What do you think?
Rate this book
Дордето слънцето се пръсне
„Доброто стихотворение е принос към действителността. Светът вече не може да бъде същият, щом към него се е прибавило едно добро стихотворение. Доброто стихотворение помага да се промени формата и значението на вселената, помага да се разшири знанието на всеки за себе си и за околния свят.“
– Дилън Томас
„Америка дълго ще помни Дилън Томас като архетипния поет-романтик с присъщата му ярка театралност, с непрестанното пиене, с гръмогласните спорове пред публика и с неописуемия начин, по който рецитира творбите си с дълбоко чувство и уелска мелодичност.
Когато умира по време на поредното рецитаторско турне в Ню Йорк преди четирийсетата си година, той вече е развалина — съсипан в равна степен от епикурейство и денонощен сизифовски труд. На потомците оставя разнообразие от жанрове без нито ред, който да не е поезия. Повечето влиятелни критици без колебание ще го наредят между неколцината централни фигури в англоезичната поезия на ХХ век.“
Книгата включва десет непубликувани превода, както и пространен предговор от Александър Шурбанов.
– Дилън Томас
„Америка дълго ще помни Дилън Томас като архетипния поет-романтик с присъщата му ярка театралност, с непрестанното пиене, с гръмогласните спорове пред публика и с неописуемия начин, по който рецитира творбите си с дълбоко чувство и уелска мелодичност.
Когато умира по време на поредното рецитаторско турне в Ню Йорк преди четирийсетата си година, той вече е развалина — съсипан в равна степен от епикурейство и денонощен сизифовски труд. На потомците оставя разнообразие от жанрове без нито ред, който да не е поезия. Повечето влиятелни критици без колебание ще го наредят между неколцината централни фигури в англоезичната поезия на ХХ век.“
Книгата включва десет непубликувани превода, както и пространен предговор от Александър Шурбанов.
- GenresPoetry
116 pages, Hardcover
Published November 22, 2018
3 people are currently reading
65 people want to read
About the author
Dylan Thomas
591 books1,411 followersDylan Marlais Thomas (1914-1953) was a Welsh poet who wrote in English. Many regard him as one of the 20th century's most influential poets.
In addition to poetry, Thomas wrote short stories and scripts for film and radio, with the latter frequently performed by Thomas himself. His public readings, particularly in America, won him great acclaim; his booming, at times, ostentatious voice, with a subtle Welsh lilt, became almost as famous as his works. His best-known work includes the "play for voices" Under Milk Wood and the celebrated villanelle for his dying father, "Do not go gentle into that good night." Appreciative critics have also noted the superb craftsmanship and compression of poems such as "In my craft or sullen art" and the rhapsodic lyricism of Fern Hill.
In addition to poetry, Thomas wrote short stories and scripts for film and radio, with the latter frequently performed by Thomas himself. His public readings, particularly in America, won him great acclaim; his booming, at times, ostentatious voice, with a subtle Welsh lilt, became almost as famous as his works. His best-known work includes the "play for voices" Under Milk Wood and the celebrated villanelle for his dying father, "Do not go gentle into that good night." Appreciative critics have also noted the superb craftsmanship and compression of poems such as "In my craft or sullen art" and the rhapsodic lyricism of Fern Hill.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
January 19, 2019
Как се пише ревю на книга на Дилан Томас, за бога?
May 28, 2020
“Дордето слънцето се пръсне” сигурно е едно от литературните събития на 2018 в България. Дилън Томас е роден в Уелс, името му на уелски значи море и стиховете му завличат като такова.
Всичко - тук .
Всичко - тук .
January 22, 2019
Ново в Книжно: На по книга, две
По правило за поезия не се говори. Тя се чете. И всичко прочетено трябва да остане премълчано, до момента, в който има силата да събори света.
Все пак ако трябваше да пиша за „Дордето слънцето се пръсне“ от Дилън Томас (ИК Жанет 45; 2018 г.; превод: Александър Шурбанов) без момичешките ми въздишки, то навярно написаното може би би звучало така:
В „смърти и пиршествия“ Томас преминава оттатък границата на познатите през първата половина на XX век форми. Без да е романтик, той успява да изтръгне „тежките въздишки“. Без да се причислява към сюрреалистите, успява да раздроби действителността на безброй причудливи и неразчетими късчета; да спре собственото си време, за да даде пример и да създаде една нова действителност. Свеждайки поезията до бунт, Томас извършва и последната стъпка по пътя на парадоксите – към царството на абсолютната чистота.
„Дордето слънцето се пръсне“ от Дилън Томас е разбиването на вълната на гения в солената пустош на действителността. Деликатната светлина, която блуждае и чезне и пак се връща – с нов глас и същия бунт за чистота.
Можем само да сме щастливи, че това издание достигна до нас.
