри, выдающийся текст и настоящий читательский праздник". Галина Юзефович.
411 pages, Hardcover
First published January 1, 2017
167 people are currently reading
2777 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 442 reviews
September 16, 2020
Хочется обнять писателя Сальникова и отправить ему лично денег на любые его нужды и прихоти, а не только купить десяток его книжек и раздать друзьям. Такого прекрасного текста (одновременно забавного, грустного, сюжетно выстроенного и при этом не упражняющегося в лексическом гадании по Далю) современной русской литературы — и о современности — я не читала со времен никогда.
December 9, 2025
От този роман на Алексей Салников можеш да научиш повече за така наречената "необятната руска душевност", отколкото от стотици други набедени за модерна руска класика творби.
Чете се леко, ситуациите следват една след друга, а различните гледни точки спомагат картините да се споят в една обща, по-голяма и по-реална. Има едно размиване на миналото в настоящето и понякога не е ясно, кога точно се случват събитията, без това да дразни или да пречи на читателя. За разнообразие, действието се развива в Екатеринбург/Свердловск, град доволно слабо познат, но неотличаващ се от останалата "заспала дълбоко" руска провинция.
Не можеш да ги съжаляваш Петрови за това което са, можеш просто да ги обикнеш. Аз го направих и силно се надявам, някой ден отново да мога да се срещна с тях. :)
Салников е ерудит и това личи силно в прозата му, не зная как се справя с поезията, но няма да се учудя, ако и в нея е на висота. Разбирам и защо този роман е ударил толкова силно чувствата на руските читатели - истината често е неприятна и боли. Резонансът от него още дълго ще разбърква руското литературно блато.
Цитати:
"Ето такова едно безумно, напълно необяснимо чувство го обзе - някаква тясна съвкупност от космати, дарвиновски сили и достоевщина."
"Вземете например крал Лир, да четеш за него е трудно, да го гледаш е невъзможно, а представете си, че в тролея има няколко броя едновременно - все едно да преживееш няколко пъти поред прожекция на "Белият Бим Черното ухо"."
P.S. Харесаха ми и корицата, и превода - голямо браво за издателство "Лист"!
По думите на руски критик – Константин Милчин, "не съществуват никакви средностатистически хора, животът и ежедневието на човека, който сам се смята за незначителен и когото никой не нарича с първото му име, човек със скучна и обикновена работа, всъщност е изпълнен с чудеса, със скелети в гардероба, животът му е смешен, страшен, величествен, загадъчен, потресаващ" - чудесно казано, както е чудесен и романът.
Има филм по книгата, ще го гледам непременно!
Чете се леко, ситуациите следват една след друга, а различните гледни точки спомагат картините да се споят в една обща, по-голяма и по-реална. Има едно размиване на миналото в настоящето и понякога не е ясно, кога точно се случват събитията, без това да дразни или да пречи на читателя. За разнообразие, действието се развива в Екатеринбург/Свердловск, град доволно слабо познат, но неотличаващ се от останалата "заспала дълбоко" руска провинция.
Не можеш да ги съжаляваш Петрови за това което са, можеш просто да ги обикнеш. Аз го направих и силно се надявам, някой ден отново да мога да се срещна с тях. :)
Салников е ерудит и това личи силно в прозата му, не зная как се справя с поезията, но няма да се учудя, ако и в нея е на висота. Разбирам и защо този роман е ударил толкова силно чувствата на руските читатели - истината често е неприятна и боли. Резонансът от него още дълго ще разбърква руското литературно блато.
Цитати:
"Ето такова едно безумно, напълно необяснимо чувство го обзе - някаква тясна съвкупност от космати, дарвиновски сили и достоевщина."
"Вземете например крал Лир, да четеш за него е трудно, да го гледаш е невъзможно, а представете си, че в тролея има няколко броя едновременно - все едно да преживееш няколко пъти поред прожекция на "Белият Бим Черното ухо"."
P.S. Харесаха ми и корицата, и превода - голямо браво за издателство "Лист"!
По думите на руски критик – Константин Милчин, "не съществуват никакви средностатистически хора, животът и ежедневието на човека, който сам се смята за незначителен и когото никой не нарича с първото му име, човек със скучна и обикновена работа, всъщност е изпълнен с чудеса, със скелети в гардероба, животът му е смешен, страшен, величествен, загадъчен, потресаващ" - чудесно казано, както е чудесен и романът.
Има филм по книгата, ще го гледам непременно!
January 16, 2020
“I know thy works, that thou art neither cold nor hot: I would thou wert cold or hot.
So then because thou art lukewarm, and neither cold nor hot, I will spue thee out of my mouth.” Revelation 3:15-16
Alexey Salnikov is a chronicler of the quotidian living of ordinary people but he writes extremely colourfully. The Petrovs in Various States of the Flu is so unusually picturesque that it literally turns into something as variegated as the biblical Books of Kings but on the postmodern side. And every tiny detail is photographically precise, typical and easily recognizable.
The majority of the world consists of the ordinary, lukewarm people… We encounter them in the streets every day, they are all around us and we are they.
So then because thou art lukewarm, and neither cold nor hot, I will spue thee out of my mouth.” Revelation 3:15-16
Alexey Salnikov is a chronicler of the quotidian living of ordinary people but he writes extremely colourfully. The Petrovs in Various States of the Flu is so unusually picturesque that it literally turns into something as variegated as the biblical Books of Kings but on the postmodern side. And every tiny detail is photographically precise, typical and easily recognizable.
She had a feeling as if she had exited not the usual building situated overground but some deep basement, practically a bomb shelter, where everything was conserved centuries ago. And from the outside the hospital looked no better than from inside – it too resembled something ancient, dug out of the ashes just recently, it seemed that if one would enter the building once again one would find there some motionless plaster casts of people as in Pompeii… Or the statue similar to that of Laocoön but the role of the smothering serpent would be played by the snake of Asclepius and instead of Laocoön and his sons there would be the patients.
The majority of the world consists of the ordinary, lukewarm people… We encounter them in the streets every day, they are all around us and we are they.
June 2, 2022
Čovjek je recitovao starijoj kondukterki stihove, pošto se ispostavilo da se ispod štepane jakne koja miriše na strugotine metala, benzina i mazuta, skriva nježno srce pjesnika.
Potrebno je nekada čovjeku da pročita nešto tako jednostavno, toliko živopisno i slikovito, da osjeti neku vrstu lagodnog prisustva. Zapanjujuće je sa kakvim senzibilitetom Saljnikov provlači istovremeno humor i patnju. Njegovi junaci su prosti ljudi koji neprestano cirkulišu kroz javni saobraćaj, i kroz vrcave dijaloge prikazuju društvenu okolnost, njenu sluđenost i parodičnost. U trenutku pominje čovjeka od nekih pedesetak godina koji je revno pročitao sva djela de Sada, zatim prešao na svu moguću literaturu o koncetracionim logorima, da bi na kraju počeo da čita knjige o ginekolokiji, hirurgiji i anatomiji. Bilo bi dobro s takvom glavom popiti piće, zar ne?
