What do you think?
Rate this book
Галилео Галилей
Галилео Галилей - бащата на съвременната наука, предаден от папата, покровителстван от Медичите, неразбран от съвременниците си, признат за гений от потомците.
Биографичната книга на Атле Нес, хвалебствено приета от критиката и отличена с най-престижната норвежка награда "Браги", разказва за този гениален мъж, който има смелостта да отрече древните догми и да се превърне в бащата на съвременната наука. Това е историята за живота и времето на Галилей, за епохалните му открития и експерименти, за упоритостта и гордостта му, за покровителите му от фамилията Медичи, за неговите приятели и врагове в диренето на истината, за продължителната вражда с Католическата църква - всичко онова, което го превръща в един от най-великите мъже в историята на Европа.
Атле Нес разкрива непознати страни от живота и делото на Галилей, като показва и чисто човешката страна от образа на великия учен: трудният му характер и изостреното му чувство за чест, които предизвикват множество остри спорове с опонентите му и усложняват отношенията със собственото му семейство и с Медичите. Силно драматичен е чутовният му сблъсък с Католическата църква, който оставя своя отпечатък върху модерната история. Картината на това бурно време, в което науката тепърва трябва да утвърди своята самостоятелност и неподвластност на църковните канони, оживява в тази книга, Приживе Галилей е предаван и преследван, изпращан в затвор и изолация, а най-важните му трудове са включени в Индекса на забранените книги. Само неуморните усилия на неговите ученици и последователи успяват да доведат до успешен край тази нескончаема битка за запазването на неговата памет и чест, за да може името му да получи заслужена слава и той да се нареди след най-големите личности в историята на човечеството.
Биографичната книга на Атле Нес, хвалебствено приета от критиката и отличена с най-престижната норвежка награда "Браги", разказва за този гениален мъж, който има смелостта да отрече древните догми и да се превърне в бащата на съвременната наука. Това е историята за живота и времето на Галилей, за епохалните му открития и експерименти, за упоритостта и гордостта му, за покровителите му от фамилията Медичи, за неговите приятели и врагове в диренето на истината, за продължителната вражда с Католическата църква - всичко онова, което го превръща в един от най-великите мъже в историята на Европа.
Атле Нес разкрива непознати страни от живота и делото на Галилей, като показва и чисто човешката страна от образа на великия учен: трудният му характер и изостреното му чувство за чест, които предизвикват множество остри спорове с опонентите му и усложняват отношенията със собственото му семейство и с Медичите. Силно драматичен е чутовният му сблъсък с Католическата църква, който оставя своя отпечатък върху модерната история. Картината на това бурно време, в което науката тепърва трябва да утвърди своята самостоятелност и неподвластност на църковните канони, оживява в тази книга, Приживе Галилей е предаван и преследван, изпращан в затвор и изолация, а най-важните му трудове са включени в Индекса на забранените книги. Само неуморните усилия на неговите ученици и последователи успяват да доведат до успешен край тази нескончаема битка за запазването на неговата памет и чест, за да може името му да получи заслужена слава и той да се нареди след най-големите личности в историята на човечеството.
336 pages, Paperback
First published January 1, 2002
2 people are currently reading
82 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
March 12, 2026
The Bulgarian review is first, the English translation follows it bellow
Ренесансът е времето на възродения разум и преоткрито човешко тяло - и двете строго забранени, или по-скоро изцяло подчинени на религията и теологията в Западна Европа. Реформацията нанася силен удар на монопола на католическата църква. Рим обаче не се предава, а и използва вековната си преднина в управлението на душите за управление на умовете, за да се преутвърди чрез Контрареформацията. Трентският събор, продължил от 1545 до 1563 г., постановява, че никой няма право да тълкува Библията самостоятелно и различно от буквално. Бог е едноличен монопол на църквата. Което я прави пълен властелин на земята, океаните и небесата. Природата и вселената трябва да се придържат като поведение и закони към поетичната символика на стария и новия завет. Църквата действително може да нареди на земята да бъде непомръдващ център на вселената, защото за инакомислещите като Джордано Бруно има клада.
