Книгата на Борис Драганов „Помни войната - съвети за строеви офицери“ от издателство БИ 93 е препоръчително да се прочете от всеки българин, още повече от всеки, който е служил в армията, всеки който се определя за националист.
„Помни войната – съвети за строеви офицери“ е най-значимата част от писменото наследство на легендарния полковник Борис Дрангов – човек с чист възрожденски патриотизъм, военен педагог, oтличен организатор и блестящ оратор. Тази забележителна книга разкрива частица от онази мощна и всепобедна харизма, присъща на офицера, заради която негов подчинен изписва с ножа си върху скала думите „Аз служих при Дрангов“, а началникът му казва „Мечтая за деня, в който ще служа под командването на Дрангов“.
На 26 май 1917 г. героят от три войни преминава във вечността, умирайки от раните си, получени при артилерийски обстрел на Завоя на Черна. Можем спокойно да приемем, че заветът му към бъдещите поколения е записан в страниците на тази книга и докато тя се чете, ще са живи уроците по лидерство и човечност на автора ѝ.
Хубава и ценна книга от бележит български офицер. Особено глави като "Свойства на тълпата" и "Черти на българина", писани преди век и нещо, а актуални и до днес, са звучен шамар по народопсихологията ни, отекващ през десетилетията.
Гледам снимката на Борис Дрангов на корицата и си мисля… къде ли съм виждал тези очи, от които не мога да отделя поглед. След известно време си отговарям: никъде. Никъде не съм ги виждал, защото това са ясните, смели до безумие и твърди като скала очи на офицер от онази България, която безвъзвратно изгубихме. Многократно ще се връщам към снимката от корицата и оттам неизменно ще ме гледа стройната фигура на Дрангов. Ситните бръчки по лицето му, възрожденският мустак, изрядната и изключително семпла униформа с единствено украшение георгиевски Кръст за храброст. Това е той, българският офицер, който изуми света с подвизите си и който – след две балкански войни – поведе хората си и във вихъра на Световната. Със същата твърдост и решителност, с която само три години по-рано се бе изправил срещу Османската империя.
Книгата на книгите! Наръчник не само за войната, а за живота.
"Единствена и всемощна добродетел е самоотвержеността, сиреч способността спокойно да умираме ; търпеливо да страдаме; никога и от нищо да не се отчайваме; истината открито да изповядваме; грешките си първи да признаваме; смело сами да се решавам ; отговорност за подчинените и за себе радостно да поемаме; личността си в службата да не месиме; без гордост да началствуваме; без раболепство да се подчиняваме; всякога усърдно да работиме; всички закони честно и безукорно да изпълняваме; каквито сме такива да се показваме; за всичко способни да не се смятаме; ако е полезно за делото и младшия да слушаме."
Дали страната ни печели или губи от бесния национализъм и военолюбие в началото на 20ти век може да се спори безкрайно.
От една страна, тия настроения може би помагат на България да обедини някаква голяма част от земите, населявани от българско население в една държава и да оцелее през тоя турбулентен период в Европа и по-специално на Балканите.
От друга обаче, дали точно тоя бесен национализъм и военолюбие не водят до 2 балкански войни, до участието ни от губещата страна в 2 световни войни, както и до 3 национални катастрофи? Щото каквото и да пише в учебниците по история на сериозните историци е ясно, че България започва Втората балканска война и съвсем не е "света вода ненапита" както като външна политика, така и като поведение в завладените територии във всички тия конфликти.
Безспорен обаче остава факта, че трудните времена произвеждат корави и истински мъже и "Помни войната - съвети за строеви офицери" е книга именно за такива. Съветите на полк. Борис Драганов може да са специфични за офицери и за начина на водене на бойни действия през периода, но всъщност голяма част от тях са приложими във възпитанието и мисленето на всеки един мъж и всеки един началник към подчинените му. Някои мъдрости остават вечни.
