What do you think?
Rate this book
Великият бог Пан
Включва "Великият бог Пан" и "Съкровена светлина"
Книгата е преведена по първото издание: "The Great God Pan", John Lane 1894.
Човекът винаги е изпитвал нужда да даде име на върховното зло, прокрадващо се в душата му, да му даде лик, да му даде същност, разбираема за самия него. Готов да коленичи през порока, той си го представя като козите крака на Луцифер; готов да го призове с магия, той чертае с кръв кръгове за Бафомет; готов да пожертва дори ближния заради своите собствени бъднини, той реже кървавави сърца пред олтара на Апух; готов сам да го обладае и да се почувства обладан, той завира лице между гърдите на някоя сукуба; готов да носи крушение на своите врагове, той дава дъщерите си за невести на Ноденс. Човекът винаги иска да види върховното зло с очите си.
Готови ли сте да видите бог Пан?
„Никой не би могъл да опише нажежаващото се напрежение и върховен ужас, пропиващи всеки един абзац.“
Х. Ф. Лъвкрафт
„Невероятен успех! Невероятен успех!“
Оскар Уайлд
„Понятието за греха е основополагащо в книгите на Макън. За него грехът е по-скоро доброволно престъпване на божествените закони, отколкото ненавистно състояние на душата. Оттук следва и самотата на неговите герои; следователно, чистото изкушение към Злото ги гнети, а не обстоятелството, че са извършили конкретни злини.“
Хорхе Луис Борхес
Книгата е преведена по първото издание: "The Great God Pan", John Lane 1894.
Човекът винаги е изпитвал нужда да даде име на върховното зло, прокрадващо се в душата му, да му даде лик, да му даде същност, разбираема за самия него. Готов да коленичи през порока, той си го представя като козите крака на Луцифер; готов да го призове с магия, той чертае с кръв кръгове за Бафомет; готов да пожертва дори ближния заради своите собствени бъднини, той реже кървавави сърца пред олтара на Апух; готов сам да го обладае и да се почувства обладан, той завира лице между гърдите на някоя сукуба; готов да носи крушение на своите врагове, той дава дъщерите си за невести на Ноденс. Човекът винаги иска да види върховното зло с очите си.
Готови ли сте да видите бог Пан?
„Никой не би могъл да опише нажежаващото се напрежение и върховен ужас, пропиващи всеки един абзац.“
Х. Ф. Лъвкрафт
„Невероятен успех! Невероятен успех!“
Оскар Уайлд
„Понятието за греха е основополагащо в книгите на Макън. За него грехът е по-скоро доброволно престъпване на божествените закони, отколкото ненавистно състояние на душата. Оттук следва и самотата на неговите герои; следователно, чистото изкушение към Злото ги гнети, а не обстоятелството, че са извършили конкретни злини.“
Хорхе Луис Борхес
150 pages, Hardcover
First published January 1, 1894
8 people are currently reading
196 people want to read
About the author
Arthur Machen
1,111 books1,004 followersArthur Machen was a leading Welsh author of the 1890s. He is best known for his influential supernatural, fantasy, and horror fiction. His long story The Great God Pan made him famous and controversial in his lifetime, but The Hill of Dreams is generally considered his masterpiece. He also is well known for his leading role in creating the legend of the Angels of Mons.
At the age of eleven, Machen boarded at Hereford Cathedral School, where he received an excellent classical education. Family poverty ruled out attendance at university, and Machen was sent to London, where he sat exams to attend medical school but failed to get in. Machen, however, showed literary promise, publishing in 1881 a long poem "Eleusinia" on the subject of the Eleusinian Mysteries. Returning to London, he lived in relative poverty, attempting to work as a journalist, as a publisher's clerk, and as a children's tutor while writing in the evening and going on long rambling walks across London.
In 1884 he published his second work, the pastiche The Anatomy of Tobacco, and secured work with the publisher and bookseller George Redway as a cataloguer and magazine editor. This led to further work as a translator from French, translating the Heptameron of Marguerite de Navarre, Le Moyen de Parvenir (Fantastic Tales) of Béroalde de Verville, and the Memoirs of Casanova. Machen's translations in a spirited English style became standard ones for many years.
Around 1890 Machen began to publish in literary magazines, writing stories influenced by the works of Robert Louis Stevenson, some of which used gothic or fantastic themes. This led to his first major success, The Great God Pan. It was published in 1894 by John Lane in the noted Keynotes Series, which was part of the growing aesthetic movement of the time. Machen's story was widely denounced for its sexual and horrific content and subsequently sold well, going into a second edition.
Machen next produced The Three Impostors, a novel composed of a number of interwoven tales, in 1895. The novel and the stories within it were eventually to be regarded as among Machen's best works. However, following the scandal surrounding Oscar Wilde later that year, Machen's association with works of decadent horror made it difficult for him to find a publisher for new works. Thus, though he would write some of his greatest works over the next few years, some were published much later. These included The Hill of Dreams, Hieroglyphics, A Fragment of Life, the story The White People, and the stories which make up Ornaments in Jade.
At the age of eleven, Machen boarded at Hereford Cathedral School, where he received an excellent classical education. Family poverty ruled out attendance at university, and Machen was sent to London, where he sat exams to attend medical school but failed to get in. Machen, however, showed literary promise, publishing in 1881 a long poem "Eleusinia" on the subject of the Eleusinian Mysteries. Returning to London, he lived in relative poverty, attempting to work as a journalist, as a publisher's clerk, and as a children's tutor while writing in the evening and going on long rambling walks across London.
In 1884 he published his second work, the pastiche The Anatomy of Tobacco, and secured work with the publisher and bookseller George Redway as a cataloguer and magazine editor. This led to further work as a translator from French, translating the Heptameron of Marguerite de Navarre, Le Moyen de Parvenir (Fantastic Tales) of Béroalde de Verville, and the Memoirs of Casanova. Machen's translations in a spirited English style became standard ones for many years.
Around 1890 Machen began to publish in literary magazines, writing stories influenced by the works of Robert Louis Stevenson, some of which used gothic or fantastic themes. This led to his first major success, The Great God Pan. It was published in 1894 by John Lane in the noted Keynotes Series, which was part of the growing aesthetic movement of the time. Machen's story was widely denounced for its sexual and horrific content and subsequently sold well, going into a second edition.
Machen next produced The Three Impostors, a novel composed of a number of interwoven tales, in 1895. The novel and the stories within it were eventually to be regarded as among Machen's best works. However, following the scandal surrounding Oscar Wilde later that year, Machen's association with works of decadent horror made it difficult for him to find a publisher for new works. Thus, though he would write some of his greatest works over the next few years, some were published much later. These included The Hill of Dreams, Hieroglyphics, A Fragment of Life, the story The White People, and the stories which make up Ornaments in Jade.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 41 reviews
March 29, 2018
Суперлативите за писатели, особено когато са под формата на цитати от други писатели (виж в описанието на профила на книжлето), и то много известни писатели, че и любими мои писатели (изключвам Борхес, понеже не го познавам), винаги са ме карали да заставам нащрек. Разбира се, имало е случаи, в които съм установявал, че опасенията ми са били безпочвени - Клайв Баркър, възвеличан от Кинг, примерно, се оказа наистина велик (лично мнение). Обаче в нередки случаи се убеждавам, че прекалената напудреност на хвалбите може да донесе горчив послевкус. Това изпитах след изчитането на двете новели - заглавната и "Съкровена светлина", включени във "Великият бог Пан". Прозвучаха ми съвсем семпло, типично-жанрово, без по никакъв начин да ме впечатлят и като внушение, и като изпълнение. Отчитам и времето, през което са създадени, но дори този факт не може да промени реалната ми оценка, клоняща около три-и-нещо звезди. Все пак не мога да отрека изящното (както зрително, така и тактилно) оформление на томчето, поради което щедро закръглям на четворка :)
March 25, 2018
Великият бог Пан обсебва умовете и душите: http://knigolandia.info/book-review/v...
