Това са разкази за малко известни случки и преживявания на първите ни писатели и държавници: Добри Чинтулов, П. Р. Славейков, Цветан Радославов, Иван Вазов, Стефан Стамболов, Атанас Буров, княз Фердинанд, Михалаки Георгиев, проф. Александър Балабанов... Има и пиперливи в детайлите си истории – за първия фабрикант в Сливен, първия публичен дом в Шумен, за първите фотографи, „поетки“, газети, забавачници, телефони, монети и конкурси за „миски“...
Както казва литературният критик Димитър Бечев: „Тези прелюбопитни, тъжно-смешни, често сърцераздирателни в своя махленски драматизъм истории от живота на хайлайфа или пък от битието на културни и литературни първенци те карат да погледнеш с нов поглед към свещените олтари на литературния канон. И да възкликнеш с облекчение за своя утеха: „Ами и те били хора като нас!“.
Текстовете са поднесени с много любов, малко тъга и разбира се, с изключително фино и ненатрапчиво чувство за хумор.
Петя Александрова е родена на 23 юни 1948 г. в Ямбол. Средното си образование завършва в Сливен, а след това завършва специалност българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работи в Сливен като журналист и учител. След 1975 г. работи като журналист във вестниците „Труд“ и „Жена“, както и в списанията „Родна реч“, „Ревю“ и „Еволюция“. Автор е на 8 книги с поезия и проза за възрастни и 19 сборника с приказки и стихове за деца, куклената пиеса „Магаренцето Рашко“, поставена на сцената на Държавния куклен театър в Сливен, и анимационният филм „Въженцето“. Стиховете ѝ са преведени на английски, полски, румънски, руски, словашки и турски език.