Toliko primamljivih doskočica ima ispod kojih se načinje opasna ironija, da nekada ni sam ne znaš šta da misliš. Saljnikov ima snalažljiv jezik, neprestano rovari po njemu i uvijek nešto nanovo izvlači, omogućavajući ti da prosto okrećeš stranicu za stranicom, a priča teče li teče. Vjerovatno nadahnut nekim svojim prisnim i dinamičnim osjećanjem života, Saljnikov traži što privlačniju formu, onu formu koja bi na najbolji mogući način odgovarala Petrovu i onima oko njega. Na obzorju piščeve satire ocrtavaju se prodori mentalne sirovosti, malograđanska stihija, i grubost. Petrov je svakako jedan od onih junaka kojeg možda nećete nešto posebno pamtiti, ali biće vam prijatno dokle god on dosađuje.
December 30, 2017
This is the best Russian novel I have read in a long, long time — probably the best Russian post-Soviet novel ever; also, I have read it twice in a row, which was strictly necessary, and still want to read it. Brilliant, funny, subversive, deep (with a hint of "Danilov the Viola Player", but much, much better.)
January 7, 2018
За 900 лет путешествий во времени
и пространстве, я не встречал никого,
кто не был бы важен.
Доктор Кто
Историю температурящей семьи Петровых (он, она и Петров-младший) читаешь как похождения похмельных муми-троллей. С одной стороны – зимний неприветливый Екатеринбург-Свердловск, по которому герои передвигаются временами как тени по замерзшему Элизиуму. С другой – уют, нелепость и тепло маленьких жизней. Петров – автослесарь, который рисует комиксы. Петрова – библиотекарь, которая изо всех сил притворяется человеком. Друг Петрова, который называет себя духом-покровителем Свердловска. Встречные сумасшедшие. Друзья и родственники Петровых. В их жизни на первый взгляд нет ничего сверхъестественного, и в то же время оно сквозит где-то рядом, ловишь отблеск краем глаза. Каждый человек – колючая вселенная, сталкиваясь, они порождают истории.
Грипп Петровых раскрашивает окружающий мир новыми красками. То ли им кажется, то ли все действительно настолько безумно и все равно хорошо. К ним привязываешься, тоже хочешь что-нибудь рассказать, потому что в их истории веришь. Вот папа черным утром везет меня в детский сад и рассказывает, как вчера они с мамой смотрели в кино как один дяденька попал на далекую планету, где жил другой дяденька, маленький, зеленый, с острыми ушами, и как он учил первого дяденьку двигать силой мысли ящики. Или как боишься на елке, что сейчас оторвут от мамы и затянут в хоровод. Или как уже во взрослой жизни идешь вся такая с тонкой душевной организацией, страдаешь, а идущий навстречу молодой человек скучающим голосом говорит спутнице «Вот конец света меня не впечатлил», а на поводке за ним – собака, по взгляду которой ты понимаешь, что ее как-то не впечатляет хозяин, и думаешь, что ты бы, пожалуй, еще посмотрела, что там будет дальше, не до душевной организации уже.
Принято, обычно, хвалить слог и стиль, и они здесь отменные. Но есть и еще один конь в упряжке – сюжет. И вот он здесь тоже есть. Все странные замечания, все избыточные вроде воспоминания, все блуждания сойдутся наконец так, что станет понятно – не зря. Бывает в конце романа оказывается, что следил ты все это время за богатым внутренним миром героев, с места они так и не сошли. А тут сюжет разматывается, кладет петли, ты идешь за этим клубочком, тебе интересно не только как они всё это говорят и делают, но и зачем, и в конце ты получаешь ответ.
и пространстве, я не встречал никого,
кто не был бы важен.
Доктор Кто
Историю температурящей семьи Петровых (он, она и Петров-младший) читаешь как похождения похмельных муми-троллей. С одной стороны – зимний неприветливый Екатеринбург-Свердловск, по которому герои передвигаются временами как тени по замерзшему Элизиуму. С другой – уют, нелепость и тепло маленьких жизней. Петров – автослесарь, который рисует комиксы. Петрова – библиотекарь, которая изо всех сил притворяется человеком. Друг Петрова, который называет себя духом-покровителем Свердловска. Встречные сумасшедшие. Друзья и родственники Петровых. В их жизни на первый взгляд нет ничего сверхъестественного, и в то же время оно сквозит где-то рядом, ловишь отблеск краем глаза. Каждый человек – колючая вселенная, сталкиваясь, они порождают истории.
Грипп Петровых раскрашивает окружающий мир новыми красками. То ли им кажется, то ли все действительно настолько безумно и все равно хорошо. К ним привязываешься, тоже хочешь что-нибудь рассказать, потому что в их истории веришь. Вот папа черным утром везет меня в детский сад и рассказывает, как вчера они с мамой смотрели в кино как один дяденька попал на далекую планету, где жил другой дяденька, маленький, зеленый, с острыми ушами, и как он учил первого дяденьку двигать силой мысли ящики. Или как боишься на елке, что сейчас оторвут от мамы и затянут в хоровод. Или как уже во взрослой жизни идешь вся такая с тонкой душевной организацией, страдаешь, а идущий навстречу молодой человек скучающим голосом говорит спутнице «Вот конец света меня не впечатлил», а на поводке за ним – собака, по взгляду которой ты понимаешь, что ее как-то не впечатляет хозяин, и думаешь, что ты бы, пожалуй, еще посмотрела, что там будет дальше, не до душевной организации уже.
Принято, обычно, хвалить слог и стиль, и они здесь отменные. Но есть и еще один конь в упряжке – сюжет. И вот он здесь тоже есть. Все странные замечания, все избыточные вроде воспоминания, все блуждания сойдутся наконец так, что станет понятно – не зря. Бывает в конце романа оказывается, что следил ты все это время за богатым внутренним миром героев, с места они так и не сошли. А тут сюжет разматывается, кладет петли, ты идешь за этим клубочком, тебе интересно не только как они всё это говорят и делают, но и зачем, и в конце ты получаешь ответ.
February 4, 2021
“Петрови в грипа и около него” е книга, която ме изненада и хвърли в почуда. Не знам защо, но заглавието ме настрои на лека, хумористична вълна. Представих си обикновено семейство от руска панелка, чието колективно боледуване от грип би трябвало да е много забавно. Точно така и става, до един момент, когато битово-комичните моменти се превърнаха в битово-зловещи.
Романът се движи през цялото време по ръба на един особен сюрреализъм, който в Източна Европа се нарича “ежедневие”. Ситуациите, в които попадат Петров, Петрова и Петров-младши (точно така ги нарича авторът) са пропити с черно-бял реализъм, но и някакъв вселенски абсурд. Амтосферата е болна, бацилна, с неизбежния колхозен кич отпреди и след Перестройката.