”Великият бог Пан” носи чудесния привкус на готическите истории, а на мен ми напомняше силно и на Артър Конан Дойл и неговия герой Шерлок Холмс, чиито детективски случаи излизат в същия период. Макън създава жива творба, в която преплита своето детско увлечение по римската култура, смесва паганистичните вярвния с мистицизма, типичен за епохата, и дълбае в подсъзнателния ужас, който винаги е бил по-могъщ от натуралистичните кървища.
Deja Book
http://knigolandia.info/book-review/v...
”Великият бог Пан” носи чудесния привкус на готическите истории, а на мен ми напомняше силно и на Артър Конан Дойл и неговия герой Шерлок Холмс, чиито детективски случаи излизат в същия период. Макън създава жива творба, в която преплита своето детско увлечение по римската култура, смесва паганистичните вярвния с мистицизма, типичен за епохата, и дълбае в подсъзнателния ужас, който винаги е бил по-могъщ от натуралистичните кървища.
Deja Book
http://knigolandia.info/book-review/v...
August 5, 2023
3.5
Kitap iki öyküden oluşuyor, Büyük Tanrı Pan ve En Derindeki Işık. İkisi de Tanrı Pan'ın çevresinde şekillenen olaylar üzerine kurulu. Pan miti ve gizemcilik hakkında az biraz bilgisi olanlar için ilk hikayenin fazlasıyla ürpertici olduğunu söylemeliyim. Eğer yazar karakterleri biraz daha sağlam tutup sadece bu hikaye üzerinden uzun bir kurgu yazsaymış ortaya harika bir korku romanı çıkarmış. Bu haliyle de tadı damakta kalan karanlık bir öykü olmuş.
İkinciyi o kadar beğenmesem de ilk kısımdaki gizemden gelen merakla okumaya devam ettim. Yazar Pan'ın şeytani yanını çok gerçekçi bir şekilde yansıtmış. Kitabı bitirirken keşke birkaç hikaye daha olsa dedim. Kısacık zaten hemen bitiveriyor. ._. Puanını daha uzun olmayışından dolayı kırdım. =P
Ve sanırım ilk defa bir kitabı sadece kapağına bakıp aldım. Pan'ın Labirenti'ndeki Pan'ı görür görmez okumam lazım dedim, konusunun bir önemi yoktu ki zaten fazlasıyla güzel bir şeyle karşılaştım. Gizem - korku - mitolojik kurgu sevenler kaçırmasın.
Kitap iki öyküden oluşuyor, Büyük Tanrı Pan ve En Derindeki Işık. İkisi de Tanrı Pan'ın çevresinde şekillenen olaylar üzerine kurulu. Pan miti ve gizemcilik hakkında az biraz bilgisi olanlar için ilk hikayenin fazlasıyla ürpertici olduğunu söylemeliyim. Eğer yazar karakterleri biraz daha sağlam tutup sadece bu hikaye üzerinden uzun bir kurgu yazsaymış ortaya harika bir korku romanı çıkarmış. Bu haliyle de tadı damakta kalan karanlık bir öykü olmuş.
İkinciyi o kadar beğenmesem de ilk kısımdaki gizemden gelen merakla okumaya devam ettim. Yazar Pan'ın şeytani yanını çok gerçekçi bir şekilde yansıtmış. Kitabı bitirirken keşke birkaç hikaye daha olsa dedim. Kısacık zaten hemen bitiveriyor. ._. Puanını daha uzun olmayışından dolayı kırdım. =P
Ve sanırım ilk defa bir kitabı sadece kapağına bakıp aldım. Pan'ın Labirenti'ndeki Pan'ı görür görmez okumam lazım dedim, konusunun bir önemi yoktu ki zaten fazlasıyla güzel bir şeyle karşılaştım. Gizem - korku - mitolojik kurgu sevenler kaçırmasın.
November 1, 2021
„Великият бог Пан“ – Артър Макън
Книгата, вдъхновила филма „Лабиринтът на фавна“ на Гийермо дел Торо.
Човекът винаги е изпитвал нужда да даде име на върховното зло, прокрадващо се в душата му, да му даде лик и същност, разбираеми за самия него…
Творбата е класика в жанра на ужаса, но писана в духа на онези времена от Викторианската епоха.
„Великият бог Пан“ е разделена на две части – две новели, като във втората половина е поместена „Съкровена светлина“.
Историята е предадена чрез различни случки между различни герои, които по един или друг начин са свързани с една мистериозна жена. Всичко започва с един експеримент - една мозъчна операция, която довежда една млада жена до лудост. Историите се навързват бавно, за да държат читателя в напрежение. Нещо провокира невъобразим страх, довеждащ до лудост и смърт. Много силно е застъпена темата за хистерия (ако ви е любопитно прочетете повече за нея).
Макън силно залага на грехът, но по-скоро доброволното престъпване на божиите закони (породени от любопитство, което убива), отколкото ужасното състояние на душата.
Историческите и религиозните препратки въздействат върху читателя по онзи особен начин - готическа мистика и ужас – но не кървища и страхотии, а онзи подсъзнателния ужас от неизвестното, които действа на психиката. Типичният космически ужас – „Най-старото и силно човешко чувство е страхът, а най-старият и силен страх е страхът от непознатото“ - Хауърд Лъвкрафт.
Макън прибавя готика и ужас в сюжетите си, а вечерите, които е прекарал над прашни средновековни томове, окултна литература и алхимия, са направили произведенията му уникални съчетания от литературната традиция на няколко епохи. Мрачните нишки в историите му се откриват в космическия ужас на Х.Ф. Лъвкрафт (чието творчество е силно повлияно от Макън) и по-късно при Стивън Кинг, който я определя като една от най-добрите истории, писани някога, а един сред почитателите на повестта е самият Борхес, който изследва покварата на човешката душа и връзката й с разпадането на тялото. Макън „хвърля“ сянката си към магическия реализъм в Южна Америка, както и към писатели като Пол Боулс и Хавиер Мариас.
Двете новели говорят много за една далечна епоха и за постепенното осъзнаване на значението на възприятията и психологията на човека. Застъпена и е и ролята на жените в онези времена.
Като фен на Х. Ф. Лъвкрафт и Стивън Кинг, книгата ми хареса и отново наблягам на времето, когато е писана и влиянието което е предизвикала.
--->
Заповядайте в група My Books/Моите книги:
https://www.facebook.com/groups/my.bo...
Книгата, вдъхновила филма „Лабиринтът на фавна“ на Гийермо дел Торо.
Човекът винаги е изпитвал нужда да даде име на върховното зло, прокрадващо се в душата му, да му даде лик и същност, разбираеми за самия него…
Творбата е класика в жанра на ужаса, но писана в духа на онези времена от Викторианската епоха.
„Великият бог Пан“ е разделена на две части – две новели, като във втората половина е поместена „Съкровена светлина“.
