‫حكايات بين جعبة وأخرى‬

by Karel Čapek, كارل تشابك, برهان قلق (Translator)

يُعتبرُ تشابك في عداد الكتاب التشيك الذين تُرجِمَت إبداعاتهم ولا تزال إلى اللغات الأجنبية، والذين حازوا تقديراً في الخارج أيضاً، خاصةً في الدول الناطقة باللغة الإنكليزية. وتؤدي دوراً مهماً في ذلك، ليسَت النكهة الفُكاهية لكتاباتهِ فقط، بل فلسفتها الإنسانية أيضاً، وكذلك الثقة بالجانب الطيّب في الناس وهَواجس التحذير من المَخاطر التي يحملها العالم المُعاصر في طيّاته. (حكايات من جُعبة وأخرى) الصادرة في سنة 1929، تشملُ خطّين من الحوادث البوليسية، وهيَ من ضمن إبداعات تشابك القصصية، وتحتلُ موقعاً طليعياً في أدبه. إنّها ليسَت حكايات بوليسية بالمَعنى الحرفي للكلمة؛ الأهمُ من كشفِ الجريمة، النظرة إلى داخلِ روحِ مُرتكبي الجرائم العاديين، ومن جهةٍ أخرى هُناك الرجال الطيبو

Genres: Short Stories, Czech Literature, Fiction, Classics, Humor, Literature, Mystery

254 pages, Kindle Edition

First published January 1, 1929

About the author

Karel Čapek is one of the the most influential Czech writers of the 20th century. He wrote with intelligence and humour on a wide variety of subjects. His works are known for their interesting and precise descriptions of reality, and Čapek is renowned for his excellent work with the Czech language. His play R.U.R. (Rossum's Universal Robots) first popularized the word "robot".

(Arabic: كارل تشابك) (Hebrew: קארל צ'אפק) (Japanese: 카렐 차페크) (Russian: Карел Чапек)

Reviews

[AiK · Rating 5 out of 5]

Сначала рассказы из сборника показались просто забавными байками из судебной практики, сюжеты которых почерпнуты из журналистской работы и, как сам признается автор, многие просто выдуманы. Ведь по-настоящему интересных дел не так много, а рубрика судебной хроники пользуется огромной популярностью. Слог у Чапека лёгкий, но фразы отточены, он, безусловно, замечательно пишет. Например, рассказ о дирижёре написан в музыкальных терминах и дирижёр, зная всего два английских слова из интонации случайно подслушанного разговора понял о готовившиеся покушении на убийство. "Я не верю в предчувствия, но верю в музыку. Слушая этот ночной разговор, я был совершенно убежден, что контрабас склонял кларнет к чему-то преступному. Я знал, что кларнет вернется домой и безвольно сделает все, что велел бас. Я все это слышал, а слышать — это больше, чем понимать слова Я знал, что готовится преступление, и даже знал какое. Это было понятно из того, что слышалось в обоих голосах, это было в их тембре, в кадансе, в ритме, в паузах, в цезурах… Музыка — точная вещь, точнее речи! Кларнет был слишком примитивен, чтобы совершить что-нибудь самому Он будет лишь помогать: даст ключ или откроет дверь. Тот грубый, низкий бас совершит задуманное, а кларнет будет в это время задыхаться от ужаса."

Похожий рассказ о поэте, который будучи свидетелем наезда на пешехода и скрытия с места ДТП без оказания помощи написал стихи, в котором поэтическими образами были описаны место, время преступления, номер автомобиля и цвет.
Многие рассказы наполнены глубоким смыслом. В рассказе "Последний суд" убийца-рецидивист задаёт вопрос Богу, который на небесном суде выступает не в качестве судьи, а в качестве свидетеля, почему он не судит.

Бог отвечает: "Если бы судьи всё, совершенно всё знали, они бы тоже не могли судить. Тогда бы судьи все понимали, и от этого у них только болело бы сердце. Могу ли я судить тебя? Судьи знают только о твоих злодеяниях, а я знаю о тебе все. Все, Куглер! Вот почему я и не могу тебя судить.

- А почему… эти люди… судят и на небе?