Алексей Салников прави остър завой в литературната традиция на своите сънародници, като избира да не занимава читателя с екзистенциални въпроси и възвишени теми. Едно от любимите ми неща в книгите е, когато се пише интелигентно и ерудирано за обикновени, битови неща. Има магия в това обръщане на перспективата.
Неговите герои не са литературни герои, а направо документална извадка от широките руски маси. Образите изпъкват с категоричната си достоверност, атмосферата още повече. Българският читател ще припознае с известна тръпка някои елементи от декора като особено близки – “хармониката” в средата на трамвая, зеещата входна врата на блока, и разбира се, най-верният индикатор за източноевропейскост – всички са перманентно изнервени.
Петрови ме ужасиха и разнежиха едновременно. От перспективата, че всички са като Петрови и от напълно реалната възможност в това да няма нищо лошо.
Не съм сигурна, че разбрах тази книга така, както заслужава. Все ми се струва (макар че четох внимателно), че съм изпуснала някой ключов детайл, нещо дребно, но съществено, което ще разплете замисъла на романа. Със сигурност мога да кажа, че тази книга ме приближи до руския народ и неговата душевност така, както никоя друга руска книга не го е правила. И то не чрез великата драма на живота или величието на характерите, а чрез дребното и незначителното, чрез най-обикновената мизерия на съществуването, толкова обикновена, че никой не я възприема като мизерия.
“Петрови” ме остави раздвоена. Едновременно ми се иска да я препоръчвам наляво-надясно и да си затрая, защото ефектът от нея би бил непредсказуем. Салников е написал най-необикновената книга за най-обикновените неща. Велико!
Романът се движи през цялото време по ръба на един особен сюрреализъм, който в Източна Европа се нарича “ежедневие”. Ситуациите, в които попадат Петров, Петрова и Петров-младши (точно така ги нарича авторът) са пропити с черно-бял реализъм, но и някакъв вселенски абсурд. Амтосферата е болна, бацилна, с неизбежния колхозен кич отпреди и след Перестройката.
Алексей Салников прави остър завой в литературната традиция на своите сънародници, като избира да не занимава читателя с екзистенциални въпроси и възвишени теми. Едно от любимите ми неща в книгите е, когато се пише интелигентно и ерудирано за обикновени, битови неща. Има магия в това обръщане на перспективата.
Неговите герои не са литературни герои, а направо документална извадка от широките руски маси. Образите изпъкват с категоричната си достоверност, атмосферата още повече. Българският читател ще припознае с известна тръпка някои елементи от декора като особено близки – “хармониката” в средата на трамвая, зеещата входна врата на блока, и разбира се, най-верният индикатор за източноевропейскост – всички са перманентно изнервени.
Петрови ме ужасиха и разнежиха едновременно. От перспективата, че всички са като Петрови и от напълно реалната възможност в това да няма нищо лошо.
Не съм сигурна, че разбрах тази книга така, както заслужава. Все ми се струва (макар че четох внимателно), че съм изпуснала някой ключов детайл, нещо дребно, но съществено, което ще разплете замисъла на романа. Със сигурност мога да кажа, че тази книга ме приближи до руския народ и неговата душевност така, както никоя друга руска книга не го е правила. И то не чрез великата драма на живота или величието на характерите, а чрез дребното и незначителното, чрез най-обикновената мизерия на съществуването, толкова обикновена, че никой не я възприема като мизерия.
“Петрови” ме остави раздвоена. Едновременно ми се иска да я препоръчвам наляво-надясно и да си затрая, защото ефектът от нея би бил непредсказуем. Салников е написал най-необикновената книга за най-обикновените неща. Велико!
July 29, 2021
”…понякога човешкото отчаяние е по-голямо, отколкото животът заслужава”
А. Салников
Да се запознаем с Петрови - изключително тихо, кротко, кашлящо-трескаво-грипаво и напълно смахнато семейство в руско градче в навечерието на новогодишните празници.
Нито един предмет на прекрасната червена корица не е случаен - вирус, хапчета (едното от които - от далечната 1979 г.), водка, нож, кръв, извънземни, кръст, гаечен ключ. Те всички активно участват в сюжета и житие-битието на Петрови. Насред мрачно-застиналите градски преспи сняг сякаш се разиграва пиеса, която е вплетена в друга пиеса, а тя пък е вплетена в някоя антична драма, но от меланхолията, студа, алкохолните изпарения и 39-градусова грипна температура точният и сюжет се лута някъде из ръбовете на подсъзнанието на полуневетоятните си, иначе съвсем обикновени герои.
Така и не научаваме малкото име на Петров, но пък какво само крие скромната му автомонтьорска биография! Петрова на свой ред, както се оказа, има невероятно хоби, което би привлякло както Хичкок, така и Стивън Кинг, и то придава неповторимо обаятелен облик на тази скромна (не съвсем бивша) съпруга и майка. А Петров-младши трябва на своите крехки осем години да се грижи и за двата ръба, които са му се паднали за родители…
Много загадки и провокации нахвърля Салников из привидно битовашкия сюжет, подплатени с (черен) хумор, интелектуални разговори на бутилка водка и грип. Аз така и не разбрах кой точно е Игор, и къде свършва илюзията. Определено отлично заглавие!
***
🦠 “Достатъчно беше Петров да се качи в тролейбус, и лудите веднага се появяваха и започваха да му досаждат.”
🦠 “Излизаше, че Петров се е мислел за главен герой, а внезапно се оказва, че е герой от разклонение в някакъв голям сюжет, много по-драматичен и мрачен от целия му живот.”
А. Салников
Да се запознаем с Петрови - изключително тихо, кротко, кашлящо-трескаво-грипаво и напълно смахнато семейство в руско градче в навечерието на новогодишните празници.
Нито един предмет на прекрасната червена корица не е случаен - вирус, хапчета (едното от които - от далечната 1979 г.), водка, нож, кръв, извънземни, кръст, гаечен ключ. Те всички активно участват в сюжета и житие-битието на Петрови. Насред мрачно-застиналите градски преспи сняг сякаш се разиграва пиеса, която е вплетена в друга пиеса, а тя пък е вплетена в някоя антична драма, но от меланхолията, студа, алкохолните изпарения и 39-градусова грипна температура точният и сюжет се лута някъде из ръбовете на подсъзнанието на полуневетоятните си, иначе съвсем обикновени герои.
Така и не научаваме малкото име на Петров, но пък какво само крие скромната му автомонтьорска биография! Петрова на свой ред, както се оказа, има невероятно хоби, което би привлякло както Хичкок, така и Стивън Кинг, и то придава неповторимо обаятелен облик на тази скромна (не съвсем бивша) съпруга и майка. А Петров-младши трябва на своите крехки осем години да се грижи и за двата ръба, които са му се паднали за родители…
Много загадки и провокации нахвърля Салников из привидно битовашкия сюжет, подплатени с (черен) хумор, интелектуални разговори на бутилка водка и грип. Аз така и не разбрах кой точно е Игор, и къде свършва илюзията. Определено отлично заглавие!