Много е трудно да бъде наречен флорентинецът Галилей инакомислещ въпреки колосалния му принос за утвърждаване на Коперниковата хелиоцентрична система, и дори в анализирането на слънчевите петна. Потомък на стар, но силно обеднял флорентински род, освен силно надарен с таланти в музика, рисуване и математика, той е и крайно амбициозен и решен да постигне висок социален статус и - по днешно му - да направи бляскава кариера. И го постига. Подкрепата на Медичите и своенравната Венецианска Република, както и на бъдещия папа Урбан VIII са предпазната му мрежа дълги години. Уважаван (и високоплатен!) професор, придворен математик, кореспондиращ си на на междуродния латински с куп други учени в Европа, той е символ на житейски успех. Отрицанието му на закостенялата догма, в която се е превърнала Аристотеловото система за света, утвърдена като метод за преподаване, е меко казано негласно. Галилей прави експериментите си тихо, а в официалните си лекции се придържа към птолемеевата система за земята като неподвижен център на вселената. В интерес на истината, в католическите италиански градове-държави всяка друга линия е опасна.
Учени като немеца Кеплер и датчанина Тихо Брахе правят по-ранни и по-гласовити астрономически открития в протестантската част на Европа, а Коперник е починал в домашен арест преди повече от 50 години. Галилей не понася добре конкуренцията. Отношенията му с колегите му по мисъл са белязани от арогантност, самомнение и пренебрежение от негова страна. А понякога и от злоба. В резултат приятели и съмишленици в тези среди той няма много. Но има покровители, на които продава в практична опаковка част от откритията си, като бъдещия далекоглед и телескоп.
Телескопът на Галилей
Така че, когато в заника на живота си решава да отпечата своя магнум опус с теориите си за приливите (погрешна) и за въртенето на земята и дори на слънцето (правилна), той взема всички предохранителни мерки да си издейства необходимите църковни позволения. Които са му дадени частично - при условие, че редактира значително книгата. Което той и прави, но недостатъчно за недоволния папа и цензорите му. Тъй че на стари години е изправен пред инквизицията, където надлежно отрича да е имал каквито и да е намерения да оспорва земята като център на света. В контрареформационен Рим всичко друго би било чисто самоубийство. Спасяват го напредналата му възраст и закрилата на Медичите. Трудовете му бързо са преведени на френски и други езици и имат силно по-нататъшно влияние. Галилей също си отива в условията на домашен арест, което по стандартите на инквизицията действително е нищожно наказание. А католическата църква за пореден път с жесток инат отказва да последва библейския съвет да даде кесаревото кесарю, и да остави Божието богу. Но борбата и за човешкия разум е вече загубена.
За протокола - преосмисляне с половин уста за процеса срещу Галилей е направено от страна на папата чак през 60-те години на ХХ век…
Биографията на Атле Нес е страшно смислена, стегната и ненапудрена. Научните постижения и изключително острата, практична мисъл на Галилей са неразривна част от не дотам приятните му качества като свирепа амбиция, арогантност и потъпкване на близки хора в името на социалното положение. Като например, че си купува дванайсетгодишна любовница, изхвърля я след 10 години, прибира трите им деца, но понеже две от тях са дъщери (и съответно ще са скъпи за омъжване) ги вкарва 13-годишни в манастир до живот. Нито едно от децата му не е признато, освен сина му на късни години.
Гениите често са по-добри за опознаване в общочовешки, не в близкочовешки план. И все пак - именно заради тях - земята се върти, вместо да стои застинала за вечни времена пред дверите на рая и на ада.
П.П. Преводът на моменти е поомотан, а бележките под линия са безмислени по съдържание.
The Renaissance was a time of revived reason and the rediscovered human body—both strictly forbidden, or rather, entirely subordinated to religion and theology in Western Europe. The Reformation dealt a heavy blow to the Catholic Church's monopoly, but Rome did not surrender. Instead, it used its centuries-old lead in governing souls to govern minds, reasserting itself through the Counter-Reformation. The Council of Trent (1545–1563) decreed that no one had the right to interpret the Bible independently or literally differently from the Church. God became the sole monopoly of the Church, making it the absolute master of the earth, the oceans, and the heavens. Nature and the universe had to conform to the poetic symbolism of the Old and New Testaments.
The Church could indeed command the Earth to remain the unmoving center of the universe, for those who thought otherwise, like Giordano Bruno, there was the stake.
