Пиеси

by Georgi Markov, Георги Марков

Новият сборник „Пиеси” съдържа нашумялата „Да се провреш под дъгата”, която се играе в момента в София и Пловдив и която е била спряна от комунистическата власт след 13 представления през 1967 г. Тук е включена и „Комунисти” – документална творба, разказваща истинските истории на български партизани и комунисти, която не е била допусната до сцена, защото гласовете на идеалистите от 40-те години не са се харесали на властниците от 60-те.

Знае се, че отношението на държавата и цензурата към драматургията на Марков става основна причина той да напусне България и да продължи кариерата си в Лондон, където поставя и последната си пиеса – „Архангел Михаил”. Тя е поставена за първи път в България през 2002 г. В сборника публикуваме и творбите „Калай” и „Последния патент”, които не намериха място в предишното издание на пиесите на Георги Марков от 2001 г.

Genres: Plays

680 pages, Paperback

First published January 1, 1970

About the author

Georgi Ivanov Markov (Bulgarian: Георги Иванов Марков; March 1, 1929 – September 11, 1978) was a Bulgarian dissident writer.

Markov originally worked as a novelist and playwright in his native country, then governed by a communist regime under chairman Todor Zhivkov, until his defection from Bulgaria in 1969. After relocating to the West, he worked as a broadcaster and journalist for the BBC World Service, the US-funded Radio Free Europe, and Germany's Deutsche Welle. Markov used such forums to conduct a campaign of sarcastic criticism against the incumbent Bulgarian regime. As a result of this, it has been speculated that the Bulgarian government may have decided to silence him, and may have asked the KGB for help.[1] He died as a result of an incident on a London street when a micro-engineered pellet containing ricin was fired into his leg via an umbrella wielded by someone associated with the Bulgarian secret police.
Георги Иванов Марков е български писател и дисидент във времето на Народна република България. Роден е през 1929 г. в София и е убит при покушение на 11 септември 1978 в Лондон по поръчка на българската Държавна сигурност.

Reviews

[Георги Тенев · Rating 4 out of 5]

Не мога да повярвам, че никой не е писал ревю тук. Наистина не мога да повярвам.
Ето защо, макар да съм автор на предговора, ще си позволя две-три думи.
Държа да подчертая важността на тези пиеси не само като драматургично съдържание, „сами по себе си“, но и в неизбежните сравнения между съдбата им в соц-театъра и съдбата им днес – и съдбата на театъра въобще в наше време. Ето, казала го е много добре
Дияна Боева, на страниците на Портал „Култура“:
„Излиза, че в края на 60-те на XX век е имало кой да пресътворява драматургично актуалността, очевидно с риск за живота си, а днес – не.
Пиесата „Аз бях той“ е била включена в репертоара на Сатиричния театър точно преди Марков да замине за Италия. След първата генерална репетиция на 15 юни 1969 г. е била свалена. Зиновия Янкова казва, че е останала една-единствена програма от тази постановка, другите били изгорени.“
Държите в ръце сборник с цензурирана, макар и понякога награждавана, но по-често погребвана, горена драматургия. На автор, който е споделил съдбата на своите произведения. Без драма, без да удряме барабани - просто можем да четем, да сравняваме, да вникваме във времето – неговото и своето време.
Пиесата "Комунисти" е отделна, самостоятелна тема. За нея ще напиша специално, ако тук някой прояви интерес. Защо, пак казвам – липсата на ревюта за Георги Марков и неговите пиеси просто ме шокира!