***
🦠 “Достатъчно беше Петров да се качи в тролейбус, и лудите веднага се появяваха и започваха да му досаждат.”
🦠 “Излизаше, че Петров се е мислел за главен герой, а внезапно се оказва, че е герой от разклонение в някакъв голям сюжет, много по-драматичен и мрачен от целия му живот.”
September 5, 2021
Хорааа, тази книга е адската лудница! Категорично ми влиза на първо място в личната класация за 2021 година, заедно със “Светът според Гарп” на Джон Ървинг и “Заговорът срещу Америка” на Филип Рот. Не знам от къде се появи този Алексей Салников, той вероятно отдавна си присъства в руската литературна реалност, но за мен този роман е модерна класика от раз. Тотално ми превъртя въображението. Бързам да кажа, че екранизацията на романа дебютира преди два месеца на фестивала в Кан и съм безкрайно любопитна към кино преразказа на режисьора Кирил Сребренников, още повече и след зашеметяващата кино рецензия на Нева Мичева.
“Петрови в грипа и около него” е толкова странна книга, колкото звучи и заглавието ѝ. Сюжетът е оскъден, той по-скоро е хронология на протичането на острата вирусна инфекция у семейство Петрови — баща, майка и син. Петров е автомонтьор, Петрова — библиотекарка, а детето им — тройкаджия. Не бързайте обаче да отвръщате глави и да гледате пренебрежително към тях, защото колкото и незначително да е на пръв поглед съществуването им, всеки от тях си е башка смахнат чишит. И докато преминава през тази им странност високата треска отключва в битието им пространства между делириума и реалността, лабиринти, в чиито стени с кеф се лашка читателя. Сутиациите в които откриваме героите са тотално шантави и необясними, но Салников е инкрустирал кодове за разгадаване на отделни случки и затова трябва много да се внимава в текста, макар че точно след последното изрежение, което междувпрочем е доста брутално, си казваш без капка досада,”WTF, абе я да започна отначало.”
Неслучайно в Русия този роман е предизвикал фурор и някои критици с право го сравняват с “Майстора и Маргарита” на Булгаков, а пък аз си мисля, че ако Етгар Керет беше написал роман, то той би звучал много, много подобно.
Може би вече ви звучи прекалено амбициозно, но романът е написан страшно остроумно с много лек и закачлив хумор, но и с доста препратки към митология и литература. Най-накрая да попадна на някой, та дори само литературен герой, който също счита, че “Лолита” никак не е най-доброто написано от Набоков.
Пускам ви само едно-единствено изречение, което с голям кеф си препрочитах няколко пъти, защото изключително добре побира цялата абсурдна ситуация, която никак, ама никак не се различава често и от нашата болнична реалност:
“На обаждането най-сетне отговори някаква изморена жена, сякаш в “Бърза помощ” дежуреше Сизиф, който си е сменил пола и се е изморил от тази операция още повече.”
“Петрови в грипа и около него” е толкова странна книга, колкото звучи и заглавието ѝ. Сюжетът е оскъден, той по-скоро е хронология на протичането на острата вирусна инфекция у семейство Петрови — баща, майка и син. Петров е автомонтьор, Петрова — библиотекарка, а детето им — тройкаджия. Не бързайте обаче да отвръщате глави и да гледате пренебрежително към тях, защото колкото и незначително да е на пръв поглед съществуването им, всеки от тях си е башка смахнат чишит. И докато преминава през тази им странност високата треска отключва в битието им пространства между делириума и реалността, лабиринти, в чиито стени с кеф се лашка читателя. Сутиациите в които откриваме героите са тотално шантави и необясними, но Салников е инкрустирал кодове за разгадаване на отделни случки и затова трябва много да се внимава в текста, макар че точно след последното изрежение, което междувпрочем е доста брутално, си казваш без капка досада,”WTF, абе я да започна отначало.”
Неслучайно в Русия този роман е предизвикал фурор и някои критици с право го сравняват с “Майстора и Маргарита” на Булгаков, а пък аз си мисля, че ако Етгар Керет беше написал роман, то той би звучал много, много подобно.
Може би вече ви звучи прекалено амбициозно, но романът е написан страшно остроумно с много лек и закачлив хумор, но и с доста препратки към митология и литература. Най-накрая да попадна на някой, та дори само литературен герой, който също счита, че “Лолита” никак не е най-доброто написано от Набоков.
Пускам ви само едно-единствено изречение, което с голям кеф си препрочитах няколко пъти, защото изключително добре побира цялата абсурдна ситуация, която никак, ама никак не се различава често и от нашата болнична реалност:
“На обаждането най-сетне отговори някаква изморена жена, сякаш в “Бърза помощ” дежуреше Сизиф, който си е сменил пола и се е изморил от тази операция още повече.”
December 12, 2022
This Russian bestseller has recently been turned into a movie that already won the Vulcan Award for cinematography at the Cannes Film Festival, now the translations are starting to pop up. Stoic protagonist and aspiring cartoonist Petrow has experienced the collapse of the Soviet Union. Now it's the mid-noughties, he works as a car mechanic and lives in Yekaterinburg at the Ural with his (ex-)wife (Petrowa) and young son (Petrow Jr.). As the title tells us, Petrow is sick, but lives in a pre-Corona world: He, his whole family and many other citizens have caught the flu, a hallucinatory atmosphere fueled by fever and medication permeates the text - or is the collapse between the real and the surreal due to the powers of trickster Igor? In many flashbacks and through conversations, the story presents the contrast between SU and contemporary Russian society, and humorously critiques the (unhealthy) state of affairs, stressing disorientation, loneliness and decay.
The book starts with Petrow going on a drinking binge, later we meet his librarian wife and learn about her violent urges. Many hilarious and grotesque details and outrageous micro-plotlines are interspersed with literal fever dreams that evoke states of psychological emergency, and it's all rather ambitious and inventive. What challenges me though is the reliance on lengthy, intricate descriptions of everyday scenes: Sure, it's a stylistic choice to speak about greater issues by dissecting apparently minor occurrences, but the detailed scenes illuminated in slow pacing are frequently tedious to read, IMHO, even if they are sometimes contrasted with sparse action sequences.
We learn about the Soviet Jolka festivities (introduced in 1937 as an alternative version of Western Christmas), public transportation, everyday conversations etc. pp. The clash of tradition and cold modernity leads to a stasis that immobilizes the novel's personnel, and even Petrow Jr., the future of this society, is already lost. Salnikov's biting sarcasm is both hilarious and depressing.
An interesting read for those who want to dive into psychological ponderings about the state of Russian society, but not without humor.