За първи път чух за книгата в един от епизодите на "Операция Слава", когато Росен Петров я спомена, но се докоснах до страниците й години по-късно в настоящото й издание. Няма да си кривя душата - трудна е за четене. Това не са типичните спомени от войните, в които се пренасяме в окопите, прикриваме се от оръдейната стрелба или атакуваме "на нож". Това е - както си казва и името - наръчник за офицери. Един вид - учебник. В него са дадени точни наставления за работата на един български офицер в на практика всичи възможни ситуации. Всичко е казано в прав текст - кратко и отсечено, обилно подкрепено с народни пословици и поговорки. За мен най-интересно беше да се докосна до ценностната система и начина на мислене на един изключително интелигентен и образцов офицер от преди вече над 100 години. Не ме изненадва това, че войниците му са пишели с ножовете си в скалите "Аз служих при Дрангов" - ако имаше начин да се пренеса от 2020-та - назад в онова време, то бих го намерил, козирувал и питал "На къде?".
Нито заслуги, нито дарби издигат личността, а най-често – тъпата съвест, робски ум, презрението към честта и светостта на човека. В стремежа си бързо да се издигне и лесно да забогатее, тя изгуби гражданската доблест и чувството за дълг. Беззаконие, недоверие, самонадеяност, бездушно изпълнение и страх от отговорност често се превръщат в основи на живота. Крушата не пада по-далеч от крушката. „Земята ни е рай – само да има ред и правда в този край. Злосторник да не може да минава за светец, възвишеният – за луд!“
Велика книга! Наръчник валиден както за строевия офицер, така и за достойния живот извън войската. Наръчник особено актуален днес, възпитаващ както индивидуалната личност за собственото битие, така и лидерът за отговорностите които носи, защото "времето не изменя човешкото сърце".
Чест, решимост, самоотверженост... величие! „За тази цел насъщно необходими са нравствени великани, мъже волни, предприемчиви, храбри, упорити, възторжени идеалисти, смели до безумство, влюбени в България до фанатизъм, честни до самоотверженост — българи с характер, железен, непоколебим, възвишен.“
Изключителна книга, която разкрива частица от онази мощна и всепобедна харизма, присъща на офицера, заради която негов подчинен изписва с ножа си върху скала думите „Аз служих при Дрангов“, а началникът му казва „Мечтая за деня, в който ще служа под командването на Дрангов“.
Книгата много ми хареса. Има цитати, които ми се иска всеки, който работи с хора да прочете. Например: "Доверявай се на подчинения. Доверието прави обноските по-нравствени, по-чисти, по-благожелателни. Закоравелото недоверие не разполага човека към честно изпълнение"
"Изяснявай обстановката, точно посочвай целта, давай на изпълнителя съответните средства, но не се меси в работата му, когато виждаш, че я върши съвестно. В боя и своята ще ти бъде достатъчна."
Военнопедагогическият завет на полковник Дрангов не отстъпва по нищо на "Изкуството на войната". Напротив - установените към онзи момент чисто оперативни правила са обогатени с българската народна мъдрост и с житейския опит на автора. Повече от век по-късно е изумително колко малко се е променил нашенецът, описан в "Черти на българина". Очевидно чертите ни - и слабости, и достойнства, са непреходни. В "Свойствата на тълпата" пък Борис Дрангов демонстрира авангардни и изпреварили времето си познания относно социалната психология. Цялата книга е изпълнена с поговорки и народни мъдрости, но най-важен е самоотверженият и родолюбив дух, с който знаменитият български офицер е вдъхновявал подчинените си тогава и последователите си - сега.
Истински учебник по достойнство, чест и чувство за дълг към родината! Ценно четиво разкриващо моралните устои на българската армия в нейния Следосвобожденски период и показващо първоизточника на нейната сила.
Между редовете е разлято не мастило, а достойнство и чувство за дълг, с които и самият автор е живял. Полковник Дранков пример за голям Българин, записал името си със “златни букви” в историята.
"Помни войната - съвети за строеви офицери" от Борис Дрангов
Един ценен учебник от едно отминало време. Написана от гениалния български офицер, тази малка книжка съдържа толкова подробни указания за подготовка на офицерския корпус. С ораторско майсторство, откритост, чистосърдечност и личния пример, който винаги дава, Дрангов се ползва с изключителен авторитет сред своите подчинени. Голям педагог и сърцевед, който войниците чувстват повече като добър баща, отколкото началник. Последните думи на подполковник Борис Дрангов са също толкова вдъхновяващи, колкото и делата му:
„Колко много исках още да служа на България!" 🇧🇬🎖️⚔️