- Потому что человеку необходим человек. Я, как видишь, только свидетель, но наказывать, понимаешь, наказывать должны сами люди… и на небе. Поверь мне, Куглер, это правильно. Люди не заслуживают никакой другой справедливости, кроме человеческой."

Тема справедливости, человеческой, а не судебной очень важна для Чапека. Этому же посвящен рассказ "Преступление на почте".

[Robert Wechsler]

As the publisher of the English translation this book, I'd like to explain its origins, so that it can be better understood. Capek wrote these 47 stories over the period of a year, one nearly each week, for a newspaper. They started out as fun stories, but soon turned into a unique project, the equivalent of drawings for his masterpiece, Three Novels: Hordubal, Meteor, An Ordinary Life.

The other thing Capek was doing was writing detective stories each of which breaks at least one of the rules of a mystery. For example, the murderer is clear from the beginning, or no murder was committed. Some are not about murder at all, but about aspects of the detective story, such as justice.

My favorite story, "Footprints," is about the mystery of mystery, and how mystery relates to murder. What is especially amazing about this is that there was no mystery genre in Czech yet (the stories were written in 1929). But Capek was a big fan of British detective stories, especially Chesterton.

Capek was a cubist writer. Therefore, this book is all about points of view, multiple points of view and odd points of view, as is Three Novels: Hordubal, Meteor, An Ordinary Life.

I hope this helps readers appreciate the author's achievement and the place of this book in his oeuvre.

[B · Rating 4 out of 5]

Nếu 1 ngày, 1 tháng, 1 năm, 1 thiên niên kỷ hay 1 giây, 1 khắc.
Bạn cảm thấy bỗng chẳng cảm thấy gì.
Hãy ấn chuông cửa nhà tôi.
Mặc dù chẳng có cái chuông nào cả.
Tôi không chắc sẽ làm bạn cảm thấy gì đó trở lại.
Nhưng tôi sẽ quăng vào mặt bạn quyển sách này.
Để chúng ta cùng đi đến nhà Dr.Mejzlik.
Nhà ông Havlena hay nhà nam tước Gandara.
Bắt họ ngâm cho ta nghe từng câu chuyện một.
Từng câu chuyện giễu nhại hồn nhiên.
Từng cái giật mình khoái cảm.
Để rốt cuộc chúng ta sẽ không còn trống rỗng.
"Đậm nhân văn và đầy chất thơ".
Như hơi thở của Kafka về cuộc đời phi lý
Như cây xương rồng bị mất cắp.
Như Klara sung sướng trên mui xe ngựa.
Như hoa cúc xanh.
.......
Như tất cả lũ sa giông đều là người.

[بثينة العيسى · Rating 4 out of 5]

بديع.

[Antonis · Rating 5 out of 5]

Απολαυστικό βιβλίο, κάθε αναγνώστης αστυνομικών πρέπει να το διαβάσει. Ο Τσάπεκ τρολάρει το είδος, τα υποείδη του, τις παραλλαγές τους, και παρωδεί τους πάντες. Ακόμη και τους συγγραφείς αστυνομικών που δεν είχαν γεννηθεί όταν έγραψε αυτές τις ιστορίες. Μια αναλυτική κριτική μου για το βιβλίο στο ηλεκτρονικό περιοδικό Marginalia: https://marginalia.gr/arthro/apo-ti-m...

[Tatjana Bordukalo Nikšić · Rating 5 out of 5]