П.П. Все пак, това на Т.С. Елиът продължава да ми е любимо.
http://knijno.blogspot.com/2019/01/bl...
По правило за поезия не се говори. Тя се чете. И всичко прочетено трябва да остане премълчано, до момента, в който има силата да събори света.
Все пак ако трябваше да пиша за „Дордето слънцето се пръсне“ от Дилън Томас (ИК Жанет 45; 2018 г.; превод: Александър Шурбанов) без момичешките ми въздишки, то навярно написаното може би би звучало така:
В „смърти и пиршествия“ Томас преминава оттатък границата на познатите през първата половина на XX век форми. Без да е романтик, той успява да изтръгне „тежките въздишки“. Без да се причислява към сюрреалистите, успява да раздроби действителността на безброй причудливи и неразчетими късчета; да спре собственото си време, за да даде пример и да създаде една нова действителност. Свеждайки поезията до бунт, Томас извършва и последната стъпка по пътя на парадоксите – към царството на абсолютната чистота.
„Дордето слънцето се пръсне“ от Дилън Томас е разбиването на вълната на гения в солената пустош на действителността. Деликатната светлина, която блуждае и чезне и пак се връща – с нов глас и същия бунт за чистота.
Можем само да сме щастливи, че това издание достигна до нас.
П.П. Все пак, това на Т.С. Елиът продължава да ми е любимо.
http://knijno.blogspot.com/2019/01/bl...
November 26, 2018
Доброто стихотворение е принос към действителността. Светът вече не може да бъде същият, щом към него се е прибавило едно добро стихотворение. Доброто стихотворение помага да се промени формата и значението на вселената, помага да се разшири знанието на всеки за себе си и за околния свят.“
Дилън Томас
Америка дълго ще помни Дилън Томас като архетипния поет-романтик с присъщата му ярка театралност, с непрестанното пиене, с гръмогласните спорове пред публика и с неописуемия начин, по който рецитира творбите си с дълбоко чувство и уелска мелодичност.
Когато умира по време на поредното рецитаторско турне в Ню Йорк преди четирийсетата си година, той вече е развалина — съсипан в равна степен от епикурейство и денонощен сизифовски труд. На потомците оставя разнообразие от жанрове без нито ред, който да не е поезия. Повечето влиятелни критици без колебание ще го наредят между неколцината централни фигури в англоезичната поезия на ХХ век.
Книгата включва десет непубликувани превода, както и пространен предговор от Александър Шурбанов.
:)
Дилън Томас
Америка дълго ще помни Дилън Томас като архетипния поет-романтик с присъщата му ярка театралност, с непрестанното пиене, с гръмогласните спорове пред публика и с неописуемия начин, по който рецитира творбите си с дълбоко чувство и уелска мелодичност.
Когато умира по време на поредното рецитаторско турне в Ню Йорк преди четирийсетата си година, той вече е развалина — съсипан в равна степен от епикурейство и денонощен сизифовски труд. На потомците оставя разнообразие от жанрове без нито ред, който да не е поезия. Повечето влиятелни критици без колебание ще го наредят между неколцината централни фигури в англоезичната поезия на ХХ век.
Книгата включва десет непубликувани превода, както и пространен предговор от Александър Шурбанов.
:)
June 30, 2019
Може друг път пак да го пробвам.
Двете от 1941-ва най-ми харесаха, все едно друг човек ги е писал.
Останалите, просто се изпързалях по тях.
Двете от 1941-ва най-ми харесаха, все едно друг човек ги е писал.
Останалите, просто се изпързалях по тях.
May 30, 2023
Имахме много време за бутане между думите и смисълът. Но тук се намерихме. На финала на една чудна сбирка от стихове.
"Аз жадува да се махна надалеч, но ме е страх
да не се взриви животът, недотлял докрай
сред кухата лъжа, която уж лежи и спи,
а пръсне ли се под небето, ще ме ослепи.
Нито пък на нощта от древната уплаха,
шапката, отделяща се от косата,
устните, свити пред телефона,
за перото на смъртта не ще се хвана.
Не, не искам тъй в смъртта да се снижа -
полу-условност и полу-лъжа."
"Аз жадува да се махна надалеч, но ме е страх
да не се взриви животът, недотлял докрай
сред кухата лъжа, която уж лежи и спи,
а пръсне ли се под небето, ще ме ослепи.
Нито пък на нощта от древната уплаха,
шапката, отделяща се от косата,
устните, свити пред телефона,
за перото на смъртта не ще се хвана.
Не, не искам тъй в смъртта да се снижа -
полу-условност и полу-лъжа."
January 2, 2019
Не си отивай кротко в тъмнината...
Особено сюрреалистичен поет, най-вече. Сигурно някои ще ме линчуват, обаче наистина се чувствах като че да чета поезия от Страната на чудесата.