Историята е предадена чрез различни случки между различни герои, които по един или друг начин са свързани с една мистериозна жена. Всичко започва с един експеримент - една мозъчна операция, която довежда една млада жена до лудост. Историите се навързват бавно, за да държат читателя в напрежение. Нещо провокира невъобразим страх, довеждащ до лудост и смърт. Много силно е застъпена темата за хистерия (ако ви е любопитно прочетете повече за нея).
Макън силно залага на грехът, но по-скоро доброволното престъпване на божиите закони (породени от любопитство, което убива), отколкото ужасното състояние на душата.
Историческите и религиозните препратки въздействат върху читателя по онзи особен начин - готическа мистика и ужас – но не кървища и страхотии, а онзи подсъзнателния ужас от неизвестното, които действа на психиката. Типичният космически ужас – „Най-старото и силно човешко чувство е страхът, а най-старият и силен страх е страхът от непознатото“ - Хауърд Лъвкрафт.
Макън прибавя готика и ужас в сюжетите си, а вечерите, които е прекарал над прашни средновековни томове, окултна литература и алхимия, са направили произведенията му уникални съчетания от литературната традиция на няколко епохи. Мрачните нишки в историите му се откриват в космическия ужас на Х.Ф. Лъвкрафт (чието творчество е силно повлияно от Макън) и по-късно при Стивън Кинг, който я определя като една от най-добрите истории, писани някога, а един сред почитателите на повестта е самият Борхес, който изследва покварата на човешката душа и връзката й с разпадането на тялото. Макън „хвърля“ сянката си към магическия реализъм в Южна Америка, както и към писатели като Пол Боулс и Хавиер Мариас.
Двете новели говорят много за една далечна епоха и за постепенното осъзнаване на значението на възприятията и психологията на човека. Застъпена и е и ролята на жените в онези времена.
Като фен на Х. Ф. Лъвкрафт и Стивън Кинг, книгата ми хареса и отново наблягам на времето, когато е писана и влиянието което е предизвикала.
--->
Заповядайте в група My Books/Моите книги:
https://www.facebook.com/groups/my.bo...
April 5, 2018
Образът на злото, въплътен в бог Пан
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Не е невероятно, че подобни произведения се приемат доста трудно, че дори се отхвърлят като значими и част от литературната класика. Какво можеш да научиш от автор, който се опитва да те изплаши, а не да обогати светогледа ти? Но има нещо страшно впечатляващо в готическата и впоследствие хорър литературата, което малко хора осъзнават. Освен образите на зловещи същества и хора, около всичко останало гравитират вселените на митологията, причудливите лабиринти на религиозните вярвания и подсъзнателния страх, „възприет“ от еволюцията като начин да съхрани идеята за самия живот. Тук опираме и до антропологията, философията, психологията… Символите и абстракциите, с които живеем от хилядолетия, постепенно превземат културната ни среда, изкуството във всичките му форми и най-вече мисленето. Дори отношенията ни се основават на страха. Доста съвременни творби обаче принизяват жанра и той губи позиции в реалиите на съвременното ни общество. Затова пък през последните триста години има много примери за обратното. Ако човек се взре по-дълбоко в готическата литература, ще навлезе в територията на въпросите без отговор, които и до ден днешен провокират научните капацитети, изследващи поведението, мисленето и „вътрешния“ свят на човека. С малко литературни трикове и Артър Макън споделя част от този мистериозен свят във „Великият бог Пан“ („Deja Book“, 2018, с превод на Слави Ганев), преплитайки митология с науката от неговото време.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Не е невероятно, че подобни произведения се приемат доста трудно, че дори се отхвърлят като значими и част от литературната класика. Какво можеш да научиш от автор, който се опитва да те изплаши, а не да обогати светогледа ти? Но има нещо страшно впечатляващо в готическата и впоследствие хорър литературата, което малко хора осъзнават. Освен образите на зловещи същества и хора, около всичко останало гравитират вселените на митологията, причудливите лабиринти на религиозните вярвания и подсъзнателния страх, „възприет“ от еволюцията като начин да съхрани идеята за самия живот. Тук опираме и до антропологията, философията, психологията… Символите и абстракциите, с които живеем от хилядолетия, постепенно превземат културната ни среда, изкуството във всичките му форми и най-вече мисленето. Дори отношенията ни се основават на страха. Доста съвременни творби обаче принизяват жанра и той губи позиции в реалиите на съвременното ни общество. Затова пък през последните триста години има много примери за обратното. Ако човек се взре по-дълбоко в готическата литература, ще навлезе в територията на въпросите без отговор, които и до ден днешен провокират научните капацитети, изследващи поведението, мисленето и „вътрешния“ свят на човека. С малко литературни трикове и Артър Макън споделя част от този мистериозен свят във „Великият бог Пан“ („Deja Book“, 2018, с превод на Слави Ганев), преплитайки митология с науката от неговото време.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
January 5, 2023
3.5 ⭐
„Великият бог Пан“ съдържа две кратки, но и любопитни хорър новели, притежаващи мрачна готическа атмосфера. Артър Макън е написал новаторски за времето си ( края на 19-ти век) творби, които впоследствие са вдъхновили Хауърд Лъвкрафт, Стивън Кинг и други автори.
„Великият бог Пан“ съдържа две кратки, но и любопитни хорър новели, притежаващи мрачна готическа атмосфера. Артър Макън е написал новаторски за времето си ( края на 19-ти век) творби, които впоследствие са вдъхновили Хауърд Лъвкрафт, Стивън Кинг и други автори.
November 13, 2018
Аз, понеже не разбирам, мога само да кажа, че беше особено скучно по викториански. Явно класиката в този "жанр" не е моето четиво.
May 3, 2018
Публикувано в списание Shadowdance
Това пише философът Джон Грей в рецензията си за трилогията на един друг силно скептичен към лесноразбираемата, подредена реалност автор, М. Джон Харисън. Зад споменаването на толкова привидно различни автори като тези в едно изречение все пак има логика, която става ясна, когато човек прочете за репутацията на Макън и опита творбите му.
След небивалия, също така скандализиращ, успех на Великият Бог Пан през 1894-та година, Макън получава репутация на декандент и представител на английския естетизъм. Самият уелсец твърди, че просто прочел разказ на Оскар Уайлд, един от най-видните естети и бранители на идеята L’art pour l’art (Изкуство заради самото изкуство). Запитал се защо и той да не напише нещо също толкова добро, откъдето и се пръкнала повестта. Уайлд от своя страна бил достатъчно впечатлен от ранните разкази на Макън (особено The Double Return, заради който писателят губи работата си в „Сейнт Джеймс Газет“), за да се запознае с него и да го кани у тях. Тази близост и несдържаното възхищение на Уайлд към Великият Бог Пан обаче изиграват на Макън лоша шега, когато година по-късно избухва публичният процес срещу Оскар Уайлд по обвинение във “възмутително неприличие с мъже” (gross indecency). Една част от най-приближените на Уайлд естети и декаденти напускат страната. Макън обаче остава и творчеството му бива приравнено с това на Уайлд. Тази лоша репутация отива отвъд аурата на доходоносния скандал, заформила се около Пан, и започва да му пречи в намирането на издатели. Встрани от това, макар една от главните теми на Пан да е именно падението – дали морално, телесно или душевно, – естетическата категория, която вълнува Макън в тази творба и през голяма част от кариерата му, е the unutterable (неизразимото). Това прави Макън различен както от на декадентите, така и от писателите на хорър: негови съвременници като Алджърнън Блекууд, но и множество повлияни от него писатели като Стивън Кинг и Лъвкрафт.
