Nero, a véres költő

by Dezső Kosztolányi

Kosztolányi Dezső történelmi regényének középpontjában Nero, a dilettáns költő-császár áll, aki jó szándékú ifjúként kerül a trónra, hogy sokak reménye szerint a római birodalom kiegyensúlyozott, nyugalmat hozó uralkodója legyen. A szelíd és fiatal Nerót azonban az a vágya, hogy művészetéért ismerjék, szeressék, eltéríti eredeti célkitűzéseitől. Mindenkit irigyel, aki tehetséges, ezért a hatalom erejével kísérli kicsikarni a művészi sikert. Meggyilkolja féltestvérét, Britannicust, szembeszegül nevelőjével, Senecával, s mert bölcsebbnek érzi önmagánál – üldözi. Környezete retteg tőle, mert egyetlen nem tetsző mozdulat vagy szó miatt halál vár mindazokra, akik a szörnyeteggé, zsarnokká vált császárnak tapssal, dicsérettel nem hódolnak. A mű, bár varázslatos könnyedségével idézi fel az antik világváros életét s a kor történelmi szereplőit, mégsem pusztán történelmi regény. Az író Nero korának történéseiben és díszleteiben a saját korát festette le, a császár alakjában s a „véresen-fájó dilettantizmus” drámájában a hatalom és művészet viszonyának kérdéseit szólaltatja meg mély pszichológiai megértéssel és kaján iróniával.A mű első megjelenésekor azt suttogták, hogy Nero alakját Szabó Dezsőről, a korszak legnagyobb hatalmú író-politikusáról mintázta, s az is aligha lehet kétséges, hogy a Római Citerások Egylete nem a Via Appián, hanem egy budapesti kávéházban ülésezett.

Genres: Classics, Historical Fiction, Hungarian Literature, Fiction, Hungary

264 pages, Paperback

First published January 1, 1922

About the author

Dezső Kosztolányi was a famous Hungarian poet and prose-writer.

Kosztolányi was born in Szabadka (Subotica) in 1885, then part of the Austro-Hungarian Empire, but which now lies in northern Serbia. The city serves as a model for the fictional town of Sárszeg, in which he set his novel Skylark as well as The Golden Kite. Kosztolányi studied at the University of Budapest, where he met the poets Mihály Babits and Gyula Juhász, and then for a short time in Vienna before quitting and becoming a journalist--a profession he stayed with for the rest of his life. In 1908, he replaces the poet Endre Ady, who had left for Paris, as a reporter for a Budapest daily. In 1910, his first volume of poems The Complaints of a Poor Little Child brought nationwide success and marked the beginning of a prolific period in which he published a book nearly every year. In 1936, he died from cancer of the palate.
The literary journal Nyugat (Hungarian for "West"), which played an invaluable role in the revitalization of Hungarian literature, was founded in 1908 and Kosztolányi was an early contributor, part of what is often called the "first Nyugat generation", publishing mainly in poetry.

Starting in the 1920s he wrote novels, short stories, and short prose works, including Nero, the Bloody Poet (to the German edition of which Thomas Mann wrote the introduction), Skylark, The Golden Kite and Anna Édes. In 1924 he published a volume of verse harkening back to his early work, entitled The Complaints of the Sad Man.

Kosztolányi also produced literary translations in Hungarian, such as (from English, at least) Shakespeare's "Romeo and Juliet", "The Winter's Tale", Lewis Carroll's "Alice in Wonderland", Thornton Wilder's "The Bridge of San Luis Rey", Lord Alfred Douglas' memoirs on Oscar Wilde and Rudyard Kipling's "If—". He was the first authentic translator of Rilke's poetry, and he worked a Hungarian masterpiece after Paul Valéry's "Cimetiere Marin".

Reviews

[Велислав Върбанов · Rating 5 out of 5]

4.5 ⭐️

Много силен и поучителен роман... В него става дума за безумното и брутално управление на император Нерон. Унгарският писател Дежьо Костолани по убедителен начин е пресъздал моралното падение и жестоката интригантска атмосфера в Римската империя, както и описал непреходната завист на бездарието. Нерон неистово е искал да бъде възхваляван като велик поет, какъвто определено не е бил... Колкото и зловещ да е диктаторът, мисля че още по-страховити са неговите лицемерни придворни като Сенека. Той си е мислил, че засилвайки суетата на Нерон (а и своята собствена), по този начин ще получи влияние върху императора и самовлюбеният тип някак си ще последва точно неговите планове. Въпреки трагичните събития, „Нерон, кървавият поет“ е доста увлекателно разказана история и несъмнено си заслужава прочита!