Čapekove „Pripovijetke iz jednog i drugog džepa“ prvi put sam čitala davnih dana, u raskupusanom prijevodu iz 50-tih godina. Već tada su njegove pripovijetke na mene ostavile jak dojam, pa me osobito razveselila pojava novog hrvatskog izdanja (Petrine knjige). Iako je nedostatak sadržaja i popisa pripovijetki ozbiljna zamjerka ovom izdanju, prijevod je izvrstan, a naslovnica s panoramom Praga je i više nego privlačna.
Zbirka se sastoji od ukupno 48 kraćih pripovijesti, stilom bliskih Čehovljevim Humoreskama. Prvi dio donosi uglavnom krimi-zaplete ispod kojih se uvijek krije još nešto – neka općeljudska poruka, drugo viđenje situacije, drugi pogled prema likovima. Čapek nikoga ne mrzi niti osuđuje, taj njegov humani odnos prema vlastitim likovima još je jedna sličnost s Čehovom. A ako moram izdvojiti jednu od pripovijesti, neka to bude „Pokušaj ubojstva“ , u kojoj potencijalna žrtva otkriva sasvim novi pogled na samog sebe i svoj život. Drugi dio zbirke donosi priče rahlo povezane okvirom – nekoliko ljudi se skupilo u društvu i međusobno razgovaraju. Ove su priče više filozofskog karaktera, a u nekima od njih Čapek ponovo (slično kao i u genijalnom romanu „Običan život“, kojeg priželjkujem ugledati u hrvatskom prijevodu) iznosi svoju ideju o višeznačnosti ljudske prirode, o čovjekovim potencijalima, o tome kako je nečiji život samo jedna od mnogobrojnih mogućnosti te osobe.
Preporuka - obavezno čitati, polako i s uživanjem!

[Bên Phía Nhà Z · Rating 4 out of 5]

chưa đọc cái gì vừa buồn cười vừa lố bịch vừa đen tối như cái ông này, chắc phải sánh ngang ông nhà văn Ireland yêu thích của mình mất =)) cười đau cả bụng, nhất là cái truyện Nhà thơ

[Hend · Rating 3 out of 5]

مجموعة قصص رائعة ذات نهايات مفاجئة مميزة، لا يعيبها سوى تسلسل الأحداث السريع والمربك أحياناً

[Nguyên Trang · Rating 4 out of 5]

Chả lẽ cho 5* hẹ hẹ Nói chung đọc 1 lèo 40 truyện thì kiểu gì cũng có lúc ngán, dù là toàn sơn hào hải vị. Anw Capek luôn tìm ra những vị mới cho các món nên ta vẫn cứ phải vừa tọng đẫy họng vừa vỗ tay. Đọc đến cuối sách mà vẫn phải vỗ tay cả khóc là biết rồi. Đỉnh dã man. Xưa đọc cái truyện cô nàng giả gái làng chơi của Kundera thích mãi, bh đọc Capek mới biết bậc thầy. Lại ý nhị như Chekhov nữa. Nói chung là sung sướng quá thể hô hô

[Nhi Nguyễn · Rating 4 out of 5]

Cuốn này mang tiếng là tuyển tập những câu chuyện điều tra, phá án, mang màu sắc trinh thám, mà nhiều truyện đọc vào buồn cười bỏ mợ =)))) Một số câu chuyện thì cái kết làm mình bẹt ngửa luôn! :D Nói chung là hay và rất thích hợp nếu bạn đang cần đọc một tuyển tập truyện ngắn pha trộn sức hấp dẫn của trinh thám nhưng vẫn ẩn chứa những bài học và tiếng cười sâu cay :D

[Amirreza Esfehani · Rating 1 out of 5]

خیلی کتاب ضعیف و بی محتوایی بود
به جز یکی دو تا از داستان هایی که داشت بقیشون واقعا بی معنی بودن

[MJ Nicholls · Rating 4 out of 5]

Droll, ingenious detective yarns from the Czech genius. Classy, satirical, essential.

[Кремена Михайлова · Rating 5 out of 5]

Добре свикнах с тези уж старомодни книги (имам предвид тази книга и преди това „Трима мъже в снега на Кестнер) – ясен текст, разбираеми диалози, свеж хумор, не особено сложна среда… Точно при тези две книги беше удоволствие и четенето на „твърди корици“. Не заради самите корици, а защото не се налага с усилия да разтварям книгата. Меките книги все „се стремят“ да се затворят (но ако разтваряш прекалено грубо, може да се разпаднат). Сега – спокойствие и комфорт (макар че г-н Стайнбек критикува твърдите корици в една своя книга).