Тази разлика се изразява частично в силно съвременното усещане и сюжетна структура на Пан. В първа глава се запознаваме с типичния за подобен разказ арогантен учен, Реймънд Филипс, който заявява на главния герой Кларк, че ще направи малка мозъчна хирургична намеса на момичето Мери. Той някога е спасил Мери от улицата и е намекнато, че двамата са във връзка. Вследствие на операцията тя “ще види бог Пан, Кларк!” Бог Пан Филипс нарича някаква сила или есенция, същина на света изпод всичките му илюзии.
Операцията е успешна, Мери е блажена за момент, когато вижда същината на света, след което изпада в пристъп на ужас и умът ѝ се разпада. В следващата глава отново срещаме Кларк в Лондон, докато чете записките си за окултни случки и мистерии. В по-следващата сме при нов персонаж, който научава за загадъчна серия самоубийства, и т.н. В един момент тези нишки се обединяват, но тази привидна сюжетна и хронологична разхвърляност е подчертано необичайна за периода, когато голяма част от писателите все още са залагали на всезнаещи разказвачи от трето лице, линейна структура и реалистично пресъздаване на реалността. Друга особеност на сюжета в Пан и съпътстващия го разказ Съкровена светлина е изключителната им подчиненост на (може би не толкова) щастливи съвпадения. Това може да се чете като фатализъм, както настоява в допълнителните материали преводачът Слави Ганев, може да се разглежда и като предшественик на чувството за параноя и повсеместна свързаност, често срещано в различни повествования днес. Възможно е да издразни немалко съвременни читатели, но пък може и да ви се стори леко смешно, съвсем не по лош начин. Освен това спомага придвижването на сюжета, без да е нужно героите да демонстрират шерлокски детективски способности.
Самите персонажи са набързо щрихирани посредством интересите им, много от които вълнуват и нас: хубаво вино и храна, неразгадани престъпления, градски легенди, романи. Лондон на Макън от друга страна е сравнително беден на детайли, когато книгата ни пренася в по-хубавите му части, и много по-богато описан, когато сме в затънтените улички на Сохо или източен Лондон. Това е показателно за декадентското у Макън, въпреки възраженията му. “Винаги съм харесвал да се разхождам в празни къщи. Има някакво очарование в изоставените, пусти стаи с пирони, стърчащи от стените и дебел прах по первазите на прозореца”, казва един от героите му. Иначе стилът на уелсеца е типът реалистично писане, което се среща из тогавашните списания. В него няма да откриете сериозна социална ангажираност, а неутралността му го поставя в контраст с по-лиричния език, придружаващ бурните видения, епифании и емоции, които героите преживяват при срещите си със споменатото неизразимо.
Хорърът тук, олицетворен от неизразимото – въпросния бог Пан, – е едновременно въплътен и абсолютно аморфен и неуловим. По това време спиритуалистките сеанси, друидизмът и нео-езичеството са силно популярни и това намира отражение в творбата, наред с мотивите за падението. Оттам идва фокусът върху римски и уелски руини, също имената Пан и Ноденс като взаимозаменяеми названия за ужасяващата невидима сила в сърцето на света; даже склонността на персонажите да си говорят често за необичайни случки, също като в джентълменски клуб. Най-интересното е как Макън често издърпва чергата изпод читателя точно когато уж ще опише наистина ужасяващото. Независимо дали нарочно или не, това може да се чете и като подигравка с нравите на времето. Все пак книгата е заклеймена като пълна със секс и насилие, а за съвременния читател е трудно да се постави в мислена рамка, в която беглите алюзии към проституция, извънбрачен секс и самообесване ще предизвикат чак такова вълнение.
Така че наистина важното за хоръра в тази повест е онова чувство на дезинформираност и неуловимост, подплатено с усещането за бездната на времето, в която хората не са нищо. Същото, което ни навяват описанията на руини и вековни гори или вметката, че дадена героиня сервира хилядолетно вино на банкетите си. Тогавашният страх от безчувствената, дяволска наука също играе роля, и то с право – Реймънд Филипс провежда експеримента си единствено защото иска и може да прекоси тази граница. По негови думи, той може да разполага с живота на Мери както намери за добре, след като я е спасил от бедност. Това може да се прочете и като критика на позитивизма и сляпа вяра в науката, сходна с тази във Франкенщайн. В края на повестта, както и на разказа Съкровена светлина, силно е наблегнато на аморфното и вездесъщото като източник на ужас; въпросните пасажи в Пан са вдъхновили Лъвкрафт да напише Кошмарът в Дънуич. Във всеки случай, не мога да кажа че Пан или Съкровена светлина ме изплашиха съвсем, но на места получих приятни тръпки от прозата на Макън, главно при срещата със странното и неизразимото.
Тук е мястото да обърна внимание на превода. Слави Ганев е превеждал и други готически творби за Deja Book. Спомените ми за превода на Монахът са добри, макар и с някои дребни уговорки. Преводът на Пан има своите добри моменти, особено при някои от по-вдъхновените пасажи на Макън, но има и немалко слабости. Дори при бегло сравнение с оргинала определени неща се набиват на очи. Например когато преводачът не е съобразил, че употребата на дадена дума използва по-старинен смисъл. Това води до моменти като превода на “Villiers prided himself as a practiced explorer of such obscure mazes and byways of London life, and in this unprofitable pursuit he displayed an assiduity which was worthy of more serious employment” към “Вилиърс се хвалеше като опитен изследовател на подобни мрачни лабиринти и странични улички в лондонския живот и в това нерентабилно занятие показваше усърдие, което заслужаваше възнаграждение” (стр. 37). Employment в случая означава „употреба, занятие“ и смисълът е, че въпросният персонаж хаби енергията и усърдието си в безцелно обикаляне, вместо да ги вложи в по-смислени дела. Встрани от това е уместна дребната забележка, че “хвалеше се” намеква някой, на когото Вилиърс се хвали, а той по-скоро се гордее и ласкае с опитността си в скитането из бедняшките райони.
Друго силно озадачаващо за мен изречение е: “Тази склонност [към тайнственото и езотеричното] беше надделяла, когато той прие поканата на Реймънд, понеже, макар неговата трезва преценка да бе винаги отхвърляна от теориите на доктора като най-налудничавата безсмислица…” (стр. 26), като превод на: “The latter tendency had prevailed when he accepted Raymond’s invitation, for though his considered judgement had always repudiated the doctor’s theories as the wildest nonsense…” Тук смисълът е обърнат на 180 градуса, “his considered judgement had always repudiated the doctor’s theories” значи именно, че трезвата преценка на Кларк винаги е отписвала идеите на Филипс като глупости, не че неговата преценка е отхвърляна от теориите на Реймънд.
