Но кой точно е този момент? Моментът, в който думите започват дръзко да растат навътре, непроизнесени - и вече се превръщат в стихотворения. Моментът, след който близостта с Другия разчупва калъпа си - и започва да произвежда самота или пък независимост. Моментът, в който сладкото момиче вече е жена с прозорлив и елегантен ум. Лили ни разказва честно историите на своето узряване и в хумора им вече накиселява тъгата. Марин Бодаков
Рядко се случват подобни дебюти в литературата ни, затова и трябва да ги ценим. Лили Йовнова дебютира в литературата ни като един млад човек, който младост не помни. Като един търсещ поет, който вече знае, че намирането е само повод за следващото търсене. Като напълно завършен поет. Когато четеш тази стихосбирка, неизбежно е да си помислиш: "Господи, как момиче в тази крехка възраст е написала толкова зрели стихотворения?" Ще кажа само, че за мен отговорът се крие в стихотворението "Молитва". Стихотворение, което може да ти разцепи душата, защото е написано от една разцепила се за момент душа. Иван Димитров
Стихотворенията на Лилия Йовнова скачат в локвите, а не бягат от капките. Тя е дете, жена и поет. Илиян Любомиров
Лилия Йовнова е родена през 1999 г. в гр. София. Възпитаничка е на Американския колеж в столицата. Студентка в Лондон (2020). Дебютната ѝ стихосбирка е „Моментът преди порастване“. Преди и след нея има публикации из различни виртуални и хартиени издания, сред които са „Литературен вестник“, „Кръстопът“ и „Ах, Мария“. Продължава да се придържа към Линдгреновото „нещотърсач“ и да отбягва тежестта на определението „поет(еса)“.
Отдавна не ми се беше случвало. Стихосбирката на Лилия Йовнова ме ужаси още от първото стихотворение, което прочетох във фейсбук, споделено от поне 10 души. Ужаси ме с категоричната си мощ. Купих си книгата един два дни по-късно и ужасът се задълбочи. Това момиче, това 10-години по-малко от мен момиче, успя да ме прати в такива кътчета на душата ми, че добре, че четох стихотворенията на работа и бях сред хора, иначе щях да си порева така, както мога да рева само на чужда (добра) поезия.
"Моментът преди порастване" е ужасно важна книга, ужасно силна, ужасно въздействаща. Вече имам наум няколко души, на които ще я тикна в ръцете, защото искам повече хора да я прочетат и да усетят ужаса от това някой да си разтвори гърдите, да ти покаже сърцето си и да видиш, че много прилича на твоето.
Не съвсем пълни 4 звезди, но не е и за три. Личи потенциал и огромен талант, но и адски много ръбове, които времето ще оглади. Младостта не е порок, но докато четях на няколко пъти си казвах "След 10 години ще те е срам, че това е излязло в книга" и "Като порастнеш, ще ти мине". В същото време има стихове, на които младостта на авторката им личи, обаче не страдат от постпубертетна истеричност - в тях особено много си личи, че това момиче ще бъде изумителена поетеса, ако животът не я прецака зловещо.
Ако смятате, че младостта и мъдростта нямат и не могат да имат допирни точки, грешите. И то сериозно.
Вече има доказателство за изключително рядката, но все пак възможна среща между крехката възраст и онези безценни житейски уроци, познания, впечатления и емоции, които заедно съставляват човешката мъдрост. Доказателството е достъпно под формата на книжно тяло с петдесетина страници, изтъкани от послания, които ще останат в съзнанието ви дълго след прочитането на последната дума.
С този сборник, озаглавен „Моментът преди порастване“, Лилия Йовнова прави брилянтен дебют, който съвсем естествено ме кара да се надявам, че тя ще продължи да пише, защото определено ѝ се отдава.
Нека бъда откровен: ако търсите професионално мнение за литературните достойнства на една поетична книга, няма да го откриете при мен. Да, обожавам да чета и го правя в почти всяка свободна минутка. Поезия обаче чета много рядко и затова съм наясно, че не разполагам с необходимите познания, за да оценявам чисто литературните качества на стиховете на когото и да било.
В редките случаи, в които разгръщам поетични сборници, аз търся три неща: смислено послание, автентичност и красота. Точно тях намерих в „Моментът преди порастване“.
Възхитителна, искрена, талантлива. Липсваше такава книга, с този заряд, с тази енергия, с това умение да обличаш в думи преживяното. Удивителна млада авторка. Да се пише искрено и талантливо без претенция не е лесно, тя го е направила сякаш без усилие, като бистра пълноводна река, която е просто себе си.