The book starts with Petrow going on a drinking binge, later we meet his librarian wife and learn about her violent urges. Many hilarious and grotesque details and outrageous micro-plotlines are interspersed with literal fever dreams that evoke states of psychological emergency, and it's all rather ambitious and inventive. What challenges me though is the reliance on lengthy, intricate descriptions of everyday scenes: Sure, it's a stylistic choice to speak about greater issues by dissecting apparently minor occurrences, but the detailed scenes illuminated in slow pacing are frequently tedious to read, IMHO, even if they are sometimes contrasted with sparse action sequences.
We learn about the Soviet Jolka festivities (introduced in 1937 as an alternative version of Western Christmas), public transportation, everyday conversations etc. pp. The clash of tradition and cold modernity leads to a stasis that immobilizes the novel's personnel, and even Petrow Jr., the future of this society, is already lost. Salnikov's biting sarcasm is both hilarious and depressing.
An interesting read for those who want to dive into psychological ponderings about the state of Russian society, but not without humor.
February 18, 2018
Не помню, когда последний раз читал настолько элегантно и хитроумно (но при этом совершенно не нарочито) выстроенный текст. Удивительный роман, который не заканчивается на последней странице, а продолжает складываться уже в голове у читателя. То есть, разумеется, так работает почти любой приличный роман, но «Петровы» прячут in plain sight целый сюжет, растянутый на десятилетия и два материка.
«Из книги про фокусы Петров не пытался узнать никаких секретов, по сути дела его впечатлил только один фокус, а остальные прошли как-то мимо его внимания. Манипуляции с исчезающими картами были забыты сразу же во время просмотра, потому что Петров видел не сами карты, а лишь верчение руками. Когда фокусник достал кролика из шляпы, Петрову понравился не сам фокус, а белый кролик, подвешенный за уши».
Вот одновременно плотный и приятно избыточный текст «Петровых» — это кролик; он пушистый и классный, и им даже вполне можно ограничиться. Но если сместить фокус (pun intended), то текст начнёт трансформироваться так чуднО, что дух захватывает.
«Из книги про фокусы Петров не пытался узнать никаких секретов, по сути дела его впечатлил только один фокус, а остальные прошли как-то мимо его внимания. Манипуляции с исчезающими картами были забыты сразу же во время просмотра, потому что Петров видел не сами карты, а лишь верчение руками. Когда фокусник достал кролика из шляпы, Петрову понравился не сам фокус, а белый кролик, подвешенный за уши».
Вот одновременно плотный и приятно избыточный текст «Петровых» — это кролик; он пушистый и классный, и им даже вполне можно ограничиться. Но если сместить фокус (pun intended), то текст начнёт трансформироваться так чуднО, что дух захватывает.
January 4, 2020
совершенно замечательная бытописательная книга, которой, как мне видится, не особо идут магически-реалистические твисты в духе Марии Галиной. Сальников с таким интересом, добрым вниманием к деталям и проницательностью описывает повседневность людей: подчас откровенно странных, как Петрова, но чаще, наоборот, драматически непримечательных, как сам Петров! и тем не менее, самые тривиальные события — от ёлки в театре до поездки на троллейбусе — описаны так живо, что читать про них совершенно захватывающе.
мне кажется, что так любить обыденность простой екатеринбургской семьи, так точно, внимательно и ласково о ней писать — намного сложнее, чем навертеть мистический пласт (ну то есть намёки на него, конечно, но это как раз несущественно). поэтому финал заставил меня лишь пожать плечами.
но и удовольствие от блестяще написанной книги, справедливости ради, не испортил.
мне кажется, что так любить обыденность простой екатеринбургской семьи, так точно, внимательно и ласково о ней писать — намного сложнее, чем навертеть мистический пласт (ну то есть намёки на него, конечно, но это как раз несущественно). поэтому финал заставил меня лишь пожать плечами.
но и удовольствие от блестяще написанной книги, справедливости ради, не испортил.
September 22, 2021
Много хубава книга. Не мога да кажа защо ми хареса толкова, което значи, че съм прочел нещо оригинално и различно - но знам, че е литература, която успя да ме развълнува, разчувства и замисли. Беше ми забавно да чета, а преводът е страхотен.
Какво повече му трябва на един читател? :)
Какво повече му трябва на един читател? :)
January 3, 2021
Imagine a city drowned in something like polar night... Imagine a family that is facing a flu in that city... Shall I compare you to a summer's day?... Oh wait, did I just digress? Because I can't think of what to type? Yup, you got me here! 10 points goes to you!
And five stars to the author.
And I won't do no regular review, because a regular review will not do any good to this book and I also feel like any review will spoil it. You just have to read it and you have to read it - if it's possible - in one sitting and be a careful reader! - any detail could be important. The devil is in the detail, also - if your childhood was at least one foot in soviet times then you will find some easter eggs in it (and please don't hiss at me if you're a hater for soviet - it's NOT about the "good old times" at all, it's more like "OMG the author remembers THAT stuff, that exact toy I forgot I even remembered! Like this creepy cutie https://i.pinimg.com/originals/b0/d4/... .
Disclaimer - again, this is NOT a book about soviet era!
It's got humour and suspense and I completely did not expect to have such a great time with this one. Language - one from the upper shelf of little shop of What You Can Do With Russian When You Try.
And don't be dead serious when reading - you'll miss all the fun.
And five stars to the author.
And I won't do no regular review, because a regular review will not do any good to this book and I also feel like any review will spoil it. You just have to read it and you have to read it - if it's possible - in one sitting and be a careful reader! - any detail could be important. The devil is in the detail, also - if your childhood was at least one foot in soviet times then you will find some easter eggs in it (and please don't hiss at me if you're a hater for soviet - it's NOT about the "good old times" at all, it's more like "OMG the author remembers THAT stuff, that exact toy I forgot I even remembered! Like this creepy cutie https://i.pinimg.com/originals/b0/d4/... .
Disclaimer - again, this is NOT a book about soviet era!
It's got humour and suspense and I completely did not expect to have such a great time with this one. Language - one from the upper shelf of little shop of What You Can Do With Russian When You Try.
And don't be dead serious when reading - you'll miss all the fun.
September 26, 2020
В началото си мислех, че този роман е просто някаква забавна история за семейство, болно от грип. Постепенно се оказа, че "Петрови в грипа и около него" е много повече.
В тази история никой не е точно такъв, какъвто изглежда, нищо не е съвсем реално и през цялото време не си сигурен дали нещо се случва в миналото или настоящето.
Удивително увлекателна книга, която уж разказва някакви незначителни битови случки, но в някакъв момент осъзнаваш, че може да е и екшън и комедия и крими, а Смъртта присъства обилно и в множество форми в привидно скучното ежедневие.
Изобщо - радвам се, че я прочетох, бих го направила пак, защото съм сигурна, че открия много нови детайли, които съм пропуснала.
Чудесното, което придава завършеност и помага разбирането на книгата е следговорът от преводача Боряна Даракчиева.
В тази история никой не е точно такъв, какъвто изглежда, нищо не е съвсем реално и през цялото време не си сигурен дали нещо се случва в миналото или настоящето.