На други места има тонални и регистрови несъответствия в избора на думи като “реп” (стр. 128) за превод на bookstall (щанд за книги и вестници) или “пречукате” (стр. 130) като превод на ruin (съсипвам, погубвам), когато протагонистът в Съкровена светлина сплашва магазинер. Има и други дреболии, като Уодхем (стр. 36) вместо Уодъм (Wadham), и то предвид че по-късно в книгата Тотнъм Корт Роуд (стр. 51) е изписано правилно. Има и няколко печатни грешки, например “китайки кутии” (стр. 41), вместо китайски. На други места преводът звучи иначе добре и в тон с жанра и времето на написване, но разните малки и по-големи неточности развалят впечатлението. Също, не смятам, че е било нужно да се слагат бележки под линия за Омир, Дедал и други подобни. От читателя на подобна книга се предполага все пак някакво ниво на обща култура, макар да оценявам бележките под линия за феномени, специфични за 19-и век и Англия, някои от които не ми бяха познати. Не е редно също така преводачът да излага лична интерпретация на определени символи и сцени, като в бележка номер 8 (стр. 21). Нека читателите сами решат кое какво значи. Длъжен съм да спомена и фактологическата грешка в увода на Слави Ганев, в която на две места се твърди, че Артър Макън умира през 1899-а година в окаяно състояние, а една бърза справка с Уикипедия показва, че това е невярно. Макън умира през 1947-ма година в сравнително удобство, след като през 1943-та по случай осемдесетия му рожден ден Т. С. Елиът, Алджърнън Блекууд, Бърнард Шоу и други именити автори пишат литературен апел, в който го назовават като изключителен белетрист. След тази намеса книгите му започват да се разпродават отново и той се намира с достатъчно пари, за да живее добре до смъртта си. При първи досег на българската публика с такъв автор е некоректно да се правят подобни грешки. Иначе двете допълнителни бележки на преводача след произведенията дават много източници и полезени ключове към възможни интерпретации. Мястото им обаче е именно там, не в самия текст. Художественото оформление на Христо Чуков отново е чудесно, както и цялостното физическо тяло на книгата.
В крайна сметка, Великият Бог Пан и Съкровена светлина не са откровение, но са интересни, ъгловати произведения с приятни тръпки за почитателите на по-бавния и неочевиден хорър с уиърд привкус. Препоръчвам ги на феновете на жанра, макар и да не мога напълно чистосърдечно да препоръчам българския превод, поради споменатите слабости (макар и оплетени с добрите части, в които прозата на Макън звучи подобаващо на български). Аплодирам Deja Book за инициативността да издават такива автори, но се надявам и им пожелавам споменатите проблеми да не присъстват в следващото им издание на класика.
Оценка: 7/10 за оригинала, 6/10 за българското издание
В Британия [за да намери писатели, разглеждащи непознаваемостта на света и значението на това за нас] човек трябва да се обърне към авторите, които не влизат в никои от ясно ограничените жанрове, но въпреки това въплътяват разпознаваема литературна традиция, която може да се опише като херметично съмнение. С различните си стилове и възгледи, Артър Макън и Чарлз Уилямс споделят едно недоверие в здравината на всекидневните неща – но без да затвърдят някаква реалност, там под повърхността, която да е по-стабилна.
Това пише философът Джон Грей в рецензията си за трилогията на един друг силно скептичен към лесноразбираемата, подредена реалност автор, М. Джон Харисън. Зад споменаването на толкова привидно различни автори като тези в едно изречение все пак има логика, която става ясна, когато човек прочете за репутацията на Макън и опита творбите му.
След небивалия, също така скандализиращ, успех на Великият Бог Пан през 1894-та година, Макън получава репутация на декандент и представител на английския естетизъм. Самият уелсец твърди, че просто прочел разказ на Оскар Уайлд, един от най-видните естети и бранители на идеята L’art pour l’art (Изкуство заради самото изкуство). Запитал се защо и той да не напише нещо също толкова добро, откъдето и се пръкнала повестта. Уайлд от своя страна бил достатъчно впечатлен от ранните разкази на Макън (особено The Double Return, заради който писателят губи работата си в „Сейнт Джеймс Газет“), за да се запознае с него и да го кани у тях. Тази близост и несдържаното възхищение на Уайлд към Великият Бог Пан обаче изиграват на Макън лоша шега, когато година по-късно избухва публичният процес срещу Оскар Уайлд по обвинение във “възмутително неприличие с мъже” (gross indecency). Една част от най-приближените на Уайлд естети и декаденти напускат страната. Макън обаче остава и творчеството му бива приравнено с това на Уайлд. Тази лоша репутация отива отвъд аурата на доходоносния скандал, заформила се около Пан, и започва да му пречи в намирането на издатели. Встрани от това, макар една от главните теми на Пан да е именно падението – дали морално, телесно или душевно, – естетическата категория, която вълнува Макън в тази творба и през голяма част от кариерата му, е the unutterable (неизразимото). Това прави Макън различен както от на декадентите, така и от писателите на хорър: негови съвременници като Алджърнън Блекууд, но и множество повлияни от него писатели като Стивън Кинг и Лъвкрафт.
Тази разлика се изразява частично в силно съвременното усещане и сюжетна структура на Пан. В първа глава се запознаваме с типичния за подобен разказ арогантен учен, Реймънд Филипс, който заявява на главния герой Кларк, че ще направи малка мозъчна хирургична намеса на момичето Мери. Той някога е спасил Мери от улицата и е намекнато, че двамата са във връзка. Вследствие на операцията тя “ще види бог Пан, Кларк!” Бог Пан Филипс нарича някаква сила или есенция, същина на света изпод всичките му илюзии.
Ще ви кажа нещо обаче: всичко това – да, от онази звезда, която тъкмо изгря на небето, до твърдия под, по който стъпваме – представлява единствено илюзия и сенки: сенките, които скриват истинския свят от очите ни. А той съществува, но е зад тази измама, зад тази гледка, тези “шевици по гоблена, мечти в една кариера”, зад всички тях, сякаш е покрит с було.
Операцията е успешна, Мери е блажена за момент, когато вижда същината на света, след което изпада в пристъп на ужас и умът ѝ се разпада. В следващата глава отново срещаме Кларк в Лондон, докато чете записките си за окултни случки и мистерии. В по-следващата сме при нов персонаж, който научава за загадъчна серия самоубийства, и т.н. В един момент тези нишки се обединяват, но тази привидна сюжетна и хронологична разхвърляност е подчертано необичайна за периода, когато голяма част от писателите все още са залагали на всезнаещи разказвачи от трето лице, линейна структура и реалистично пресъздаване на реалността. Друга особеност на сюжета в Пан и съпътстващия го разказ Съкровена светлина е изключителната им подчиненост на (може би не толкова) щастливи съвпадения. Това може да се чете като фатализъм, както настоява в допълнителните материали преводачът Слави Ганев, може да се разглежда и като предшественик на чувството за параноя и повсеместна свързаност, често срещано в различни повествования днес. Възможно е да издразни немалко съвременни читатели, но пък може и да ви се стори леко смешно, съвсем не по лош начин. Освен това спомага придвижването на сюжета, без да е нужно героите да демонстрират шерлокски детективски способности.
Самите персонажи са набързо щрихирани посредством интересите им, много от които вълнуват и нас: хубаво вино и храна, неразгадани престъпления, градски легенди, романи. Лондон на Макън от друга страна е сравнително беден на детайли, когато книгата ни пренася в по-хубавите му части, и много по-богато описан, когато сме в затънтените улички на Сохо или източен Лондон. Това е показателно за декадентското у Макън, въпреки възраженията му. “Винаги съм харесвал да се разхождам в празни къщи. Има някакво очарование в изоставените, пусти стаи с пирони, стърчащи от стените и дебел прах по первазите на прозореца”, казва един от героите му. Иначе стилът на уелсеца е типът реалистично писане, което се среща из тогавашните списания. В него няма да откриете сериозна социална ангажираност, а неутралността му го поставя в контраст с по-лиричния език, придружаващ бурните видения, епифании и емоции, които героите преживяват при срещите си със споменатото неизразимо.