Особено сюрреалистичен поет, най-вече. Сигурно някои ще ме линчуват, обаче наистина се чувствах като че да чета поезия от Страната на чудесата.
December 13, 2019
Великолепно издание и превод! Пълен кеф за сетивата <3
December 3, 2021
“Влюбените ще умрат, но не и любовта.”
“Сега разкрит и гол почти, бих легнал - скитник прост,
бих легнал долу да живея
по-тих от кост."
“Сега разкрит и гол почти, бих легнал - скитник прост,
бих легнал долу да живея
по-тих от кост."
July 9, 2020
В “Дордето слънцето се пръсне” са събрани едни от най-добрите стихотворения на Дилън Томас, без съмнение. Много ми допадна книжката, каквото и да се каже за Томас ще е малко, божествена поезия.
„И смъртта ще остане без царство.
Мъртъвците ще се слеят в голотата си,
ще се смесят с луната на запад,
с вятъра,
костите им ще се разпилеят в земята,
край нозете им звезди ще огряват нощта.
И да полудеят, няма да пропаднат в мрак,
и в морето да потънат, ще се вдигнат пак.
Влюбените ще умрат, но не и любовта.
И смъртта ще остане без царство.”
„И смъртта ще остане без царство.
Мъртъвците ще се слеят в голотата си,
ще се смесят с луната на запад,
с вятъра,
костите им ще се разпилеят в земята,
край нозете им звезди ще огряват нощта.
И да полудеят, няма да пропаднат в мрак,
и в морето да потънат, ще се вдигнат пак.
Влюбените ще умрат, но не и любовта.
И смъртта ще остане без царство.”
July 25, 2019
Явно не е мойта чашка кафе, сори.
December 18, 2019
За съжаление, просто се оказа, че не е моят тип поезия.
Read
July 19, 2024КАТО ГРОХОТ НА ВЪЛНИ в Изумен
Змии, кости, червеи и мрак населяват поезията на Дилън Томас. Погълнати и преливащи един в друг образи, както е показала и Люба Халева на корицата на новото издание, тези апокалиптични картини напояват стихотворенията на уелския писател. Екстатичен, трескав, пенлив (Дилън на уелски значи „море“), боботещ като грохота на разбиващи се вълни, гласът му е споил песните на древните моряци, дочути в сънища от ранните години, със страховитите видения на Уилям Блейк.
Както отбелязва поетът Робърт Лоуъл, Томас е „ослепителен тъмен писател, на когото можете да се наслаждавате, без да го разбирате“. И наистина е така. Изискват концентрация необузданите поетични впускания, в които езикът лъкатуши между метафори и образи от миналото. Нужно е освободено съзнание, за да бъде приет потокът на съзнанието, който въпреки своята буйна ярост е оформен впоследствие с чиста и ясна редакторска мисъл.
Стихотворенията на Томас, както обръща внимание в послеслова преводачът Александър Шурбанов, биват критикувани от мнозина като „незрели“, защото се занимават с тревоги, присъщи на юношеската възраст – половия нагон, необратимото време и неизбежната смърт. Но както уточнява Шурбанов, същото може да се каже и за творбите на Шекспир, пък и за тези на повечето големи творци. Поради своето необуздано впускане във вихъра на страховете Томас остава пре��ебрегнат от литературоведите като твърде емоционален писател. Някои обаче прозират таланта му още в началото.
Т. С. Елиът е един от първите редактори, които провиждат гения на Томас, по-късно негов читател ще стане и Е. Е. Къмингс (и двамата са в поредицата за световна поезия на „Жанет 45“). Томас води невротичен живот и въпреки успехите си не успява да се впише в никоя литературна общност. Отказва дори на така наречените „Нови апокалиптици“, чиято компания би следвало добре да му подхожда.
Прието е, че великите поети откриват в миналото свой предшественик, който да ги води в творческото поприще – такъв за Данте е Вергилий, а за Томас без съмнение – Уилям Блейк. Приемник на линията Милтън–Блейк, Томас щедро заимства архетипи от поезията на втория, който е може би най-голямото му вдъхновение след Библията. Много прилики могат да се открият между Блейк и Томас – и двамата произлизат от бедни семейства, образоват се сами и стоят извън установената литературна норма, имат репутацията на велики лирически поети, а произведенията им са по природа дълбоко романтически – акцентът пада върху въображението, а не върху разума.
Това ново издание на творчеството на уелския бунтар ни връща към въпроса колко по-експериментална и непримирима би могла да бъде поезията след Дилън Томас, при все че ако се увеличат плътността и интензитетът ѝ, отказът на думите да следват коритото на формата би довел до тотален разпад. Затова и стихотворенията в „Дорде слънцето се пръсне“, освен че носят художествена красота, близка с тази на разразила се буря, бележат крехката литературна граница на въображението, отвъд която то не би могло да донесе разбираем смисъл.