It is difficult to call the Florentine Galileo a "dissenter" in the traditional sense, despite his colossal contribution to establishing the Copernican heliocentric system and his analysis of sunspots. A descendant of an old but impoverished Florentine family, he was gifted in music, painting, and mathematics, but also extremely ambitious and determined to achieve high social status. And he succeeded. The support of the Medici, the wayward Republic of Venice, and the future Pope Urban VIII served as his safety net for many years. A respected (and highly paid!) professor and court mathematician, corresponding in Latin with scholars across Europe, he was a symbol of worldly success. His denial of the stagnant Aristotelian dogma was, to put it mildly, tacit. Galileo conducted his experiments quietly, while in official lectures, he adhered to the Ptolemaic system. In the Catholic Italian city-states, any other line was dangerous.
Scholars like the German Kepler and the Dane Tycho Brahe made earlier and louder astronomical discoveries in Protestant Europe, and Copernicus had died over 50 years prior. Galileo did not handle competition well. His relationships with his peers were marked by arrogance, self-importance, and disdain—and sometimes even malice. As a result, he had few friends among fellow scientists, but he had patrons to whom he sold his discoveries, like the telescope, in practical "packaging."
Galileo's Telescopes
Thus, when in the twilight of his life he decided to print his magnum opus containing his theories on tides (incorrect) and the rotation of the Earth and Sun (correct), he took every precaution to obtain the necessary ecclesiastical permissions. These were granted only partially, on the condition of significant edits. He complied, but not enough for the dissatisfied Pope and his censors. In his old age, he faced the Inquisition, where he duly denied any intention of challenging the Earth as the center of the world. In Counter-Reformation Rome, anything else would have been suicide. He was saved by his advanced age and the protection of the Medici. His works were quickly translated into French and other languages, exerting a massive influence. Galileo also passed away under house arrest—which, by Inquisitorial standards, was a negligible punishment. The Catholic Church once again stubbornly refused to "render unto Caesar the things that are Caesar's" and leave God's business to God. But the battle for human reason was already lost.
For the record—a half-hearted reconsidering of Galileo's trial was only made by the Pope in the 1960s...
Atle Næss's biography is profoundly meaningful, concise, and unadorned. Galileo's scientific achievements and sharp, practical mind are inseparable from his less pleasant qualities: fierce ambition, arrogance, and the mistreatment of those close to him. For instance, he bought a twelve-year-old mistress, discarded her after 10 years, took their three children, and because two were daughters (expensive to marry off), he placed them in a convent at age 13 for life. None of his children were recognized, except for his son in his later years.
Geniuses are often better known from a distance than up close. And yet—it is precisely because of them—that the Earth moves, instead of standing still forever before the gates of Heaven and Hell.
Ренесансът е времето на възродения разум и преоткрито човешко тяло - и двете строго забранени, или по-скоро изцяло подчинени на религията и теологията в Западна Европа. Реформацията нанася силен удар на монопола на католическата църква. Рим обаче не се предава, а и използва вековната си преднина в управлението на душите за управление на умовете, за да се преутвърди чрез Контрареформацията. Трентският събор, продължил от 1545 до 1563 г., постановява, че никой няма право да тълкува Библията самостоятелно и различно от буквално. Бог е едноличен монопол на църквата. Което я прави пълен властелин на земята, океаните и небесата. Природата и вселената трябва да се придържат като поведение и закони към поетичната символика на стария и новия завет. Църквата действително може да нареди на земята да бъде непомръдващ център на вселената, защото за инакомислещите като Джордано Бруно има клада.
Много е трудно да бъде наречен флорентинецът Галилей инакомислещ въпреки колосалния му принос за утвърждаване на Коперниковата хелиоцентрична система, и дори в анализирането на слънчевите петна. Потомък на стар, но силно обеднял флорентински род, освен силно надарен с таланти в музика, рисуване и математика, той е и крайно амбициозен и решен да постигне висок социален статус и - по днешно му - да направи бляскава кариера. И го постига. Подкрепата на Медичите и своенравната Венецианска Република, както и на бъдещия папа Урбан VIII са предпазната му мрежа дълги години. Уважаван (и високоплатен!) професор, придворен математик, кореспондиращ си на на междуродния латински с куп други учени в Европа, той е символ на житейски успех. Отрицанието му на закостенялата догма, в която се е превърнала Аристотеловото система за света, утвърдена като метод за преподаване, е меко казано негласно. Галилей прави експериментите си тихо, а в официалните си лекции се придържа към птолемеевата система за земята като неподвижен център на вселената. В интерес на истината, в католическите италиански градове-държави всяка друга линия е опасна.