Хорърът тук, олицетворен от неизразимото – въпросния бог Пан, – е едновременно въплътен и абсолютно аморфен и неуловим. По това време спиритуалистките сеанси, друидизмът и нео-езичеството са силно популярни и това намира отражение в творбата, наред с мотивите за падението. Оттам идва фокусът върху римски и уелски руини, също имената Пан и Ноденс като взаимозаменяеми названия за ужасяващата невидима сила в сърцето на света; даже склонността на персонажите да си говорят често за необичайни случки, също като в джентълменски клуб. Най-интересното е как Макън често издърпва чергата изпод читателя точно когато уж ще опише наистина ужасяващото. Независимо дали нарочно или не, това може да се чете и като подигравка с нравите на времето. Все пак книгата е заклеймена като пълна със секс и насилие, а за съвременния читател е трудно да се постави в мислена рамка, в която беглите алюзии към проституция, извънбрачен секс и самообесване ще предизвикат чак такова вълнение.
Така че наистина важното за хоръра в тази повест е онова чувство на дезинформираност и неуловимост, подплатено с усещането за бездната на времето, в която хората не са нищо. Същото, което ни навяват описанията на руини и вековни гори или вметката, че дадена героиня сервира хилядолетно вино на банкетите си. Тогавашният страх от безчувствената, дяволска наука също играе роля, и то с право – Реймънд Филипс провежда експеримента си единствено защото иска и може да прекоси тази граница. По негови думи, той може да разполага с живота на Мери както намери за добре, след като я е спасил от бедност. Това може да се прочете и като критика на позитивизма и сляпа вяра в науката, сходна с тази във Франкенщайн. В края на повестта, както и на разказа Съкровена светлина, силно е наблегнато на аморфното и вездесъщото като източник на ужас; въпросните пасажи в Пан са вдъхновили Лъвкрафт да напише Кошмарът в Дънуич. Във всеки случай, не мога да кажа че Пан или Съкровена светлина ме изплашиха съвсем, но на места получих приятни тръпки от прозата на Макън, главно при срещата със странното и неизразимото.
Тук е мястото да обърна внимание на превода. Слави Ганев е превеждал и други готически творби за Deja Book. Спомените ми за превода на Монахът са добри, макар и с някои дребни уговорки. Преводът на Пан има своите добри моменти, особено при някои от по-вдъхновените пасажи на Макън, но има и немалко слабости. Дори при бегло сравнение с оргинала определени неща се набиват на очи. Например когато преводачът не е съобразил, че употребата на дадена дума използва по-старинен смисъл. Това води до моменти като превода на “Villiers prided himself as a practiced explorer of such obscure mazes and byways of London life, and in this unprofitable pursuit he displayed an assiduity which was worthy of more serious employment” към “Вилиърс се хвалеше като опитен изследовател на подобни мрачни лабиринти и странични улички в лондонския живот и в това нерентабилно занятие показваше усърдие, което заслужаваше възнаграждение” (стр. 37). Employment в случая означава „употреба, занятие“ и смисълът е, че въпросният персонаж хаби енергията и усърдието си в безцелно обикаляне, вместо да ги вложи в по-смислени дела. Встрани от това е уместна дребната забележка, че “хвалеше се” намеква някой, на когото Вилиърс се хвали, а той по-скоро се гордее и ласкае с опитността си в скитането из бедняшките райони.
Друго силно озадачаващо за мен изречение е: “Тази склонност [към тайнственото и езотеричното] беше надделяла, когато той прие поканата на Реймънд, понеже, макар неговата трезва преценка да бе винаги отхвърляна от теориите на доктора като най-налудничавата безсмислица…” (стр. 26), като превод на: “The latter tendency had prevailed when he accepted Raymond’s invitation, for though his considered judgement had always repudiated the doctor’s theories as the wildest nonsense…” Тук смисълът е обърнат на 180 градуса, “his considered judgement had always repudiated the doctor’s theories” значи именно, че трезвата преценка на Кларк винаги е отписвала идеите на Филипс като глупости, не че неговата преценка е отхвърляна от теориите на Реймънд.
На други места има тонални и регистрови несъответствия в избора на думи като “реп” (стр. 128) за превод на bookstall (щанд за книги и вестници) или “пречукате” (стр. 130) като превод на ruin (съсипвам, погубвам), когато протагонистът в Съкровена светлина сплашва магазинер. Има и други дреболии, като Уодхем (стр. 36) вместо Уодъм (Wadham), и то предвид че по-късно в книгата Тотнъм Корт Роуд (стр. 51) е изписано правилно. Има и няколко печатни грешки, например “китайки кутии” (стр. 41), вместо китайски. На други места преводът звучи иначе добре и в тон с жанра и времето на написване, но разните малки и по-големи неточности развалят впечатлението. Също, не смятам, че е било нужно да се слагат бележки под линия за Омир, Дедал и други подобни. От читателя на подобна книга се предполага все пак някакво ниво на обща култура, макар да оценявам бележките под линия за феномени, специфични за 19-и век и Англия, някои от които не ми бяха познати. Не е редно също така преводачът да излага лична интерпретация на определени символи и сцени, като в бележка номер 8 (стр. 21). Нека читателите сами решат кое какво значи. Длъжен съм да спомена и фактологическата грешка в увода на Слави Ганев, в която на две места се твърди, че Артър Макън умира през 1899-а година в окаяно състояние, а една бърза справка с Уикипедия показва, че това е невярно. Макън умира през 1947-ма година в сравнително удобство, след като през 1943-та по случай осемдесетия му рожден ден Т. С. Елиът, Алджърнън Блекууд, Бърнард Шоу и други именити автори пишат литературен апел, в който го назовават като изключителен белетрист. След тази намеса книгите му започват да се разпродават отново и той се намира с достатъчно пари, за да живее добре до смъртта си. При първи досег на българската публика с такъв автор е некоректно да се правят подобни грешки. Иначе двете допълнителни бележки на преводача след произведенията дават много източници и полезени ключове към възможни интерпретации. Мястото им обаче е именно там, не в самия текст. Художественото оформление на Христо Чуков отново е чудесно, както и цялостното физическо тяло на книгата.
В крайна сметка, Великият Бог Пан и Съкровена светлина не са откровение, но са интересни, ъгловати произведения с приятни тръпки за почитателите на по-бавния и неочевиден хорър с уиърд привкус. Препоръчвам ги на феновете на жанра, макар и да не мога напълно чистосърдечно да препоръчам българския превод, поради споменатите слабости (макар и оплетени с добрите части, в които прозата на Макън звучи подобаващо на български). Аплодирам Deja Book за инициативността да издават такива автори, но се надявам и им пожелавам споменатите проблеми да не присъстват в следващото им издание на класика.
Оценка: 7/10 за оригинала, 6/10 за българското издание
July 22, 2020
Definitely a worth-to-read classic. Still, the narrative tends to wear upon the reader, with its multiple allusions and repetitions of the important events of the story.
Machen delivers a work that greatly influenced future masters of the horror genre, such as H.P. Lovecraft.
It feels as if Machen, Chambers (The King in Yellow) and others among their peers, took the late-Victorian Gothic spirit of, say, Dr. Jekyll and Mr.Hyde, and pushed it to the future, evolving the horror-terror genre into something far deeper and more sinister.
On that note, this story is monumental and should be read more.
Machen delivers a work that greatly influenced future masters of the horror genre, such as H.P. Lovecraft.
