What do you think?
Rate this book
Върхове и хора
„Върхове и хора“ събира в едно всичко, излязло изпод ръката на Людмил Янков – „Мечта отвъд долините“, „Гранитна вода“, „Стената“, дневниците от Лхотце’81 и Еверест’84, интервюта, снимки, есета, рисунки. За Човека Людмил и огромния му литературен талант свидетелстват Екатерина Йосифова, Едвин Сугарев, Александър Стефанов, негови близки и приятели. Изданието ще зарадва ценителите на стойностната литература със своето художествено оформление, книговезване и печат. „На нас Еверест ни е нужен и ще го имаме за бъдещето“. Посвещава се на 30 г. от гибелта на Людмил Янков.
384 pages, Paperback
Published January 1, 2017
12 people are currently reading
114 people want to read
About the author
Людмил Янков
4 books8 followersРоден в Перник. Завършва ВЛТИ - София. Установява се да живее в гр.Кюстендил. Работи в у-е "Архитектура и благоустройство" при ОНС - Кюстендил.
Занимава се с алпинизъм от 1976 г. в дружество "Академик" - София. От 1979 г. е в националния отбор по алпинизъм и нещатен треньор на алпийския клуб в Кюстендил.
През 1982 год. изкачва северната стена на връх Матерхорн, а през 1983 - връх Айгер. Покорява връх Гросглокнер - 2 пъти по тура "Палавичини" в Австрийските Алпи, както и стени в Доломитите, връх Чивета (1980) - по тура "Филип флам", връх Чима Овест, връх Чима Пиколисима - по туровете на Касин, връх Мармолада, връх Елбрус (1980, 1982 и 1983) в Кавказ, откъдето прави първото спускане на българин със ски, в Памир (1982) - върховете Ленин, Комунизъм и Корженевска.
Участник в експедициите "Лхотце 81", "Еверест 84", при последната от които с невероятна скорост се изкачва от 7170 м до кота 8500 м, преодолявайки 1330 метра денивелация на "един дъх", за да окаже помощ на Христо Проданов. В многогодишната история за покоряване на Еверест няма подобен пример на човешка саможертва и героизъм.
Носител на най-престижните държавни отличия на България, на международната награда "Феърплей", "Спорт, етика, мъжество" на в. "Спорт" и др.
Публикува свои стихове и разкази във вестниците "Литературен фронт", "Пулс", "Труд". През 1987 год. получава наградата за публицистика на в. "Пулс", а в 1988 год. става лауреат за литература за книгата си "Мечта отвъд долините". След смъртта му излиза стихосбирката "Гранитна вода" и публицистичната му книга "Стената".
Загива на 17 април 1988 год. под връх Камилата в Рила.
Занимава се с алпинизъм от 1976 г. в дружество "Академик" - София. От 1979 г. е в националния отбор по алпинизъм и нещатен треньор на алпийския клуб в Кюстендил.
През 1982 год. изкачва северната стена на връх Матерхорн, а през 1983 - връх Айгер. Покорява връх Гросглокнер - 2 пъти по тура "Палавичини" в Австрийските Алпи, както и стени в Доломитите, връх Чивета (1980) - по тура "Филип флам", връх Чима Овест, връх Чима Пиколисима - по туровете на Касин, връх Мармолада, връх Елбрус (1980, 1982 и 1983) в Кавказ, откъдето прави първото спускане на българин със ски, в Памир (1982) - върховете Ленин, Комунизъм и Корженевска.
Участник в експедициите "Лхотце 81", "Еверест 84", при последната от които с невероятна скорост се изкачва от 7170 м до кота 8500 м, преодолявайки 1330 метра денивелация на "един дъх", за да окаже помощ на Христо Проданов. В многогодишната история за покоряване на Еверест няма подобен пример на човешка саможертва и героизъм.
Носител на най-престижните държавни отличия на България, на международната награда "Феърплей", "Спорт, етика, мъжество" на в. "Спорт" и др.
Публикува свои стихове и разкази във вестниците "Литературен фронт", "Пулс", "Труд". През 1987 год. получава наградата за публицистика на в. "Пулс", а в 1988 год. става лауреат за литература за книгата си "Мечта отвъд долините". След смъртта му излиза стихосбирката "Гранитна вода" и публицистичната му книга "Стената".
Загива на 17 април 1988 год. под връх Камилата в Рила.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
December 28, 2023
Алпинистите обикновено будят не само възхищение у мен, но и едни особени неутолими копнежи към пътеките и хоризонтите, за които разказват. Не, че някога бих имала смелостта да тръгна подире им, но така ми действат, че ме карат да вярвам как съм предопределена за тях. Затова и като хванах "Върхове и хора" бях наясно, че Людмил Янков ще остави отпечатък у мен, но не очаквах, че ще ме вдъхнови по толкова различни начини. Не само като устремен планинар, влюбен в най-високото, но и като човек, поет, писател. Книгата беше най-великата изповед, която съм чела, най-завладяващото литературно катерене, на което съм се отправяла. Разбирам защо го наричат най-добрият поет сред алпинистите и най-добрият алпинист сред поетите.
Препоръчвам!
Препоръчвам!
January 9, 2022
Много особени хора са алпинистите. Да вникнеш в мислите им, в начина им на разсъждение, в копнежа им по високите върхове, е интересно чувство. Тази книга, която планирах да прочета отдавна, ми даде неповторим поглед към вътрешния свят на един истински Човек.
April 9, 2019
На моменти трудна за проследяване, но оставя в пъти по-силно впечатление след последната страница. "Всичко може да се направи, но не всеки може да го направи." - тези думи на Людмил Янков ме накараха да я прочета, и определено бяха доказани във всяка страница от книгата.