Учени като немеца Кеплер и датчанина Тихо Брахе правят по-ранни и по-гласовити астрономически открития в протестантската част на Европа, а Коперник е починал в домашен арест преди повече от 50 години. Галилей не понася добре конкуренцията. Отношенията му с колегите му по мисъл са белязани от арогантност, самомнение и пренебрежение от негова страна. А понякога и от злоба. В резултат приятели и съмишленици в тези среди той няма много. Но има покровители, на които продава в практична опаковка част от откритията си, като бъдещия далекоглед и телескоп.
Телескопът на Галилей
Така че, когато в заника на живота си решава да отпечата своя магнум опус с теориите си за приливите (погрешна) и за въртенето на земята и дори на слънцето (правилна), той взема всички предохранителни мерки да си издейства необходимите църковни позволения. Които са му дадени частично - при условие, че редактира значително книгата. Което той и прави, но недостатъчно за недоволния папа и цензорите му. Тъй че на стари години е изправен пред инквизицията, където надлежно отрича да е имал каквито и да е намерения да оспорва земята като център на света. В контрареформационен Рим всичко друго би било чисто самоубийство. Спасяват го напредналата му възраст и закрилата на Медичите. Трудовете му бързо са преведени на френски и други езици и имат силно по-нататъшно влияние. Галилей също си отива в условията на домашен арест, което по стандартите на инквизицията действително е нищожно наказание. А католическата църква за пореден път с жесток инат отказва да последва библейския съвет да даде кесаревото кесарю, и да остави Божието богу. Но борбата и за човешкия разум е вече загубена.
За протокола - преосмисляне с половин уста за процеса срещу Галилей е направено от страна на папата чак през 60-те години на ХХ век…
Биографията на Атле Нес е страшно смислена, стегната и ненапудрена. Научните постижения и изключително острата, практична мисъл на Галилей са неразривна част от не дотам приятните му качества като свирепа амбиция, арогантност и потъпкване на близки хора в името на социалното положение. Като например, че си купува дванайсетгодишна любовница, изхвърля я след 10 години, прибира трите им деца, но понеже две от тях са дъщери (и съответно ще са скъпи за омъжване) ги вкарва 13-годишни в манастир до живот. Нито едно от децата му не е признато, освен сина му на късни години.
Гениите често са по-добри за опознаване в общочовешки, не в близкочовешки план. И все пак - именно заради тях - земята се върти, вместо да стои застинала за вечни времена пред дверите на рая и на ада.
П.П. Преводът на моменти е поомотан, а бележките под линия са безмислени по съдържание.
The Renaissance was a time of revived reason and the rediscovered human body—both strictly forbidden, or rather, entirely subordinated to religion and theology in Western Europe. The Reformation dealt a heavy blow to the Catholic Church's monopoly, but Rome did not surrender. Instead, it used its centuries-old lead in governing souls to govern minds, reasserting itself through the Counter-Reformation. The Council of Trent (1545–1563) decreed that no one had the right to interpret the Bible independently or literally differently from the Church. God became the sole monopoly of the Church, making it the absolute master of the earth, the oceans, and the heavens. Nature and the universe had to conform to the poetic symbolism of the Old and New Testaments.
The Church could indeed command the Earth to remain the unmoving center of the universe, for those who thought otherwise, like Giordano Bruno, there was the stake.
It is difficult to call the Florentine Galileo a "dissenter" in the traditional sense, despite his colossal contribution to establishing the Copernican heliocentric system and his analysis of sunspots. A descendant of an old but impoverished Florentine family, he was gifted in music, painting, and mathematics, but also extremely ambitious and determined to achieve high social status. And he succeeded. The support of the Medici, the wayward Republic of Venice, and the future Pope Urban VIII served as his safety net for many years. A respected (and highly paid!) professor and court mathematician, corresponding in Latin with scholars across Europe, he was a symbol of worldly success. His denial of the stagnant Aristotelian dogma was, to put it mildly, tacit. Galileo conducted his experiments quietly, while in official lectures, he adhered to the Ptolemaic system. In the Catholic Italian city-states, any other line was dangerous.
Scholars like the German Kepler and the Dane Tycho Brahe made earlier and louder astronomical discoveries in Protestant Europe, and Copernicus had died over 50 years prior. Galileo did not handle competition well. His relationships with his peers were marked by arrogance, self-importance, and disdain—and sometimes even malice. As a result, he had few friends among fellow scientists, but he had patrons to whom he sold his discoveries, like the telescope, in practical "packaging."