От общо 20-25 разказа във всяка част най-много 4-5 ми направиха изключително силно впечатление и се надявам да ги запомня. Може би затова 3 звезди. А и се плаша от правото…

"Разкази от единия джоб"
Първият разказ е от тези, които най-много харесвам (задължителен смях). Но доста по-различен от следващите. Настроих се не толкова за криминални разследвания, а те са основното в останалите разкази от първа част. Често разкриващият престъплението не е специалист, а друг находчив хитроумец. Или самият живот зад завесата (разказвачът) – за да ни покаже как „истината“ понякога си прави шега. В доста от разказите изобщо не става въпрос за съдилища, а просто за семейни/междучовешки съд-би.
Любими: „Синята хризантема“, „Абсолютно доказателство“, „Изгубеното писмо“, „Престъпление в едно селско семейство“, „Поет“ и др.

"Разкази от другия джоб"
Според анотацията Чапек казва: „ тук по-скоро ме интересуваха чисто житейски проблеми, търсех проблясъци на човечност и нежност в ежедневието.“ Аз такива видях и в първата част.

Любими: „Случка с дете“, „Човекът, който не можел да спи“ и др.

"Книга апокрифи"
От Каменната ера, през Елада и Древния Рим, библейските истории, до… пиесите на Шекспир и за финал — Наполеон. Не случайно я има и в отделна книга. Но съвсем добре пасва и на този сборник.

Правосъдието през вековете. Истината от праисторията насам. Все спорни понятия. В анотацията не е казано най-важното – и по-добре, приятна изненада беше, не знаех изобщо за връщането в минали ери. Връщане ли?! Горката История – все си е същата… (войни, политика, онова неясно нещо, наричано „морал“). В някои разкази все едно четях за „сега“. А според Чапек още от Каменната ера е имало възгласи „Накъде е тръгнал светът“… За „най-световното дело“ (онова с Пилат) съм чела различни интерпретации. Игричките с произведенията на Шекспир може да се сторят дръзки на твърдите поклонници на автора. Аз бях благосклонна и се забавлявах.

Любими: „Наказанието на Прометей“, „Накъде е тръгнал светът“, „Дон Жуан“, „Ромео и Жулиета“ и др.

От части 1 и 2 отново се убедих какво трудно море е правото. Какъв е шансът да се установи истината? (засега си отдъхнах, когато синът ми каза, че май се отказва да става адвокат).
От част 3 разбрах, че съм позабравила „истинската“ история (и произведенията на Шекспир), но беше интересен различният (ироничен) поглед върху всичко това.

Точно в периода на четенето имах за превод правен текст и може би книгата ми помогна да се пренастроя, че правото не е нещо "извънземно", с лекота подходих към превода, дори малко като онзи поет на разпита в един от разказите... Всичко може да бъде художествена литература!:)

Чехите! Обичам да се смея с тях. (Пък в Прага мрачнички ми изглеждаха?!) Досега си имах любима чешка тройка (Храбал, Кундера, Вивег) – с удоволствие добавям и Чапек – приятен ми стана, без чак да се прехласвам колкото по другите трима.

[Ana-Maria Beșa · Rating 5 out of 5]

" Eu cred că punctele astea de vedere ar trebui lăsate la curier, în vestibul, odată cu pălăria și bastonul. Dacă lași un om cu un punct de vedere să intre într-o casă, poți să fii sigur că are să facă vreo stricăciune, ceva, și că în nici un caz n-are să fie de acord cu ceilalți"

"Să vă spun ceva: acel ceva pe care-l numim viața noastră nu-i tot ce am trăit în realitate; e doar o selecție. Ceea ce trăim noi reprezintă mai mult decât e în stare mintea noastră să cuprindă. De aceea selectăm doar ceea ce ne convine și alcătuim din asta un fel de narațiune simplificată. iar acestui produs îi zicem viața noastră"

" Mi-am revizuit viața, și deodată mi s-a părut pustie și lipsită de sens. Aș fi putut trăi cu totul altfel, m-am gândit deodată....Era în mine atâta entuziasm, spirit de aventură, dragoste, cavalerism, fantezie și încredere, atâtea lucruri ciudate și de neîmblânzit.... aș fi fost în stare să iubesc oamenii, să beau cu ei, să-i înțeleg, nu mai știu nici eu de câte aș fi fost în stare"

[Emi · Rating 3 out of 5]

Hoa cúc xanh là một tập những truyện ngắn và siêu ngắn, gợi nhiều hơn kể, và vì ngắn nên nhiều truyện có thể suy ra đôi ba nghĩa tùy ý người đọc. Mình nghe kể đây vốn là những truyện tác giả viết đăng báo, trung bình một tuần cho ra một truyện. Như vậy cũng không đáng ngạc nhiên khi những truyện ở cuối sách tương đối đầy đặn hơn. 2 truyện mình ưng nhất là "Phiên tòa cuối cùng" và "tội ác ở bưu điện".

