Братята Бари и Линдън са най-смелите момчета в тайфата. Двамата се обзалагат, че ще прекарат една нощ в изоставена къща в края на града, край която дори кучетата минават с подвити опашки и настръхнала козина. В една от стаите момчетата откриват в прашна стъкленица мумифицирана ръка с дълги нокти и много скоро разбират ужасна истина: ръката е жива! Тя тича, скача, катери се, стрелка се по-бързо от паяк и изглежда има една-единствена цел: да ги унищожи...
Колкото повече страшни истории, толкова по-добре! 🙂 Точно такива мисли се пръкваха в невинното ми съзнание, когато бях просто едно хлапе. Повече от трийсет години по-късно нещата не са се променили особено, само дето започнах да гледам на подобни книги с особено очарование. Те се появяват достатъчно рядко на нашия книжен пазар и с това изпъкват сред купищата детски „залъгалки“, които родителите предпочитат да предлагат на децата си. Нищо против адаптираните приказки и историите тип „щастливо детство“, но ако не се запознаеш със страха, няма как да пораснеш истински. Нищо чудно да видите десетгодишни хлапета да гледат с респект „То“ на рафта в книжарницата. Напоследък го виждам доста често. Страхът е част от детството, а четенето на страшни книги помага да го овладееш.
„Загадъчната ръка“ („Фют“, 2017, с превод на Евдокия Златарова) е класическа мистериозна история с подобаваща доза ужас, която преповтаря доста познат сюжет, разработван десетилетия наред от знайни и незнайни писатели. Но за много хлапета може да се окаже първата среща със страшното, поднесено на хартия. (Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Замъкът на страха е стара запустяла къща, която някога е била обитавана от самотния тайнствен старец Руфъс Алгернън Дънуич, а след смъртта му е избягвана от жителите на близкото градче заради загадъчните и страховити случки около нея. Сами се досещате, че къща с такава репутация е неустоимо привлекателна за местните момчета. Скоро безразсъдните смелчаци братята Бари и Линдън Джейсън сключват облог с останалите хлапаци, че ще изкарат една нощ в Замъка на страха. Тъничката първа книга в поредицата се чете бързо и с лекота. Действието е достатъчно динамично, без дълги описания и с умерено зловеща нотка, която да привлече читателите без да ги уплаши прекалено.
Многу интересна и морничава приказна,мое мислење е дека поголемките деца и тинејџерите би уживале,но исто така би уживале и возрасни кои сеуште сакаат тин-литература.