Galileo's Telescopes
Thus, when in the twilight of his life he decided to print his magnum opus containing his theories on tides (incorrect) and the rotation of the Earth and Sun (correct), he took every precaution to obtain the necessary ecclesiastical permissions. These were granted only partially, on the condition of significant edits. He complied, but not enough for the dissatisfied Pope and his censors. In his old age, he faced the Inquisition, where he duly denied any intention of challenging the Earth as the center of the world. In Counter-Reformation Rome, anything else would have been suicide. He was saved by his advanced age and the protection of the Medici. His works were quickly translated into French and other languages, exerting a massive influence. Galileo also passed away under house arrest—which, by Inquisitorial standards, was a negligible punishment. The Catholic Church once again stubbornly refused to "render unto Caesar the things that are Caesar's" and leave God's business to God. But the battle for human reason was already lost.
For the record—a half-hearted reconsidering of Galileo's trial was only made by the Pope in the 1960s...
Atle Næss's biography is profoundly meaningful, concise, and unadorned. Galileo's scientific achievements and sharp, practical mind are inseparable from his less pleasant qualities: fierce ambition, arrogance, and the mistreatment of those close to him. For instance, he bought a twelve-year-old mistress, discarded her after 10 years, took their three children, and because two were daughters (expensive to marry off), he placed them in a convent at age 13 for life. None of his children were recognized, except for his son in his later years.
Geniuses are often better known from a distance than up close. And yet—it is precisely because of them—that the Earth moves, instead of standing still forever before the gates of Heaven and Hell.
November 12, 2022
Ein hervorragender Überblick über Galileos Leben, seine Persönlichkeit und seine zahlreichen, revolutionären Beiträge als Wegbereiter der modernen Naturwissenschaft.
April 14, 2026
Хубава книжка, тегав и недооценен живот е имал Галилей..това ми е втора книга от същия автор, бих и потретил. :)
November 12, 2012
echt gut geschrieben, da macht gfs vorbereiten ja fast spaß, aber eben nur fast :D
April 22, 2015
Norwegian version. A nice and short biography og Galieleu Galilei, with particular emphasis on his quarrel with the church and his scientific rivals. Short and interesting.
October 30, 2025
Биографично изследване за човека, който се осмели да постави под съмнение установените истини и да гледа към небето с очите на разума под угрозата за преследване от Инквизицията.
Авторът проследява живота и откритията на Галилей не само като история на науката, а като драма на мисълта – сблъсък между любопитството и догмата, между знанието и властта. Още по-приятно е, че обследва тези факти в контекста на времето, религиозните и политически порядки, което ги рпави още по-контрастни.
Със стегнат стил и дълбоко уважение към духа на Ренесанса, Нес разкрива Галилей като патрон на свободата на ума. Обръща внинмаие и на цената, която човек плаща, когато настоява да вижда света такъв, какъвто е, не само обществената, професионалната, но и дълбоко личната.
Книгата е едновременно урок по смелост и възхвала на разума и стремежа към истина.
Авторът проследява живота и откритията на Галилей не само като история на науката, а като драма на мисълта – сблъсък между любопитството и догмата, между знанието и властта. Още по-приятно е, че обследва тези факти в контекста на времето, религиозните и политически порядки, което ги рпави още по-контрастни.
Със стегнат стил и дълбоко уважение към духа на Ренесанса, Нес разкрива Галилей като патрон на свободата на ума. Обръща внинмаие и на цената, която човек плаща, когато настоява да вижда света такъв, какъвто е, не само обществената, професионалната, но и дълбоко личната.
Книгата е едновременно урок по смелост и възхвала на разума и стремежа към истина.
August 27, 2018
Отличен научно-популярен животопис на гениалния тосканец. Нес е прекрасен биограф и тук, както и при биографията на Мунк, не разочарова. Препоръчвам на всекиго, изкушен да опознае живота и делото на Галилео.
October 28, 2019
Великият Галилей...делото му ще живее вечно! <3 <3 <3
May 28, 2020
O texto é meio caótico. Último capítulo é o mais interessante.
December 30, 2023
Много интересна и увлекателно написана биография. Не само проследяваме живота,,изобретеният и дейността на този велик учен, но успяваме да вникнем и в личността и характера му.
Displaying 1 - 10 of 10 reviews