Удивително увлекателна книга, която уж разказва някакви незначителни битови случки, но в някакъв момент осъзнаваш, че може да е и екшън и комедия и крими, а Смъртта присъства обилно и в множество форми в привидно скучното ежедневие.
Изобщо - радвам се, че я прочетох, бих го направила пак, защото съм сигурна, че открия много нови детайли, които съм пропуснала.
Чудесното, което придава завършеност и помага разбирането на книгата е следговорът от преводача Боряна Даракчиева.
September 16, 2020
Настоящая древнегреческая пьеса, маскирующаяся под ироничную прозу о быте маленьких людей. Изумительно точные описания каких-то деталей, что уже забыла, а вот они, оказывается, помнят их еще. Наверное, чем меньше вы знаете об этой книге, тем лучше.
Пожалуй, лучшее, что произошло в русской литературе после Данихнова.
Пожалуй, лучшее, что произошло в русской литературе после Данихнова.
January 2, 2021
Вот то, что я называю неожиданной концовкой.
В последних двух главах внезапно пересказ анекдота про смысл жизни и соль, но здорово, здорово, здорово.
Самое сложное было пережить первую главу, дальше намного лучше.
В последних двух главах внезапно пересказ анекдота про смысл жизни и соль, но здорово, здорово, здорово.
Самое сложное было пережить первую главу, дальше намного лучше.
December 27, 2021
Neesmu īsti pārliecināts, ko es tikko izlasīju, bet autora valoda ir tik baudāma, ka ar to ir gana. Taču teksts arī labs, tāds drusku maindfaks par tēmu kas no tā un vai vispār notika, turklāt lasītāju viedokļi dalās.
November 11, 2019
Пожалуй, лучшее, что я прочитала за последнее время из современной русской литературы. И плюс книги в том, что она не про войну или репрессии, о чем сейчас пишут в больших количествах, а про близкие нам нулевые. И действие происходит не в Москве или Петербурге, а на далеком от них Урале, в городе Екатеринбурге.
И вот то ли на меня подействовала моя простуда, во время которой я и решила почитать эту книгу, то ли близость Екатеринбурга к моему родному городу (всего-то 700 км, рукой подать), но я осталась под большим впечатлением. Только кажется мне, что не все пасхалочки я отыскала и не все пазлы сложила, поэтому послевкусие с перечитыванием некоторых отрывков будет непременно. И в мифологию снова захотелось погрузиться, потому что наблюдать за разворачиванием греческих мифов на фоне серых спальных районов российских городов, это сюр.. хотя нет, именно то слово, которая подобрала Галина Юзефович.
Язык просто потрясающий! Я не помню, когда последний раз смеялась над книгой в голос. И, конечно, флешбеки из детства и юности с их ёлками, эпидемиями гриппа и поликлинниками. А ещё мамами, шьющими по ночам костюмы к этим ёлкам, и папами, которые всегда готовы подержать твои вещи, чтобы не стоять в очереди в гардероб после этой самой ёлки :) и кажется, что ребенок - это и есть ёлка, вокруг которой дружно шагают в хороводе другие члены семьи. и в этом хороводе вместе со всеми шагает какая-то хтонь (спасибо, Галина)
И вот то ли на меня подействовала моя простуда, во время которой я и решила почитать эту книгу, то ли близость Екатеринбурга к моему родному городу (всего-то 700 км, рукой подать), но я осталась под большим впечатлением. Только кажется мне, что не все пасхалочки я отыскала и не все пазлы сложила, поэтому послевкусие с перечитыванием некоторых отрывков будет непременно. И в мифологию снова захотелось погрузиться, потому что наблюдать за разворачиванием греческих мифов на фоне серых спальных районов российских городов, это сюр.. хотя нет, именно то слово, которая подобрала Галина Юзефович.
Язык просто потрясающий! Я не помню, когда последний раз смеялась над книгой в голос. И, конечно, флешбеки из детства и юности с их ёлками, эпидемиями гриппа и поликлинниками. А ещё мамами, шьющими по ночам костюмы к этим ёлкам, и папами, которые всегда готовы подержать твои вещи, чтобы не стоять в очереди в гардероб после этой самой ёлки :) и кажется, что ребенок - это и есть ёлка, вокруг которой дружно шагают в хороводе другие члены семьи. и в этом хороводе вместе со всеми шагает какая-то хтонь (спасибо, Галина)
December 22, 2021
Чета си, смея се и се чудя възможно ли е наистина описаното в романа да се случва реално? И сама си отговарям - Абсолютно ДА! И абсолютно НЕ! По малко и от двете. Историята и самите Петрови - Петров, Петрова и Петров- младши (точно така ги нарича самият автор в книгата) са на ръба на сюреализма.
Никога не съм била в Русия, но съм изчела доста руски автори и съм оформила в ума си определен образ на руският човек, задължително с водка в ръка 😂 Петрови не правят изключение. Абсолютно лудички, пълен шаш е всяка случка. Още
първата страница се опулвам:
“Ето такова едно безумно, напълно необяснимо чувство го обзе - някаква тясна съвкупност от космати, дарвиновски сили и достоевщина.”
“Други луди нахлуваха в живота му само по веднъж, сякаш един път на трийсет години успяваха да избягат от психиатрията на осми километър на “Сибирски тракт” и хукваха към тролей номер 3, за да кажат на Петров няколко ласкави думи - и да изчезнат завинаги”
Хареса ми битовизма, с който се запознаваме и малките, обикновени случки, болестта на Петрови, които на пръв поглед са в основата на романа. Любим ми стана Петров-младши и 3та глава, която ни разхожда в света през неговите очи. Искрено се смях и забавлявах.
Интересно и полезно ми беше да чета и Следговорът, който хвърля светлина върху определени случки и прави препратки към “Майсторът и Маргарита” на Булгаков
Никога не съм била в Русия, но съм изчела доста руски автори и съм оформила в ума си определен образ на руският човек, задължително с водка в ръка 😂 Петрови не правят изключение. Абсолютно лудички, пълен шаш е всяка случка. Още
първата страница се опулвам:
“Ето такова едно безумно, напълно необяснимо чувство го обзе - някаква тясна съвкупност от космати, дарвиновски сили и достоевщина.”
“Други луди нахлуваха в живота му само по веднъж, сякаш един път на трийсет години успяваха да избягат от психиатрията на осми километър на “Сибирски тракт” и хукваха към тролей номер 3, за да кажат на Петров няколко ласкави думи - и да изчезнат завинаги”
Хареса ми битовизма, с който се запознаваме и малките, обикновени случки, болестта на Петрови, които на пръв поглед са в основата на романа. Любим ми стана Петров-младши и 3та глава, която ни разхожда в света през неговите очи. Искрено се смях и забавлявах.