November 6, 2019
Толкова истинска, колкото Людмил Янков. За читателя с чисто и смело сърце. Ще прочета отново и отново.
April 11, 2024
Най-въздействащата книга, която съм чела някога!
February 17, 2024
Една от най-чудесните книги за планини, върхове и алпинизъм. За смелост, самоотверженост, любов към природата и най-вече към високото, откъдето можеш да видиш всичко и да мислиш за него и неговата стойност, да го оцениш или презреш.
"Тази нощ сънувам Хималаите: седя на каменните стъпала на самотна шерпска къща и гледам към призрачните нощни сенки на гигантските върхове в безкрая."
Тези върхове завиват в снежната си пазва Христо Проданов през 1984 г. Людмил Янков е човекът, който преодолява онова изгарящо желание на всеки алпинист да се качи на върха и в опита си да спаси своя приятел, той изкачва друг връх - на добродетелта, смелостта, на загърбилия живота си в името на това да помогне на толкова близък другар в приключенията и живота.
"– Слушай, Ицо - казвам, - трябва да дойдем пак в Хималаите, дори след 20 години, просто да вървим без цел, без напрежение, да живеем с планината...!
– Какви ги говориш...? Ние ще останем завинаги тук..."
Човек, алпинист и поет. Такова удоволствие е Людмил Янков да те води на това пътешествие през страниците на неговия живот с красиви и философски описания.
И той остава завинаги под плаща на планината, българската, рилската. Сякаш няма по-красив край за един човек от такова естество. Който е дишал сняг и скали, хранил е душата си с върхове и е трептял от ужас и вълнение пред всяка опасност.
"Ала за мен си пак на Еверест
и с татко ми завинаги сте двама...
Аз виждам те - с фенерчето,
което блещука сред нощта като звезда.
Звездата на приятелство голяма,
която не угасва и в смъртта."
- "Като звезда", посветено на Людмил Янков
Почивай в мир, Людмил, дано раят е толкова вълнуващ, колкото си се надявал. И с много небесни върхове.
"Тази нощ сънувам Хималаите: седя на каменните стъпала на самотна шерпска къща и гледам към призрачните нощни сенки на гигантските върхове в безкрая."
Тези върхове завиват в снежната си пазва Христо Проданов през 1984 г. Людмил Янков е човекът, който преодолява онова изгарящо желание на всеки алпинист да се качи на върха и в опита си да спаси своя приятел, той изкачва друг връх - на добродетелта, смелостта, на загърбилия живота си в името на това да помогне на толкова близък другар в приключенията и живота.
"– Слушай, Ицо - казвам, - трябва да дойдем пак в Хималаите, дори след 20 години, просто да вървим без цел, без напрежение, да живеем с планината...!
– Какви ги говориш...? Ние ще останем завинаги тук..."
Човек, алпинист и поет. Такова удоволствие е Людмил Янков да те води на това пътешествие през страниците на неговия живот с красиви и философски описания.
И той остава завинаги под плаща на планината, българската, рилската. Сякаш няма по-красив край за един човек от такова естество. Който е дишал сняг и скали, хранил е душата си с върхове и е трептял от ужас и вълнение пред всяка опасност.
"Ала за мен си пак на Еверест
и с татко ми завинаги сте двама...
Аз виждам те - с фенерчето,
което блещука сред нощта като звезда.
Звездата на приятелство голяма,
която не угасва и в смъртта."
- "Като звезда", посветено на Людмил Янков
Почивай в мир, Людмил, дано раят е толкова вълнуващ, колкото си се надявал. И с много небесни върхове.
June 10, 2018
Това е книга от един наистина стойностен човек. Най-приятно е, че това са искрени писания на човек, който не е толкова известен днес, а в същото време много точно е показал плюсовете и минусите на отношенията между хората в своето време...гледайки от високо.
Людмил Янков е бил един от топ алпинистите на България и е поредния "блажено луд" загинал в битка със страстта си и хобито, което го е дефинирало - алпинизма. Той е прословутия спътник на Христо Проданов и човекът, който е загубил опцията си да изкачи върха, част от себе си и най-добрия си приятел в основите на Еверест.
Историите му са много земни, лирични и определено ме докоснаха. Дневниците му са водени така, че без да са разписани като разкази, пак са много интересни за четене и образователни.
Людмил Янков е бил един от топ алпинистите на България и е поредния "блажено луд" загинал в битка със страстта си и хобито, което го е дефинирало - алпинизма. Той е прословутия спътник на Христо Проданов и човекът, който е загубил опцията си да изкачи върха, част от себе си и най-добрия си приятел в основите на Еверест.
Историите му са много земни, лирични и определено ме докоснаха. Дневниците му са водени така, че без да са разписани като разкази, пак са много интересни за четене и образователни.
September 7, 2020
Книга, в която границите не съществуват. Всичко, описано от Людмил Янков в тези страници, те пренася в друг свят, изпълнен с букет от емоции. Любов, страх, отчаяние, приятелство, смърт, живот, въодушевление и семейство се обединяват заедно и достигат до теб под най-чистата си форма.
Авторът е истински от първата до последната страница. Поклон пред героизма и смелостта на душата му!
Авторът е истински от първата до последната страница. Поклон пред героизма и смелостта на душата му!
October 3, 2023
Много поетично пише за планината и алпинизма, напомни ми стила на Гастон Ребюфа. Много ми хареса, препоръчвам!
October 8, 2025
Четях някои пасажи и плачех. Може би има много определения, с които да се опише тази книга, но аз не мога да намеря друга дума, освен "красива". И повестите, и стиховете бяха неземни.
Displaying 1 - 10 of 10 reviews