Имам какво да взема от тази книга, която се разпространява единствено в системата на "Заедно в час", но не е задължително да си кандидат в тяхната система, за да си я закупиш. Което е добре, защото определено не съм съгласна с всичко. Забележки, сякаш имам повече от повхали. Статистиката, която е приложена в книгата е ИЗЦЯЛО за децата от малцинствата в САЩ. Можеше да се сложи поне приложение или бележка под линия за статистиката у нас, най-малкото. Защото дори и сходни, културно, исторически, дори етнически структурата на децата от нашите малцинства (етнически и социални, имам предвид) не се припокрива на 100 % с американските. За да лекуваш някакъв проблем, трябва да знаеш историята на заболяването, какво е довело до него, в каква среда (семейна и микросоциумна) то обитава. Няма как да пренесеш матрица от чужбина, и да кажеш: ето, при нашите малцинства работи, и при вас ще е ок. И другото, неградивната критика и на моменти отричане на традиционната училищна система, ми дойде в повече, още повече съчетано с изречения от типа, и все пак е задължение на държавното училише.... Тази политика е причината поради, която преди време при възможност и интерес от тях, не приех да работя като учител. Подобно връзване на ръцете на преподавател, и слагане на кепенци на очите ми, за да следва една програма-пришалец е осакатяващо, и никакви материални облаги, които предлагат на учителите, не може да промени това. Затова аз взех напълно съзнателното решение пътят ми да бъде на учител в държавното образование. Знам, че е трънлив, но аз така предпочитам....