Интересно и полезно ми беше да чета и Следговорът, който хвърля светлина върху определени случки и прави препратки към “Майсторът и Маргарита” на Булгаков
November 20, 2021
Честно казано ми дойде една идея пренапънато всеобщото дебилие на героите. Сигурно е търсен ефект, но при мен не подейства изцяло. Иначе не е лоша.
January 15, 2018
Начала читать исключительно потому, что тут вокруг на Гудридзах все читают... и совершенно неожиданно получила такое крышесносительное, захватывающее дух, воодушевляющее гениальное чтение.
Первая глава меня насторожила - я уныло подумала, что опять бытовуха (пусть и с точными деталями), потом ехидно подумала, что если российские писательницы без конца пишут про еду, причём не гастрономическую, а "типа закуска", то российские писатели по крайней мере откровенно пишут про закуску... ну и про выпивку... и в общем это меня утомляет. Но эти мысли очень быстро куда-то исчезли, я сама не заметила, как погрузилась в роман - это никакой не образ, у меня было действительно ощущение нахождения внутри, причём выходить оттуда несмотря на холод и всеобщую гриппозность сосвсем не хотелось. И я думала, что сюжета как такового не будет - и пусть, автор так замечательно пишет, и юмор у него отличный... хотя взгляд у писателя и сатрирический. А под конец вдруг оказывается, что и сюжет есть, и вдруг даже какая-то достоевщинка вылезает. И про Гоголя и Булгакова вспомнить уместно (а в русской литературе сатира с фантастикой всегда сосуществовали).
В общем, жанр определить невозможно, если начать персказывать сюжет, выйдет похоже на гриппозный бред (что впрочем замыслу автора не противоречит, я думаю), а закончив книгу, её надо по большому счёту перечитать (я так и поступила - не всё, правда, перечитывала, некоторые места) - кто же знал, что это будет роман-ловушка?
В общем, закончив книгу, я испытала то редкостное и неповторимое ощущение чиательского счастья, которым меня современная русская литература давно не радовала. Официально объявляю себя фанатом писателя Алексея Сальникова, скорее-скорее новую книгу!
Первая глава меня насторожила - я уныло подумала, что опять бытовуха (пусть и с точными деталями), потом ехидно подумала, что если российские писательницы без конца пишут про еду, причём не гастрономическую, а "типа закуска", то российские писатели по крайней мере откровенно пишут про закуску... ну и про выпивку... и в общем это меня утомляет. Но эти мысли очень быстро куда-то исчезли, я сама не заметила, как погрузилась в роман - это никакой не образ, у меня было действительно ощущение нахождения внутри, причём выходить оттуда несмотря на холод и всеобщую гриппозность сосвсем не хотелось. И я думала, что сюжета как такового не будет - и пусть, автор так замечательно пишет, и юмор у него отличный... хотя взгляд у писателя и сатрирический. А под конец вдруг оказывается, что и сюжет есть, и вдруг даже какая-то достоевщинка вылезает. И про Гоголя и Булгакова вспомнить уместно (а в русской литературе сатира с фантастикой всегда сосуществовали).
В общем, жанр определить невозможно, если начать персказывать сюжет, выйдет похоже на гриппозный бред (что впрочем замыслу автора не противоречит, я думаю), а закончив книгу, её надо по большому счёту перечитать (я так и поступила - не всё, правда, перечитывала, некоторые места) - кто же знал, что это будет роман-ловушка?
В общем, закончив книгу, я испытала то редкостное и неповторимое ощущение чиательского счастья, которым меня современная русская литература давно не радовала. Официально объявляю себя фанатом писателя Алексея Сальникова, скорее-скорее новую книгу!
December 23, 2018
Ожидания были большими. Можно было наскрести моментов на 2 звёздочки = it was ok, но не оправдавшиеся ожидания отбивают всё желание это делать.
Первые три главы продираешься через очень неприятный и унылый по содержанию текст, чтобы немного повеселиться в середине и далее с удовольствием отметить как полукольцами сворачиваются разбросанные зацепки и упоминания, выстраивая что-то почти цельное и даже объемное, но статичное и от этого унылое.
И совершенно не могу понять, даже прочитав отзывы, что нашли довольные читатели. Кто-то даже сюжет нашел. Ухты.
И екб какой-то не вдохновляющий, одними пробками ностальгию у страдающих и избавившихся вызывать неинтересно, хочется чего-то доступного всем.
Про язык все пишут, что хороший, язык как язык, читается быстро, легко, как современный интернетовский текст.
Эх, жаль, конечно, что не зашло.
Первые три главы продираешься через очень неприятный и унылый по содержанию текст, чтобы немного повеселиться в середине и далее с удовольствием отметить как полукольцами сворачиваются разбросанные зацепки и упоминания, выстраивая что-то почти цельное и даже объемное, но статичное и от этого унылое.
И совершенно не могу понять, даже прочитав отзывы, что нашли довольные читатели. Кто-то даже сюжет нашел. Ухты.
И екб какой-то не вдохновляющий, одними пробками ностальгию у страдающих и избавившихся вызывать неинтересно, хочется чего-то доступного всем.
Про язык все пишут, что хороший, язык как язык, читается быстро, легко, как современный интернетовский текст.
Эх, жаль, конечно, что не зашло.
January 29, 2018
Восторг от первых страниц сменился недоумением и томительным ожиданием развязки. Язык изумительный, это правда. За это и за удивительно точно подмеченные детали быта - две звёздочки.
April 30, 2023
Petrovs nav nemaz tik parasts, kā pats izliekas. Labs ceļojums ar gripas piemeklēto ģimenīti.
October 18, 2020
Петрови ги очаква сложно боледуване: http://knigolandia.info/book-review/p...
Историята на семейство Петрови, до един болни от грип, и техния абсурден делник, започва в тролей, пълен с обичайната пъстра палитра нелепници, но съвсем скоро се пренася в една катафалка с все прилежащите към нея аксесоари и тяхното съдържимо, а неизбежно и прераства в класически невнятен запой. Петров е невинна жертва на чуждите внушения, а тази витална нощ ще го отведе почти в небитието. Все пак като един средностатистически автомонтьор той има както рутината, така и уменията да оцелее след всичко това и да се върне в своя привидно черно-бял живот, в който само страничното му хоби да рисува комикси е причудливото мацване с цвят сред дните му.
Издателство "Лист"
http://knigolandia.info/book-review/p...
Историята на семейство Петрови, до един болни от грип, и техния абсурден делник, започва в тролей, пълен с обичайната пъстра палитра нелепници, но съвсем скоро се пренася в една катафалка с все прилежащите към нея аксесоари и тяхното съдържимо, а неизбежно и прераства в класически невнятен запой. Петров е невинна жертва на чуждите внушения, а тази витална нощ ще го отведе почти в небитието. Все пак като един средностатистически автомонтьор той има както рутината, така и уменията да оцелее след всичко това и да се върне в своя привидно черно-бял живот, в който само страничното му хоби да рисува комикси е причудливото мацване с цвят сред дните му.
