Сигурно за много криминални книги е писано, че не са като обикновените криминални истории, но тази наистина е такава. Най-малкото защото основното престъпление не е убийство, а индустриален шпионаж. В семейна фабрика за порцелан изтича ценна информация за новите дизайни, която конкурент-имитатор използва, за да бълва евтино менте. Собственикът наема детектив, който да разплете случая. Както казва и самият разследващ, мотивите зад всяко едно престъпление могат да бъдат само четири - отмъщение, любов, пари или психопатщина.
Изплуват много теми, много разнообразни характери и чувства, които надхвърлят идеята за криминален роман. Това е от тези книги, които само привидно са плитки води, след като нагазиш в тях, течението те отнася където дори не си предполагал. Героите са идеалисти, объркани и тревожни същества, но не и истински престъпници. На читателя му става жал за всички.
60-те години на 20 век, когато е писана книгата, е бумът на популярната култура и консуматорско общество. Тези теми днес са достатъчно обговорени, има си и цели контра течения като минимализма и редовния declutter, но за горките хора от следвоенната епоха, чието детство е минало във военновременни лишения, това изобилие е нещо съвършено ново и никога невиждано в човешката история. Никой не осъзнава какви рискове за личната почтеност крие стремежа към социална удовлетвореност, които дава демонстрацията на нови и красиви вещи.
Засегната е темата с кражбата на интелектуална собственост, външно представена от евтини имитации, бързо изместващи старите традиционни и скъпи занаятчийски продукти, с които са се идентифицирали заможните класи от предните поколения. Макар че престъплението не е никак безобидно - наготово ограбване на чуждо въображение и изстрадана идея, за която някой е платил солиден хонорар, Мери Кели се отнася иронично и към това. Първите собственици на керамични и порцеланови фабрики масово са крали работници и идеи едни от други.
Книгата е от поредицата на Британската библиотека, която изважда на бял свят забравени криминални шедьоври, или поне такава е анотацията. Не знам дали тази книга може да се причисли към шедьоврите, но със сигурност не заслужава забрава.