[bihter sabanoglu · Rating 3 out of 5]

I translated this book into Turkish seven years ago and I could say practically no reader was interested. Having learned that Capek is a big fan of Chesterton's detective stories, I conclude though that the publishing house made an erudite decision by first making me translate Chesterton then Capek. There were some interesting stories questioning the essence of human curiosity for unsolved mysteries, the meaning of crime, the methods by which a plot unravels but there were several shortcomings on style and narration, I find.

[Ksenia Bliznets · Rating 5 out of 5]

Це збірка детективних оповідань, але досить незвичних. Усі справи дещо дивні: іноді кумедні, іноді химерні. Наприклад, про гадалку, яку звинуватили в шахрайстві, бо вона гадала не так, як слід :), або про поета, завдяки віршу якого вдалося знайти злочинця. Мені збірка сподобалася, а найбільше оповідання про викрадений секретний документ, про рекорд зі штовхання ядра і про таємничі сліди на снігу. Читатиму й "Оповідання з другої кишені".

[Štěpán · Rating 4 out of 5]

Last Judgment (Poslední soud) is my favourite. What would you say as a judge of someone if you knew everything about him/her?

[Huongta · Rating 5 out of 5]

Cuốn truyện ngắn đầu tiên đọc thấy vui, không bị dằn vặt, không bị khó hiểu :D
Thích nhất là "Hoa cúc xanh" với "Người đàn ông mất ngủ", các truyện khác đều hay và dễ tiêu hóa:)

[John Mccullough · Rating 5 out of 5]

Karel Čapek is usually thought of as an early science fiction writer (1890-1938) but this short story collection deals more with contemporary misbehaviour. It is really two books (“Tales from One Pocket” and “Tales from the Other Pocket”) put together in one volume. Published just before the author died, the stories are slightly dated and very European in flavor which add interest to this reader.

The stories deal both directly and tangentially with the world of police and crime. Of real interest to Čapek is human emotions, human nature, human foibles, human weaknesses, human evil and how they come around at times to bite the butt of those that tempt fate. The main technique is playing on the irony and especially the basal hypocrisy of us all. He wields it like a scalpel so be ready for a few cuts, unless you are a perfect, flawless person.

A few minor bumps in the road: The main minorities in the Czech world seem to be Jews who Čapek treats with some delicacy and some stereotyping, although stereotyping by some of the characters is rightly portrayed as a character flaw, and in one story, the Jewish doctor is the hero of the story. Women and gypsies are not treated well either. There are some subtle insights into Czech life and attitudes throughout.

The ability to speak Czech would have helped remembering a few of the names – I just did the best I could and carried on. Well worth it!! This is one of the few books I must reread as it is so deliciously effrontive to our human weaknesses, but so cleverly described and evolved in the progress of the stories, all with a European sense of irony and humor. I especially bring to your attention the last story – A Ordinary Murder – which contrasts the mass horror of war and the brutal murder of a little old lady and the differing emotions the two situations elicit. I have never been in battle but as a forensic anthropologist I covered about 200 cases and understand Čapek’s take on viewing the sad little crumpled corpse.

My only question is – as good a writer as he is, why isn’t Čapek better known??

[Kate · Rating 4 out of 5]

Delightful collection of 48 stories that could be roughly characterized as "mysteries". Some are as innocent as a man misplacing a letter, others as dark as a rampaging criminal who assassinates a half dozen police officers with a single devastating gunshot to the gut. Two of my favorites stories involve poetry, as in the only useful witness to a hit and run accident was an inebriated poet. The detective must deconstruct the poem he wrote about the event to search for clues to the culprit. At turns amusing and thought-provoking this book has left me determined to track down more works by Capek.