57-те стихотворения в настоящия том са преведени от Александър Шурбанов – най-изтъкнатия наш англицист, който неотдавна напомни с превода на Милтъновия „Самсон агонистът“, че освен голям преводач притежава качествата и на голям поет. Думите на Дилън Томас са предадени с яснота, без да се губи техният първоначален заряд. Все така силно се усещат ударите на сърцето, стиснатите юмруци и последните предизвикателни думи, отправени в лицето на смъртта, сякаш идват от близкото ни минало, сякаш са писани за тази епоха на тревожни скитания. Всяко ново издание на поезията на Дилън Томас доказва, че гробът не може да задържи един толкова непримирим дух, а думите му не са завършили финалния си щурм.
Змии, кости, червеи и мрак населяват поезията на Дилън Томас. Погълнати и преливащи един в друг образи, както е показала и Люба Халева на корицата на новото издание, тези апокалиптични картини напояват стихотворенията на уелския писател. Екстатичен, трескав, пенлив (Дилън на уелски значи „море“), боботещ като грохота на разбиващи се вълни, гласът му е споил песните на древните моряци, дочути в сънища от ранните години, със страховитите видения на Уилям Блейк.
Както отбелязва поетът Робърт Лоуъл, Томас е „ослепителен тъмен писател, на когото можете да се наслаждавате, без да го разбирате“. И наистина е така. Изискват концентрация необузданите поетични впускания, в които езикът лъкатуши между метафори и образи от миналото. Нужно е освободено съзнание, за да бъде приет потокът на съзнанието, който въпреки своята буйна ярост е оформен впоследствие с чиста и ясна редакторска мисъл.
Стихотворенията на Томас, както обръща внимание в послеслова преводачът Александър Шурбанов, биват критикувани от мнозина като „незрели“, защото се занимават с тревоги, присъщи на юношеската възраст – половия нагон, необратимото време и неизбежната смърт. Но както уточнява Шурбанов, същото може да се каже и за творбите на Шекспир, пък и за тези на повечето големи творци. Поради своето необуздано впускане във вихъра на страховете Томас остава пре��ебрегнат от литературоведите като твърде емоционален писател. Някои обаче прозират таланта му още в началото.
Т. С. Елиът е един от първите редактори, които провиждат гения на Томас, по-късно негов читател ще стане и Е. Е. Къмингс (и двамата са в поредицата за световна поезия на „Жанет 45“). Томас води невротичен живот и въпреки успехите си не успява да се впише в никоя литературна общност. Отказва дори на така наречените „Нови апокалиптици“, чиято компания би следвало добре да му подхожда.
Прието е, че великите поети откриват в миналото свой предшественик, който да ги води в творческото поприще – такъв за Данте е Вергилий, а за Томас без съмнение – Уилям Блейк. Приемник на линията Милтън–Блейк, Томас щедро заимства архетипи от поезията на втория, който е може би най-голямото му вдъхновение след Библията. Много прилики могат да се открият между Блейк и Томас – и двамата произлизат от бедни семейства, образоват се сами и стоят извън установената литературна норма, имат репутацията на велики лирически поети, а произведенията им са по природа дълбоко романтически – акцентът пада върху въображението, а не върху разума.
Това ново издание на творчеството на уелския бунтар ни връща към въпроса колко по-експериментална и непримирима би могла да бъде поезията след Дилън Томас, при все че ако се увеличат плътността и интензитетът ѝ, отказът на думите да следват коритото на формата би довел до тотален разпад. Затова и стихотворенията в „Дорде слънцето се пръсне“, освен че носят художествена красота, близка с тази на разразила се буря, бележат крехката литературна граница на въображението, отвъд която то не би могло да донесе разбираем смисъл.
57-те стихотворения в настоящия том са преведени от Александър Шурбанов – най-изтъкнатия наш англицист, който неотдавна напомни с превода на Милтъновия „Самсон агонистът“, че освен голям преводач притежава качествата и на голям поет. Думите на Дилън Томас са предадени с яснота, без да се губи техният първоначален заряд. Все така силно се усещат ударите на сърцето, стиснатите юмруци и последните предизвикателни думи, отправени в лицето на смъртта, сякаш идват от близкото ни минало, сякаш са писани за тази епоха на тревожни скитания. Всяко ново издание на поезията на Дилън Томас доказва, че гробът не може да задържи един толкова непримирим дух, а думите му не са завършили финалния си щурм.
Read
December 17, 2018ееее, разбира се и английският ми е твърде слаб и от поезия разбирам единствено на емпирично ниво- читател, но съм свръх разочарована от вероятно, на ниво перфекционизъм превод, който обаче ми звучи, като да се опитвам да аз да се опитвам преразкажа стиховете на дилън, които много обичам. да, на английски имат вид на поезия, обаче...
Displaying 1 - 14 of 14 reviews