„– Ти си истински поет – каза Сенека. – Само те говорят така. Ето, опиши това.
– Това ли?
– И това. Всичко, за което мислиш. И докато ти е свежо. Дете мое, очаква те безкраен път: развитието. Ти си още млад. Истинското изкуство е за старците.
На Сенека му се струваше интересно, че някакъв си жалък поет е седнал на трона, гъделичкаше суетата му, че там, от високото, така следят думите му. Пред него се разкриха перспективи. Връзката между него и императора наистина ставаше все по-сърдечна, все по-топла от ден на ден, почти неразрушима. Освен това събуждащата се Неронова страст се вписваше в плановете му...“

[Nguyên Trang · Rating 5 out of 5]

Lâu lắm rồi mới đọc một tác phẩm đẹp đến thế. Không kiểu nồng nặc như Nabokov nhưng cùng một hương thơm tinh tế, thuần khiết, gợi cảm như thế. Phải nói là nghệ thuật dùng tính từ đỉnh cao, những so sánh có khả năng gợi lên không gian 4 chiều chỉ với vài câu chữ.

Ý tưởng trong truyện cũng rất mới lạ, gợi nhớ tới Hitler với sự mù dở nghệ thuật, nhưng ở mức độ cao hơn rất rất nhiều. Một cuốn có thể khiến nhiều người gọi là nghệ sĩ chột dạ. Chưa từng thấy một khao khát nào mãnh liệt tới độ biến đổi con người, khiến họ điên dại bạo tàn đến thế, u mê đến thế. Thảm nhất khi đó lại là kẻ chỉ có một chút, hoặc không chút nào, tài năng. Vênh vang trước bãi nôn của mình.

Lớp nhân vật triết lý như Seneca cũng rất hay. Có thể so sánh triết lý của Seneca với triết lý đạo Phật nhưng ở tầm thấp hơn, phàm nhân hơn. Seneca nhận ra bản chất hai mặt của mọi thứ và người chiến thắng chẳng phải người nắm trong tay mình chân lý mà đơn giản là người giàu lý luận hơn. Tuy vậy, ông vẫn chết như một phàm nhân vì chưa nhận thấy thật ra chẳng có mặt trái hay mặt phải nào hết. Cũng là một bài học đắt giá cho việc đặt triết lý vào một kẻ ngu dốt, u mê, kẻ có thể biến triết lý hai mặt thành một mặt ác duy nhất mà cách có lý lẽ. Nhớ đấy, đừng có nói triết lung tung, và cũng đừng đọc triết khi chưa đủ vững.

Ngoài ra còn nhiều lớp nhân vật khác, đều đặc thù và thú vị, đáng ngẫm nghĩ. Thích nhất là Britannicus. Nhân vật này theo mình là toàn bích nhất truyện.

Đáng tiếc là có vẻ truyện hơi hư cấu. Mình nỗ lực truy vết lịch sử nhưng không tìm thấy nhiều cái muốn tìm, như tác phẩm thi ca chẳng hạn. Anw vẫn là một cuốn tiểu thuyết quá đồ sộ, rất thích chí khi đọc. Chao, sao mà mê cái hình ảnh trái cây chín mũm tự rụng thế chứ.

[Peter · Rating 4 out of 5]