[Lợn Siêu Nhân · Rating 5 out of 5]

Xuất cmn sắc. Huhu

Quyển này là sự hài hòa đầy lôi cuốn của những gì vừa hài hước nhảm nhí lại vừa sâu sắc đen tối. Mở đầu mỗi truyện ngắn luôn là một vụ án, vụ mất tích, hoặc tóm lại là một cái gì đó đầy bí ẩn, nhưng cách phá án lại tổ lái vấn đề theo một hướng trời ơi đất hỡi chả liên quan, và khiến độc giả ngã ngửa (vì cười sặc) bằng những cú twist ở kết truyện.

Trời ơi tôi cực thích cái giọng điệu thủ thỉ giễu cợt của Karel, cả trong truyện này lẫn Khi Loài Vật Lên Ngôi.

Tết nhất đang chết ngấy vì bánh chưng với giò mà nhâm nhi được món ngon như này ưng hết sứcccc

[Adi · Rating 3 out of 5]

A nice collection of short stories. I liked how simple they were, and how they were dealing with mundane topics.

[Juxian · Rating 5 out of 5]

One of my favorite books; I suddenly felt I needed to re-read it.

[Reza Abedini · Rating 3 out of 5]

صرفا چون به نظرم "جنگ با بزمجه ها" يك شاهكار تمام عيار بود ، اين كتاب را خواندم.

خيلى تعريفى نداشت ولى

[Maryna Ponomaryova · Rating 5 out of 5]

Коротенькі оповідки про шахраїв, злодіїв, комісарів, поліцію, суддів, газетярів, і весь той люд, що перетворюється завдяки майстерності пана Чапека у яскравих персонажів, з якими трапляються цікаві події.
18 оповідань з 33 чудові, і я б хотіла їх колись перечитати, а інші просто помірковано добрі.
Переказувати їх - наче переказувати анекдот, неодмінно переплутаєш акценти, тож тільки наведу кілька сюжетів:
- "Ліричний злодій" крав і лишав на місці злочину вірші, та коли їх перестали друкувати в місцевій газеті так обурився, що пішов до редактора з'ясовувати стосунки. Через літературну дискусію, вирішив продовжити віршування з в'язниці, зі свіжими образами і поетикою.
- Місцеві жителі однієї вулиці прагнули, щоб їх вулиця прославилась, і коли там було скоєно вбивство, дуже зраділи, що про них нарешті напишуть.
- Один пан мав хист до вигадування судових слідств для газет, та коли його справа була оскаржена в міністерстві юстиції через неправильний вирок, сам змоделював подібну ситуацію (що передбачала матюкливого папугу), щоб його звинуватили і відновилась справедливість.
А також багато інших :)
(Читала скорочене видання видавництва "Весела Планета")

[مبارك الهاجري · Rating 4 out of 5]