It feels as if Machen, Chambers (The King in Yellow) and others among their peers, took the late-Victorian Gothic spirit of, say, Dr. Jekyll and Mr.Hyde, and pushed it to the future, evolving the horror-terror genre into something far deeper and more sinister.
On that note, this story is monumental and should be read more.
January 25, 2021
6 за Макън. 2 за превод. И отново 6 за бележките на преводача в края на книгата.
February 13, 2023
Викторианските истории на ужасите са пълна боза. Не знам как творби от този калибър са вдъхновявали велики писатели като Стивън Кинг и автори като Едгар Алан По и Оскар Уайлд са ги смятали за шедьоври. "Великият бог Пан" не беше пълна трагедия - 3 звезди, но другия разказ, който беше толкова безличен, че не му помня името - 2 звезди. Закръглям към по-голямото число заради оформлението на корицата и информацията за автора и времето, в което твори.
February 12, 2021
Machen'ın başka öykülerini Borges'nin seçkilerinden oluşan Babil Kitaplığı'nda okumuş ve çok sevmiştim. (Bkz: Ateş Piramiti) O yüzden beklentim yüksekti. MonokL sevdiğim bir yayınevi ama bu kitabın çevirisini sevemedim.
Öykülerin teknisiz bir havası var, herhalde iyi bir çeviriyle daha keyifli olabilirdi.
Öykülerin teknisiz bir havası var, herhalde iyi bir çeviriyle daha keyifli olabilirdi.
February 10, 2019
Bu kitaba çok haksızlık ettim. 1 aydan uzun bir süre elimde kaldı, çok uzun aralıklarla okudum, konudan koptum. Ama yine de kendi türünde (korku gerilim) çok iyi oldugunu söyleyebilirim. Bu haliyle oldukça akıcı ve ilgi çekiciydi. Hatta evrenin derinliklerine çok rahat inilip daha uzun bir romana dönüşebilirdi. (Şahsen ben çok daha ayrıntılı ve derin olmasını tercih ederdim) Bu da yazarın tercihi sanırım.
February 2, 2021
Втората история беше в общи линии излишна. Иначе голямо браво за оформлението. Това, че историите бяха поставени в контекст, също беше чудесно.
December 15, 2018
Много шум за нищо.
От днешна гледна точка, Великият Бог Пан съвсем не е нищо особено - нито като замисъл, нито като изпълнение. Особено като изпълнение. Кумирът на Лъвкрафт предпочита да води действието си предимно чрез диалози и документи, проблемът е, че са така тромави и изкуствени, че не постигат нагнетяване на атмосфера, а отегчават читателя до смърт. Да се чуди човек как геният Лъвкрафт се е вдъхновил от тромаво елементарните текстове на Макън, за да създаде бруталната си вселена.
Разказът "Вътрешната светлина", поместен в изданието, е малко по-различно нещо. Отново здрава дървения като повествование, но с изумително добра развръзка. Честно казано, може би само тези 30 страници си струват и то - единствено заради кулминацията.
Честно казано, разочарован съм от българското издание. Красиво е, твърди корици, но... На всяка страница има по минимум три бележки под линия, които за мен поне накъсват четенето. Може би е хубаво да се дава максимална яснота на читателя, обаче тука са прекалили. Намирисва ми на преводач, който се опитва да изпъкне пред автор, а това не е добре. Въпреки това двете критически статии от преводача след разказите са готини.
Книжката е задължителна за хардкор фенове на Лъвкрафт, както и за изследователи на жанровата литература. И - дотам.
От днешна гледна точка, Великият Бог Пан съвсем не е нищо особено - нито като замисъл, нито като изпълнение. Особено като изпълнение. Кумирът на Лъвкрафт предпочита да води действието си предимно чрез диалози и документи, проблемът е, че са така тромави и изкуствени, че не постигат нагнетяване на атмосфера, а отегчават читателя до смърт. Да се чуди човек как геният Лъвкрафт се е вдъхновил от тромаво елементарните текстове на Макън, за да създаде бруталната си вселена.
Разказът "Вътрешната светлина", поместен в изданието, е малко по-различно нещо. Отново здрава дървения като повествование, но с изумително добра развръзка. Честно казано, може би само тези 30 страници си струват и то - единствено заради кулминацията.
Честно казано, разочарован съм от българското издание. Красиво е, твърди корици, но... На всяка страница има по минимум три бележки под линия, които за мен поне накъсват четенето. Може би е хубаво да се дава максимална яснота на читателя, обаче тука са прекалили. Намирисва ми на преводач, който се опитва да изпъкне пред автор, а това не е добре. Въпреки това двете критически статии от преводача след разказите са готини.
Книжката е задължителна за хардкор фенове на Лъвкрафт, както и за изследователи на жанровата литература. И - дотам.
June 27, 2018
Определено съвпаденията в творбата на Артър Макън с тези в "Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд" на Робърт Луис Стивънсън, и като стил, и донякъде като сюжет, не са случайни. Повлиян е от творчеството на Стивънсън.
April 11, 2025
Не съжалявам, че прочетох тази книга, но истината е, че е изпълнена повече с мистерия, отколкото с ужас в чистия смисъл на думата. Сюжета се развива чрез разговорите на главните действащи лица, които влизат в ролята на разследващи. За своето време е била провокативна и това я прави важна за хората, ценящи литературната история и като творба е била вдъхновение за много от обичаните ни днес писатели. "Великият бог Пан" трябва да се осмисли, не просто да се премине през страниците в търсене на кръв и смърт.
Не на последно място сюжета на книгата няма нищо общо с действието в невероятния филм на Гилермо дел Торо: "Лабиринтът на фавна" и сравнението между тях е излишно.
Не на последно място сюжета на книгата няма нищо общо с действието в невероятния филм на Гилермо дел Торо: "Лабиринтът на фавна" и сравнението между тях е излишно.
![Profile Image for Ивайло [IF Tomeff].](/_next/image?url=https%3A%2F%2Fi.gr-assets.com%2Fimages%2FS%2Fcompressed.photo.goodreads.com%2Fusers%2F1350231715i%2F3193915._UX200_CR0%2C11%2C200%2C200_.jpg&w=128&q=75)
May 27, 2018
"Великият бог Пан" и "Съкровена светлина", поместени в книгата, са произведения бунтарски, отричащи повяхването и смъртта на старите богове, засенчени от набиращото мощ християнство. Качествата, осанката на злите богове Пан, Ноденс и др. може да отслабват хватката си около шиите на вярващите, но това е само привидно, защото се преливат в следващия приносител на злото - сатаната.
Тъй като Пан още не е мъртъв, произведението ни среща, ако не лично с него, то със смразяващите кръвта последици от стъпките му по земята - ужасяващи експерименти, загатнати съвкупления със злото, загуба на разсъдък, загуба на самата душа, поглед лишен от емоция и изпълнен с ужас.
Другият бунт на Макън е срещу викторианската подчиненост на жената - без да се натрапва, без да бъде главна героиня, жената с много имена става причина за толкова много страдания, можем да се зачудим дали е подчинена на Пан или го играе съдружница.
Като всяка добра класика, даваща началото на жанра хорър/ужас, така и "Великият бог Пан" ужасява не с писъците на жертвите; не с ръмженето на машините, разполовяващи тела; не с грохота на счупени кости; не с фронталния сблъсък със Злото, както в съвременните произведения на ужаса, а с неговите последици - безмълвието на лудостта; празните погледи; чудовищната липса на душа; оскотяването и смъртта.