Nach der Letüre von Sienkiewiczs „Quo Vadis“, dem Betrachten der US amerikanischen und polnischen Verfilmungen und dem Besuch der Nero-Ausstellung in Trier im Jahre 2016, war ich gespannt, ob mir das Buch eine neue Facette dieser widersprüchlichen Persönlichkeit aufzeigt.
Dies hat es tatsächlich getan. Sein Fokus liegt auf der Entwicklung Neros als tragischer gescheiterter Künstlerpersönlichkeit. Seine Mittelmäßigkeit, die von den Hofschranzen ins apokalyptische übersteigert wurde, kommt auch hier zum Ausdruck. Viel Raum nimmt auch Neros Innenleben ein, sein Ringen um Liebe und Anerkennung, dem die Verrohung eines Tyrannen gegenübersteht, der in der Endphase seiner Herrschaft keine Grenzen des Rechts und Moral mehr kennt. Neben Nero nimmt die Gestalt seines Lehrers, des stoischen Philosophen Seneca, großen Raum ein. Ihn sieht Thomas Mann in seinem Vorwort als besonders gelungen an. Erst kurz vor seinem Tode kommt Seneca zur Erkenntnis, dass „der Dichter, der alles auf der Welt nur für eine Sehenswürdigkeit hält, der wahre böse Geist ist. Ihm fehlt die Beschränkung, ohne die es keine Moral und kein Leben gibt.“
Der Roman hat mich aufrichtig interessiert, wenn auch nicht gefesselt. Trotzdem glaube ich, dass er zu den Lektüren gehört, die mir im Gedächtnis bleiben werden.

[Nazarii Zanoz · Rating 4 out of 5]

Ця книжка видалася цікавою не лише тим, що розповідає про одного з найнеадекватніших правителів Риму, спростовує деякі вигадки щодо нього, а й історією стосунків Сенеки та Нерона. Один з найгеніальніших філософів світу не зміг впоратися з імператором. Навіть певною мірою став призвідником того непомірного роздування еґо Нерона. Ці стосунки - чудовий зразок того, наскільки марними є очікування щодо "лідерів думок", особливо, якщо діяти доводиться одній людині, котрій все людське - не чуже.
І окремо - це важлива історія про самодурство, про потурання, котре перетворило одного із непоганих правителів в божевільного диктатора, помішаного на самолюбстві й зі святою вірою у власній ґеніяльности та досконалости.

[Петър Панчев · Rating 4 out of 5]

Нерон, превзетият поет
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...

Любопитството ми доста често ме кара да чета автори, които не са особено известни в България. Самото заглавие на тази книга е доста любопитно и не е чудно, че веднага пожелах да я прочета. „Нерон, кървавият поет“ („Колибри“, 2015) е от онези книги, към които човек подхожда с притеснение, особено ако не е твърде заинтересуван от поезията във всичките ѝ разновидности. Интересното тук е, че книгата е публикувана през 1922 година, след като е солидно нахвалена от прочутия Томас Ман. Човек, който познава стилът на писане на Ман, би се подготвил за тонове философски разсъждения и крилати фрази, солидно подплатени с нравоучения и отговори на житейски въпроси. Костолани не показва точно това в книгата си, По-скоро се е заел с противоречивите ценности, около които витае личността на един император. Самият Нерон е до болка познат на всички ни. Солидно представен от съвременниците си Сенека и Лукан, императорът е обграден от пресилена любов и почит, които съвсем не му отиват. Последните двама са герои и в самата книга, оплетени в мрежите на страха пред неспособния поет.

Костолани е доста свеж в изказа си, въпреки темата, с която се е заел. Той описва една по-особена страна на Нерон и постила червен килим към личния му живот, представяйки го като непоносим егоцентрик и невротик. Още на юношеска възраст, току що станал свидетел на смъртта на баща си, новият император съзира в тленността едва ли не заговор на боговете. Сенека, неговият възпитател, няма и представа, че в Нерон тлее някаква несигурност, някаква мъчителна надежда да стане любимец на народа си, да изяви талант в някоя сфера, от която да изкопчи за себе си прославата на божество. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...)

[Volodymyr Okarynskyi · Rating 5 out of 5]

Після цього роману можна сміливо вважати тему Нерона і неадеквата при владі вичерпаною. Сєнкєвіч з Quo Vadis програє в рази. Так і треба писати - без сопель, штучної любовної інтриги, психологічно вивірено, без надмірного вигаданого натуралізму (масові страти, пожежа Рима блаблабла) - і враження гнітючості досягнено без спецефектів. Це твір не для мелодраматичних екранізацій. Це справжня література, яку писав справжній Майстер. Не даремно Томас Манн був такий захоплений.
Сцени з Сенекою - мегасильні, філософ і виростив цього монстра, і начеб заслужив на розплату, а воднораз його дуже шкода і розумієш. Справжнє проникнення. Раджу всім!