Издателство "Лист"
http://knigolandia.info/book-review/p...
March 15, 2020
I don't think I understood it properly. I read it in two days and really enjoyed watching the puzzle pieces clicking in the places. Still I feel author made a fool of me, and I never liked magicians anyway.
April 23, 2021
Великолепна във всеки един смисъл!
Започна леко, с тънък хумор, но след първите 20тина страници, се оказа, че съм се подвела и това е само най-горния тънък пласт на историята, който си върви до самия финал, навявайки асоциации с други творби, разкриващи руската народопсихология, като "Особеностите на рууския национален риболов" и останалите от тази поредица.
Под тази забавна и увлекателна сюжетна линия се оплетоха яко митология, психология, философия и какво ли още не, включително и времевите линии и все още не знам какво стана с Петров още в самото начало. Като цяло постоянно бях изумена от случващото се. В крайна сметка ще трябва да я чета отново, защото чак на финала започнах да осъзнавам, че не съм разчела правилно някои неща в началото.
Определено ми напомни Булгаков, но някак по-дзен. :)
Много съм благодарна на преводачката не само за чудесния превод, но и за бележките в края на книгата, които ми помогнаха доста в моите лутания.
Започна леко, с тънък хумор, но след първите 20тина страници, се оказа, че съм се подвела и това е само най-горния тънък пласт на историята, който си върви до самия финал, навявайки асоциации с други творби, разкриващи руската народопсихология, като "Особеностите на рууския национален риболов" и останалите от тази поредица.
Под тази забавна и увлекателна сюжетна линия се оплетоха яко митология, психология, философия и какво ли още не, включително и времевите линии и все още не знам какво стана с Петров още в самото начало. Като цяло постоянно бях изумена от случващото се. В крайна сметка ще трябва да я чета отново, защото чак на финала започнах да осъзнавам, че не съм разчела правилно някои неща в началото.
Определено ми напомни Булгаков, но някак по-дзен. :)
Много съм благодарна на преводачката не само за чудесния превод, но и за бележките в края на книгата, които ми помогнаха доста в моите лутания.
December 23, 2018
Новая книжка Алексея Сальникова, о которой все говорят и говорят в последнее время, совсем не так проста, как может показаться. Это шкатулочка с двумя или тремя днами, и третье дно волшебно преображает весь механизм, выворачивая конструкцию и замысел романа наизнанку, помещая читателя – гиганта, что смотрит на шкатулочку сверху вниз, в мальчишку с задранной в звездное небо головой — так смешной фантик, которым шкатулочка была обклеена изнутри, вдруг становится вселенной. И это удвольствие от постепенного понимания — важная часть романа.
Алексей Сальников — умница и стратег: когда волшебная конструкция романа, как полотно, развернется у вас под носом, вы схватите себя за голову, восхититесь, как 1) роскошно и остроумно 2) со смыслом! — все придумано.
Сначала роман шел не очень, господи ж ты боже мой. Мутный слесарь Петров (место его работы — яма, что важно), болеет гриппом, шатается по Свердловску, катается, как говорили мы в детстве, с какими-то психами на троллейбусе. Страницы так и пышут жаром, у Петрова температура, Петров идет в какие-то мутные гости, катается на катафалке, напивается, мерзнет, потеет, идет домой. Дома болеют Петрова и Петров-младший. Они моются, стирают розовое пальто и Петров ходит курить, вспоминая коллегу Пашу (у которого тоже болеют). Что это, Хармс, думаете вы? Но написано хорошо, свежо написано, местами очень смешно Сальников шутит, и постепенно в романе появляется и градус безумия, и градус инфернальности. Температура у всех. Петрова, оказывается, маньяк-убийца-библиотекарь. Глава про юность героя и Сергея, его друга-самоубийцу, написавшего роман про инфернального гомосексуального сантехника, вся насквозь замечательная. Автор расходится. Не зря, ой, не зря, у Петровой в животе "холодная пружина" разворачивается. Ой, не зря Петрова — татарская Венера. Температура повышается. Но больной Петров-младший хочет сходить на елку. Да, это Новый год. 26 лет назад Петров ходил на одну такую елку — и нам придется прочитать главу от лица 4-летнего мальчика, который кричит "нееет"!, когда Дед Мороз призывает кричать "да" тем, кто хочет спасти зайчонка.
Заканчивается роман главой "Снегурочка". после которой всю книгу хочется немедленно перечитать. Я очень старалась не раскрыть разгадки.
Читайте и обсудим! Вот воистину хтонический роман. Чистый ад. У Данте тоже лучше всего эта часть получилась. я со времен Альтиста Данилова подобного не читывала.
Алексей Сальников — умница и стратег: когда волшебная конструкция романа, как полотно, развернется у вас под носом, вы схватите себя за голову, восхититесь, как 1) роскошно и остроумно 2) со смыслом! — все придумано.
Сначала роман шел не очень, господи ж ты боже мой. Мутный слесарь Петров (место его работы — яма, что важно), болеет гриппом, шатается по Свердловску, катается, как говорили мы в детстве, с какими-то психами на троллейбусе. Страницы так и пышут жаром, у Петрова температура, Петров идет в какие-то мутные гости, катается на катафалке, напивается, мерзнет, потеет, идет домой. Дома болеют Петрова и Петров-младший. Они моются, стирают розовое пальто и Петров ходит курить, вспоминая коллегу Пашу (у которого тоже болеют). Что это, Хармс, думаете вы? Но написано хорошо, свежо написано, местами очень смешно Сальников шутит, и постепенно в романе появляется и градус безумия, и градус инфернальности. Температура у всех. Петрова, оказывается, маньяк-убийца-библиотекарь. Глава про юность героя и Сергея, его друга-самоубийцу, написавшего роман про инфернального гомосексуального сантехника, вся насквозь замечательная. Автор расходится. Не зря, ой, не зря, у Петровой в животе "холодная пружина" разворачивается. Ой, не зря Петрова — татарская Венера. Температура повышается. Но больной Петров-младший хочет сходить на елку. Да, это Новый год. 26 лет назад Петров ходил на одну такую елку — и нам придется прочитать главу от лица 4-летнего мальчика, который кричит "нееет"!, когда Дед Мороз призывает кричать "да" тем, кто хочет спасти зайчонка.
Заканчивается роман главой "Снегурочка". после которой всю книгу хочется немедленно перечитать. Я очень старалась не раскрыть разгадки.
Читайте и обсудим! Вот воистину хтонический роман. Чистый ад. У Данте тоже лучше всего эта часть получилась. я со времен Альтиста Данилова подобного не читывала.
October 26, 2018
Хтонь. Мрак. Текст, такой же бессмысленный, как жизнь героев, ни один из которых не имеет ни характера, ни внешности, ни настроения. Все они сотканы из пресных слов графомана, которого очень хочется отловить и сказать, глядя ему в глаза: "Автор, не пиши".
Displaying 1 - 30 of 442 reviews