Едно нещо беше най-изненадващо и силно за мен: усетих тези хора точно като хората на Южна Корея. Колкото (не много) познавам южнокорейците предимно от филмите на Kim Ki-duk и една друга корейска книжка - много подобни ми изглеждат „обикновените хора“ на Северна Корея. Не ми се иска да изреждам прилагателни и да обобщавам, но нали сигурно трябва да кажа какви са тези особености - избирам приблизителни думички, всички в положителния им смисъл: семплост, наивност дори, добродушие и при по-груби разговори и шеги, избухливост и бързо стопляне на настроението, може да се каже и източна простота. Сходствата между „двата народа“ по-скоро ме зарадваха (едва ли с надеждата някога да са свободни и отново заедно), а всъщност тази неизкоренима еднаквост подсилва трагедията на разделянето. Използвах думата „народ“, която обикновено избягвам, но в разказите наистина присъстват хората от народа – в онзи смисъл на „обикновени хора“.
Всичко друго за партийните абсурди е ясно. Исках да установя има ли големи разлики между европейския и азиатския „комунизъм“. Не можах много да разбера. Със сигурност някои разлики произтичат от мащаба – това 100 000 души да се съберат за нула време за манифестация е нищо работа в Северна Корея.
„Сто хиляди граждани се събраха на площад „Ким Ир Сен“. Сто хиляди само за четирийсет и пет минути“.
И другото, което плаши дори децата – неведнъж моят гимназист ми е казвал как в международните младежки форуми обсъждат „истериите“ на Северна Корея, която е и близо до „родната“ му Япония.
Разказите според мен не са скучно-документални с цел единствено да покажат всичко ужасно в тази страна, а наистина се вижда какви са самите хора, семейните им отношения, обстановката в градовете и селата.
Банди не бърза да претупа разказа, само за да си направят читателите извода за съответната тема; мисля, че добре изгражда цялостна картина. Наистина естествено донякъде в един вид азиатски стил – леко предраматизиране, малко старомодно или просто различно от западното. Може някои читатели да възприем��т разказите като „слаби“ – първо защото вероятно Банди не е „професионален“ писател, второ – в много азиатски книги съм срещала подобна „обикновеност“ (която често ми допада), трето – ами всичко си е тъпо и абсурдно; може да се каже, че във всеки разказ има конкретна тема, но думата тема звучи надуто тук – просто във всеки разказ изпъква конкретна идеологическа идиотщина, и то не толкова назад във времето.
Да, има някои изтъркани изрази като „Потресът сякаш беше накарал Сонг да си изгуби ума.“ /„Тайно избърса сълзите си.“ / „… чувството, което нахлу в душата му…“ Но и аз ще кажа едно клише – гореща вълна ме заля на края на последния разказ (но и в края или средата на някои от другите).
А това ни е познато и на нас.
„… онази грешка, заклеймила го като „антипартиен и антиреволюционен елемент“ – позорно петно, появило се за една нощ, за да преследва всеки от семейството ни поколения наред.“
(ясно е, че грешката е смехория)
„Как с твоя произход си…“ (произход тук не значи „синя кръв“, „богатство“ и т.н., а сямо безупречност спрямо Партията…)
„Ако синът на служител в отдела за агитпропаганда изпадаше в истерия, щом види портрета на Карл Маркс, можеше да се очакват сериозни неприятности.“
„Самото събитие щеше да бъде последвано от детайлно оценяване, така че горко му на онзи участник, който е показал не революционен плам, а нещо по-незначително.“
„Такова донесение е стигнало и до други уши, освен до моите, другарко управител.“
„Навсякъде имат същите завеси, за да изглеждат прозорците на улицата ни хубави и еднакви.“
„… ако случката оставеше и най-малкото черно петно върху Йонсу, подозренията задължително щяха да паднат и върху Йонил.“
(имената не се ли пишат отделно или с тиренце– Йон Су/Йон-Су?)
„Значи Минхьок вече се прегърбваше под тежестта на семейните обстоятелства“
(т.е. ако някой роднина е „враг на революцията“/ М. е малко дете)
„Пропуски във възпитанието на сина им в принципите на истинската революционна преданост, отрицателно влияние върху тържеството за националния празник; в допълнение – груби инсинуации за портрета на Карл Маркс…“
(1 – синът им е на 2 години! 2 – отрицателното влияние: имат различни завеси (и мен ме изгониха на последния ред на манифестация в 3 клас заради синя панделка, а не задължителната бяла).
„…докато погребението на Великия вожд все още се подготвя, тайните ни служители трябва да бъдат нащрек във висша степен, непрекъснато да държат отворени очите и ушите си, да бъдат готови със стиснати юмруци. Вие трябва да им внушите тази необходимост. Само тогава ще избегнем да станем жертви на по-нататъшни дяволски хитрости.“
„… въпросният чист, бял ориз и къщата с керемиден покрив – са само една илюзия, която поради глупост не е забелязал.“
„… старият демон омагьосвал робите си със смях.“
„Той беше наредил да се добави оцветител не само за тухлите, но и за керемидите на покрива, поради което седалището на Комунистическата партия наистина се превърна в червена къща.“
„Получих лично това от един информатор! – каза рязко онзи, а гласът му прозвуча като удар с камшик. – През времето на траура за Великия вожд Ким Ир Сен служителят на Съюза на предприятията Хонг Кньонхун отишъл да бере цветя в подножието на хълма Пекньон, като се държал за ръка със заводската работничка Ким Суки.“
„Когато се разбрало, че зетят на Ко Иншик, за когото се смятало, че е бил убит от бомба по време на хаоса през Корейската война, всъщност е минал границата и е отишъл в Южна Корея, Иншик бил белязан като неблагонадежден, принадлежащ към хората, които „подправят своите автобиографии“, и го изгонили от Пхенян в град, където да му бъдат внушени „истинските революционни идеали“.
„… се очакваше Юнмо да разтръби лъжата, че заводът се връща към нормалното си производство.“
„Но на общинското партийно събрание за критика и самокритика (всеки материал биваше одобряван на няколко равнища, чак до областното равнище на Партията), очеркът беше единодушно отхвърлен.“