[Kristin Herzog · Rating 5 out of 5]

Kaiser Nero – den meisten ist Nero zwar ein Begriff, sein Leben allerdings scheint in einem Nebel verborgen, der nur schwer durchdrungen werden kann.
Nero, der blutige Dichter allerdings bringt Nero dem Leser auf eine besondere Weise näher. Wie? Das lest Ihr hier!
Als angehende Geschichtsstudentin, habe ich mich auf den Roman gestürzt, wie selten zuvor auf ein Werk. Historische Romane können Leser begeistern, sie allerdings auch langweilen und sich in Details verlieren. Nicht so Deszö Kosztolányis Werk.
Nero wird innerhalb der Geschichte zu einer Person, der der Leser folgen kann und so nicht mehr im Nebel verborgen liegt, sondern greifbar wird. Charakterzüge, Überzeugungen, wie auch sein Lebensweg, werden geschildert und gelebt. Die Unterhaltungen empfand ich als besonders informativ, da ich Menschen sehr gern anhand ihrer Unterhaltungen einschätze, wie auch den Charakter Nero.
Nero als Diktator. Nero als Kaiser.
Auch wenn Ihr noch keine historischen Romane gelesen oder Euch je dafür interessiert habt, kann Euch dieser Roman überzeugen, da er nicht nur eine historische Figur beleuchtet, sondern eine politische Figur darstellt, welche Leben beendet, ohne mit der Wimper zu zucken und doch durch Dezsö Kosztolányis Schreibkunst zu einem emotionalen Menschen wird. Vielleicht hilft der Roman sogar dabei, zu verstehen, wie Nero so wurde, wie er war.
Noch viel faszinierender, als der Inhalt dieses Romans scheint Dezsö Kosztolányis Art und Weise, ihn zu erzählen. Dies ist umso bemerkenswerter, da der Autor dieses Romans schon 1936 verstarb und doch etwas erschaffen hat, das uns bis heute noch begeistert und seinen Reiz nicht zu verlieren vermag. Nicht nur die Unterhaltungen werden lebhaft erzählt, sondern das gesamte Werk wird zu einem Abenteuer, das Lehre in sich trägt.
Wie lange kann man leiden? Nur so lange, wie man es erträgt.
Fazit

Nero, der blutige Dichter ist einer der besten historischen Romane, die ich je lesen durfte. Auch werde ich weitere Bücher des Autors lesen, da mich seine Schreibkunst vollkommen von sich überzeugt hat.

[Annipanni · Rating 2 out of 5]

Megérte elolvasni, csak azért, mert ilyen színes és részletes leírásával a római hétköznapoknak még nem találkoztam. A luxus, az ételek-lakomák, különös gyógymódok, színház... ahogy Poppaea kígyót teker a nyakába, hogy hűsítse magát, vagy egy orvos köpködést ajánl a rossz gondolatok ellen.
Ennél többet nem kaptam a könyvtől, mert mintha ez a színes-szagos ókori kép kétdimenziós papírfigurákkal lenne megtöltve. Tanultam a történelemről, de az emberekről nem - Nerót és Senecát kivéve mindenki más csak a háttérben feltűnő papírbábu. Sajnáltam, hogy Poppaea soha nem lett több, mint egy unos-untig ismételt klisé, szép, számító és hideg nő, aki a hatalomért bármit megtesz.
Agrippina vagy Octavia még ennyit sem kaptak. Nero színésztársait, ivócimboráit vagy az összeesküvőket gyakran meg sem tudtam külöböztetni egymástól. Nagyot csalódtam.

[Trần Anh · Rating 4 out of 5]

Thật sự rất hào hứng khi bắt đầu đọc em nó, trong quá trình số hóa cuốn sách cũng là một hành trình thú vị, rất nhiều thứ mới mẻ, rất nhiều thứ mà cuốn tiểu thuyết tuyệt vời này đã mang lại khiến mình thật sự yêu thích tiểu thuyết hơn.

[Daniela · Rating 3 out of 5]

In hoeverre dit fictieve boek met de waarheid overeenkomt is mij niet geheel duidelijk, maar het geeft wel een inzicht in het vermoedelijke karakter van keizer Nero. De schrijfstijl vind ik wat storend, hij zorgt er niet voor dat ik erg geboeid was, maar daarna las ik pas dat het een vrij oud boek is. Dan valt ook deze schrijfstijl wat beter te plaatsen. Er komen vrij veel personen langs, maar de meesten zonder echte diepgang, wat jammer is.

