Отказвам се, успях да прочета "Умно бебе" почти до края, но не мога повече. Напълно безсмислена книга, която не може да реши дали ще е научна (с таблици какви умения трябва да има бебе на два месеца), лични споделяния как авторката не издържала и четири месеца да стои вкъщи с бебе (нещо подобно, не помня вече!) и тук-таме рант-ове (колко са вредни екраните за бебетата и да не ги оставяш да гледат денонощно бейби Айнщайн, защото им вреди).
Разбрах, че съм направила грешка с тази книга още по време на лекция онлайн за бъдещи родители, където лектор беше авторката и пусна доста реплики, които ми повдигнаха веждите, но най-много ми допадна твърдението, че ако си слагаш парфюм докато си бременна та-даааа! - с детето може да сте в логопедичния ѝ кабинет след три години. Отровено от суетата ти. Де да знам, когато се клатиш с голяма диня под блузата и си доста стресиран тъй или иначе това послание някак ти бърка в гъзот (извинявам се). За съжаление вече бях поръчала книгата в пристъп на хормонален дебилизъм.
Както и да е, макар по разни въпроси да съм съгласна с авторката, не ми допадна тонът ѝ и най-вече разхвърляното съдържание на умно бебе. Като родител отвсякъде те ръфат хиенки, които те карат да се чувстваш виновен за това или за онова и всичко е пакетирано с панделка, че е за успеха на детето. За това да влезе в Харвард и да вади големите кинти. Да е УСПЯЛО, каквото и да значи това. Безсмислен шум.
Плюс на книгата са идеите за игри в различна възраст, не на всеки му хрумва как да играе с бебе.
Умно бебе се отправя към коша, защото моето умно бебе направи книгата на баница за година и половина опити да я прочета. Откъсна една тънка ивица страница от таблицата, в която беше разграфено на каква възраст какво трябва да умее да прави, и я изяде. Затова вече не се притеснявам в кои области изостава. Благодаря ти, умно мое бебе! Обичам те каквото си. Умно, тъпо, това е.