"Изживeй мe" дo бoлĸa, дo cмъpт, дo ĸpaй, c тaĸaвa любoв, в ĸoятo и yмиpaнeтo e нeвъзмoжнo, c тaĸaвa любoв, oт ĸoятo изxoд нямa. Зaщoтo тя cъщecтвyвa и oтвъд cмъpттa, ĸoятo e пpocтo миг във вeчнoтo ѝ цapcтвo.
Kнигa, чиитo мeтaфopи нe ca oтpичaнe нa живoтa, a yтвъpждaвaнe нa изгapянeтo. Cтpaници, в ĸoитo oтдaвaнeтo e дeйcтвиe, paвнoзнaчнo нa caмoyбийcтвeнo cъщecтвyвaнe чpeз дpyгия. Изĸлючитeлнa cилa, ĸpиeщa ce в иcĸpeнocттa нa cпoдeлeнoтo ceбe cи, в cмeлocттa нa излизaнeтo извън дyшaтa, зa дa ce тъpcиш oтвъд, тaм, ĸъдeтo тe нямa, тaм, ĸъдeтo ниĸoгa нямa дa бъдeш нaмepeн.
Цяла седмица чета български автори и са прекрасни. Който каквото иска да говори. Тази книга беше още една малка вселена от много и добре казани думи. Дълбока и завладяваща, такава е тази стихосбирка.
ще те преживея
но себе си след теб никога
Прекрасен дебют, Алекс! Вдигна собствената си летва много високо и съм сигурна, че всеки следващ път ще надскачаш.
"Изживей ме" до болка, до смърт, до край, с такава любов, в която и умирането е невъзможно, с такава любов, от която изход няма. Защото тя съществува и отвъд смъртта, която е просто миг във вечното ѝ царство. Книга, чиито метафори не са отричане на живота, а утвърждаване на изгарянето. Страници, в които отдаването е действие, равнозначно на самоубийствено съществуване чрез другия. Изключителна сила, криеща се в искреността на споделеното себе си, в смелостта на излизането извън душата, за да се търсиш отвъд, там, където те няма, там, където никога няма да бъдеш намерен. Думи с лице, което не може да се нарисува, защото няма да стигне черното, думи – тела, думите като смърт от любов. Писане като отпътуване от живота, поезия като приказка без щастлив край и затова до болка истинска. Изживейте я!
Книгата ми попадна съвсем „случайно”, защото ми я препоръчаха, но ми я дадоха като пример за лоша поезия. Лоша поезия обаче така и не открих в нея. За мен тази стихосбирка е обратното на лоша.
Бях удивена от гениалността на автора. Просълзих се и си спомних моменти, в които съм изпитвала съответните емоции, вложени в стиховете. Не само си ги спомних всъщност, а и ги преживях отново по един красив и тъжен начин.
Де да бяха всички български автори такива. Единственото, което не ми хареса, е че любовта е отъждествена на смърт в повечето стихотворения.
Макар на моменти леко банално, ми допадна директността, с която са описани чувствата на лирическия герой. Достига се до същността чрез права и конкретна физичност и дейност.