[Петър Стойков · Rating 2 out of 5]

Доста плитък художествен разказ за живота на римския император Нерон, представен главно от гледна точка на връзката му със Сенека и изкуството, което двамата правят. Страници след страници са пълни с размишленията им относно тази или онази пиеса и с чувствата им относно изкуството и света.

[Fabish Caruri · Rating 4 out of 5]

Tác phẩm không làm nổi bật quá trình chuyển biến tư tưởng của Nero từ một nhà thơ trở thành một bạo chúa, cũng như không nói rõ vì sao một kẻ bất tài như Nero (như một chính khách làm nhà thơ và như một nhà thơ làm chính khách) lại có thể trị quốc lâu đến vậy. Vì vậy nó chỉ đáng 3 sao rưỡi, nhưng bản dịch tốt, mượt mà nên xứng đáng 4 sao.

[Amellie · Rating 4 out of 5]

Още от Платоново време лудостта (безумието) е философски обвързана с литературата (поезията), така че тази тяхна връзка често ни бива припомняна по един или друг начин. Лудостта и гениалността вероятно са свързани, но в творбата безумието е комбинирано с отчайваща бездарност и резултатите от това обединение са страховити. То води не само до абсолютното пропадане на един човек, но и до края на цяла една династия. Защо обаче писател с наклонности към модернизма като Дежьо Костолани се е заел да интерпретира именно тази история на личностна деградация? Вероятно защото тя сама по себе си е велика, успяла да достичне чак до нас с трагичния си развой. Мотивът за същността на твореца търпи сериозно преобръщане, когато за творец се е самообявил римският император. Абсурдността на цялата ситуация е изразена от учителя му, Сенека, който също е жертва на императорската мания за величие: "Нерон не се е родил нито за артист, нито за политик, защото в изкуството бе жесток като политик, а в политиката - чувствителен като артист. Лош писател и лош политик, помисли си той." (238) Нерон е трагически обречен да седне на трон, който не му се полага. Той е жертва на чужди амбиции, но потисканото у него започва да се отприщва със страшна сила, когато получава власт. Той не е роден велик, нито постига величие - то му е натресено (ако перифразирам цитата на Шекспир) и до голяма степен този акт на майка му (която му дава трона с цената на убийство и измама) определя и понататъшния развой на събитията в духа на гръцка трагедия. Колкото и бездарен актьор да е, Нерон получава главна роля в трагедията не само на своя живот, но и в живото на цялата империя. Хорът, който приглася на действията му в началото, е съставен от платени клакьори, дирижирани първо от майка му, а след това от хитрата Попея, която иска да стане императрица. Лудостта е подхранвана не единствено от самозаблудата - блюдолизците (както са наричани от автора) изграждат цял паралелен свят, в който времето и съзнанието са определяни от императора.
Творбата не случайно получава похвала от Томас Ман, който дори пише предговора към немското издание (1922 г.). Писателят модернист е открил достойнствата в дебютния роман на Костолани като поле на философски търсения за мястото на твореца на фона на една разрастваща се чудовищност, която ще заличи гниещата отвътре Юлиево-Клавдиева династия. Като последна нейна издънка Нерон е обречен да изкупи безбройните грехове на своите предшественици и тази трагическа обреченост, освободена от лудостта, е представена със замах и психологизъм от Костолани.

[Jacqueline Wagenstein · Rating 5 out of 5]

С „Нерон, кървавият поет“ унгарският писател, хуманист и естет Дежьо Костолани получава световно признание. Това е книга за страстта към славата, която изгаря всичко по пътя си. Нерон, всевластният господар, е просяк в подножието на всеки признат поет. Завижда на талантливите, прегазва ги безмилостно, преминава всяка граница, изкушен от успеха. Маниакалната му страст издава смъртна присъда на всеки, който не го аплодира. „Нерон, кървавият поет“ (1921) е едва първият роман на Костолани, а му носи световна слава. Самият Томас Ман пише възторжен предговор за германското издание на творбата.

Дежьо Костолани е бележит унгарски поет, белетрист, преводач и журналист. Активно сътрудничи на модернистичното списание „Нюгат“ („Запад“), по-късно и на вестник „Уи немздек“ („Ново поколение“). Първата му книга със стихове излиза през 1907 г. със заглавие „Сред четири стени“, а през 1908 г. се появява и първият му сборник с разкази „Чародейни вечери“. През 1931 година става президент на унгарския ПЕН-клуб. Превежда Шекспир, Луис Карол, Оскар Уайлд, Киплинг и Рилке, а собствената му проза е сред върховете на унгарската белетристика.