في طبعة أنيقة من دار المتوسط ينتصف " كارل تشابك " غلاف مجموعته القصصية الرائعة " حكايات بين جعبة وأخرى ". هذا الكتاب الذي قلبته في المعرض الفائت دون توصية من صديق أو إشارة من آخر، شيءٌ ما في الكتاب شدني، ربما اللون الأحمر الذي اتشحت به كلمة " حكايات " بين اسم المؤلف وتتمة العنوان، أو شبه تقطيبة تشابك تلك التي يميل بها للأسفل، أو لون الغلاف الهادئ، لا أدري بالتحديد، ربما كل هذا بالإضافة إلى تقليبي الخاطف للفهرس.
اخترتُ أن يكون الكتاب مرافقاً لي، وأحببتُ رغم ذلك أن أتمهل في قراءته، لم أنوِ أو أنتهج في ذلك أن أجرعه سريعاً؛ حاولت أن أعيش مع بضع القصص التي أقرأها يومياً بعضاً من الوقت؛ وللحقيقة فقد قدم كارل في هذه المجموعة نوعاً فاخراً من القصص، ونمطاً يتماس مع القارئ في سرده وبنائه وتأملاته وعدسته التي يحضرها في نص دون آخر بحسب الحاجة. البديع وأنت تقرأ مثل هذه النصوص في فخامتها وجودتها وحيويتها أنك تنسى لوهلةٍ ربما أو أكثر أنها مكتوبة في بدايات القرن العشرين، وهذا بالضبط الذي يجعلك تتساءل في إعجابٍ مع نفسك: كيف له أن يتجاوز زمنه في كثير من الطرق التي صاغ بها قصصه ليصل إلينا على متن بناء جديد فاره، وفكرة خلاقة، تجد ذلك في " حكاية جنائي مسن " في المكان الذي يتحول لمغير، يغير ظرفاً ما غريب تقوم عليه القصة. كذلك في " العرافة " التي يتوافق القدر مع كذبها، أيضاً فكرة " واقعة قائد الفرقة الموسيقية كالينا "عن الأذن الموسيقية، من غير المقدمة التي يعرضها في أكثر قصصه على أنها حكاية يرويها شخصُ ما لآخر أو آخرين، وغير هذا في " برقية " و " طبعات أقدام " و" شاعر " التي يستخدم فيها الشعر على غير العادة كمعادلة رياضية تحل الألغاز والأحاجي، وهو الذي لم يكن سوى العرض الأكبر لعدة أعراض يتولى بنفسه الإفصاح عنها ( أي الشعر).
أحببتُ المجموعة، تعلقت بشيءٍ زكي من روحها، أعجبني الغوص في التحولات الإنسانية في مجموعةٍ من قصصه، هاوي السجاد الفارسي مثلاً، وهو يتحول من أجل تلك الهواية إلى لص ظريف فاشل، كذلك ذلك الذي يحب جمع الطوابع وسلكت به حياته طريقاً آخر لم يكن يعتقد أو يظن أنه سيسلكه بادئ الامر قبل أن تكشف له ظنونه تداعياً ما لنبل صديق صباه. أيضاً الإحساس بالخطر الذي شعرت به أسرة الفتاة المبتعثة لمجرد وصول برقيتها لهم باللغة الفرنسية التي لا يعرفونها حتى تجهز كل واحدٍ منهم لإنقاذها، ظناً أنها في خطرٍ محدق، يتهاوى سريعاً ذلك الشعور بالنجدة حالما يفك أحد من يعرف الفرنسية رموز تلك البرقية، ليوضح أنها إنما تريد مالاً لأن محفظتها سرقت. وحتى لا أطيل أكثر أو أكشف ما قد يفسد على القارئ أقول باختصار: الكتاب رائع ويستحق الاقتناء.

[Sarah ~ · Rating 4 out of 5]

حكايات بين جعبة وأخرى - قصص لـ كارل تشابك .

كارل تشابك كاتب تشيكي شهير ولد في عام 1890 وتوفي عام 1938، تدرس أعماله لطلبة المدارس لى يومنا هذا ولازالت تلقى راوجًا بين القراء، حتَّى بعد مرور ثمانين عامًا تقريبًا على وفاته .
كانَ كارل كاتبًا ومترجمًا ورسامًا ورائدًا في كثير من المجالات .
في هذه المجموعة القصصيَّة المتميّزة ..
نتجول بين جنبات براغ ومدنٍ أخرى، في قصص تحمل طابعًا بوليسيًا بعض الشيء .
أبطالها في الغالب رجال قانون ولكن هناك أشخاص عاديون أيضًا وأطباء ومجرمون .. إلخ .
الكثير من قصصه مترابطة بطريقة عجيبة .. القصص ذات طابع إنساني ليست بوليسية وحسب وهناك الكثير من الطرافة .
هذا العمل هو اكتشاف قادتني له الصدفة المحضة وأنا أبحث عن كتاب صغير الحجم .
أصدقاء القراءة : إقرأوا قصص كارل تشابك البديعة .

[Asmaa Amah h · Rating 5 out of 5]

مجموعة قصصية مذهلة !

[Denise · Rating 4 out of 5]

This is a great selection of stories from Karel Čapek. It's a collection of mystery and detective stories. They are all quite interesting and make some interesting observations about human nature.