Правилата

by Дончо Цончев

Правилата. На тепиха и извън него и изобщо в спорта и извън него. Самият той, Дончо Цончев, е бил двукратен републикански шампион по бокс – за 1951 и 1952 г. и трикратен по автомобилизъм за 1964, 1965 и 1966 г., така че няма как спортът да не му е тема. Перото му обича породата на „мъжките момчета“, защото и той е от тази порода. При тях всичко може да се случи, но едно нещо не – предателство. В „Правилата“ предателства няма, „това е цялата работа.“

"Като кажа училище — защото оттук започва цялата тая история, — зная какво може да си помислите. Само че никак не ви съветвам тоя път да избързвате, понеже това „училище“ е малко особено. Тука все сме едни… Много пъти се чудя как са успели да ни съберат на едно място. Не ми изглежда да е било съвсем лека работа."
...
"Заплеснах се в тия подробности, понеже е наближило и за мене. Ща не ща, понякога мисля. Например за това, как ще изляза след няколко месеца оттук и ще си имам тапия, че съм зидар. Шести разряд. Специално за мене и за още шест копелета, понеже накрая малко се изсилихме да вземем някой и друг клас от гимназията. Физика там, тригонометрия и другите гадости. Като му седнеш (яко, разбира се), вземаш го. Може да ми се смеете, обаче и това правело кеф. Особено математиката, разните хватки и хитрости. Има някои формули, които са като шперц — всичко отключват. И така нататък, това пък защо ли го дрънкам."
...

704 pages, Paperback

First published August 30, 1972

About the author

Дончо Стефанов Цончев е български писател-прозаик, повече известен с реалистичната си проза.Роден е на 27 юли 1933 г. в гр. Левски. Завършва гимназия през 1951 г. и специалност Геология в Софийския университет през 1959 г. Работи като зидар, геолог в Родопите и Странджа (1959-1963), учител в София (1963-1966), отново като геолог в Министерството на горите, завеждащ редакция в издателство „Народна младеж“ (1968-1970), зам.-гл. редактор на „Профиздат“ (1970-1973), завеждащ отдел „Българска литература“ (1973-1989) в сп.„Съвременник“, директор на сп. „Лов и риболов“ (от 1989), основател и директор на в. „Наслука“ (от 1991).

Живее в София и Нови хан.

Публикува в периодиката от 1956 г. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор на разкази, новели, повести, драми, издадени в 60 книги. Сценарист е на 4 игрални филма, написал е 5 театрални пиеси. Творбите му са преведени на 28 езика.

Reviews

[Иван Величков · Rating 5 out of 5]

В една песен на Дезрий се пее
"Слушай думите на майка си,
чети книгите, които е чел баща ти."
Дори само от това да се състоеше творчеството ѝ, пак щях да я харесвам ужасно много.

"Правилата" е книга, която някога ми подари татко. Книга която, след като е прочел в казармата, го е накарала да си изтегли документите от техническия университет и да ги подаде в педагогическия.
Книга, от части заради която, учениците му топло го поздравяваха по улиците 35 години след като им беше преподавал.
Аз си останах прост бачкатор с афинитет към дребни хулигански прояви, но и на мен тази книга ми е вляла през годините, макар и по други начини.

Сега, на празника на учителите и половин година след като баща ми си замина, отново седнах да го прехвърля това книжле.

Ревах, момчета и момичета, ревах като магаре.

Японците имат цял един стил в мангата и литературата, който се занимава с учителите. Как изграждат характери с доверие и любов. Доста от произведенията са филмирани или анимирани и има двуцифрено число от тях, които съм гледал нееднократно. Можеби това също се дължи на тази книга.

Книгите на Дончо Цончев, независимо дали романи, сборници разкази или лекции, са ми като учебник по модерна българска проза. Кратки, точни, без излишества, с голямо количество жаргон, арго и диалекти, винаги успяват да те вкарат под кожата на героите, хора или животни, няма значение.
Отделно, в чисто личен аспект, те бяха още една силна връзка между мен и баща ми. С часове сме обсъждали трилогията за "Жълтата къща", "На Странджа баир душата", тази, "Роман на колела", десетките му сборници и прочие. Та ще ме извините ако съм леко пристрастен.

Анотацията си казва достатъчно за самото произведение, там нямам какво да добавя, освен - четете български автори, ако една книга ви хареса, издирете и останалите, има ги по библиотеките, има ги за жълти стотинки при букинистите. Не зачерквайте половин век литература заради тъпа идеология. Там ще намерите българския език, не в хитовите преводни заглавия. От там ще се обогатите неимоверно.

[Iva Iva-Nova · Rating 5 out of 5]

С чиста съвест пет звезди! Не пет, а десет от пет заслужава. Най-малкото заради внезапната, приятна изненада, която ме връхлетя, след като от много време не бях попадала на добро четиво, което да ме накара да чета на екс! Не бях се сблъсквала с този автор и признавам, че дори името му бе непознато за мен, но ще изчета всичко негово, до което се докопам. През цялото време, докато четях "Правилата" имах усещането, че чета един български вариант на "Спасителят в ръжта". Кратки изречения, никаква досада, нула излишни слова! Моята книга на 2017-та!