[Katerina · Rating 5 out of 5]

Освен че стилът нa писaне в книгaтa е един от нaй-добрите, които съм челa някогa, с цялaтa си експресивност и богaт изкaз, тя вдигнa изключително високо летвaтa зa исторически книги, a и зa всякaкви други. Книгaтa "Нерон, кървaвият поет" е изключително мъдрa, поучителнa и живa, все едно нaистинa преживявaш историятa. Еднa от мaлкото книги, които ме рaзтърсихa из основи. Способнa е промени нaчинa нa мислене и възприемaнето зa светa.

[Gabi · Rating 4 out of 5]

A történelmi tények adottak, ugyanakkor a Kosztolányi által hozzáadott lélektani anyag egyszerűen mesteri.

[fióka · Rating 5 out of 5]

Érdekes ez a Kosztolányi-féle Nero. Nem arra van kihegyezve, amit a legtöbben tudunk róla, úgymint Róma felgyújtásának vádja, vagy esetleg az egyetlen, uralkodása alatt bekövetkezett keresztényüldözés (amiről amúgy is csak nagyon kevés, pár soros adat áll rendelkezésünkre Tacitus jóvoltából). Kosztolányi egy teljesen normális (igen, normális), hétköznapi Nerot tálal, akinek lélektani ívét olyan sikeresen rajzolja meg, hogy a végén az ember szinte sajnálja. És tulajdonképpen sajnálatra méltó. Vajon hogy alakult volna az élete, ha nem terheli egy megalomániás anya, egy nyeregből kiütött testvér, meggyilkolt apa tudata és egyéb finomságok? Vajon hová kell süllyednie valakinek ahhoz, hogy elhiggye a fizetett pártfogók (?) rajongását, milyen kompromisszumokat kell kötnie saját magával, hogy önnön áhított költői nagyságát elhitesse magával? Mondhatni, hogy törvényszerű az, hogy ilyen megalkuvások és az ezt kísérő harci áldozatok hulláiban való gázolás egyetlen értelemszerű következménye az őrület.
Középszerűnek lenni nem könnyű, főleg akkor, ha az ember tudja is magáról, hogy az és megadatott neki minden eszköz (ízlése válogatja, na meg o, tempora, o, mores) ennek ellensúlyozására, feledtetésére. Nero nem tudott ellenállni a csábításnak. Nem hiszem, hogy azok a röpke örömök megérték volna az áldozatot. Azt sem hiszem, hogy azok a röpke örömök őszinték tudtak volna lenni, bár a lélek érdekes dolog és sok mindenre képes.
Szegény, tehetetlen, frusztrált, értelmetlen létű Nero. És szegény mai Nerok, kicsik és nagyok, névtelenek és ismertek. Sok nem változott.

[Filippo · Rating 4 out of 5]

Ho scoperto questo incredibile autore ungherese grazie alla casa editrice “Anfora Edizioni”, che ha pubblicato “Anna Edes”, romanzo ambientato nell’Ungheria tra le due guerre. Dopo aver letto – no, gustato - “Anna Edes”, mi sono messo immediatamente alla ricerca degli altri romanzi dell’autore e li ho recuperati tutti, almeno quelli tradotti e ancora disponibili, cosa che dovreste fare anche voi se non volete perdervi un vero fuoriclasse.