Тъй като Пан още не е мъртъв, произведението ни среща, ако не лично с него, то със смразяващите кръвта последици от стъпките му по земята - ужасяващи експерименти, загатнати съвкупления със злото, загуба на разсъдък, загуба на самата душа, поглед лишен от емоция и изпълнен с ужас.
Другият бунт на Макън е срещу викторианската подчиненост на жената - без да се натрапва, без да бъде главна героиня, жената с много имена става причина за толкова много страдания, можем да се зачудим дали е подчинена на Пан или го играе съдружница.
Като всяка добра класика, даваща началото на жанра хорър/ужас, така и "Великият бог Пан" ужасява не с писъците на жертвите; не с ръмженето на машините, разполовяващи тела; не с грохота на счупени кости; не с фронталния сблъсък със Злото, както в съвременните произведения на ужаса, а с неговите последици - безмълвието на лудостта; празните погледи; чудовищната липса на душа; оскотяването и смъртта.
November 9, 2022
Великият бог Пан - Артър Макън
Доста странна книга,със странен сюжет,но да речем,че сме в такава епоха,че рядко биха ни уплашили с такова нещо. Какво имам предвид..
В книгата срещаме два разказа ,като общото между тях е ,че след операция на мозъка на момиче в единия случай и на жена в другия,те се променят по начин по който да всеят ужас в този,който ги погледне дори,все едно изсмукват душата му и вливат в празното пространство тих ужас,който се изписва върху лицата им след смъртта,която си остава все така загадъчна. Така Г-жа Бомон или Г-жа Хърбърт,или Хелън Вон , провокират няколко джентълмени в Лондон да се самоубият след среща с нея. А в другата история Д-р Блек,уважаван лекар,решава да стигне максимално далеч в своите експерименти и отново след операция,чиято цел е да бъде измъкната душата на жив човек,да бъде отделено духовното от материалното,а празнината да бъде запълнена с нещо дяволско ,което на пръв поглед изглежда като скъпоценен камък,а всъщност е нещо мръсно .
И вероятно това е едно от посланията - че ако си играем със сили,които не разбираме,ще си навлечем сериозни неприятности .
Доста странна книга,със странен сюжет,но да речем,че сме в такава епоха,че рядко биха ни уплашили с такова нещо. Какво имам предвид..
В книгата срещаме два разказа ,като общото между тях е ,че след операция на мозъка на момиче в единия случай и на жена в другия,те се променят по начин по който да всеят ужас в този,който ги погледне дори,все едно изсмукват душата му и вливат в празното пространство тих ужас,който се изписва върху лицата им след смъртта,която си остава все така загадъчна. Така Г-жа Бомон или Г-жа Хърбърт,или Хелън Вон , провокират няколко джентълмени в Лондон да се самоубият след среща с нея. А в другата история Д-р Блек,уважаван лекар,решава да стигне максимално далеч в своите експерименти и отново след операция,чиято цел е да бъде измъкната душата на жив човек,да бъде отделено духовното от материалното,а празнината да бъде запълнена с нещо дяволско ,което на пръв поглед изглежда като скъпоценен камък,а всъщност е нещо мръсно .
И вероятно това е едно от посланията - че ако си играем със сили,които не разбираме,ще си навлечем сериозни неприятности .
April 22, 2023
При цялата ми любов към всичко, което съдържа в себе си думата "готически", не знам как съм изпуснала тази малка книжка... Вероятно се дължи и на факта, че Артър Макън не е особено известен на българския читател, за разлика от наследниците му Лъвкрафт, По, Блекууд, Кинг и т.н.
Има мистика и паганистични вярвания и в двете истории, поместени в книгата, някаква неуловима мистерия, която сякаш накрая читателят сам трябва да дорисува на база на това какво е прочел.
Бог Пан остава загадка, той е някакво неуловимо присъствие/сила/есенция на злото, а защо не и самият Луцифер? Харесаха ми бележките на преводача Слави Ганев след края на двете истории, написал ни е домашното и трябва само да се прочетат, за да може да се навържат някои нишки.
Изключително завладяваща, дори и с оглед на времето, когато е написана и година, в която я прочитам.
Има мистика и паганистични вярвания и в двете истории, поместени в книгата, някаква неуловима мистерия, която сякаш накрая читателят сам трябва да дорисува на база на това какво е прочел.
Бог Пан остава загадка, той е някакво неуловимо присъствие/сила/есенция на злото, а защо не и самият Луцифер? Харесаха ми бележките на преводача Слави Ганев след края на двете истории, написал ни е домашното и трябва само да се прочетат, за да може да се навържат някои нишки.
Изключително завладяваща, дори и с оглед на времето, когато е написана и година, в която я прочитам.
May 10, 2021
Велика класика и прекрасно издание на книгата. Личи си, че е правено с мерак - то предистория за автора, пък анализи, илюстрации, сума ти обяснения - абе, пипната работа. Много съм доволен. Така беше и с "Монахът" на Матю Грегъри Луис. Рядко обръщам внимание на тези неща (щото нямам и много поводи), ама в случая е страхотно удоволствие.
Историята за "Великият бог Пан" е епохална за времето си, вече друг е въпросът, че четена през 2021 губи малко от блясъка си. Въпреки това идеите в нея си носят силата и те няма да остареят никога.
Мисля, че за второто произведение важи същото.
Като запален фен на Лъвкрафт, а и изобщо на класическия хорър, за мен това беше страхотна книга. Изчетох я на едно отваряне и ще се връщам към нея следващите години, сигурен съм.
Историята за "Великият бог Пан" е епохална за времето си, вече друг е въпросът, че четена през 2021 губи малко от блясъка си. Въпреки това идеите в нея си носят силата и те няма да остареят никога.
Мисля, че за второто произведение важи същото.
Като запален фен на Лъвкрафт, а и изобщо на класическия хорър, за мен това беше страхотна книга. Изчетох я на едно отваряне и ще се връщам към нея следващите години, сигурен съм.
August 14, 2018
Мракът в тази книга те поглъща, искаш или не. Възприятията ти са замъглени и изпитваш неестествена умора. Усещаш, че целият ти организъм реагира на заплахата и инстинктът ти за самосъхранение е нащрек. Очакването те смазва. Дори не знаеш какво чакаш. Но знаеш, че искаш да избегнеш срещата. Живота ти зависи от това.
November 5, 2021
Имах съвсем различно очакване за тази книга и вероятно това повлия на лекото ми разочарование от нея. Може би в друг момент и ако не бях слушала толкова много суперлативи за нея, щях да я възприема по-различно. Но оценявам мистерията, която те обгръща, докато четеш и потапянето във викторианската епоха, която винаги ме е привличала.
January 26, 2024
Four stars for "The Great God Pan"; three stars for "The Inmost Light".
I do wish more had been made of Great God Pan! It certainly had scope to be extended. The same with The Inmost Light; they both had rather unsatisfactory endings!
I do wish more had been made of Great God Pan! It certainly had scope to be extended. The same with The Inmost Light; they both had rather unsatisfactory endings!
September 1, 2018
Amazing book :)
March 30, 2022
Интересна, завладяваща книга, изпълнена с мистика. Чете се на един дъх.
January 2, 2026
За времето си може би е била връх в жанра. Прочетена днес - нищо, което да те грабне.
November 30, 2020
Mitoloji ve korkunun birleşimi kitap sürükleyici anlatımıyla okuru kendine çekiyor.
Displaying 1 - 30 of 41 reviews