Il suo primo lavoro in prosa si discosta dai suoi lavori futuri per un particolare: “Nerone”, come dice il titolo, è un romanzo storico che prende la figura del sovrano romano e la restituisce al lettore sotto forma narrativa, con un’attenzione per la veridicità storica encomiabile, che presta il fianco solo in un paio di occasioni ad errori, ad eventi non veramente accaduti (ad esempio l’autore dice che Poppea è morta dopo che Nerone le ha dato un calcio nello stomaco quando era incinta, quando invece, stando alle fonti, la morte della donna è avvenuta per cause dovute a complicazioni del parto). Il romanzo è stato pure lodato da un certo Thomas Mann, di cui sono riportate le parole nella prefazione. Questo encomio da parte di un autore tra i più rappresentativi dell’epoca è tanto più sorprendente quanto più si pensa che “Nerone” è la prima opera dell’autore ungherese.
Dicevo che “Nerone” è un romanzo magnifico. Lo è, fidatevi. L’autore è riuscito a regalare al lettore un personaggio complesso, tormentato, privo di qualsivoglia freno morale, tanto che si divertiva ad uccidere la gente: provava piacere a vedere la vita abbandonare il corpo delle sue vittime; nello stesso tempo però era un amante dell’arte, lui stesso tentava di essere poeta senza veramente riuscirci a causa del suo scarso talento. Era geloso del talento altrui, voleva primeggiare e non si faceva scrupoli ad uccidere i suoi rivali, come Britannico, il suo fratellastro, morto avvelenato. Arriverà anche ad uccidere la madre, facendo terra bruciata attorno a lui. La fine del suo regno è stata caratterizzata dal caos, da rivolte che causeranno la sua fuga da Roma e porteranno alla sua morta avvenuta per sua stessa mano. E la tragedia finisce, cala il sipario su uno dei più sanguinari imperatori romani.
Ma non è solo Nerone ad essere descritto con dovizia, con criterio. Non pensate manco per un momento che l’autore abbia tralasciato i personaggi che ruotano attorno all’imperatore. In particolare, Seneca è quello che più di tutti riesce ad emozionare il lettore, o almeno con me è successo nel momento della sua dipartita: una fine triste eppure fiera, descritta in modo impeccabile, con assoluta maestria.

Che dire di altro? Leggetelo, ne vale la pena. L’autore ungherese ha una prosa dettagliata, fluida, piena di sfumature che il traduttore è riuscito a rendere alla perfezione.

[bibliophilic_wanderer · Rating 3 out of 5]

Another random library find! Picked this one up cause of my fascination with roman history after reading Boudicca’s daughter by Elodie Harper.

As you can guess from the title, the book is about Nero the emperor’s rise to power but it focuses more on his tragic poetic endeavors and descent into madness. Tragic because of his lack of talent and sycophantic friends and servants. You do feel a tiny bit bad for him but mostly you’re just watching a train wreck waiting to happen and rooting for his downfall.

I didn’t really enjoy the writing style that much, probably cause it was written in the 1920s by an Hungarian author so it felt pretty outdated and impersonal. It reminded me of reading Quo vadis by a few years ago which is set in the same time period and is also a classic. I did, however, like the descriptions of Roman life and feel like I’ve gained a bit more insight into this certain part of history. Wish there were more current books set in this time period. Maybe we’ll get there after authors run out of Greek mythology retellings to write about.

[Sasha01198 · Rating 5 out of 5]

4.8

[Pow Wow · Rating 4 out of 5]

The portrait of the emperor as a poet - elegantly written psychological portrait of emperor Nero, his literary aspirations and at the same time a vivid description of historical Rome. Recommended.

[Il pesciolino d'argento · Rating 5 out of 5]

In Kosztolányi Roma non è semplicemente un luogo, ma un sepolcro, e per questo una metafora. Che vuol dire? Ve lo spiego qui 👇
https://www.ilpesciolinodargento.it/n...

[Nadya · Rating 2 out of 5]

2.5

[Dominik Golob · Rating 4 out of 5]

332

[Kristien Kempeneers · Rating 4 out of 5]

De wisselwerking tussen de verschillende karakters is schitterend uitgewerkt, de tijdsgeest voelt natuurlijk gevat en in haar rijkdom weergegeven.

[Andy · Rating 3 out of 5]

I didn't understand this philosophy

[Sara · Rating 3 out of 5]

3.5⭐️

[Pskk · Rating 5 out of 5]

Nero is just so teenage girl coded

[Brigitta · Rating 4 out of 5]

Szép volt, ahogyan Kosztolányi megmutatta, miként válik a művészi érzékenység önigazoló eszközzé egy zsarnok kezében.

[Michaela · Rating 3 out of 5]

Príbeh o rímskom vládcovi Nerovi mi nebol neznámy, ale bola to taká jednohubka, knihu som prečítala za jeden večer, na pozadí mi bežal seriál o Spartakovi. Síce trochu iné obdobie, ale nevadí.
Čo sa týka knihy, čakajte otravy na bežnom poriadku a k tomu šibnutý cisár, čo prednáša nekvalitnú poéziu...